Решение по дело №380/2020 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 343

 

гр.Бургас,11.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                     

          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М. Р., като разгледа НАХД № 380 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Н.В.П. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-004534/24.09.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по: 1. чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 186, ал.7 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП - му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в: посочване на свидетел, без да се уточни какво е неговото качество; не е конкретизирано точното място на нарушението, посредством посочване на номер на блок от ж.к. „Братя Миладинови“, до който е извършена проверката; липса на посочване на възраст на нарушителя и неговата месторабота. Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да изложи възражения срещу акта. На последно място се посочва, че заради нарушението е била издадена ЗППАМ, която е била обжалвана пред АдмС-Бургас и е била отменена поради незаконосъобразност. Пледира се за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. А.А. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Заявява,че глобата по НП № 1196/16.05.2017г. на ОДМВР-Бургас е било платено на 25.01.2019г. и от тази дата ПАМ № 18-0769-001914/06.08.2018г. е преустановила действието си, поради което и издаденото НП за нарушение на 02.09.2019г. е било неправилно. Развива доводи в защита на тезата си, като в заключение пледира за отмяна на НП.   

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В писмено становище (л.20) се заявява, че нарушението е безспорно доказано, като при реализиране на административнонаказателната отговорност на П. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 10 – НП е връчено на жалбоподателя на 03.01.2020г., а жалбата е депозирана на 09.01.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 01.09.2019г., около 08.15 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил *** с рег. № *** в гр. Бургас, ж.к. ***, в посока към кръстовище „Трапезица“. Той бил спрян за проверка от полицейски патрул при 02 РУ-Бургас, в състава С. и  Щ. – полицаи в 02 РУ-Бургас (в последствие посочени като свидетели-очевидци в акта). В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът не носи СУМПС, поради което и решили да поискат съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. Л.Л.. Последният пристигнал на място и извършил справка за водача, като констатирал, че спрямо него има издадена ЗППАМ № 18-0769-001914/06.08.2018г., с която по реда на чл. 171, т,1, б. „Д“ ЗДвП му е било временно иззето СУМПС. Установил още и че П. има незаплатена глоба по фиш № 935897/06.06.2019г. При това положение св. Л. приел, че водачът не притежава СУПМС, доколкото то му е било отнето с посочената ПАММ, както и че управлява МПС с наложено наказание „Глоба“ с фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане. 

За горните обстоятелства Л.Л. съставил на водача АУАН с бл. № 332645, в който фактите били квалифицирани като нарушения по чл. 150а и чл. 186, ал.7 ЗДвП.  Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители от 02 РУ-Бургас, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от него, което също било отразено с подписа му.

В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН жалбоподателя не депозирал писмени възражения.

Въз основа на АУАН на 24.09.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на: 1. чл. 150а, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и 2. чл. 186, ал.7 ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва горната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 24.09.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че първото нарушение е недоказано, а второто е несъставомерно, поради което и НП следва да се отмени изцяло. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 150а ЗДвП - за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва освен всичко останало - да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство и свидетелството му за управление да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП. В конкретния случай актосъставителят и АНО са приели, че на 05.08.2018г. СУМПС на П. е било временно отнето по реда на чл. 171, т.1, б. „Д“ ЗДвП със ЗППАМ № 18-0769-001914/06.08.2018г., но въпреки това на 01.09.2019г. той е управлявал МПС, поради което и е допуснал нарушение по чл. 150а ЗДвП. Тези изводи не се споделят от настоящия състав.

Няма спор, че СУМПС на П. е отнето на 05.08.2018г. по реда на чл.171,т.1, б. „Д“ от ЗДвП със ЗППАМ № 18-0769-001914/06.08.2018г (л.19), като видно от самия акт – срокът на тази мярка е до заплащане на дължимата глоба по НП №17-0769-001196/10.05.2017г. Видно от приложеното от Сектор „ПП“-Бургас писмо (л.33-34) глобата е била заплатена на 25.01.2019г. При това положение и от този момент насетне действието на ЗПАМ № 18-0769-001914 от 06.08.2018г. е преустановено и към датата на нарушението - 01.09.2019г. СУМПС на П. вече не е било отнето по реда на чл.171, т.1, б. „Д“ от ЗДвП. Изрично в този смисъл е и Решение № 2218/19.12.2019г. по адм.д. № 2373/2019г. на АдмС-Бургас, постановено между същите страни и при същите факти. При това положение настоящият състав формира извод, че неправилно актосъставителят и АНО са приели, че към дата 01.09.2019г. СУМПС на П. е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, а от там и неправилно са квалифицирали поведението му като нарушение по чл. 150а ЗДвП. Всичко това води до извод, че по отношение на първото вменено нарушение наказателното постановление е недоказано, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

По отношение на второто вменено нарушение съдът счита, че наказателното постановление също е незаконосъобразно, като този път описаното деяние въобще не покрива признаците на административно нарушение – т.е. е несъставомерно. Това е така, защото следва да се има предвид принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания, установен с чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В този смисъл следва да се тълкува нормата на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. Цитираната норма е бланкетна, тъй като не съдържа състав на административно нарушение. За да е възможно да бъде подведена административнонаказателната отговорност на едно лице на соченото правно основание следва то да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или да е извършило деяние, което законът изрично е забранил. В процесния случай е установено от административнонаказващия орган, че П. е управлявал превозното средство при наличие на неплатена глоба. Това деяние не представлява административно нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му забраняват подобно поведение. Посочената като нарушена в акта и в наказателното постановление норма на  чл. 186, ал. 7 от ЗДвП определя реда, по който наложената с фиш глоба се изпраща за събиране чрез публичния изпълнител, но не съдържа конкретно правило за поведение. Изрично в този смисъл е и последователната практика на касационната инстанция, като например Решение № 286/23.02.2017г. по к.н.а.х.д. № 7/2017г. на АдмС-Бургас,  Решение № 821 от 23.04.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 598/2019 г., Решение № 1053 от 11.06.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 947/2019 г. и много други.

Ето защо, съдът намира, че наложената на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя глоба е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, поради което наказателното постановление и в тази му част следва да бъде отменено.

С оглед горното съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат на жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-004534/24.09.2019г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по: 1. чл. 150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП на Н.В.П. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, а за нарушение по чл. 186, ал.7 ЗДвП и на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /М. Баев/

 

Вярно с оригинала: Д.М.