РЕШЕНИЕ
№ 153
ГР...., 07.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. 743 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. с
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на ... Св. Ж., в качеството й на пълномощник на СД „Дъга Симеонови и Сие”, ГР...., срещу Решение за промяна на митническата
облагаема стойност с рег. №32-245878/30.07.2021г. на директора на Териториална
дирекция „Северна Морска“ на Агенция „Митници” като са определени суми за доплащане по 15 броя
митнически декларации за мито общо в
размер на от 16 711, 65 лв.и за ДДС общо в размер на 45 748, 79 лв.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за
неправилно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие със закона. Твърди, че неправилно административният
орган е предприел увеличение на митническата стойност и оттам на дължимите
държавни вземания по подадените от дружеството 15 броя митнически декларации. Намира
обжалваното решение за немотивирано, тъй като не ставали ясни в какво се
изразяват съмненията на органа относно достоверността на митническата стойност,
за да предприемат процедура за нейното увеличаване. Счита, че необосновано митническата
администрация е прибягнала до приложение на правилата на чл. 74, § 3 от
Регламент ЕС№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като
съществуват данни и митнически декларации за внос от трети лица на идентични
стоки и държава на произход. Аргументира се и че остава неясно защо
митническият орган е започнал процедура по определянето на митническата основа
по чл. 74, § 3 от МК, след като на митническите органи са представени фактури и
платежни документи за цената на вноса, като от друга страна не са правени
проверки в счетоводството на вносителя досежно платената или подлежащата на
плащане цена. Моли съда да
отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски, за които представя списък с разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Териториална
дирекция „Митница Варна“ (правоприемник на ТД „Северна Морска“, считано от
31.07.2021г.) към Агенция „Митници”, чрез пълномощника си по делото ... Ш.оспорва
жалбата и моли съда да я остави без разглеждане като недопустима, в условията
на евентуалност - без уважение по съображения, които излага в съпроводително
писмо №32-393461/06.12.2021г. и в хода на делото по същество. Претендира
заплащане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че СД „Дъга
Симеонови и Сие”, ГР.... е
осъществило внос на стоки, като са подадени 15 броя Митнически декларации
с MRN 18BG002002H0024018/14.02.2018г.,MRN18BG002002H0032498/07.03.2018г.,MRN18BG002002H0076750/06.06.2018г.,MRN18BG002002H0099038/18.07.2018г.,MRN18BG002002H0113119/14.08.2018г.,MRN18BG002002H0154600/31.10.2018г.,MRN18BG002002H0165248/21.11.2018г.,MRN19BG002002003786R2/07.03.2019г.,MRN19BG002002008582R0/28.05.2019г.,MRN19BG002002013638R2/14.08.2019г.,MRN19BG002002019537R8/14.11.2019г.,MRN19BG002002020471R3/02.12.2019г.,MRN20BG002002024905R3/12.02.2020г.,MRN20BG002002032801R4/15.07.2020г.
и MRN 20BG002002034770R7/20.08.2020г. (съдържащи се в административната
преписка - бялата папка) за режим „допускане за
свободно обращение“ за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г. за несъюзна стока, с държава на изпращане/износ
– Китай, и държава на получаване България, в частност СД „Дъга Симеонови и Сие”, ГР..... Стоката е описана в декларациите със
съответните тарифни номера, количество, наименование, цена, тегло и митническа
стойност. Определеният размер на дължимите публични вземания по тези декларация
съответно мито е общо в размер на 17 225,37 лв. и ДДС в размер на 27 463,26
лв., които са заплатени.
Със Заповед за възлагане №
ЗТД-227/06.10.2020г. на Директора на ТД „Дунавска“ на основание чл. 48 във
връзка с чл. 12,15,46,47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84а, ал. 1 и
ал.2 от Закона за митниците е извършена проверка в рамките на последващия контрол на СД „Дъга Симеонови и Сие” – В. Търново при поставяне на стоките под митнически
режим „допускане за свободно обращение“ за периода
01.01.2018г. до 30.09.2020г. със срок за извършване
на проверката от два месеца. Заповедта е връчена на управителя на дружеството
на 13.10.2020г. (п. 1, л.3). Със Заповед за изменение № ЗТД-4000-276/02.12.2020г. на Директора
на ТД „Дунавска“ е удължен срокът за извършване на проверката до 20.01.2021г.,
връчена на 09.12.2020г.
В хода на проверката до управителя на СД
„Дъга Симеонови и Сие” е изпратено Искане за
предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на
справки от 13.10.2020г., с което от митническите органи е изискана информация и представи
да представи подробно изброени документи относно вноса на стоки по митническите
декларации за периода 01.01.2018г. до 30.09.2020г. във
връзка с определяне на митническата стойност поради съмнения относно декларираната
стойност на стоката. В
отговор на това от жалбоподателя е изпратено писмо с вх. №32-304477/19.10.2020г.
по описа на ТД „Дунавска“, с което са представени декларации, индивидуален
сметкоплан към 16.10.2020г., оборотна ведомост за 2018г., 2019г. и от м.01 до
м.09.2020г. от управителя на СД „Дъга
Симеонови и Сие”.
Във връзка с резултатите от проверката в
рамките на последващия контрол е изготвен Протокол за
заключително обсъждане от 12.01.2021г. на основание чл. 84к от ЗМ, в който е
прието, че са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред
митническите органи от СД „Дъга Симеонови и Сие” – В.
Търново на режим „допускане за свободно обращение“ за
проверявания период, което било основание за отхвърляне на декларираната
митническа стойност и следвало да се определи нова такава по посочените в чл.
74 от МКС методи. След анализ е достигнато до извод, че единственият приложим
метод е този по чл. 74, параграф 3 от МКС. В този протокол е посочено, че
новата митническа
стойност на стоките по 17 броя МД е в размер на 30 189,62 лв. мито и
48 997,88 лв. ДДС, съгласно Приложение 1. Този протокол е подписан от
представляващия дружеството с възражения.
В 7 – дневен срок от заключителното обсъждане
от страна на СД „Дъга Симеонови и Сие” – В. Търново е
депозирано възражение №32-18448/19.01.2021г. във връзка с направените в
Протокола от 12.01.2021г. констатации за недостоверност на декларираната от
дружеството митническа стойност на процесните стоки. Във
възражението се твърди, че дружеството е представило на митницата изброени под
опис документи, свързани с вноса, предмет на последваща
проверка по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и че не са налице основанията за
определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, § 3 от
Митническия кодекс на съюза. Навежда твърдения, че е нарушено правото на
изслушване на дружеството, което представлява съществено процесуално нарушение.
Възражението е прието за неоснователно. Изготвен е Доклад №BG004000/1/6/01.02.2021г. от проверяващия екип,
съгласно който е установена разлика в стойността на стоката от декларираната и
е определена нова митническа стойност на стоките /л.44 и сл. от делото/, връчен
на 08.02..2021г. С писмо рег. №32-53599/16.02.2021 г. докладът е изпратен до
директора на ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“ за предприемане на
действия по компетентност.
С писмо рег. №32-139368/29.04.2021г. /имащо характер на
уведомление по чл. 26 от АПК във връзка с чл. 29 от Митническия кодекс/
дружеството е уведомено, че започва производство по издаване на индивидуален
административен акт във връзка с получения доклад. В това уведомление са
изложени бъдещите мотиви на индивидуалния административен акт /те идентични с
тези, които са част от протокола за проведената заключителна среща и са част от
доклада, коментиран по-горе/. Същото е връчено на 25.05.2021г., видно от приложеното
известие за доставяне /л.33 от делото/. От дружеството не е ангажирано
становище.
В резултат на горната фактическа обстановка е издадено Решение към
Митнически декларации с MRN
18BG002002H0024018/14.02.2018г.,MRN18BG002002H0032498/07.03.2018г.,MRN18BG002002H0076750/06.06.2018г.,MRN18BG002002H0099038/18.07.2018г.,MRN18BG002002H0113119/14.08.2018г.,MRN18BG002002H0154600/31.10.2018г.,MRN18BG002002H0165248/21.11.2018г.,MRN19BG002002003786R2/07.03.2019г.,MRN19BG002002008582R0/28.05.2019г.,MRN19BG002002013638R2/14.08.2019г.,MRN19BG002002019537R8/14.11.2019г.,MRN19BG002002020471R3/02.12.2019г.,MRN20BG002002024905R3/12.02.2020г.,MRN20BG002002032801R4/15.07.2020г.
и MRN 20BG002002034770R7/20.08.2020г. с рег. №32-245878/30.07.2021г. на
директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ на Агенция „Митници” (с
правоприемник Териториална дирекция „Митница Варна“, считано от 31.07.2021г.)
на основание
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.
чл. 140 и чл.144, пар. 2 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т.39 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. чл. 77, пар.1,
вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 , вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр.
чл. 59 от АПК, с което се отказва приемане на част от стоките, декларирани в 15
броя митнически декларации с MRN
18BG002002H0024018/14.02.2018г.,MRN18BG002002H0032498/07.03.2018г.,MRN18BG002002H0076750/06.06.2018г.,MRN18BG002002H0099038/18.07.2018г.,MRN18BG002002H0113119/14.08.2018г.,MRN18BG002002H0154600/31.10.2018г.,MRN18BG002002H0165248/21.11.2018г.,MRN19BG002002003786R2/07.03.2019г.,MRN19BG002002008582R0/28.05.2019г.,MRN19BG002002013638R2/14.08.2019г.,MRN19BG002002019537R8/14.11.2019г.,MRN19BG002002020471R3/02.12.2019г.,MRN20BG002002024905R3/12.02.2020г.,MRN20BG002002032801R4/15.07.2020г.
и MRN 20BG002002034770R7/20.08.2020г. и се определя митническа стойност на тези
стоки по цитираните митнически декларации, съгласно Таблица 1 към решението. Разпоредено е да се коригират митническите декларации в
определените части, на основание чл. 109, ал. 1 от ДОПК да се вземе под отчет
начисления с решението размер на ДДС по изброените в т. 4 митнически
декларации; на основание чл.
104, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, във връзка с чл. 56 от ЗДДС да се
вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания по цитираните в т. 5 от
решението декларации, и след приспадане на заплатените по декларациите държавни
вземания остават дължими мито в размер на 16 711,65 лв. и ДДС от 45 748,79
лв.
Във
връзка с връчването на това решение от страна на ответника е представена
единствено разпечатка от официалната интернет страница на Агенция „Митници“ за
публикуване на решението и на съобщение за издаването му по реда на чл. 19, ал.
6 от ЗМ, видно от което същото е качено на страницата на 05.10.2021г. и свалено
на 20.10.2021г. Не са представени доказателства за проведена процедура за
връчване на това решение по реда на чл.19а, ал. 4 и ал. 5 от ЗМ, въпреки
дадените от съда указания с Разпореждане от 08.12.2021г. Жалбата срещу Решението
на директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ на Агенция „Митници” до
съда е подадена чрез ТД „Митница Варна“ и заведена там с вх. №32-390333/03.12.2021г.,
в резултат на което е образувано настоящото дело.
По делото са приети материалите, съдържащи
се в административната преписка, изпратена с писмо рег. №32-393461/06.12.2021г.
по описа на Агенция „Митници“, както и допълнително представените доказателства
с писмо с вх. № на съда 5568/14.12.2021 година на Митница Варна, ведно с
докладна записка № 32-401644/10.12.2021г. от зам.-директор на ТД Митница Варна,
ведно с информация от архива на Агенция „Митници“ относно публикуването на
съобщението съгласно чл. 19а, ал. 6 от ЗМ, намиращи се от страница 65 до 70 включително, както и становище с вх. № на съда 286/19.1.2022
година на Митница Свищов.
Приобщени към доказателствата по делото са
още писмо с вх. № на съда 641/09.02.2022 година от Директора на ТД „Митница
Русе“, ведно с писмени доказателства по
опис, съдържащи се в папка - приложение към делото, както и писмо с вх. № на
съда 721/14.02.2022 година от Директора на ТД „Митница Варна“, ведно с писмени доказателства по опис,
съдържащи се в папка – приложение към делото.
Приети като доказателства по делото са изпратени
с писмена молба вх. № на съда
2187/16.05.2022 г. от процесуалния представител на жалбоподателя легализирани
преводи на фактурите към процесните митнически
декларации.
