РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300503275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от
ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №33792/19.12.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Х. Я. В., ЕГН
**********, от с. ***, чрез адв. Н. А., срещу постановление за разноските,
инкорпорирано в съобщение до длъжника, връчено на 17.11.2022 г.,
потвърдено с постановление от 21.11.2022 г. на ЧСИ Драгомира Митрова, рег.
№828 по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с
което е посочено, че задължението на длъжника възлиза общо на 3044.86 лв.,
от които 2147.72 лв. неолихвяема сума, 120 лв. за държавата като
присъединен взискател, 228.50 лв. разноски по изпълнителното дело, такса по
т.26 от ТТРСЗЧСИ – 268.58 лв., 400 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди,
че определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ и разноски по изпълнителното дело
не са съобразени с т.27а ТТРЗЧСИ, че максималния размер на
пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането. Възразява
се и срещу приемане на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнителното дело от пълномощника на взискателя. Иска се отмяна на
постановлението и намаляване на разноските - за адвокатско възнаграждение
за водене на делото и на пропорционалната такса съгласно чл.27а ТТРЗЧСИ.
Ответната страна по жалбата - взискателят „Мулти куки“ ЕООД,
ЕИК *********, изразява становище за неоснователност на жалбата, като
излага подробни съображения.
1
Присъединеният взискател НАП не е изразил становище по
жалбата.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата, като навежда доводи за твърденията си.
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.
2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2
на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК,
подлежи на обжалване. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо
жалбата е допустима, а разгледана по същество е и частично основателна – в
частта относно определената пропорционална такса.
Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело установи следното:
Изпълнително дело №725/2022 по описа на Частен съдебен
изпълнител Драгомира Митрова с рег.№828 от регистъра на КЧСИ, е
образувано на 24.10.2022 г. по молба на „Мулти куки“ ЕООД чрез адв. В. Т., с
приложен изпълнителен лист, издаден на 24.10.2022 г. от РС Пловдив на
основание влязло в сила съдебно решение по гр.д. №17707/2019 г. по описа на
същия съд, срещу длъжника Х. Я. В., за разноски в производството в размер
на 977.78 лв.; 350 лв. и 700 лв. или общо 2027.78 лв.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да се
наложи запор върху изрично посочена банкова сметка на длъжника.
Приложени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като е
отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 400 лв. за
образуване и водене на изпълнителното дело е платено.
С постановление от същата дата – 24.10.22 г. – е наложен запор
върху банковата сметка на длъжника. Изпратено е и запорно съобщение на
25.10.2022 г., получено на 26.10.22 г. Получен е отговор, че признават
вземането, но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на
авоар.
След уведомяване на ТД на НАП Пловдив за образуваното
изпълнително производство, е получена информация за дължими 120 лв. от
длъжника и НАП са присъединени като взискател за посочената сума. И за
това вземане е изпратено съобщение и ПДИ до длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
10.11.22 г. (л.30 ИД).
На 15.11.22 г. е поискано от длъжника ЧСИ да се произнесе с
постановление за разноските, като се прави възнаграждение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и неправилно изчисляване на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ.
С разпореждане (л.32 ИД) ЧСИ е оставил без уважение искането
2
за намаляване на адвокатското възнаграждение, като е прието, че минимално
допустимия размер е 450 лв. по чл.7, ал.2 и чл.10 от НМРАВ, а са заявени от
взискателя 400 лв. Разпоредено е и на длъжника да се връчи разбивка на
постановлението за разноските. Съобщенията са връчени на пълномощника
на длъжника на 17.11.22 г. (л.40 и 41 ИД).
Междувременно с молба от 16.11.22 г. от взискателя е поискано да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника съгласно
получената информация от НАП, както и да се наложи запор върху
притежаваното МПС. Поискано е и изискване на справка за банкови сметки
на длъжника. Молбата е уважена. За наложените запори длъжника е уведомен
на 22.11.22 г., като отново са посочени разноските и общия размер на
задължението (л.44 ИД).
На 29.11.22 г. е постъпила жалба от длъжника до ЧСИ, като
отново се възразява срещу размерите на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
С разпореждане (л.46 ИД) от ЧСИ е разяснено, че таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ включва и сумата, която следва да се събере за присъединения
взискател, посочено е, че длъжника е уведомена защо е отказано намаляване
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело. По
същото не са постъпили каквито и да е плащания. С поведението си длъжника
е дал повод за завеждане на делото, като дължи такси и разноски. Нещо
повече – от процесуалния представител на взискателя е налице активно
поведение – след като посочения способ с молбата за образуване на
изпълнителното дело не е довел до очаквания резултат, е поискано
извършване и на други действия за принудително изпълнение – налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на запор върху
притежавано от нея МПС. Поискано е и събиране на информация за банкови
сметки. Именно поведението на длъжника – бездействието му при
изпълнение на задълженията, е довело до образуване на изпълнителното дело
и предприемане на действия от взискателя за събиране на дължимите суми.
Ето защо не се възприемат доводите, че не следва да се приема за събиране и
сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение за водене на делото.
Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита
на взискателя, в частта относно направеното възражение за прекомерност по
чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно. По изпълнителното дело са искани
действия. Нещо повече – при липса на извършени плащания предстои
извършване и на още действия. Приетите суми за адвокатско възнаграждение
са по - ниски от предвидените, правилно и коректно посочени от ЧСИ, като
не са налице основания за изменение на акта на ЧСИ в тази част.
3
При изпълнението на парично вземане по изпълнителното дело,
включващо вземането на първоначалния и присъединените взискатели, на
ЧСИ се дължи заплащането на възнаграждение, определено от таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ. Посочената такса се дължи от длъжника по аргумент от чл. 79,
ал. 1 ГПК, според която разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на изрично посочените случаи.
Съгласно т.26, б.В ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10000 лв. - 100
лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. В настоящия случай по изпълнителния
лист в полза на „Мулти куки“ ЕООД е присъдена сума в общ размер 2027.78
лв., като е прието за събиране и адвокатското възнаграждение от 400 лв., а
120 лв. се дължат на присъединения взискател НАП. Общият размер на
паричното вземане е 2547.78 лв. (при съобразяване със забележки 4 - в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси и 5 - от
таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички
пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи
една десета от вземането към т.26 ТТРЗЧСИ), като таксата следва да е в
размер на 223.82 лв., като в този размер следва да се намали определената от
ЧСИ пропорционална такса от 268.58 лв. Както правилно е отбелязано и в
жалбата, посочената такса не отговаря и на изискванията на т.27а, т.1
ТТРЗЧСИ, според която максималният размер на пропорционалните такси не
може да надвишава една десета от вземането - в случаите по т. 20 и 26.
Това налага изменение на постановлението на ЧСИ в частта за
разноските – касателно определената пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ.
По отношение на искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски – направено е възражение от пълномощника на взискателя, че с
поведението си не са станали причина за завеждане на настоящето
производство. Дори и да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие
на ЧСИ, редът за реализиране на отговорността е друг. Акцентира се и на
трайната съдебна практика, че в производство за обжалване на разноски не се
кумулират нови такива.
Възраженията не се споделят от настоящата инстанция.
Взискателят е възразил срещу доводите на жалбоподателя, но жалбата в
частта, в която се оспорва размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
е оставена без уважение. Жалбата се уважи единствено в частта, в която е
определен от ЧСИ размер на пропорционална такса, но разликата е
минимална, като разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноските, инкорпорирано в
съобщение до длъжника, връчено на 17.11.2022 г., потвърдено с
постановление от 21.11.2022 г. по изпълнително дело №725/2022 г. на ЧСИ
Драгомира Митрова, рег. №828 по регистъра на КЧСИ с район на действие
района на ОС Пловдив, в частта, в която е прието за събиране 200 лева
адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя на пълномощника за
водене на изпълнителното дело.
ИЗМЕНЯ постановление за разноските, инкорпорирано в
съобщение до длъжника, връчено на 17.11.2022 г., потвърдено с
постановление от 21.11.2022 г. по изпълнително дело №725/2022 г. на ЧСИ
Драгомира Митрова, рег. №828 по регистъра на КЧСИ с район на действие
района на ОС Пловдив, в частта, в която е определена такса по т.26 от
ТТРСЗЧСИ – 268.58 лв., като НАМАЛЯВА размера на същата на 223.82
(двеста двадесет и три лв. осемдесет и две ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5