№ 14
гр. Тетевен , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20214330200062 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление №20-0356-000465/16.12.2020 година на
Началника на РУП на МВР гр.Тетевен.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че обжалвания акт е незаконосъобразен, неправилен и
необоснован и е издаден в нарушения на нормите на ЗАНН.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление и представя
писмени бележки.
За Началника на РУП на МВР гр.Тетевен, редовно призован, представител не се
явява и не взима становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-О. И. Р., Р. С. К., М. С. Ц. и
Г.И. К.а, съдът приема за установено следното:
На дата 08.12.2020 година свидетелите по делото Р. и К.-служители на РУП на МВР
гр.Тетевен и свид.Ц.-служител в жандармерия Плевен били дежурни и се намирали в
с.Гложене, Ловешка област, улица **** и осъществявали контрол на движението на МПС.
Около 13,35 часа същите спрели за проверка лек автомобил ****** с ДК№ххххххххххх,
който се движел в посока гр.Ябланица, Ловешка област. При последвалата проверка било
установено, че водач на автомобила бил жалбодателя по делото, който представил на
1
контролните органи гръцко свидетелство за управление на МПС и свидетелство за
регистрация на МПС, което управлявал, като от него бил установен и собственика на
автомобила-трето лице. Контролните органи чрез справка с дежурния в сградата на
полицията в гр.Тетевен извършили проверка и установили, че жалбодателят не притежава
свидетелство за управление на МПС, както и че управляваното от жалбодателя МПС не е
регистрирано по надлежния ред, че е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15
от ЗДП-не е пререгистрирано от предстоящия собственик, като регистрацията на
автомобила е прекратена на 30.08.2020 година. На жалбодателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП и по чл.150а ал.1 от
ЗДП, който подписал акта без възражения и собственоръчно изписал нямам възражение,
като с акта били иззети гръцкото свидетелство за управление на МПС, свидетелството за
регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели на автомобила.
От направената справка било установено също, че гръцкото свидетелство за
управление на МПС е неистински официален документ. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.175
ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.177 ал.1 т.1 от
ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.
От показанията на свидетелите по делото-Р., К. и Ц. се установява по несъмнен и
безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се
установява, че жалбодателят е управлявал МПС-лек автомобил ****** с ДК№ххххххххххх
на посочената в акта и НП дата и час в с.Гложене, Ловешка област, улица **** в посока
гр.Ябланица. Безспорно се установява, че водач на автомобила бил жалбодателя по делото,
който представил на контролните органи гръцко свидетелство за управление на МПС и
свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал. Безспорно се установява, че
жалбодателят не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че управляваното
от жалбодателя МПС не е регистрирано по надлежния ред, че е със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДП-не е пререгистрирано от предстоящия собственик, като
регистрацията на автомобила е прекратена на 30.08.2020 година. Безспорно се установява
също, че гръцкото свидетелство за управление на МПС е неистински официален документ и
че жалбодателят със споразумение по НОХД №36/2021 година на РС Тетевен е бил осъден
за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 връзка с ал.1 от НК, затова че съзнателно
се е ползвал пред контролните органи от неистински официален документ, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било
отложено за изпитателен срок от 3 години. Съдът приема за обективни показанията на
посочените свидетели, тъй като са очевидци на нарушенията на жалбодателя, показанията
им са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а и не са оспорени от
жалбодателя, който в жалбата не отрича управлението на автомобила и това че не
притежава свидетелство за управление на МПС.
2
С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбодателя възражения в
жалбата и в писмените бележки не могат да бъдат приети за достоверни и такива
игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и показанията на
свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че при издаването на НП
не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по
какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни
да породят целените правни последици.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП е
правилно установено и доказано. В хода на съдебното производство категорично се
установи, че на 08.12.2020 година жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за
обществено ползване, което не е било регистрирано по съответния ред със служебно
прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДП-не е пререгистрирано от предстоящ
собственик, като регистрацията на автомобила е прекратена на 30.08.2020 година.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
реда за регистрация е регламентиран в Наредба на Министъра на вътрешните работи № I -45
от 24.03.2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Безспорно
установен по делото факт е че МПС е било придобито от трето лице и същото не е
изпълнило задължението си да го пререгистрира съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Наредба №1-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния
митнически орган, а съгласно разпоредбата на 4 ал.1 от същата Наредба собственикът е
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията,
поради което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на дата 30.08.2020
година, което обстоятелство налага извода, че към момента на проверката лекият автомобил
не е бил надлежно регистриран по съответния законов ред. По същество жалбоподателят не
ангажира доказателства опровергаващи изложените факти в акта за нарушение. Последният
съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДП е редовно съставен по правилата на ЗАНН, има
доказателствена сила относно отразените в него констатации до оборването им със
съответните доказателствени средства.
3
Освен изложеното следва да се посочи, че не е необходимо жалбодателят да е бил
информиран за прекратяване на регистрацията, тъй като в случая приложение намира
разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП, съгласно, която служебното прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва
по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е
необходимо контролните органи да информират жалбодателя за прекратяването на
регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, като още от римското право действа принципа /незнанието на закона не
оправдава никого/. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143 ал.15 от
ЗДП за служебно прекратяване на регистрацията му. Независимо дали жалбодателят е
новият собственик на автомобила или само го е управлявал инцидентно, какъвто е
настоящият случай след като е имал качеството на водач на това МПС, същият е бил длъжен
да се осведоми от неговия собственик, респективно от лицето, което му го е предоставило за
управление, дали автомобилът има действаща регистрация/ пререгистрация и като не го е
сторил е проявил небрежност, а това обосновава и вината му, като в тази връзка съдът не
приема направеното от жалбодателя възражение, че не е знаел за прекратената регистрация
на автомобила.
За извършеното нарушение правилно наказващият орган е посочил санкционната
норма на чл.175 ал.3 от ЗДП, която предвижда административни наказания лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева. Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.Съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна
вмененото му нарушение-съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДП, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административни
наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, които наказания напълно съответстват с извършеното от жалбодателя и са в
предвидените от закона граници, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на другото нарушение следва да се посочи, че разпоредбата на чл.177
ал.1 т.1 от ЗДП предвижда административно наказание за водач, който управлява МПС, след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред, а според чл.150 от ЗДП
участващите в движението по пътищата ППС трябва да се управляват от правоспособни
водачи. От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието нарушителят
не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че
същият е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл.150а от ЗДП. Вярно е че
жалбодателят е притежавал свидетелство за управление на МПС, но същото е било валидно
4
до 14.06.2011 година, което не се отрича от жалбодателя, поради това към датата на
проверката-08.12.2020 година жалбодателят не е притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС и не удостоверява по надлежен начин наличие на правоспособност за
управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.150 във връзка с чл.150а от ЗДП, всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази
нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството „правоспособен водач” се
удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС и ако
същото е с изтекъл срок на валидност, както е и в настоящия случай лицето е
неправоспособно да управлява МПС по смисъла на закона.
С оглед изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице и
нарушение по чл.150а от ЗДП, което следва обаче да бъде санкционирано на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП. В предвид изложеното, съдът в случая приема, че не се касае за
установена в хода на съдебното производство фактическа обстановка, различна от описаната
в акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, при която хипотеза не може да се
допусне изменение на обвинението, съдържащо се в атакуваното НП.
Както в акта за нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление освен
отбелязаното, че водачът е лишен по административен ред да управлява МПС, също така е и
неправоспособен водач, който извод покрива хипотезата на изтекъл срок на валидност на
издадено свидетелство за управление на МПС.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН,
съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия
орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия
на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния
съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства
или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече, че и в наказателния процес
касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в
сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354 ал.2 т.1-4 от НПК да
измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или
да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният
административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при
разглеждането на касационни жалби по административно-наказателни дела, при които
действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за
производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в
разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по
5
който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не
противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд
като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на
изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното
постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и
следва да измени наказателното постановление при установена възможност за
санкциониране по привилегирован състав, като съобрази размерите и на наложените
санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят
предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието,
като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
В предвид описаната фактическа обстановка и доказаност на извършеното
административно нарушение от жалбодателя по чл.150а от ЗДП, същият следва да бъде
санкциониран на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, с налагане на глоба в предвидените в
чл.177 ал.1 от ЗДП размери, в който смисъл и на основание чл.63 ал.1 предложение 2 от
ЗАНН, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта, в която
на жалбодателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, на
основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП, като му се наложи административно наказание глоба в
същия размер от 150 лева, но на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0356-000465/ 16.12.2020 година
на Началника на РУП на МВР гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №535429 от 08.12.2020 година, В ЧАСТТА МУ, в която на С.
Л. К., ЕГН ********** от гр.Луковит, Ловешка област на основание чл.175 ал.3 от ЗДП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като законосъобразно.
ИЗМЕНЯ на основание чл.63 ал.1 предложение второ от ЗАНН наказателно
постановление №20-0356-000465/ 16.12.2020 година на Началника на РУП на МВР
гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№535429 от 08.12.2020 година в ЧАСТТА МУ, в която за нарушение на чл.150а от ЗДП и на
основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП на С. Л. К., ЕГН ********** от гр.Луковит, Ловешка
област му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/
лева, като НАЛАГА на С. Л. К., ЕГН ********** от гр.Луковит, Ловешка област за
нарушение на чл.150а от ЗДП, но на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП административно
наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7