В съдебното производство е назначена
съдебно-икономическа експертиза, като изводите на експерта следва да се ценят
като компетентни и обективни. Според вещото лице доставката на процесните стоки е осчетоводена при получателя СД „Дъга Симеонови и Сие” по
цитираните по – горе по 15 броя митнически декларации за периода 01.01.2018г. – 30.09.2020г., като посочената в инвойс-фактурите към всяка от митническите декларации е
изцяло платена по банков път към доставчика Ynuo
International Trade Co. Limited – Китай. Осчетоводени са начислените в митническата
декларация публични вземания, които са заплатени. Според експертното заключение
има съответствие между платената валутна цена на стоките и декларираната стойност по
митническата декларация.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на
оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Въпреки дадените от съда
изрични указания към ответника за представяне на доказателства за датата на
връчване на процесното решение на дружеството
жалбоподател, съгласно чл. 19а, ал.4 и ал.5 от ЗМ, такива не бяха представени, при
което съдът намира, че жалбата до съда е подадена в преклузивния
срок по чл.149 от АПК. Решението е неблагоприятно за жалбоподателя, поради
което той е легитимиран да го оспори.
Обжалваният
акт е издаден от директора на Териториална дирекция „Северна Морска" към
Агенция "Митници", който притежава качеството "митнически
орган" по смисъла на чл.
5, т. 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза. Към датата на издаване на обжалваното решение (30.07.2021г.), същият
спада към митническата администрация на Република България, която отговаря за
прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да
прилага определени митнически законодателни разпоредби. В чл.
19, ал. 1 от ЗМ е визирано, че решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция „Митници" или от
директорите на териториални дирекции, а според ал. 7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С
обжалваното решение е извършена промяна на обстоятелства в подадена митническа
декларация във връзка с последваща проверка, от което
възникват задължения за дружеството жалбоподател и се определя размерът на
възникнало данъчно задължение. Тъй като, съгласно чл. 56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Обжалваният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствени правила. В случая, производството касае последващ контрол на декларирането, реализиран по
правилата, разписани в нормите на чл. 48 от Митническия кодекс във връзка с чл.
84 и следващите от ЗМ. Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ
"За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след
вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и на придружаващите документи". В съответствие
с чл. 84в е издадена заповед за възлагане
на проверка, която съдържа всички необходими реквизити и която е връчена
надлежно на провереното лице, и впоследствие е изменена по правилото чл. 84в,
ал. 5 от закона. Спазени са изискванията на чл. 84к от ЗМ, като е проведено
заключително обсъждане, за което е издаден и съответния протокол. Изготвен е и
констативен доклад по чл. 84л от закона, който от външна страна притежава
реквизитите, предвидени от закона.
Като фактическо
основание административният орган е посочил обстоятелството на възникнало основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по горецитираните 15 броя митнически декларации за внос на стоки под режим
"допускане за свободно обращение" от
несъюзна стока, с държава на изпращане/износ – Китай, и държава на получаване -България,
като според органа декларираната цена е необичайно ниска за стоки от същия вид.
Поради това, че липсвало друга информация за установяване на точността на
договорената стойност на стоките на проверяваните митнически декларации е
преценена невъзможността за прилагане на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013. Предвид
това, след като последователно е анализирал възможността за прилагане на
посочените в чл. 74 от Регламента методи от административния орган е направен
извод, че спрямо процесните стоки са неприложими методите по чл. 74, §2, букви
„а“, „б“ „в“ и „г“ от Регламент /ЕС/ №952/2013, поради липса на достатъчно
данни относно декларирани митнически стойности за идентични стоки от същия
изпращач до същия получател, декларирани и приети митнически стойности за
„сходни стоки“ с произход Китай, данни за единична цена, на която се продава
стоката на територията на съюза, физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени и т. н. В конкретния случай, след обстоен преглед
на приложените към проверката документи и на извадка от Митническата
информационна система (МИС IIIА), следвало да се
определи нова митническа стойност в резултат на прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013.
Спорният въпрос в настоящото
производство е дали са били налице основанията за определяне на нова митническа
облагаема стойност и то по реда на чл.
74, § 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013.
Правната уредба, касаеща определянето на митническата стойност на
въвежданите на територията на съюза стоки с необщностен
произход, е хармонизирана напълно чрез РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №952/2013 на ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза. Основната уредба, която касае определянето на митническата
стойност, върху която се следват митните сборове се намира в Глава 3 на
Кодекса, именувана Стойност на стоките за митнически цели. В разпоредбата на
чл. 70 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №952/2013 е установен общия принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Митническата
стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл.
70, § 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне
на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за
изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013. В чл. 74 от Кодекса
са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те
са в отношение на субсидиарност както по отношение на
метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и по между си /така например решение
по дело С-1/18 на СЕС, т. 24/. За да се премине към тези субсидиарни
методи, следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в
декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези
съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и едва ако не
бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по
субсидиарно предвидените методи – вж. чл. 140 от Регламента за изпълнение.
Терминът „основателни съмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в
Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във
всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В Решение
по дело С-291/15, т. 38 и т. 44 Съдът приема, че такова конкретно и установено
несъмнено обстоятелство може да е изключително ниската договорена стойност на
внасяните стоки, съпоставена със средностатистическата стойност при вноса на
сравними стоки.
В обжалваното
решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя
договорна стойност на стоката представлява общата платена сума и да обоснове
преминаването на определянето на митническата стойност по субсидиарно
разписаните в Кодекса методи, митническият орган аргументира с необичайно ниска
стойност на декларираните стоки за проверявания период в режим на „допускане за
свободно обращение“. Позовал се е и на Решение на Съда на
ЕС от 16 юни 2016г. по дело C-291/15, което е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на чл.
181а от Регламент /ЕИО/ №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993г. за определяне
на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92
на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността. Според диспозитива на същото
посоченият чл. 181а трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на
митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се
определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който
фигурира в чл.
30 от Регламент /ЕИО/ №2913/92, изменен с Регламент /ЕО/ №82/97
на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996г., когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
В
конкретния случай, обаче, в административния акт липсва позоваване на данни, от
които може да се провери как е формиран този фактически извод. В решението е
посочено, че стойността
на декларираните стоки е необичайно ниска, но от мотивите на органа въобще не
става ясно на база на каква друга стойност и критерии е направено това
заключение, тъй като никъде в решението не се споменава, че това е
средностатистическата митническа стойност на сходни стоки, освен при цитирането
на мотивите на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016г. по дело
C-291/15, но съдът не може вместо органа да дописва фактическите
основания за издаване на акта. Дори и да се приеме, че митническите органи са
приели, че декларираната от жалбоподателя цена на стоките е по - ниска от
средностатистическата стойност на сходни стоките, няма никакви данни в мотивите
за внос на сходни стоки в проверявания период 01.01.2018г.
– 30.09.2020г. по конкретни митнически декларации от една страна, а от друга
страна липсва и обоснована сходност на вноса с такива други конкретни вносове.
Всъщност, в решението на ответника дори не е посочена каква средностатистическата
цена на съответната група стоки е приел за да обоснова, че същата значително
надвишава декларираната в митническите декларации, за да възникнат съмнения за фиктивност/недостоверност. След като не е посочено цифровото
изражение на тази средностатистическа стойност, която да може да бъде
съпоставена с посочената в процесните 15 броя
митнически декларации цена на всяка една от стоките, съдът, при липса на проверими факти, не може да извърши преценка на достоверността
на твърденията на ответника, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение с нея. В тежест на митническият орган е да установи надлежно
внос на сходни стоки, както и начина на формирането на средностатистическата
стойност на сходните стоки, предмет на такъв внос, като обаче държи сметка на
параметрите, посочени в дефинитивната норма на Регламента за изпълнение, като в
този смисъл е например решение на СЕС по дело С-46/16, т. 47, изречение първо.
Основателно е
оплакването на жалбоподателя за това, че в процесното
решение не са индивидуализирани стоките като фактически характеристики и като
мерни единици, нито е посочена декларираната им митническа стойност и начина на
формирането и в декларациите, които са били предмет на последващият
контрол. Съдът намира, че от обжалваното
решение не става ясно как точно е определена новата митническа стойност на процесните стоки. Впрочем, видно от представените 15 броя
митнически декларации и приложените към тях инвойс –
фактури и друга документация, процесните стоки са
разнородни – домашни потреби (чинии, чаши, купи, белачки, фунии, кутии, кани,
кухненски лъжици, мушами и т.н), дамски и мъжки дрехи, обувки и бельо, боя за
обувки, джанти за кола, домашни чехли, вази и др. Видно от приложена към
решението Таблица 1, която представлява част от фактическите мотиви, са изброени
всички 15 броя митнически декларации, стоката, посочена под номер, вписаната от
дружеството митническа стойност с размер на мито и ДДС, както и новата
митническа стойност и определения нов размер на мито и ДДС. В тази таблица
стоките са посочени под номер (в графа1/6 кл. 32 № на
стоката), който би следвало е номера, под който са записани в съответната
митническа декларация. И ако това е така, е видно, че органът не е приел за
достоверна договорената цена само за част от стоките в съответната митническа декларация,
но нито е
индивидуализирано в каква мерна единица те се измерват, нито е посочено какви
са декларираните количества, нито е посочен някакъв анализ на декларираната
митническа стойност, т. е. не става ясно как точно е определена новата
митническа стойност, въз основа на която са определени за довнасяне мито и ДДС.
Посоченото по
никакъв начин не дава фактическа информация за това по какъв ценови механизъм
са определени така наречените осреднени справедливи цени за същия период и то
за всяка от стоките, които са предмет на въпросните 15 митнически декларации. Така
посочените нови митнически стойности в таблица 1 по всяка от митническите декларации
за проверявания период са общи и нито в тази таблица, нито в самото решение на
административния орган може да бъде опреден начинът, по който е формирана всяка
една от новите митнически стойностите срещу всеки номер на стока, в т.ч. на
база каква мерна единици – кашон, пакет, комплект, килограм и т.н, предвид
разнородният характер на процесните стоки. Административният
орган е посочил само, че метод, посочен в чл. 74, параграф 2, буква в) от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №952/2013, е неприложим, тъй като митническата информационна
система (МИС-IIIA) липсва база данни за единичната цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки, включително за идентични и сходни стоки. И ако това твърдения е вярно,
тогава остава неясно посочените в таблицата нови митнически стойности на каква
база са определени или иначе казано, не е ясен относителният дял на отделните стоки
от общата сума. Това е довело до съвсем произволно определяне на митническата
стойност на вноса от страна на митническия орган. Посочените в Таблица 1 цифри не
са подкрепени с каквито и да са официални данни или с данни от митнически
декларации за въведени на територията на съюза сходни стоки по смисъла, вложен
в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Извън това, в решението се изтъква, че
митническата стойност, определена по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс
се базирала на вече приети митнически стойности на стоки, допуснати за свободно
обращение, като такива стойности не са посочени, нито
е посочено как са формирани те.
Напълно необосновано
в обжалваното решение ответникът споменава извадка от Митническата
информационна система (МИС IIIА), която е част от административната преписка
под формата на CD – съдържащо 64 броя файлове /зелен класьор/. При прегледа на
всеки един от съдържащи се в този диск файлове съдът констатира, че същите
съдържат декларации /в дигитален вид/, подадени от трети лица за внос на стоки,
пристигнали в България на порт Варна или на Летище Варна. В обжалваното решение
липсва позоваване на тези декларации, т.е. същите не са посочени нито в доклада
или в протокола за обсъждане, нито в уведомлението до провереното лице и като
цяло не става ясно от мотивите на органа дали съдържащите се в тях данни са
използвани, за да отхвърли приложението на методите по чл. 74, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, или за да използва стойностите в изчислената нова митническа
стойност. И в двата случая, липсват конкретни мотиви. Наред с това, в тези
конкретни митнически декларации преобладават данни за внос на дамско, мъжко,
детско облекло, обувки, бельо, ръкавици и няма абсолютно никакви данни за внос
на стоки от категорията на домашни потреби – чинии, чаши, вази, бъркалки, купи,
мушама и т.н., опаковки за подаръци и много други в проверявания период и за
съда остава неясно по какъв точно начин и какъв критерии е ползван от административния
орган за остойностяване на стоката по процесните декларации, което прави невъзможна проверката за
наличие на съпоставимост спрямо конкретния внос.
Дотук изложеното води
до извод, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната
от дружеството договорна стойност на внесените стоки така, както е разпоредено
в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, т.е. митническият орган
не е следвало да преминава към методите за остойностяване на вноса, разписани в
разпоредбите на чл. 74, § 1 - 3 от Кодекса, тъй като от практиката на СЕС
следва, че този орган не разполага с такава оперативна самостоятелност. Общото
правило на чл. 22, § 7 от МКС изисква митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение, поради което и решението за стартиране на
процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията,
а също и последващото решение за корекция, следва да
бъдат надлежно мотивирани – вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата,
на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка
на договорната стойност. В настоящия случай, това изискване не е спазено при
уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите
органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от посочения Регламент за
прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно
договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани
допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от
митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Не може да се приеме, че митническите
органи са обосновали съмненията си в декларираната от вносителя договорна
стойност на процесните стоки, за да пристъпи към
определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Когато се прилага някой от вторичните методи, митническият
орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове
по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната
стойност на внесените стоки, което в случая не е направено.
След като
митническите органи не са доказали наличие на предпоставките на чл.
140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за определяне на
митническата стойност на внесените стоки по методите установени в чл.
74 от Регламент /ЕС/ №952/2013, тъй като позоваването на информация от
митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни
изпращачи в приблизително същия период не е от естество да обоснове
приложението на посочената разпоредба извършили необходимия анализ съгласно чл.
141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447.
Тук следва
да се посочи, че от страна на дружеството жалбоподател са предоставени налични
доказателства за осъществяване на доставката, заплащане на цената по договора с
китайския партньор, като заплащането на договорената (фактурна) цена се
потвърждава и от заключението на СИЕ. Според вещото лице
стойността на декларирания внос, напълно съответства на издадените за същия
фактури и съвпада с направените банкови транзакции в полза на съответния
контрагент. При липсата на каквито и да е данни за осъществени сходни
доставки/внос на същите стоки или подобни такива със същото предназначение/,
както се твърди в обжалваното решение, няма как обосновано да бъде приет
извода, че договорената цена е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В този смисъл след
като не са доказани предпоставките за образуване на производството
по чл.
140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за определяне на
митническата стойност на внесените стоки по методите установени в чл.
74 от Регламент /ЕС/ №952/2013, то издаденият в резултат на това
производство административен акт се явява незаконосъобразен.
Извън горното обаче
следва да се отбележи, че решението е незаконосъобразно и с оглед неправилното
прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Кодекса, ако условно се приеме, че
митническият орган е обосновал основателните си съмнения за недостоверността на
декларираната от жалбоподателя митническа стойност и неприложимостта на субсидиарните методи за остойностяване по чл. 74, § 1 във вр. с § 2 от Кодекса.
Текстът на чл. 74, § 3
от Кодекса гласи следното: „Когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в/ настоящата глава“.
Според релевантните
мотиви на решението, посветени на определянето на новата митническа стойност на
процесния внос, когато митническата стойност на
внасяните стоки не може да бъде определена чрез прилагането на разпоредбите на
чл. 70 до чл. 74, § 2, буква „А“-„Г“, включително, тя трябва да се определи
чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията,
бележките към него и на Глава трета, Дял Втори от Регламент (ЕС) №952/2013, както и на всички изисквания на
разпоредбите на ч. 144, пар.1 и 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
На първо място, от
така изложените мотиви не става ясно коя именно буква от разпоредбата на чл. 74,
§ 3 от Кодекса според митническият орган е приложима и защо. Преписването на
текста на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение не води до извод за посочена
и обоснована точно приложима хипотеза от
този параграф на Кодекса. В решението липсва позоваване на конкретни факти,
представляващи използваните от митническият орган данни от митническата
територия на Съюза, както и използваните конкретни способи, които да отговарят
на принципите, заложени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията. Отделно от това, в мотивите на оспорения
акт не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на
посочената от митническия орган стойност на вноса, нито в какво се състои
тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на
член VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е едно от
изискванията на евентуално приложената от ответника правна норма на чл.74, §3
от Кодекса. Всичко това е довело по същество до съвсем произволно определяне на
митническата стойност на вноса от страна на митническия орган.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от оспорващия за присъждане на разноски по
делото, съдът следва да осъди ответника
да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 3 110 лв., представляващи
държавна такса в размер на 50 лв., депозит за СИЕ в размер на 180 лв. и разноски
за ефективно заплатено адвокатски хонорар в размер на 2880 лв., съгласно
фактура №1132/29.11.2021г.
С оглед фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес, възлизащ
на 62 460,44 лв. и приложимата в случая хипотеза на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възражението за прекомерност на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 АПК е неоснователно доколкото претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не
надхвърля указания минимален размер в цитираната разпоредба от наредбата.
Водим от горното и на основание чл. 220 от ЗМ във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
за промяна на митническата облагаема стойност с рег. №32-245878/30.07.2021г. на
директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ на Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на СД „Дъга Симеонови и Сие”, ГР....,
разноски по делото общо в размер на 3 110/три хиляди сто и десет лева/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :