Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3543
гр.Варна,
28.07.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в публично съдебно заседание на осми юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 178 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр.
чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът „Т.“ ЕООД, ЕГН: *********, Адрес: ***
дължи на ищеца "Е. – П. П." АД; ЕИК: *, адрес: *, Представители: П.С.,
Я.Д., Г.К., чрез: В. М. - процесуален представител, сумата от 1302.76 лв. (хиляда триста и два лв. 76
ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер *, *, в която сума
са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1283.86 лв. (хиляда двеста осемдесет и три лв. 86 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода 20.08.2019 г. - 20.08.2019 г.,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 18.9 лв. (осемнадесет лв. 90 ст.)
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 04.11.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка
на ответника по кл. № *, към същата дата, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените
съдебни разноски по настоящото дело.
Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр.
с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
„Т.“ ЕООД, е клиент на "Е. – П. П." АД, с
клиентски номер кл.№: *, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер *, *. Тези
облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР към момента).
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в
ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Е. – П. П."
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
„клиентът се задължава да заплаща
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ
„Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да
заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за
всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението".
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира
отговор на исковата молба.
В съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. В писмена форма,
чрез проц.представител юк.В.
М. заявява, че претендираните от него задължения са
заплатени. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска, поради
плащане и присъждане на разноски, съгласно списък на разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява , не изпраща представител.
Съдът след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Настоящото производство се развива след проведено
заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, разгледано по ч.гр.д.№18663/2019г. по описа на Районен съд Варна, където в полза на
заявителя - ищец, против длъжника-ответник е издадена Заповед за изпълнение №8697
от 15.11.2019г., за следните суми : 1283,86 лева /хиляда двеста осемдесет и три
лева и осемдесет и шест ст./, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактура от 20.08.2019 г., издадена за периода от 23.07.2019 г. до
10.08.2019 г., за обект с адрес: *, магазин – приключено МП, аб. № *, кл. № *, сумата 18,90
лева /осемнадесет лева и деветдесет ст./, мораторна
лихва за периода от дата на падежа на фактурата 12.09.2019 г. до 04.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.11.2019 г., до окончателното погасяване на задължението, както
и сумата от 26.06 лв. /двадесет и шест лева и шест ст./, представляваща сторени
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и 50 лв.
/петдесет лева/, юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Заповедта за изпълнение е
оспорена от длъжника в срок. С разпореждане №53787 от 03.12.2019год.
заповедният съд е указал на заявителя за възможността да предяви иск в
едномесечен срок от съобщаването.Съобщение за това разпореждане е редовно
връчено на заявителя на 10.12.2019год. Исковата молба е депозирана в съда на
09.01.2020год., т.е. в указания от съда едномесечен срок. Пред вид на това,
искът се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото са
приети следните писмени доказателства : извлечение от сметка към 04.11.2019г.
за клиентски №*; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
16.12.2019г. за клиентски №*; фактура №* от 20.08.2019г.; извлечение фактури и
плащания за период към 16.12.2019г. за клиентски №*; Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.– П. П.“ АД; решение №ОУ-061 от
07.11.2007г.; обява във вестник на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.О. Б. П.“ АД; обява във вестник – 2 бр., извлечение
от сметка към 01.07.2020г. по лична сметка-дебитори на Т. ЕООД.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:
Ищецът по настоящото дело с писмена молба, докладвана
от съда в съдебно заседание на 08.07.2020год. сочи, че ответникът е заплатил дължимите
суми, предмет на настоящото производство, с което напълно е погасил задължението
си и няма претенции към него. Фактът ,
че ответникът няма задължения към ищеца се установява от приетото по делото извлечение
от сметка към 01.07.2020г. по лична сметка-дебитори на Т. ЕООД. Видно от същото
към 01.07.2020год. ответникът няма отворени задължения към ищеца и салдото по
сметката възлиза на 0.00лв.
След като ищецът заявява , че сумите са
платени и е удовлетворен, исковете следва да се отхвърлят, поради заявено
от ищеца плащане, което не е оспорено от
ответника.
По разноските:
Съгласно списъка на разноските, представен от ищеца,
последният претендира за присъждане на следните суми:държавна такса за исковото
производство -75.29лв. и 100лв.юк.възнаграждение.
С Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че
по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца.
В настоящият случай ищецът се позовава на плащане, без
да установява точния момент в който е извършено същото и субектът, който го е
осъществил. Видно от възражението в заповедното производство длъжникът е
оспорил вземането, като е заявил, че в процесния
период от време е налице промяна на собствеността за процесния
обект на потребление, по силата на която собствеността е придобита от лицето И.
П. А. с нот.акт №*, том *,рег.№*, дело №* от 2019год.
на нотариус Кр.К.с район на действие ВРС. Т.е.
липсват доказателства от които може да се изведе извод, че ответникът по
настоящото дело е дал повод за завеждане на делото, направеното плащане е
осъществено след подаване на исковата молба и от ответникът , а не от
правоприемника му по прехвърлителната сделка. Ето
защо съдът не присъжда разноски на ищеца.
Вземайки предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че предявените в настоящото производство искове, следва да се
отхвърлят, поради погасяването им, чрез плащане.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на "Е. – П. П." АД; ЕИК: *, адрес: *, Представители:
Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез: В. М. - процесуален представител срещу „Т.“ ЕООД, ЕГН:
*********, Адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 1302.76
лв. (хиляда триста и два лв. 76 ст.) за обект на потребление, заведен с
абонатен номер 1110032, гр. Варна, ул. "Бузлуджа" 3 - магазин, в
която сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1283.86
лв. (хиляда двеста осемдесет и три лв. 86 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода 20.08.2019 г. - 20.08.2019 г.,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 18.9 лв. (осемнадесет лв. 90 ст.) представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
й до 04.11.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата, както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415,ал.4 във
вр.чл.422,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА /