№ 1353
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201144 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. М. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С****************, подадена против наказателно постановление
№ 24-4332-030372/13.12.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР-ОПП, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е нищожно, неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се, че жалбоподателката не е извършила
нарушението, в което е обвинена. Сочи се, че същата не е уведомявана и не е
знаела за цитираната в обжалваното НП прокурорска преписка. С тези
съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, както и с
упълномощен представител – адв. Т.Ч. Двете поддържат жалбата, като в
пледоарията си адв. Ч. моли за отмяна на обжалваното НП, поради това, че
към датата на твърдяното нарушение жалбоподателката не е била уведомена
1
за служебната дерегистрация на управлявания от нея лек автомобил, който не
е нейна собственост. Счита, че нарушението не е доказано по категоричен и
несъмнен начин.
Въззиваемата страна– Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се
представлява в съдебно заседание, като по делото са депозирани писмени
бележки от упълномощен юрисконсулт. Поддържа се, че обжалваното НП е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение
на материалния закон, с оглед на което се моли да бъде потвърдено.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на
10.01.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 13.01.2025 г./ и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против С. М. С., в
качеството й на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия GA,
№1396853 на 07.09.2024 г. от А.И.И – старши полицай в 03 РУ-СДВР, в
присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице/, за това, че на
07.09.2024 г., в 11:48 часа, в гр. София, по бул. "К. Величков", с посока на
движение от ул.“Пиротска“ към бул. „Сливница“ управлява лек автомобил
марка/модел „***************, регистриран в КАТ като собственост на
С.И.З, като при извършена проверка е установено, че управляваният
автомобил е със служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143, ал.15 ЗДвП
от дата 04.09.2024 г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал.
1, пр. 1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 07.09.2024 г., като в него не са
2
изложени възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр. пр. № 56301/2024 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 28.11.2024 г. /изведено на 02.12.2024 г./ е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по
чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и изпращане на препис от постановлението
на ОПП-СДВР.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр. пр.№
56301/2024 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения
АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал НП № 22-4332-030372
на 13.12.2024 г., против С. М. С., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП й наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление на СРП от 28.11.2024 г. /изведено на 02.12.2024 г./ за отказ от
образуване на досъдебно производство; справки относно промяна на
регистрацията на МПС и справка за регистрирани собственици на МПС;
справка картон на водач; Заповеди за компетентност на актосъствителя и АНО
и други.
Видно от справка картон на водач, жалбоподателката е правоспособен
водач на МПС от категории В и М към датата на извършване на проверката.
Същата има издадено на 14.07.2023 г. СУМПС, валидно до 14.07.2033 г.
Видно от справка АИС-КАТ /л.46 от делото/, регистрацията на лек
автомобил марка/модел „*************** е служебно прекратена на
04.09.2024 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в 2-
месечен срок от сключване на договор за покупко-продажба на същия.
Съгласно данните в същата справка, по отношение на процесното МПС на
03.07.2024 г. е регистриран договор за продажба. Съгласно данните в справка
АИС-КАТ, регистриран като собственик на процесното МПС към 07.09.2024 г.
/дата на деянието/ е С.И.З, а като предстоящ собственик е вписан С.Д.П.
Видно от постановление на СРП от 28.11.2024 г. /изведено на
3
02.12.2024 г./, със същото е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради
субективна несъставомерност на деянието.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по
делото три броя заповеди, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО, в
кръга на техните правомощия и по предвидения в закона ред и форма, както и
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При гореописаната фактология обаче, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя са изцяло основателни, доколкото деянието, което е вменено в
нейна отговорност не е доказано от субективна страна.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Очевидно, настоящия случай осъществява от
обективна страна състава на това административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя е било
със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението
на неговия собственик да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и да го пререгистрира в срок до два месеца от сключване
на договора за придобиване на собствеността. В АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателката е извършила нарушението в качеството на водач МПС, като
същевременно по делото не са ангажирани никакви доказателства, че тя е била
уведомена и е знаела за служебно прекратената регистрацията на автомобила,
при положение, че МПС не е нейна собственост. При това положение, няма
как да се приеме, че същата е знаела, че управлява автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация.
Следователно, вмененото нарушение е несъставомерно от субективна страна,
поради липса на умисъл у жалбоподателя. В конкретния случай се касае за
формално деяние, което по теоретична дефиниция може да бъде извършено
4
само при умишлена форма на вината и такава не може да се обоснове при
липса на доказателства за знание на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация на управлявания от нея лек автомобил, при положение, че същият
е бил с поставени на съответните места табели с регистрационни номера.
Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а
именно – прекратяването на регистрацията на МПС по служебен път, налага
извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН,
която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са
ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е
била съобщена на собственика, като съответно липсват доказателства този
факт да е бил известен и на жалбоподателката.
Тук следва да се посочи и разяснението, дадено в Тълкувателно
постановление № 2/05.04.2023 г. по т. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС
и I и II колегии на ВАС, че "не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143 ЗДвП,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство".
При това положение, като е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
наказващият орган го е санкционирал за несъставомерно от субективна страна
деяние, с което е допуснал нарушение на материалния закон.
Горното е основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, като
неправилно, ведно с произтичащите от това законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Същата обаче,
въпреки че в хода на делото бе представлявана от адвокат, не направи искане
за присъждане на разноски и не представи доказателства за направени такива,
поради което липсва основание за присъждане на разноски в нейна ползва .
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд, 129 състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-030372/13.12.2024 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на С. М. С., с ЕГН:
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6