№ 3152
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506098 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.02.2021г., постановено по гр. дело № 7017/2020г. по описа на СРС, І
ГО, 34 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от С. И. И.
срещу "А.А." АД иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Евопейския парламент и на Съвета, вр. с чл. 82 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата
от 200 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № OS
796/14.10.2015г., ведно със законната лихва от 12.10.2018г. /датата на депозиране на
исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата. Ответникът "А.А." АД е осъден да
заплати на ищцата С. И. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в
размер на 300 лв., както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на СРС, сумата
от 50 лв. – заплатена държавна такса за производството пред СРС.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника "А.А." АД. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно
първоинстанционния съд е приложил материалния закон, относно погасителната давност
при искове за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004г., тъй като, за заплащане на
обезщетение при неизпълнение на договора за въздушен транспорт, е приложена нормата на
чл. 111, б. „б“ ЗЗД. Според въззивника, така направеният извод противоречи на действащата
нормативна уредба и по – специално на Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/,
който урежда обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в
Република България, в това число и правото за предявяване на иск свързано с договорите за
въздушен превоз. Според него, правилата на ЗГВ се явяват специални спрямо общите
правила, каквито са правилата на ЗЗД.
Според „А.А.“ АД в Регламент (ЕО) 261/2004г. не е определен давностен срок за
предявяване на искове за обезщетение при отмяна на полет, респектовно при отказан достъп
1
до борда, поради което с решение на Съда (трети състав) от 22.12.2012г. по преюдициално
запитване от Audiencia Provincial de Barcelona, Spain – Joan Cuodrench More/ Koninklijke
Luchtvaart Maatschappij NV, Европейският съд е определил, че Регламент (ЕО) 261/2004г.
трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от Регламента обезщетение, се определят
съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.
Според въззивника СРС е следвало да съобрази по – кратка погасителна давност от
две години, тъй като според чл. 135 ЗГВ по искове свързани с изпълнение на договори за
международни превози с въздухоплавателно средство и тази по – кратка погасителна
давност, следва да се прилага и при искове по Регламент (ЕО) 261/2004г. На следващо място
„А.А.“ АД твърди, че в България е в сила Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международен въздушен превоз. Според чл. 35 от Конвенцията, правото на обезщетение се
погасява, ако не бъде заведен иск в срок от две години, считано от датата на пристигане в
местоназначението или от датата, на която въздухоплавателното средство с трябвало да
пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен, поради което моли решението
на СРС да бъде отменено в обжалваната му част.
Ответницата по жалбата С. И. И. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано, а жалбата неоснователна. Счита, че неоснователно
е позоваването на предвидената в чл. 135 ЗГВ и в Конвенцията за уеднаквяване на някои
правила за международния въздушен превоз, кратка погасителна давност. Поддържа, че
отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г.
не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ в относимата към настоящото дело редакция,
както изрично е прието в решение от 06.04.2021г. по в.гр.д. № 346/2020г. на СРС. По тази
причина сочи, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че в случая в
приложима тригодишната давност по чл. 111, ал. 1, б. „б“ ЗЗД и към момента на подаване на
исковата молба, този срок не е изтекъл.
Счита, че е несъстоятелно позоваването на ответника на предвидения в Конвенцията
за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз давностен срок за
завеждане на дела. Посочената конвенция може да бъде приложена само в случаите, които
не попадат в обхвата на правото на ЕС. Посочва, че при наличието на изрична уредба на
правото на обезщетение при закъснял полет, каквато съдържа Регламент (ЕО) 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснения на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) 295/91, предимство при решаване на
спора по делото има правото на общността, а конвенцията е неприложима.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.
82 ЗЗД, с който се претендира осъждане на „А.А.“ АД за сумата от 200 евро,
представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет № OS 796/14.10.2015г., ведно
със законната лихва от 12.10.2018г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
2
жалба е необходимо да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл. 5 - 8 от Регламента са
предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз,
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че „А.А.“ АД се явява
"опериращ въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б. "
от Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява
полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо,
имащо договор с този пътник.
По отправеното преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент
/ЕО/ № 261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-
402/2007 и С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6
и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на
полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача част на пристигане о разписание/.
Доколкото в частност е несъмнено, че процесният полет е бил изпълнен с повече от
три часа закъснение, то ищцата се легитимира като кредитор на вземане по чл. 7, § 1, б. "б"
от Регламента в размер на 250 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК, както законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на
СРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да
заплати на ищцата действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.02.2021г., постановено по гр. дело № 7017/2020г.
по описа на СРС, І ГО, 34 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „А.А.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Австрия, със
седалище и адрес на управление: Австрия, Виена, Аерогара Виена, офис парк 2, чрез
търговското си представителство в България, вписано в Търговския регистър при
Българската търговско-промишлена палата, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София.ул. „****, Софарма Бизнес Тауърс, сграда ****, да заплати на С. И.
И., с ЕГН ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4