№ 8124
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110123746 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД , и по чл. 86, ал. 1 от
„ФИРМА“АД срещу „ ФИРМА “АД .
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причИ.
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил.
Излага твърдения, че поради възникнал на 22.11.21г. в 1,56ч. в гр. АДРЕС“
пред бл. 7 пожар в л.а. „Мазда-3“ с д.к.№******* е бил засегнат паркирания в
съседство а-л „Хюндай“ с рег. № ****** , собственост на П. Г. , имуществено
застрахован при ищеца и по който били причинени щети на стойност
4382,92лв. Поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в посочения
размер с включени ликвидационни разноски. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните
разноски. Твърди, че след покана ответникът не е погасил вземането, поради
което претендира и мораторна лихва за забава в размер на 474,34лв. за
периода 28.04.22г. – 03.05.23г.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер, както и механизма
на произшествието. Възразява, че вредите по автомобила , застрахован по
застраховка „ГО“ при ответника са произлезли от виновни действия на трето
лице, а не от свойства , качества или недостатъци на автомобила , поради
което счита, че не е налице обективна отговорност по см. на чл. 50 ЗЗД на
собственика на запаления автомобил, и ответникът като застраховател не
следва да отговаря за репариране на причинени на другия автомобил
вреди.Оспорва наличието на причИ. връзка между описаните щети и
1
процесното събитие, както и размера на обезщетението. Моли за отхвърляне
на исковете.
Безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от
доказване в процеса са обстоятелствата, че на посочените в исковата молба
дата и място, е възникнало събитие – пожар в л.а. „Мазда 3“ с рег. № *******,
който е засегнал и паркиран в съседство автомобил „Хюндай“ с рег. №
****** , застрахован имуществено при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“ ; че към датата на събитието а-л „Мазда“ с рег. № ******* е бил
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4367,92 лева, че ликвидационните
разноски са в размер на 15 лева, че ответникът е получил регресна покана.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа и
оценителна експертиза се установи, че произшествието е настъпило в
резултат на това, че на 22.11.21г. в гр. София пред бл. 7 в ж.к.“Зона Б-18“ е
възникнал пожар в л.а. „Мазда 3“ с рег. № ******* , в резултат на което е бил
засегнат и процесния- паркиран в близост л.а. „Хюндай“ с рег. № ****** в
задната му дясна част. Вещото лице заключава, че описаните щети са в
причИ. връзка с посочения механизъм , като стойността необходима за
възстановяването им по средни пазарни цени е в размер на 3611,74лева.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради
което го възприема изцяло.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка П. С. заявява, че на
процесната дата е получила обаждане от служители на реда да слезе пред
блока си и да премести автомобила , тъй като в близост до него има друго
горящо МПС. Свидетелката поддържа, че нейният автомобил бил засегнат в
задна лява пасажерска част, а автомобилът, който бил паркиран до този на
свидетелката , бил изгорял в цялост. Според свидетелката автомобилите били
паркирани един до друг, не може да си спомни на какво разстояние , като
нейният автомобил е пострадал вследствие на пожара в другия автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ репариралият вредите
застраховател има правото да си възстанови платеното от деликвента или от
застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази
претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения; настъпването на
2
застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество;
възстановяване на вредите от застрахователя; валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.
В случая, съдът намира, че тези предпоставки не са налице , доколкото
се търси ангажиране на договорна отговорност на ответника, която е
функционално обусловена от наличието на гражданска такава у
застрахованото при него лице и еднаква по обем със същата. Доколкото не се
установява по делото вредите по застрахованото при ищеца МПС да са
настъпили в резултат от действията на застрахования при ответника водач по
застраховка „Гражданска отговорност“ / доколкото автомобилът е бил в
паркирано състояние/ , а така също не се установява и вредите да са в
резултат от свойства , качества или недостатъци на запаления автомобил,
съдът намира, че собственикът на този автомобил не следва да отговаря за
репариране на причинените на паркирания в съседство автомобил вреди , а
оттам – че не е налице основание и за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка „ГО“ .
Рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само
опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на
вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен
смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД,
което правило е изрично закрепено в нормата на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ. Рискът
може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но
и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица,
на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството
си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети
лица - чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. „Гражданска отговорност“ за вреди,
причинени на трети лица по време на движение и работа с МПС на основание
чл. 45 и чл. 50 ЗЗД могат да носят както собствениците, така и техните водачи
– в този смисъл е решение № 522/20.10.2008 г. на ВКС по т. д. 274/2008 г. С
оглед разпоредбите на чл. 80, ал. 1 ЗЗастр. (отм.) има всички основания да се
приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с
използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вината на
водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното
състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи
собственикът на вещта /чл. 45, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД/ - в този смисъл е Решение
№ 113 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 708/2011 г., I т. о., ТК. В случая
обаче , при съвкупна преценка на доказателствата по делото не може да се
направи категоричен извод за настъпване на застрахователно събитие нито
поради вината на водача на застрахованото при ответника МПС, нито
поради присъщо качество на вещта / МПС/. По делото нито се твърди, нито се
доказва автомобилът да е бил технически неизправен, поради което съдът
прави извод, че няма основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителна
отговорност на „ФИРМА“ АД на и основание чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ,
доколкото не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на
3
собственика по чл. 50 ЗЗД.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния за заплащане на мораторна лихва за забава .
С оглед отхвърляне на предявените искове , право на разноски има
ответника и такива следва да му бъдат присъдени в размер на минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА , ЕИК ******, срещу „ФИРМА“
АД, ЕИК *******, с адрес: гр. АДРЕС, осъдителен иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4382,92 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“
за причинени вреди на л. а. „Хюндай“ с рег. № ****** , вследствие на
настъпило на 22.11.2021 г. застрахователно събитие – пожар, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2023 г. до
окончателното плащане, както и предявения на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД иск за
заплащане на сумата от 474,34лв. , представляваща мораторна лихва за
забава върху търсената главница, дължима за периода 28.04.22г. – 03.05.23г.
ОСЪЖДА ФИРМА , ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК
*******, с адрес: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100
лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4