Решение по дело №611/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 763
Дата: 19 март 2009 г. (в сила от 18 април 2009 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20083110100611
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2008 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 763/19.3.2009г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Брачно отделение, седемнадесети състав в публично съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.С.

 

  при участието на секретар М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 611 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявени от С.А. ****** срещу А.Ю.И. обективно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1 и чл.103 от СК.

В исковата си молба, ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи по силата на сключен между тях на************. граждански брак, от който имат три деца, но всичките вече пълнолетни. Излага се, че в началото семейните отношения са били нормални, но в последствие ответницата започнала да вдига скандали без повод, престанала да се грижи за децата, пддържала извънбрачни връзки и през 1998г. без предупреждение и причина напуснала семейното жилище, като оставила децата си на грижите на своя баща. Оттогава страните са във фактическа раздяла без никакъв контакт помежду си.

Ето защо ищецът моли бракът му с ответницата да бъде прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпругата. След прекратяване на брака ищецът желае съпругата ми да носи предбрачното си фамилно име - ********.

В помирително и следващо с.з. съдебно заседание поддържа желанието си за развод и предявените искове и моли за уважаването им.

Ответницата редовно призован по реда на чл. 50 от ГПК /отм./, не се явява, представлява се от назначения от съда особен представител. Особеният представител изразява становище за прекратяване на брака, но в становището си по същество посочва, че вината не следва да бъде единствено на ответницата.

  СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверението за сключен граждански брак /л**/ установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на **********г., за което е съставен Акт за граждански брак № * от длъжностното лице по гражданско състояние в с************************************************.

От показанията на изслушания по делото свидетел ********************** се установява, че когато ответникът се прибирал от работа жена му често не си е била вкъщи, отсъствала е системно от семейното им жилище за периоди от по една седмица. Окончателно се разделили преди около 8-9 години, като причина за това е, че съпругата си имала любовник. Тя напуснала семейното жилище, като децата останали при баща им. След напускането се е чуло, че съпругата му заминала за чужбина. Свидетелят излага, че ищецът се е грижел за семейството си, работил е за изхранването им, отнасял се е добре със съпругата си. Правил е многократни опити да се съберат, но тя е отказвала.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома и роденото от брака им дете. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства. Последните установяват, че страните не живеят като съпрузи от дълго време, а преди фактическата раздяла не са били такива, каквито подобава на едно сплотено семейство. Предвид посоченото съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

По въпроса за вината:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

В настоящото производство се установи от събраните свидетелски показания, че неизправна страна в съпружеските отношения е била съпругата, която често отсъствала от вкъщи за по повече от седмица, не се грижела за семейството си, имала извънбрачни връзки. Тези си изводи съдът основава на събраните по делото гласни доказателства събрани чрез разпита на свидетеля, имащ преки и непосредствени впечатления за поведението на съпругата. С  това  си  поведение, както и с окончателното напускане на семейното жилище и изоставяне на децата, ответницата е изпразнила  брачната  връзка  от  съдържание, поради  което  и  съдът приема, че с поведението си тя е единствено отговорна за разстройството на  брачните  отношения, поради  което и следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  има съпругата.

По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 от СК:

Предвид искането на ищеца за промяна на фамилното име на съпругата му, което означава липса на изразено съгласие от негова страна за ползване на неговото фамилно име от съпругата, съдът намира, че същата следва да носи предбрачното си фамилно име ********.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 270 от ГПК /отм./ и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от ответницата.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между С.А. ****** ЕГН ********** срещу А.Ю.И. ЕГН **********, сключен на***********г., за което е съставен *** за граждански брак № * от длъжностното лице по гражданско състояние в с. *************************************************поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има СЪПРУГАТА, на основание чл. 99, ал. 2 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име ********.

 

ОСЪЖДА А.Ю.И. ЕГН **********,*** **************************************, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева,  на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: