Р Е Ш
Е Н И Е
№ 62
гр.
Силистра, 18 август 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Стефка Ганчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 55 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на И.А.П. с ЕГН **********
***, против Решение № 18
от 10. 04. 2020 г. на Районен съд - Дулово, постановено по АНД № 152 по
описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
39-0000174, издадено на 26.09.2019 г. от началника на Областен отдел
“Автомобилна администрация” – гр. Силистра.
Касаторът прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че без експертно мнение съдът не би могъл да
извърши преценка на приложените по делото тахографски листи и на релевантните
за делото обстоятелства, в това число и кога е била последната седмична почивка
и от кога започва да се брои срокът по чл. 8, § 6, предл. последно от Регламент
№ 561 / 2006 г. Твърди, че при издаването на НП е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като нарушението
не е описано по достатъчно пълен, ясен и недвусмислен начин, като е допуснато
разминаване между законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени, и
описанието на нарушението от фактическа страна. Счита, че е налице неяснота и
относно обстоятелствата кога точно е възникнало задължението да ползва
седмичната си почивка, от какъв вид е следвало да бъде почивката и съответно с
колко е скъсена, което не позволява да бъде определена датата на нарушението. Посочва, че
множеството процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на
материалния закон. Моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответната страна Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра не е представила отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Прокурорът от ОП - Силистра дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на И.А.П.
против НП 39-0000174 / 26.09.2019 г. на Началника на в
ОО ”Автомобилна Администрация” - Силистра, с което на основание чл. 93б, ал.10
т. 3 от ЗАвПр на касатора е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева за това, че
като водач, извършващ превоз, попадащ под обхвата на Регламент (ЕС) № 561/06
на Европейския парламент и на Съвета
от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета, не е спазил изискванията за намалена седмична почивка
съгласно чл. 8, § 6 предл. второ от цитирания регламент, като намалението на
времето е с 5 часа и 10 минути за периода от 22. 08. 2019 г. до 28. 08. 2019 г.
от изискуемият 28-дневен период, който е от 07. 08. 2019г. до 04. 09. 2019г.
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 04.09.2019 г. двама служители при ОО “АА” – Силистра
извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС по път I-7 Силистра – Шумен,
на км. 47+793м., отклонение за с.Раздел, общ.Дулово. На същото място около 9.
40 ч. спрели за проверка касатора, в качеството му на водач на товарен автомобил
от категория №3, ***,
с прикачено полуремарке от категория 04, оборудван с аналогов тахограф. На
проверяващите били предоставени 7 бр. тахографски листи за периода от
22.08.2019 г. до 28.08.2019 г. От информацията
съдържаща се в тях се установявало, че за този период водачът не е спазил
изискванията за намалена седмична почивка, като намалението на времето е с 5
часа и 10 минути, от изискуемият 28-дневен период, който е от 07.08.2019г. до
04.09.2019 г. Въз основа на установеното бил съставен АУАН, срещу който водачът
не е депозирал възражения. Въз основа на акта било издадено и НП № 39-0000174 /
26.09.2019 г., с което наказващият орган
ангажирал административнонаказателна отговорност на водача на основание чл. 93б,
ал. 10, т. 3 от Закона за автомобилните превози за нарушение на разпоредбата на
чл.8, §6, второ тире, изр.1 от Регламент/ЕО/ 561/06г. на Съвета във вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр., като му наложил глоба в размер на 1000,00 лева. Съдът
е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство
е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е коментирал детайлно нормата на чл.8, § 6
от Регламент (ЕС) №
561/06 съпоставяйки я с дефинициите по чл. 4, б.“з“ от същия регламент, като е
достигнал до извода, че в период от две
последователни седмици, ако водачът е работил през първите шест дни, той
е длъжен да направи почивка, която може да е 45 часа или 24 часа и след това да
работи още не повече шест 24 часови периода и отново да направи почивка, която
е обусловена от предходната почивка: ако предходната почивка е била нормална –
45 часа, то следващата може да е също 45 часа или не по-малко от 24 часа, но
ако предходната почивка е била 24 часа, следващата в рамките на двете седмици
задължително трябва да е 45 часа. Съдът е приел, че като е предприел управление
преди да изтекат задължителните 24 часа за намалена седмична почивка, жалбоподателят
е нарушил въведеното с разпоредбата на
чл.8 § 6 от Регламент 561/06г. на Съвета задължително изискване за
продължителността на седмичната почивка. Посредством това действие и предвид
срока,с който е намалена почивката, жалбоподателят в качеството си на водач е
осъществил обективните признаци от състава на нарушението по чл.93б ал.10 т.3
от ЗАвПр. По тези съображения е потвърдил оспорения акт.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Всички оплаквания на касатора
гравитират около липсата на конкретни фактически установявания на
съставомерните елементи на деянието и обстоятелствата, при които е извършено.
Оплакването е основателно. Още във въззивната жалба водачът е изложил доводи от
подобно естество, налагащи изследване на информацията, съдържаща се в
приложените по делото тахографски листи. При обсъждането на фактите и обстоятелствата
по делото съдът е възпроизвел установената в акта и НП фактическа
обстановка, позовавайки се е бланкетно
на приложените по делото 7 бр. тахографски листи с констатацията, че същите установяват периода на последната седмична
почивка, без обаче да посочи конкретно началото и края на периода на намалената
седмична почивка, респ. да посочи точните часове, в които е ползвана, за да
може да се прецени с колко е намалена. Липсва
анализ на данните, съдържащи се в тахографските листи, и изложени съображения
кога точно в посочения седмодневен период от 22.08.2019 г. до 28.08.2019
г. е извършено нарушението и кога са изтекли шестте
24-часови периода от време, след които водачът не е почивал поне 24 часа, респ.
липсва и отговор на оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Липсата на
формирани фактически констатации относно тези въпроси опорочава съдебното
решение и прави невъзможен касационния контрол по чл. 218, ал. 2 от АПК за
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, с оглед
разпоредбата на чл. 220 от АПК и въведеното с нея изискване преценката за
прилагането на материалния закон да се извършва въз основа на фактите,
установени от въззивният съд.
Предвид гореизложеното
настоящата инстанция приема, че решението на Районен съд - Дулово е неправилно,
като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предложение "първо" от НПК. Съдът
има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички
необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за
решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководи от закона. Като е изложил формално мотиви съдът е постановил решение в
нарушение на принципа, предвиден в чл. 14 от НПК.
В заключение на изложеното
касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е постановено в
нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде
отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 222, ал. 2,
т. 1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът, след анализ на всички събрани
по делото доказателства и най-вече на приложените тахографски листи, следва да
обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Необходимо
е да се установят обстоятелствата, посочени по-горе в мотивите на решението,
като в случай на затруднения при разчитането на тахографските листи следва да
се назначи експертиза. Освен това съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН съдът следва да
съобрази изменението на чл. 93б, ал. 10
от ЗАвПр с ДВ, бр. 60/ 2020 г., в сила
от 07.07.2020 г., като редуцира размера на санкцията.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 63, ал. 1, изречение "второ" от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18 от 10. 04. 2020 г. на Районен съд - Дулово,
постановено по АНД № 152 по описа на съда за 2019 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд
Дулово за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе
указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.