Р Е Ш Е
Н И Е № 68
град Шумен, 16.12.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Д.
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №45 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от ЕТ „Б-Д-Б.С.“, ЕИК-..., с. К....., представлявано от собственика Б.С.С., ЕГН-**********, със съдебен адрес *** – адв. Д.С. *** против ППК „Начало“ в ликвидация, ЕИК-..., с. Д..... В ИМ се излага, че ищеца имал търговски отношения с кооперацията от 2009 г. до 216 г. по силата на договори за аренда на земеделска земя. От неприключилите търговски взаимоотношения между страните останал невъзстановен паричен и безлихвен заем в размер на 40 700 лв., предоставен от ищеца на кооперацията. В началото на 2019 г. узнал за започналата процедура по ликвидация на кооперацията и предприел действия по събиране на посоченото вземане. На 28.01.2019 г. била връчена наториална покана, с което изявил желанието си да му бъде платено задължението в размер на 40 700 лв. Връчването било извършено на 04.02.2019 г., поради което следва да се счете, че вземането е станало изискуемо на 04.03.2019 г. Получен бил и отговор на вземането, с което представляващият кооперацията посочил, че оспорва задължението. Ето защо предвид изложеното моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 40 700 лв., главница по договор за паричен безлихвен заем, по договор за заем от 05.05.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. В условията на евентуалност моли ответника да бъде осъден да заплати посочените суми, но на основание неоснователно обогатяване, като сума получена без правно основание. Моли ответника да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в производството.
В даденият срок от страна на ответника е депозиран отговор на ИМ. В него се сочи, че не са получавани описаните в ИМ суми като заем. Потвърждава обстоятелството, че страните са имали търговски и арендни отношения, но те са приключили още през 2016 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника по посоченото задължение. Твърди, че заемът е бил за обслужване на текуща земеделска дейност, като твърди, че заемът е бил едногодишен и падежът му е бил на 05.05.2011 г. Ето защо след като се предявява едва през 2019 г. процесното задължение е погасено по давност. Сочи, че подобен договор за заем е нищожен, тъй като по смисъла на чл.21, ал.2, т.1 от ЗК договор за заем от името на кооперацията се сключва само с предварително разрешение на Управителния съвет. Подобно решение УС на ответната кооперация не е вземал. Сочи, че договора за заем е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона. Сочи, че предоставеният с ИМ протокол от ОС на кооперацията от 07.11.2010 г. не променя извода за сключване на заем, тъй като той не удостоверява предварително взето решение за сключване на заем. Сочи, че на ОС е обсъждано обезпечаването на заем, а не вземането на такъв, както и никъде не се говори за заемодател, а и обсъжданията размер е 50 000 лв., а не размера посочен от ищеца – 40 700 лв. намира, че предявеният евентуален иск също остава недоказан, тъй като не е ясно от твърденията на ИМ да са били предавани пари по грешка без правно основание от ищеца на ответника. И по тази претенция прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли претенциите да бъдат отхвърлени, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В допълнителната ИМ депозирана от ищеца се сочи, че ответника признава вземането на процесният заем в размер от 40 700 лв., както и потвърждава неговото осчетоводяване, както и твърди, че заема бил нищожен и нямало спор по делото, че УС не е вземал решение за получаване на заем от трето лице. Във връзка с признанието от страна за получаване на заемът не е налице основание за назначаване на исканите от ответника задачи към експерта по ССЕ Исканите от ответника допълнителни задачи няма да установят нищо по-различно от поставените два въпроса от страна на ищеца, а само биха усложнили работата на експерта, както и ще увеличат разноските по делото.моли да бъде задължен ответника всички протоколи от заседания на УС и ОС на кооперацията за период от 01.01.2009 г. до датата на протокола на ОС на 07.11.2010 г.
В даденият срок ответникът е подал отговор на допълнителната ИМ. В него е направено кратко изложение, в което се твърди, че са неверни изводите на ищеца, че ответника не оспорва дължимостта на претендираните суми и че се признава вземането на заем. Сочи се, че се поддържа искането за назначаване на ССЕ с посочени в отговора на ИМ задачи.
В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат Д.С. ***. Последният поддържа иска, така, както е бил предявен. За ответника се явява адв. Б.Г. ***, който оспорва твърденията на ищеца и моли да бъде отхвърлен така предявения иск. Твърди, че заемът не е осчетоводяван към датата на предявяване на иска. Обосновава се с обстоятелството, че ищецът не е осчетоводил вземането в своите търговски книги и намира, че същите, тъй като са водени в нарушение на изискванията на закона за счетоводстото не могат да служат за доказателство в полза на тези, които са длъжни да ги водят. Твърди, че съобразно с доклада на съда за ищеца е съществувало задължение за установяване на обстоятелството, че договорът за заем е бил дългосрочен. Намира, че предявеният в условията на евентуалност иск е неоснователен поради противоречие с Постановление №1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Моли да бъдат присъдени и сторените разноски в производството
Ответникът не е изпратил представител на проведените две съдебни заседания. Не заема становище по основателността на иска.
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: Ищецът в производството ЕТ „Б-Д-Б.С.“ е предоставил на ответника ППК „Начало“ в ликвидация, ЕИК-..., с. Д....в заем сумата от 40 700 лв. Това обстоятелство се установява от издадената от ответната кооперация Квитанция по приходен касов ордер №9/05.05.2010 г. (л.6 от делото). В нея е посочено,че става въпрос за отпуснат кредит срещу решение на Общото събрание. Квитанцията носи подписа на председателя и печат на кооперацията. По делото е приета ССЕ която освен обстоятелствата вписани в квитанцията установява и че сумата от 40 700 лв. е била осчетоводена от ответинка като заем. При ищеца посочената сума е била осчетоводена на 01.02.2019 г. като дългосрочен заем по счетоводна сметка 225. Ответника е водил сумата като свое задължение до 31.12.2018 г., нопрез 2019 г. е отписана от задълженията на кооперацията. Ищеца няма задължения към ответника. Заемът фигурира в ГФО на ответника за времето от 2010 г. до 2018 г. Кооперацията е осчетоводила заема като краткосрочен, за която се очаква да бъде върнат в рамките на 12 месеца.
Ищецът е поканил ответника да му изплати задължението по заема с нотариална покана с рег. №…., връчена на 04.02.2019 г., като е даден едномесечен срок за изпълнение.
Предвид установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за осъждане на заемателя да заплати дадени в заем суми от заемодателя. Предвид разпределената от съда доказателствена тежест е проведено доказване на претенцията. Ищецът установи предаване на заемната сума, а ответника не установи последната да е погасена. В настоящият случай без значение е, че ищецът не е отбелязвал в своето счетоводство обстоятелството, че е дал сочената сума в заем. От предоставената квитанция се установява плащането на сумата от ищеца на ответника. Не само това ответника за продължителен период от време, съгласно ССЕ е осчетоводил сумата и е водил същата като дължима. Тя присъства във всички подадени ГФО за периода от 2010 г. до 2018 г. Не се установява по каква причина същата е отписана от счетоводството на ответника, но това не е поради погасяване на задължението. В представеният документ – квитанция, която установява предаването на парите, не е посочен падеж на задължението. Предвид липсата на такъв не може да се приеме, че става въпрос за краткосрочен заем, който е следвало да бъде погасен в срок до една година. Според ССЕ заемът е бил осчетоводен по сметка за краткосрочни задължения, но това е обстоятелство, което не може да обвърже ищеца, тъй като то е едностранно действие на ответника или по-точно на неговото счетоводство и то не може да бъде противопоставено на ищеца. Без значение е, че ищецът не е водил задължението по своите счетоводни книги. Нормата която придава доказателствена сила на счетоводните записвания е чл.55 от ТЗ. Въпреки това редовно водено или не счетоводството не притежава абсолютна доказателствена сила, която да обори други годни доказателства. В настоящият случай е налице документ, който съдържа изявление на ответника, че е получил сумата в заем. Не само това – в продължение на девет счетоводни години от 2010 до 2018 г. той е подавал ГФО, а е и осчетоводявал това свое задължение. В този смисъл претенцията на ищеца е установена, а обстоятелството, че той не е извършил счетоводно записване, което е в съответствие с даденият заем – може да обоснове негова административна отговорност, но не и неоснователността на претенцията.
Тъй като приема момента за изпадане в забава на ответника след нотариалната покана връчена в началото на февруари 2019 г. съдът намира, че не е изтекла погасителната давност по отношение на вземането и възражението на ответника в тази насока не може да бъде взето предвид.
Неоснователно е и искането за извършване на прихващане предвид обстоятелството, че ищецът няма констатирани от ССЕ задължения към ответинка.
Неправилно е твърдението на представителя на ответника, че съдът е указал на ищеца да установи, че задължението му е дългосрочно. Това не е необходимо, за да се приеме претенцията за основателна.
Предвид изложеното така предявената претенция е изцяло основателна и следва да бъде уважена, като ответника бъде осъден да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 838 лв., представляващи направените от последния разноски в производството.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ППК „Начало“ в ликвидация, ЕИК-..., с. Д.... да заплати на ЕТ „Б-Д-Б.С.“, ЕИК-..., с. К....., представлявано от собственика Б.С.С., ЕГН-**********, със съдебен адрес *** – адв. Д.С. *** сумата от 40 700 (четиридесет хиляди и седемстотин) лева, на основание чл.240 от ЗЗД, представляващи дължими суми по договор за заем от 05.05.2010 г. без уговорен падеж, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.05.2019 г.
ОСЪЖДА ППК „Начало“ в ликвидация, ЕИК-..., с. Д....да заплати на „Б-Д-Б.С.“, ЕИК-..., с. К... и сторените от последното разноски за водене на настоящото производство в размер на 3 838 (три хиляди осемстотин тридесет и осем) лева, представляващи дължима разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: