Решение по дело №47/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от Х. С. Х., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица], депозирана чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат И. И., Адвокатска колегия - Габрово срещу Решение рег. № 3 от 14.01.2025 г. по АНД № 603 по описа на Районен съд – Габрово за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0892-000537/21.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ гр. Габрово. Касаторът счита, че решението на съда е наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби на закона. Оспорва компетентността на издателя на НП, както и установената фактическа обстановка. Алтернативно излага доводи за наличието предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Предвид така изложеното моли за отмяна на решението на РС – Габрово и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ гр. Габрово – становище по жалбата не ангажира.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С потвърденото от районния съд Наказателно постановление (НП) № 24-0892-000537/21.06.2024 г. на Началник група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ гр. Габрово на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

1/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т. 7, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП;

2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 104А от ЗДвП;

3/. “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 70, ал.3 от ЗДвП.

На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 18 контролни точки.

За да потвърди НП въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 06.06.2024 г. около 16:30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „***********” с рег. № ************** в района на кръговото кръстовище до Консултативна поликлиника в гр. Габрово - по [улица]в посока [улица]. По същото време там, в патрулен автомобил били св. И. и М. – полицейски служители. Докато изчаквали, за да преминат през кръстовището, а и впоследствие при движението в него, двамата възприели, че автомобила на жалбоподателя не е с включени светлини за движение през деня или къси светлини, а самият той не е поставил своя обезопасителен колан и разговаря по мобилен телефон, без да ползва устройство, позволяващо това да става без участието на ръцете му.

С оглед на установеното съдът е приел, че са доказани от обективна и субективна страна извършените нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 104а от ЗДвП и чл. 70, ал.3 от ЗДвП. По повод възраженията на жалбоподателя съдът е съобразил представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на контролния и административнонаказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание.

Противно на твърденията в жалбата, нарушенията са ясно и точно посочени и правилно цифрово квалифицирани, с което е гарантирано правото на жалбоподателя да разбере извършването на какви точно нарушения му е вменено и за какво точно негово поведение е наказан, съответно и настоящата инстанция констатира да не са нарушени императивните законови разпоредби на чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН при издаване АУАН и НП.

Относно доказаността на нарушенията въззивният съд изцяло е кредитирал показанията на полицейските служители и е приел, че същите са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични, като свидетелите непосредствено са възприели извършените от жалбоподателя нарушения, а освен това жалбоподателят не ангажирал никакви - дори поставящи ги под съмнение доказателства, въпреки предоставената му възможност. По отношение наложените наказания съдът е посочил, че видът и размерът на приложимите в случая наказания са определени от законодателя във фиксиран размер, каквито административнонаказващият орган е наложил.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Габровският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на жалбоподателя и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на нарушенията. Актосъставителят и свидетелят по АУАН, под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК, са дали подробни показания, които изцяло кореспондират със съдържанието на акта, ползващо се от нормативно предвидената презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показанията на полицейските служители, за които няма данни да имат никакъв интерес и причина да излагат пред съда неверни факти и обстоятелства са логични, последователни и взаимносвързани, поради което няма основание същите да не се кредитират. Не са събрани други доказателства, които да ги опровергаят.

Въззивният съд е изложил изцяло споделими мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, но предвид Решение № 4/30.04.2025 година на КС по конституционно дело №29/2024 г., настоящата инстанция намира за необходимо да изложи, че нарушенията са типични такива и не разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Липсват каквито и да било смекчаващи обстоятелства, а от представената с административнонаказателната преписка Справка картон на водача се установява, че Х. С. Х. е системен и изключително упорит нарушител на правилата на ЗДвП.

Правилно на основание чл. 6, ал. 1, т. 17 и т. 18 от Наредба № Iз-2539 на МВР, в приложимата й редакция, на жалбоподателя са отнети и общо 18 контролни точки.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски не се присъждат – ответникът не е заявил искане за това, а на жалбоподателя не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 3 от 14.01.2025 г. по АНД № 603 по описа на Районен съд – Габрово за 2024 г., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.