РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20235300500727 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Л. Б. К., ЕГН **********, чрез
адвокат Н. К., против решение № 32/04.01.2023 г., постановено по г. д. №
15172/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, ЕИК
*********, не дължи на жалбоподателката, сумата от 300,00 лева (триста
лева) - главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.07.2016г.
по гр.д. № 2492/ 2013г., по описа на ОС- Пловдив, II- ри гр. с-в, за събирането
на която е образувано изпълнително дело № 20218280400691, по описа на
ЧСИ Д.М., район на действие ОС Пловдив, и същата е осъдена да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“ЕАД сумата от 155,00 лева разноски по
производството.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост,
както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска
неговата отмяна и вместо това отхвърляне на предявения иск. Сочи се, че
поради допуснати в първоинстанционното производство съществени
процесуални нарушения, е останал неизяснен въпросът, дали ищцовото
дружество е погасило процесното задължението от 300,00 лева. Поддържа се,
че в последния случай, предявеният иск би бил недопустим.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД, чрез юрисконсулт П. П., с който се оспорва същата, като
неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и
1
се моли то да бъде потвърдено. Сочи се, че няма как да бъде представен
платежен документ за нещо, което не е платено. Претендират се разноски.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, предявен от „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД против Л. Б. К.. От съда се иска да се признае
за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от
300,00 лева, за която е издаден изпълнителен лист по г. д. № 2492/2013 г. по
описа на ОС Пловдив и е образувано за събирането изпълнително дело №
691/2021 г. по описа на ЧСИ М. при ПОС. Твърденията за недължимост са
обосновани с доводи за изтекла петгодишна погасителна давност по
отношение вземането по изпълнителния лист.
Ответникът оспорва основателността на иска.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявената
претенция е уважена, районен съд е приел, че доколкото се касае за
установено със съдебно решение вземане, приложима е петгодишната
погасителна давност, като същата е изтекла в периода от влизане в сила на
съдебното решение, с което вземането е присъдено, до датата на образуване
на изпълнителното дело за нейното събиране, поради липсата на действия от
ответника, прекъсващи давността.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
От фактическа страна пред въззивната инстанция не се спори, а и с
определение от 07.11.2021 г. по реда на чл. 140 и чл. 146 от ГПК в
първоинстанционното производство е обявено за безспорно, включително от
приетите писмени доказателства (заверен препис на решение №
1534/23.07.2014 г. по г.д.№ 2492/2013 г. на ОС Пловдив и решение №
26/23.02.2015 г. по в.г.д.№ 1479/2014 г. на АС Пловдив и копие на изп.д.№
691/2021 г. по описа на ЧСИ рег.№ *** Л. М.) се установява, че на основание
чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, въз основа на решение № 26/23.02.2015 г.
по в.г.д.№ 1479/2014 г. на АС Пловдив, постановено по повод обжалване на
решение № 1534/23.07.2017 г. по г.д.№ 2492/2013 г. на ОС Пловдив, Л. Б. К.
се е снабдила с изпълнителен лист от 28.07.2016 г. срещу „ЕВН България
2
Топлофикация“ЕАД, за разноски, присъдени с въззивното решение в размер
на 300,00 лева. Решение № 1534/23.07.2014 г. по г.д.№ 2492/2013 г. на ОС
Пловдив е влязло в законна сила на 08.07.2016 г.
С молба от 01.09.2017 г. жалбоподателката отправя покана до
въззиваемото дружество да заплати доброволно задължението си по
посочения изпълнителен лист.
С молба от 16.09.2021 г. по изпълнителния лист е образувано изп.д.№
691/2021 г. по описа на ЧСИ рег.№ *** Л. М.. Молбата не съдържа искане за
предприемане на конкретни принудителни действия. По това дело на
21.09.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като с
разпореждане от 30.09.2021 г. на съдебния изпълнител производството по
делото е спряно на основание представена от длъжника обезпечителна
заповед, издадена във вр. с чл. 389 от ГПК, поради допуснато по настоящото
дело обезпечение на предявения отрицателен установителен иск.
Не е спорно пред настоящата инстанция, че процесните вземания се
погасяват с изтичане на 5- годишна погасителна давност. Това е така
доколкото процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в
сила съдебно решение и вземането по него попада в хипотезата на чл. 117, ал.
2 от ЗЗД. Следователно 5 – годишната погасителна давност в случая започва
да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, установяващо
дължимостта на вземането. В случая това е датата 08.07.2016 г. - установена
безспорно, като дата на влизане в сила на решение № 1534/23.07.2014 г. по
г.д.№ 2492/2013 г. на ОС Пловдив, подложено на въззивна проверка с
решение № 26/23.02.2015 г. по в.г.д.№ 1479/2014 г. на АС Пловдив.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани с правните изводи на
първоинстанционния съд за изтекъл срок на погасителна давност, при липса
на данни дали длъжникът не е погасил доброволно задължението си преди
образуване на настоящото дело. В тази връзка настоящата инстанция намира
от правна страна следното:
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
С т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение. Съгласно дадените разяснения, по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - като такива действия са насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане
от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
3
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Постановките на посоченото тълкувателно решение са
изцяло приложима към настоящия случай, доколкото процесното вземане е
възникнало след датата на постановяването му.
С отговора на искова молба жалбоподателката не е предявила
възражение и не е заявила фактически твърдения относно извършено от
ищеца доброволно пращане на процесната сума преди датата на образуване на
настоящото дело. В първото по делото съдебно заседание са въведени
твърдения, че ищцовото дружество е платило доброволно задължението си по
изпълнителния лист през месец септември 2017 г., след отправена нарочна
молба от жалбоподателката. Тази, приетата от жалбоподателката линия на
защита, чрез въвеждане на твърдения за погасяване на процесното вземането,
чрез доброволното му плащане през месец септември 2017 г., лишава от
правна и житейска логика образуването през 2021 г. от същата
жалбоподателка на изпълнителното дело за неговото принудително събиране.
Независимо от това в първоинстанционното производство е уважено искане
на жалбоподателката и „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е задължено по
реда на чл. 190 от ГПК да представи информация дали през месец септември
2017 г. (каквото е заявеното в първото съдебно заседание твърдение) е
осъществено плащане към банкова сметка на жалбоподателката (протокол от
съдебно заседание от 18.01.2022 г.). В съдебно заседание от 10.03.2022 г.
представител на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е посочил, че в
счетоводството на дружеството не са налице данни за извършени плащания.
Поради това е уважено искане на жалбоподателката и е издадено съдебно
удостоверение, за да се снабди тя с друго такова от „Банка ДСК“ АД относно
това кога и в какъв размер са постъпвали суми по банкова сметка на Л. К.,
наредени от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД в периода 28.07.2016 г. –
30.08.2017 г. В последното съдебно заседание на 14.12.2022 г. адвокат К. е
посочила, че „Банка ДСК“ АД няма данни такова плащане да е извършено по
посочената банкова сметка. Предявено е искане по чл. 190 от ГПК да бъде
задължено „ЕВН България Топлофикация“ЕАД да извърши справка в
счетоводната си система дали има плащане след депозирана от
жалбоподателката на 30.08.2017 г. молба. След становище на представителя
на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, че няма такова плащане, адвокат К.
не е поддържала искането си по чл. 190 от ГПК, поради което и е даден ход на
устните състезания. При тези данни настоящата инстанция намира, че не са
налице съществени процесуални нарушения, допуснати от първостепенния
съд. Доброволно плащане на процесното вземане от въззиваемото дружество
не е установено.
Липсват предприети от жалбоподателката действия за принудително
събиране на вземането по изпълнителния лист, в периода от 08.07.2016 г.
(влизане в сила на съдебното решение, с което вземането е установено) до
4
16.09.2021 г. (датата на образуване на изп.д.№ 691/2021 г. по описа на ЧСИ
рег.№ *** Л. М.). Подаването на 01.09.2017 г. на молба до длъжника, с искане
за плащане, не представлява действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, във връзка със задължителните указания по т.
10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Така изминалият период от време на бездействие
от страна на кредитора в относимия времеви интервал, е по - дълъг от 5
години, поради което и процесното вземане се явява погасено по давност
преди сезиране на съдебния изпълнител с молба за неговото принудително
събиране. Последното обосновава извод за основателност на предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по
изпълнителния лист, поради погасяването му давност.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
въззиваемото дружество се дължат разноски за юрисконсулстско
възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като същото, по реда на чл. 37
от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/04.01.2023 г., постановено по г. д. №
15172/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5