МОТИВИ към Присъда № 84/09.10.2017 г. по НОХД № 174/2017 г. :

Подсъдимият Г.В.К. с адрес: ***, понастоящем в Затвора – В., е предаден на съд с обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК за това, че на 16.11.2016 година, в град О., за времето от 09.00 до 11.00 часа, на кооперативен пазар, от търговски щанд /сергия/, отнел чужди движими вещи – сумата от 2 500,00 лв. от владението на Р.М.М., с ЕГН **********,***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

В стадия на съдебното производство подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират нови доказателства, а да се ползват вече събраните на досъдебното производство, и по негово искане делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“.

Представителят на Районна прокуратура-град Омуртаг поддържа на съдебното производство повдигнатото обвинение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Преди години подс. К. *** и бил извършил кражба на имущество. На 16.11.2016 г., рано сутринта, подс. К. отново пристигнал в гр. О. и се насочил към кооперативния пазар в града с намерение да извърши кражба на пари. Подсъдимият бил облечен с платнена шуба в тютюнев цвят и бил с плетена черна шапка на главата. Св. Р.М. *** и била регистрирана като земеделски производител. Продукцията си св. М. продавала на кооперативния пазар в гр. О., по време на пазарния ден от седмицата - сряда. От началото на 2016 г. св. М. заделяла известни суми от полученото за продадената стока, които прибирала в дома си. На 16.11.2016 г., сутринта, преди да тръгне със съпруга си към пазара в гр. О., св. М. преброила парите, които събирала по този начин и установила, че е събрала 2 500 лв. Св. М. решила да вземе тези пари със себе си в гр. О. и след приключване на пазара да ги внесе в банка, но не предупредила съпруга си за намеренията си. Свидетелката сложила сумата в найлонова торбичка, заедно със предишни разписки от внесени суми на нейно име в банка. Найлоновата торбичка в която били парите свидетелката сложила в дамската си чанта. Около 07,30 ч. на 16.11.2016 г. св. М. и съпруг й пристигнали в гр. О. и поставили стоката си върху една от сергиите на кооперативния пазар. Продукцията която предлагали била зеле, картофи, сирене и мляко. В съседство със сергията на която разположили Мехмедови своите продукти продавали свидетелите С.С. *** и А.К. ***. Св. М. познавала двамата свидетели, тъй като често продавали заедно на пазара. Тези двама свидетели от дълги години, продавали продукция на пазара и познавали по физиономия повечето от жителите на общ. О., които пазарували от пазара. До около 09.00 часа на посочената дата св. М. била продала продукция за около 40 - 50 лева. Получените от продажбите пари св. М. слагала в портфейла си, който връщала в дамската си чанта където се намирал и найлоновия плик със сумата от 2500 лева. В това време подс. К. обикалял пазара, оглеждал се и търсел начин да открадне пари. Подсъдимият забелязал, че св. М. продава стока и поставя получените от продажбите пари в портмоне, което впоследствие поставя в дамската си чанта оставена на сергията. Подсъдимият решил, че св. М. не наблюдава непрекъснато чантата си и решил да открадне портмонето й. В неустановен час в периода от 09,00 часа до 13,00 часа на същата дата, съпругът на М. - св. М.М. се отдалечил от сергията, на която продавали продукцията си със свидетелката. Подс. К. се възползвал от това, приближил се до сергията, на която продавала св. М. и поискал да закупи от нея 15 кг. зеле. Св. М. го попитала в какво ще го слагат и подс. К. се обърнал към св. С. като поискал да купи от нея найлонов чувал. Св. С. запомнила лицето и дрехите на подс. К., тъй като не го била виждала преди на пазара. Подсъдимият взел чувала от св. С. и го подал на св. М.. Последната го поставила върху кантар, който бил зад сергията и започнала да слага вътре зелки. В това време подс. К. минал отстрани на сергията и възползвайки се от това, че св. М. слага зелките в чувала, бръкнал в дамската й чанта, взел найлоновия плик, в който се намирала сумата от 2500 лева и го сложил в джоба на шубата си. В това време св. М. напълнила чувала с 15 кг. Зеле, но подс. К. застанал до нея и й казал, че всъщност не иска 15 кг. Зеле, а 15 зелки, при което св. М. изкарала зелето от чувала и започнала отново да го пълни с исканата бройка зелки. За да разсее допълнително св. М. подс. К. се обърнал към св. К. и поискал от него да му продаде 15 кг. картофи и 2 буркана мед. Св. К. започнал да поставя картофите в торби. В това време св. М. поставила в чувала исканата бройка зеле. Подсъдимия казал на М. да запази зелето, тъй като щял да отиде да купи нещо друго и заявил, че като се върне ще й го плати, след което се отдалечил. Поведението на подс. К. направило впечатление на свидетелите които запомнили лицето и дрехите му. След като се отдалечил от пазара подсъдимият напуснал град Омуртаг с откраднатите от св. М. пари. Междувременно около 12,00 ч. св. М. решила да провери чантата си, установила липсата на найлоновия плик с парите и веднага уведомила съпруга си и РУ- Омуртаг. Образувано било ДП, в хода на което, след проведени ОИМ, извършителя на престъплението бил разкрит. Той бил разпознат от св. К. и св. С. като лицето, което поискало да купи зеле от св. М.. След като бил привлечен като обвиняем К. признал вината си в присъствието на назначения му служебен защитник, но не дал обяснения.

Подс. К. е осъждан многократно, като последните му осъждания са следните: С ВЗС на 19.03.2014г Определение № 66/19.03.2014 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 145/2014 г. по описа на РС – Р. на К. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание една година ЛОС, което е постановено да изтърпи при първоначален режим „строг“, в затворническо заведение „затвор“; С ВЗС на 28.03.2014 г. Определение № 86/28.03.2014 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 171/2014 г. по описа на РС – Р. на К. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание една година ЛОС, което е постановено да изтърпи при първоначален режим „строг“, в затворническо заведение „затвор“; С ВЗС на 12.06.2014 г. Определение № 47/12.06.2014 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 94/2014 г. по описа на РС – Г., на К. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. ІІ-ро, във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание една година ЛОС, което е постановено да изтърпи при първоначален режим „строг“, в затворническо заведение „затвор“; С ВЗС на 10.09.2014 г. Определение № 111/10.09.2014 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 325/2014 г. по описа на РС – Н., на К. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание една година и три месеца ЛОС, което е постановено да изтърпи при първоначален режим „строг“, в затворническо общежитие от закрит тип. С ВЗС на 07.11.2014 г. Определение № 361/22.10.2014 г. по ЧНД 426/2014 г. по описа на РС – Н. на К. е определено едно общо наказание между наказанията наложени му с цитираните определения, а именно една година и три месеца ЛОС, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с три месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: от самопризнанията на подсъдимия, които са подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства, както и от данните, съдържащи се в доказателствата от досъдебното производство, които са събрани и изготвени по реда на НПК. Ето защо съдът прие изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно доказана. Описаното съдебно минало на подсъдимия Г.В.К. обуславя извършеното от него деяние, като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а„ и „б„ от НК. От така установените факти следва извода, че подсъдимият К. ***, при условията на опасен рецидив, за времето от 09.00 до 11.00 часа, на кооперативен пазар, от търговски щанд /сергия/, отнел чужди движими вещи – сумата от 2 500,00 лв. от владението на Р.М.М., с ЕГН **********,***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и по този начин осъществил от обективна страна състав на престъпление чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на вината - пряк умисъл, от подсъдимия.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът спази изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК, който препраща към разпоредбата на чл. 58а от НК, съгласно ал. 1 на който, съда първо следва да определи размера на наказанието лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК, а след това да намали така определеното наказание с 1/3. За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК, съдът отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са проявената престъпна упоритост от подсъдимия и сравнително високата стойност на отнетата сума.. При това положение съдът счете, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и че за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а„ и б. „б„ от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание три години лишаване от свобода – над предвидения минимум. След прилагане на редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК това наказание се редуцира до две години лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият е извършил деянието виновно, под формата на вината - пряк умисъл, и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходното наложено му наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, съдът постанови подсъдимия да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг“, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б„ от ЗИНЗ.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на чл. 36 от НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА