ОПРЕДЕЛЕНИЕ
26.09.2019 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември 2019
г. в състав
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 3237 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по иск на Р.С.Г. *** срещу „МБАЛ Ескулап“ ООД – гр. Пазарджик, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 10 718,63 лв.,
представляващи нетно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г.
до 31.07.2019 г. и 950 лв., представляващи обезщетение по чл. 221 от КТ,
заедно със законната лихва върху тях за времето от предявяването на иска.
Претендира се и лихва за забава върху трудовото възнаграждение за времето от 30.11.2018 г. до
предявяването на иска на 08.08.2019 г. в размер 381,76 лв.
Съдът
изготви следния проект за доклад на делото:
В
исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с
ответника на длъжност старша медицинска сестра от 01.07.2010 г. до 03.08.2019
г., когато трудовото и правоотношение било прекратено от нея на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ. Неплатени и дължими останали сумите, предмет на
исковата молба. Работодателят отказал да и издаде входящ номер на заявлението
за прекратяване, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и
извлечение от ведомостите за заплати.
Производството
се движи по общия ред.
Представят
се писмени доказателства и се иска назначаване на съдебносчетоводна експертиза,
която, след като се запознае с документацията при ищеца и ответника и по
делото, да даде заключение за размера на начисленото, изплатено и неизплатено
трудово възнаграждение на ищеца по месеци и общо за периода, на дължимата
мораторна лихва по месеци и общо и на обезщетението по чл. 221 от КТ, както и
дали има данни те да са платени.
Ответникът
е представил отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Освен това счита
исковата молба за нередовна, тъй като в нея не се сочи цената на предявените
искове. По отношение на основателността оспорва действителността на
представения от ищеца трудов договор, заявявайки, че липсва съгласие между
страните, изразено писмено от страни, разполагащи с необходимата представителна
власт – при представляваното дружество не се съхранява екземпляр от този трудов
договор или други документи, удостоверяващи волеизявленията на страните. Не са
представени и доказателства за добросъвестно изпълнение от ответника на
трудовите му задължения. Ответникът заявява, че с това предявява инцидентен иск
за установяване на недействителност на трудовия договор. Ако все пак съдът
счете, че трудовият договор е действителен, ответникът заявява, че липсват
непротиворечиви данни за размера на договореното възнаграждение и то ще следва
да се определи при условията на чл. 162 от ГПК, като се вземат предвид
минималните осигурителни прагове, МРЗ, средният размер на заплатите в бранша и
останалите обстоятелства, вкл. колективните трудови договори за сектор
здравеопазване от 2016 и 2018 г. Възразява срещу предявения размер на сумите
още и с оглед обстоятелството, че на работника не може да се присъди целият
брутен размер на трудовото възнаграждение, а от него се удържат данъци и
осигурителни вноски.
Ответникът
заявява, че оспорва представените от ищеца доказателства, като иска откриване
на производство по оспорване на истинността им по реда на чл. 193 от ГПК –
„както по отношение на автентичността, така и по отношение на подписите“. Иска
разпит на двама свидетели при довеждане.
Исковете,
предявени с исковата молба, са с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 221, ал. 1
от КТ.
Предявеният
инцидентен иск е с правна квалификация по чл. 124 от ГПК. Следва да се укаже на
ответника да внесе държавна такса по него.
Ищецът
носи тежестта да докаже сключването на трудовия договор, както и уговорения
размер на дължимото му трудово възнаграждение. Ответникът би носил тежестта да
докаже плащането на сумите, ако го твърди (но няма такива твърдения в отговора
на исковата молба).
Цената
на всеки от трите иска е посочена в исковата молба - цена на исковете за
парични задължения е размерът на търсената сума. Цялото претендирано за периода
трудово възнаграждение е предмет на един иск; няма изискване цената, освен в текста,
да е изведена и в заглавната част на исковата молба.
Добросъвестното
изпълнение на трудовите задължения е без значение за действителността на
трудовото правоотношение. Единствената добросъвестност, която има отношение към
недействителността на трудовия договор, е тази при сключването му (изразяваща
се в незнание на определено обстоятелство), ако той е бил впоследствие за
недействителен. Тази добросъвестност не подлежи на специално доказване – на
доказване подлежи знанието на съответните обстоятелства. Не е ясно от отговора
дали ответникът твърди неизпълнение или недобросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника. Тъй като неизпълнението би имало отношение към размера
на дължимото възнаграждение, съдът указва на ищеца, че той носи тежестта да
докаже, че е постъпил на работа и е изпълнявал задълженията си през процесния
период, като добросъвестността на това изпълнение се предполага на осн. чл. 8,
ал. 2 от КТ.
Ищцата
е посочила, че претендира нетния размер на дължимите суми, и е без значение дали
сумите за данъци и осигурителни вноски, ктоито се удържат от тях, са начислени,
удържани, внесени и пр.
Писмените
доказателства, представени от ищеца, са допустими и относими към предмета на
делото. Допустима и относима е и поисканата експертиза.
Няма
пречка да се разпитат свидетели за някои от обстоятелствата, твърдени от
ответника.
По
искането за откриване на производство за оспорване на доказателствата съдът ще
се произнесе в съдебно заседание, след като се конкретизира твърдението на
ответника, като се изясни дали той твърди, че копията, представени от ищеца, не
отговарят на оригиналите, или твърди, че подписите не са положени от лицата,
чиито имена са посочени, и т.н.
По изложените съображения и на осн.
чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема
представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
Назначава
съдебноикономическа експертиза, която да се извърши от вещото лице Любомир
Црънчев и да отговори на въпросите, формулирани от ищцата. Депозит не следва да
се внася, тъй като ищецът по трудови дела е освободена от разноски.
Оставя
без уважение искането на ответника за поставяне на въпрос на вещото лице за
удържаните и внесени данъци и осигуровки.
Дава
възможност на ответника да доведе свидетели, като уточни кои обстоятелства ще
се доказват с тях.
Указва
на ответника да внесе в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение
държавна такса по инцидентния иск в размер 50 лв. При невнасяне производството
по този иск ще бъде прекратено и въпросът няма да бъде решен със сила на
пресъдено нещо.
Насрочва
съдебно заседание на 25.10.2019 г. от 10,20 ч.
Препис
от определението да се връчи на страните, а на ищцата – и от отговора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: