№ 19192
гр. С, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110120397 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба от „ЗДЕ“ АД, ЕИК *****, представлявано от РГБ и
ЕСИ, с адрес гр. С, бул. „ХК“ №43 срещу ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ******, представлявано от П.
ВД и ВВИ, с адрес: гр. С, бул. „СШ“ №67 А, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 1181,95 лв., представляваща неизплатена част от
регресно вземане /с включени ликвидационни разноски в размер от 15 лв./ за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Пожар и други рискове" №
00100100069986/19.01.2022 г. за причинени имуществени вреди - увреждания на фасадата на
сградата, собственост на "ПЛАМ и Синове" ЕООД в гр. Д на ул. „Х“ №3 вследствие
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 13.05.2022 г. по вина на водача на МПС с
рег. № КН****ВН, чиято гражданска отговорност е застрахована при длъжника съгласно
застрахователна полица № 22121002855237/01.10.2021 г., ведно със законна лихва от
27.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 54,12 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
20.08.2022 г. до 27.01.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 7539 от 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4237/2023 г. от
Софийски районен съд, 118-ти състав.
Ищецът твърди, че на 13.05.2022 г. в района на ул. „Х“ № 3 в гр. Д, водачът на влекач с
рег. № КН **** ВН със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, при
осъществяване маневра за паркиране на заден ход се ударил във фасадата на сграда с
идентификатор ******, собственост на „ПЛАМ и синове“ ЕООД, в областта на гаражна
1
клетка. В резултат от процесното произшествие били причинени имуществени вреди по
сградата и бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.05.2022 г. Към
датата на ПТП увредената сграда била застрахована при ищеца по застраховка "Пожар и
други рискове" № 00100100069986/19.01.2022 г., валидна към датата на ПТП. За
причинените щети при ищеца била образувана щета № **********/14.05.2022 г. и след
калкулация на щетите на собственика на застрахованото при ищеца имущество била
изплатена сума в размер от 3150 лв. Поддържа, че е предявил регресната си претенция с
покана до ответника, който изплатил частично претендираната извънсъдебно сума до
размера от 1968,05 лв., като разликата в размер на 1181,95 лв. останала непогасена, поради
което се претендира като дължима в настоящото производство. Счита, че ответникът е
изпаднал в забава и дължи заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата от 20.08.2022 г. до 26.01.2023 г. в размер от 54,12 лв. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Твърди, че във връзка
с процесното ПТП при ответника е образувана щета № 0000-5407-22-5-03252/20.07.2022 г. и
е определено застрахователно обезщетение в размер на 1968,05 лв., което е изплатено на
ищеца по посочена от него банкова сметка. Счита, че претенцията на ищеца е завишена по
размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа, че с изплащане на
определеното обезщетение в размер на 1968,05 лв. е изпълнил надлежно и в пълен обем
задълженията си. Оспорва дължимостта на претенцията за лихва. Счита, че не е дал повод за
завеждане на делото. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
за установяване на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 7539 от 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4237/2023 г. от Софийски
районен съд, 118-ти състав, срещу дължимостта на които е постъпило в срок възражение по
чл. 414, ал. 2 ГПК.
Безспорно между страните и установено от Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 13.05.2022 г. и документите по щетата е, че на
13.05.2022 г. в района на ул. „Х“ № 3 в гр. Д, при осъществяване маневра за паркиране на
заден ход товарен автомобил – влекач марка Рено, модел Т с рег. № КН **** ВН ударил
фасадата на сграда с идентификатор ******, собственост на „ПЛАМ и синове“ ЕООД, в
областта на гаражна клетка. Съгласно изявленията на ответника в отговора на исковата
молба и в пъврото о.с.з. по делото на 17.05.2024 г. механизмът на настъпване на
уврежданията и конкретните причинени материални щети не са спорни обстоятелства по
делото. Не е спорно и че към датата на събитието увредената сграда била застрахована при
ищеца по застраховка "Пожар и други рискове" № 00100100069986/19.01.2022 г., валидна
към датата на ПТП, а гражданската отговорност на водача на товарния автомобил –
застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно
2
застрахователна полица № BG/22/12/121002855237.
Не се спори между страните, че по искане от застрахования собственик на сградата
„ПЛАМ и синове“ ЕООД /л. 6/ при ищеца е заведена щета № **********, по която след
оглед и оценка ищцовото дружество изплатило на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 3150 лева /видно и от платежно нареждане от 01.07.2022 г. – л. 57/.
След изплащането от страна на ищеца е отправена покана към ответника за изплащане на
субрагационното вземане в размер на 3150 лева/л.55/, получена от ответника на 20.07.2022 г.
По образуваната щета № 0000-5407-22-5-03252 признал и удовлетворил вземане на ищеца в
размер на 1968,05 лева с писмо от 05.09.2022 г. /л.56/.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че стойността на
уврежданията, за които между страните не се спори, че са в пряка причинна връзка с
произшествието, възлиза на 3233,54 лева
При така установената фактическа обстановка и като съобрази направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира
от правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание е необходимо установяване
наличието на следните обстоятелства – валидно сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. С разпоредбата на чл. 411 КЗ изрично е
определен обемът и съдържанието на вземането на застрахователя по имуществената
застраховка, а именно с оглед суброгационния му характер същото е в рамките на правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност“ и е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество вследствие използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Съгласно разпоредбата на
чл. 499, ал.2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда.
От друга страна размерът на застрахователното обезщетение по имуществената
застраховка, което се дължи на собственика на увреденото имущество се определя в
съответствие с клаузите на договора, следва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 КЗ/ и се дължи от
застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума /чл.386, ал. 1
КЗ/. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
3
вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
При преценка на събраните доказателства и установените факти съдът намира, че е
доказано реализирането всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото на
ищеца да получи от ответника дължимото от последния обезщетение в качеството на
застраховател на Гражданската отговорност на виновния водач.
Доказано е реализирането на твърдяното от ищеца застрахователно събитие.
Механизмът на същото, времето на настъпване и участието и вината на водача на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, са безспорни. но и се
установяват от писмените доказателства по делото и заключението на Съдебно-
техническата експертиза.
Установен е и размерът на действителните вреди, който съдът намира за компетентно,
обективно и детайлно оценен от вещото лице, а именно – 3233,54 лева. Изплатеното от
ищеца обезщетение е в по-нисък размер – 3150 лева и следователно е в рамките на размера,
за който ответникът в качеството на застраховател на Гражданската отговорност на
виновния водач носи отговорност спрямо собственика на увреденото имущество.
Дали действително са извършени ремонтни работи по сградата и дали е възстановено
застрахованото имущество в случая е ирелевантно, тъй като отговорността на ответника е за
обезвреда на причинените щети като обезщетението следва да съответства на стойността,
необходима за възстановяване и отремонтиране на имуществото. Поради това и съдът
основава изводите си на заключението на вещото лице по задача 1.4, касаещо стойността на
СМР, необходими за отстраняване на нанесените увреждания, а не в частта по задачи под
точка 2, касаещо цени на отделни СМР.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът се е суброгирал в правото на лицето,
чието имущество е увредено, да получи обезщетение за обезвреда до размера на изплатеното
обезщетение от 3150 лева, поради което и претенцията му за незаплатената част от същото в
размер на 1181,95 лева е основателна и предявеният иск следва да се уважи в цялост.
Ответникът дължи и законната лихва върху главното вземане от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 27.01.2023 г. до окончателното му изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От разпоредбите на чл. 412, ал. 1 и ал. 2 КЗ следва, че за да настъпи изискуемост на
регресното вземане застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, следва да е предявил претенцията си срещу този застраховател ведно с
доказателствата, с които разполага и да е изтекъл 30 дневен срок от представяне на
доказателствата. С изтичане на този срок и неплащане на претенцията застрахователят по
имуществената застраховка изпада в забава по отношение основателно претенидираното
спрямо него вземане и дължи обезщетение за забава.
В случая ищецът е отправил към ответника регресна покана, която е получена в
деловодството на последния на 20.07.2022 г., поради което с изтичане на 30 дневния срок на
4
19.08.2022 г., считано от 20.08.2022 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в
размер на 53,74 лева, изчислено до 26.01.2023 г. – деня , предхождащ подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. За претендираната дата 27.01.2023 г. /подаване на заявлението/
обезщетението за забава се дължи, но в рамките на законната лихва като последица от
уважаване на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер на 375 лева за
исковото /75 лв – д.т., 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение/ и 75 лева за заповедното производство /25 лв – д.т. и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ******, представлявано от П. ВД и ВВИ, с
адрес: гр. С, бул. „СШ“ №67 А дължи на „ЗДЕ“ АД, ЕИК *****, представлявано от РГБ и
ЕСИ, с адрес гр. С, бул. „ХК“ №43 на основание чл. 411 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1181,95 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Пожар и други рискове" №
00100100069986/19.01.2022 г. за причинени имуществени вреди - увреждания на фасадата на
сградата, собственост на "ПЛАМ и Синове" ЕООД в гр. Д на ул. „Х“ №3 вследствие
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 13.05.2022 г. по вина на водача на МПС с
рег. № КН****ВН, чиято гражданска отговорност е застрахована при длъжника съгласно
застрахователна полица № 22121002855237/01.10.2021 г., ведно със законна лихва от
27.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 54,12 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
20.08.2022 г. до 26.01.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 7539 от 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4237/2023 г. от
Софийски районен съд, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ******,
представлявано от П. ВД и ВВИ, с адрес: гр. С, бул. „СШ“ №67 А да заплати на „ЗДЕ“ АД,
ЕИК *****, представлявано от РГБ и ЕСИ, с адрес гр. С, бул. „ХК“ №43 сумата 375 лева -
разноски за производството и сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 4237/2023 г. от
Софийски районен съд, 118-ти състав
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5