Решение по дело №234/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 78

гр.Поморие, 18.04.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                       СЪДИЯ : Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 234 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е образувано по изпратено по подсъдност гр.дело № 2072/2018 г., по описа на РС – Бургас, образувано по искова молба от Ж.С.И., Г.П.Г.,*** и С.П. ***, против Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите.

 Исковата молба е уточнена с молба вх. № 2234/09.05.2018 г. (л.5 от делото).

 Ищците твърдят, че всички те и П. Г. ***, починал на 07.11.2015 г. – наследодател на втория и третата ищца, на търг проведен на 26.09.1994 г., от ТКЗС в ликвидация са закупили правото на собственост върху земеделска земя, представляваща имот № ... в землището на с.Горица, с площ 2.250 дка, с начин на трайно ползване овцеферма, представляваща прилежаща земя, заедно с построената в имота сграда № 01 с площ 323 кв.м., представляваща овчарник, свинарник – запад, западно крило, както и земеделска земя, предеставляваща имот № ... в землището на с.Горица, с площ 1.500 дка, с начин на трайно ползване овцеферма, представляваща прилежаща земя, заедно с построената в имота сграда № 01 с площ 258 кв.м., представляваща овчарник – запад, западно крило.

 Твърдят, че от закупуването на имотите са ги владели необезпокоявано, през 2018 г. решили да се снабдят с нотариални актове за тях, но от издадените им скици се установило, че те са собственост на държавата.

 Предявяват иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на държавата, че ищците са собственици на горепосочените имоти, които са придобили като лица с право на дял от имуществото на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез участие в търг, както и по давност, с период на давностно владение от 1994 г. до 2006 г. (л.27).

 Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника,  което чрез пълномощник и съдебен адресат 9 юрисконсулт, е подал отговор (л.15-16), с който предявената претенция е оспорена като недопустима и неоснователна.

В съдебно заседание от ищците се явява лично Ж.С.И.. Всички ищци се представляват от редовно упълномощен (л.21 от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас) процесуален представител – адв.П.Г.. Явилата се лично ищца и пълномощникът поддържат предявената претенция на заявените с нея основания.

Ответната държава също се представлява по делото от редовно упълномощен (л.20) процесуален представител, който поддържа становището, застъпено с отговора на исковата молба.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Представен е оценителен протокол за обект за 100 овце № 2 в овцеферма – запад, с местонахождение с. Горица, общ.Поморие(л.18 от гр.дело № 2072/2018 г.), в който е посочено, че съгласно чл.49, ал.3 от ППЗСПЗЗ и представената оценка от ТКЗС в ликвидация с.Г., стойността на обекта е 125 250 лв., с нормативно необходима площ съгласно ПМС № 41/23.11.1982 г. от 1 500 кв.м., и пазарна стойност на земята за обекта в размер 7 500 лв., обща стойност обект и земя – 132 750 лв.

Представен е и оценителен протокол за обект овчарник № 1 за 150 овце в овцеферма – запад, с местонахождение с. Горица, общ.Поморие (л.19 от гр.дело № 2072/2018 г.), в който е посочено, че съгласно чл.49, ал.3 от ППЗСПЗЗ и представената оценка от ТКЗС в ликвидация с.Г., стойността на обекта е 250 500 лв., с нормативно необходима площ съгласно ПМС № 41/23.11.1982 г. от 2 250 кв.м., и пазарна стойност на земята за обекта в размер 11 250 лв., обща стойност обект и земя – 261 750 лв.

Съгласно представените по делото протоколи от 15.03.1994 г. (л.43-45), 25.04.1994 г. (л.46-48) и от 17.05.1994 г. (л.41-42), стойностите на обектите е намалена с 40 %.

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че горепосочените обекти – сгради с прилежаща земя са имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ  – ТКЗС с.Г., общ.Поморие.

Страните не спорят също така, а и се установява от представените по делото преписи от два протокола от 25.09.1994 г. (л. 5 и 6 от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас), съставени на основание Наредбата за търговете (приета с ПМС № 105/15.06.1992 г., обн., ДВ, бр. 50 от 19.06.1992 г., отм. ДВ, бр. 85 от 26.09.2003 г.) (НТ (отм.)), че тримата ищци Ж.С.И., Г.П.Г., С.П.Т. и П. Г. ***, последният наследодател на втория и третата ищца, видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 5/31.01.2018 г. (л. 20 от гр.дело № 2072/2018 г.), са участвали в проведени търгове за продажба на основни средства и въз основа на резултатите от наддаването са обявени за купувачи на недвижими имоти – сгради, представляващи западното крило на овчарник запад и западното крило на овчарник, свинарник запад, намиращи се овцеферма – запад, с. Горица, общ.Поморие, при цена на обектите 62 500 лв.

Също не се спори, а и се установява от представените по делото фактури № 295/28.09.1994 г.  и № 295/28.09.1994 г. (л.11 и л.12 от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас), че ищците и праводателят на втория и третата ищца, са заплатили суми в горепосочените размери от 65 000 лв. за обектите, като издател на фактурите е земеделска кооперация „Х.д.” с.Г..

Представен е и препис от квитанция без дата към приходен касов ордер (ПКО) № 717 (л.13 от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас), съгласно която тримата ищци, респ. праводателят на втория и третата ищца, са заплатили сума в размер 13 125 лв. срещу земя към горепосочените сгради, от която сума 5 625 лв., представляващи стойността на ½ от стойността на 2 250 кв.м. по оценителен протокол и 7 500 лв., представляващи стойността на 1 500 кв.м. по оценителен протокол.

По делото е представен и препис от квитанция от 14.11.1994 г., към ПКО № 718, съгласно която ищците, респ. праводателя са заплатили сума в размер 2 280 лв. за скици.

И двете квитанции са издадени от касиер на ЗК„Х.д.” с.Г..

Предвид поредните номера на ПКО по квитанциите съдът приема, че сумата за прилежащата към обектите земя е заплатена от ищците, респ. праводателя на 14.11.1994 г.

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото скици № КО1838/12.01.2018 г. и №  КО1839/12.01.2018 г. (л.7 и л.8 от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас), издадени от ОСЗ – Поморие, че горепосочените претендирани от ищците земеделски земи и сгради, представляват както следва:

– имот № ... в землището на с.Г.с ЕКАТТЕ .., общ.Поморие, с площ 1.500 дка, с начин на трайно ползване – овцеферма, категория на земята при неполивни условия – девета, в м. „Маркови могили”, при граници и съседи на имота: имот № ... – изоставена нива на „РВК” ЕООД и имот № ... – ведомствен път на общ.Поморие, в който имот има изградена една сграда 01 – овчарник с площ 258 кв.м. и 

– имот № ... в землището на с.Г.с ЕКАТТЕ .., общ.Поморие, с площ 2.250 дка, с начин на трайно ползване – овцеферма, категория на земята при неполивни условия – девета, в м. „Маркови могили”, при граници и съседи на имота: имот № ... – ведомствен път на общ.Поморие; имот № ... – изоставена нива на „РВК” ЕООД; имот № ... – пасище мера на общ.Поморие и имот № ...– овцеферма на наследниците на К.Б.Т., в който имот има изградена една сграда 01 – овчарник с площ 323 кв.м.

По делото са изслушани показанията на св.Б.Д.Н. (позната на ищците), която сочи, че ищците се занимават с животновъдство, като отглеждат животните си в къшли, които закупили от ТКЗС. Сочи, че ищците ползват къшлите и земята около тях, които са оградени, от 1994 г. и до момента. Твърди, че не ѝ е известно за претенции към ищците относно собствеността върху описаните от свидетелката имоти.

В качеството на свидетел по делото е изслушан и Б.Г.Т. (познат на ищците), който твърди, че ищците и праводателя П. Г.П. са закупили от ТКЗС при ликвидирането му две къшли със земята, в които отглеждали животни от момента на закупуването. Сочи, че П. Г.П. и К. – чичо на свидетеля, са закупили къшли, за всяка от които имало двор, като П. е закупи западната, а К. източната такава.

Показанията на свидетелите се кредитират изцяло от съда като последователни и безпротиворечиви, а покозанията на св.Т. са подкрепени и от отразяванията в №  КО1839/12.01.2018 г.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

Претенцията на ищците за установявяне по отношение на държавата, че ищците са придобили собствеността върху процесните имоти – земи и сгради, като лица с право на дял от имуществото на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез участие в търг е неоснователна.

Несъмнено, както бе посочено по-горе в решението, процесните имоти са част от имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ТКЗС с.Г..

Не се спори също така, че ищците са лица с право на дял от това имущество и като такива са участвали в търг за придобиване на тези имоти, но фактическият състав на този придобивен способ не е бил завършен, тъй като по делото не се доказа, а и не се твърди от ищиците, сключване на договор в предвидената в чл.16 от НТ (отм.) писмена форма между тях, праводателят на втория и третата ищца и ликвидационният съвет на прекратената организация.

По въпроса за придобиване на недвижим имот - част от имуществото на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от лицата с право на дял от същото, чрез участие в търг, има специални разпоредби в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а по приложението им е формирана трайна практика на съдилищата.

Според тази съдебна практика ако фактическият състав на този придобивен способ не е бил завършен със сключване на договор в предвидената в чл.16 от (НТ (отм.) писмена форма, приобретателят не се легитимира като собственик, независимо от това, че е спечелил търга и е заплатил цената.

Изрично в този смисъл  Определение № 690/11.07.2011 г. по гр. д. № 936/2010 г., I г. о., ГК на ВКС и посочените в него Решение № 252/07.03.2002 г. по гр. дело № 2360/2001 г. ІV г.о. на ВКС, Решение № 407/12.06.2009 г. по гр. дело № 891/2008 г., ІІ г.о. на ВКС и Решение № 773/25.11.2009 г. по гр.дело № 1437/2008 г., III г.о. на ВКС.

В допълнение следва да се посочи и следното.

Съгласно чл.48а, ал.2 от ППЗСПЗЗ (ред. ДВ бр.72/1993 г.), спечелилият търга купувач плаща тръжната цена, както следва: стойността на постройките по сметка на ликвидационния съвет, а стойността на вещните права върху земята – по Републиканския бюджет.

 В случая ищците не установиха заплащане на тръжната цена по сметка на ликвидационния съвет, респ. бюджета, а по сметка на друг субект – ЗК„Х.д.” с.Г., т.е. не доказаха надлежно заплащане на цената.

Независимо от последно посоченото, дори и съдът да приеме, че е налице плащане на цената, заявената на това основание претенция е неоснователна, тъй като фактическият състав на този придобивен способ не е бил завършен със сключване на договор.

Ищците претендират установяване по отношение на държавата на собствеността им върху процесните имоти и като придобити по давност, с начало на давностното владение 1994 г.

Заявената на това основание претенция е неоснователна по отношение на претендираните земи.

Съгласно чл.47, ал.1, изр. второ ППЗСПЗЗ, държавният поземлен фонд (ДПФ) обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради.

Безспорно в процесните поземлен имот № ... и № ... са разположени стопански сгради на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имотите представляват прилежащи площи към същите, като такива са част от ДПФ, както са отразени и в представените по делото справки от регистъра на земеделските земи (л.9 и л.10 от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас).

По аргумент от чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ, вр.с чл.10 б., ал.5 ЗСПЗЗ, придобивната давност е изключена по отношение на недвижимите имоти, които са прилежаща площ като обслужващи стопански сгради и съставляват държавна собственост. Съгласно чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ, земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност – Решение № 188/05.05.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г., I г. о., ГК на ВКС.

Предвид изложеното претенцията на ищците за установяване, че са собственици на процесните имоти № ... и № ..., като придобити от тях по давност е неоснователна.

Горепосочената забрана да се придобиват земи от ДПФ е неотносима към процесните постройки – овчарници, тъй като те не са земи, а сгради.

Неотносима по отношение на тях е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижим имоти (ЗВСОНИ), съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.

Това е така, тъй имоти № ... и № ... са прилежащи площи към сградите – овчарници и като такива по аргумент от чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Установи се от доказателствената съвкупност, в това число от показанията на свидетелите, че ищците са упражнявали непрекъсната фактическа власт върху процесните сгради – овчарници, считано от 1994 г. и до  момента, като владението им е било необезпокоявано.

Осъществяваното от ищците владение е недобросъвестно, тъй като те не са владели вещите в хипотезата на чл.70, ал.1 ЗС – на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаяе, че праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, но от друга страна са осъществявали фактическата си власт в продължение на повече от 10 години, поради което съдът приема, че по отношение на процесните сгради е осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС.

Ищците са държали сградите като свои, тъй като са считали, че са ги придобили като имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез участие в търг, макар фактическият състав на този придобивен способ да не е бил завършен и необезпокояваното им владение е продължило повече от 10 години.

Предвид изложеното, претенцията на ищците за установяване по отношение на ответника правото им на собственост върху процесните сгради, придобито по давностно владение е основателна и като такава същата следва да се уважи.

И двете страни са направили искания за присъждане на разноски по делото.

Ищците са заплатили държавна такса за образуване и водене на делото н размер 124.15 лв. (л.2 от от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас).

По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.21 от от гр.дело № 2072/2018 г., на РС – Бургас), в който е посочено, че ищците и процесуалният им представител са договорили възнаграждение в размер 900 лв. В договора не е налице изрично отбелязване относно начина на плащане на договореното възнаграждение. Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора не е вписан начина на плащане, поради което съдът приема, че страната не е доказала направени разноски – заплащане на адвокатско възнаграждение, ето защо реално извършените от ищците разноски са в размер на заплатената от тях държавна такса.

Предвид изложеното, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищците следва да се присъдят разноски в размер 62 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Ответника е представляван по делото от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.с чл.25, ал.1 НЗПП, следва да му се присъдят разноски в размер 100 лв.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** и С.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, всички ищци със съдебен адреса*** – адв.П.Г., против Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите Р.П. с адрес град София, бул...., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – В.Д., за приемане за установено по отношение на държавата, че ищците са собственици на имот № ... в землището на с.Г.с ЕКАТТЕ .., общ.Поморие, с площ 1.500 дка, с начин на трайно ползване – овцеферма, категория на земята при неполивни условия – девета, в м. „Маркови могили”, при граници и съседи на имота: имот № ... – изоставена нива на „РВК” ЕООД и имот № ... – ведомствен път на общ.Поморие, както и на имот № ... в землището на с.Г.с ЕКАТТЕ .., общ.Поморие, с площ 2.250 дка, с начин на трайно ползване – овцеферма, категория на земята при неполивни условия – девета, в м. „Маркови могили”, при граници и съседи на имота: имот № ... – ведомствен път на общ.Поморие; имот № ... – изоставена нива на „РВК” ЕООД; имот № ... – пасище мера на общ.Поморие и имот № ...– овцеферма на наследниците на К.Б.Т..

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите Р.П. с адрес град София, бул...., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – В.Д., че Ж.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** и С.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, всички ищци със съдебен адреса*** – адв.П.Г., са собственици на овчарник с площ 258 кв.м., изграден в имот № ... в землището на с.Г.с ЕКАТТЕ .., общ.Поморие, с площ 1.500 дка, с начин на трайно ползване – овцеферма, категория на земята при неполивни условия – девета, в м. „Маркови могили”, при граници и съседи на имота: имот № ... – изоставена нива на „РВК” ЕООД и имот № ..., както и на  овчарник с площ 323 кв.м., изграден в имот № ... в землището на с.Г.с ЕКАТТЕ .., общ.Поморие, с площ 2.250 дка, с начин на трайно ползване – овцеферма, категория на земята при неполивни условия – девета, в м. „Маркови могили”, при граници и съседи на имота: имот № ... – ведомствен път на общ.Поморие; имот № ... – изоставена нива на „РВК” ЕООД; имот № ... – пасище мера на общ.Поморие и имот № ...– овцеферма на наследниците на К.Б.Т..

ОСЪЖДА Ж.С.И., ЕГН **********, Г.П.Г., ЕГН ********** и С.П.Т., ЕГН **********,  да заплатят на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, сума в размер 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, да заплати на Ж.С.И., ЕГН **********, Г.П.Г., ЕГН ********** и С.П.Т., ЕГН **********,  сума в размер 62 лв. (шестдесет и два лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :