РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на Т. Й. Й., ЕГН ********** против Заповед за задържане
на лице рег. № 251 зз-114/18.05.2021г., издадена от Д.К. П. – на длъжност мл.
автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР – Бургас.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. К. с пълномощно по делото. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Сочи, че задържането е било неправомерно, тъй като към момента на задържане не е имало
убедителни доказателства, че жалбоподателят е извършил престъпление. Счита, че
задържането не е било необходимо след като жалбоподателят е бил съпроводен до
болничното заведение за даване на кръв за извършване на експертиза, след което е следвало
да бъде освободен. Излага твърдения, че от извършената експертиза по образуваното
досъдебно производство се установява, че жалбоподателят не е употребил алкохол. С тези
доводи моли заповедта за задържане да бъде отменена, както и претендира присъждане на
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата оспорва жалбата и счита издадената заповед за правомерна,
като моли да не бъде отменена. Излага твърдения, че е издал заповедта срещу
жалбоподателя за това, че при извършена проверка за управление на МПС след употреба на
1
алкохол спрямо жалбоподателя, техническото средство отчело наличие на алкохол, което
съставлявало престъпление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - длъжност мл. автоконтрольор
в Сектор ПП при ОД на МВР – Бургас и в рамките на упражняваните от него правомощия.
При издаването на заповедта е спазена предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена
форма. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН
и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното
лице и му е предоставена за подпис, като жалбоподателят я е подписал.
В настоящия случай заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
От съдържанието на заповедта става ясно, че същата не е мотивирана. Единствено е
посочено, че има данни за извършено от жалбоподателя престъпление, но липсва както
правна квалификация на деянието, така и фактическо описание на обстоятелствата при
извършването му. От съдържанието на заповедта не става ясно поради каква причина
спрямо жалбоподателя е било предприето принудително ограничаване на правото му на
свободно придвижване. Основанието за задържането се извежда от наличните доказателства
в преписката, а именно управление на МПС с наличие на алкохол в кръвта на
жалбоподателя 3.25 промила, установено с техническо средство „дрегер“. Тези
обстоятелства обаче следва да намерят отражение в издадената заповед за задържане, за да
се предостави на жалбоподателя възможност ясно и недвусмислено да разбере защо е бил
задържан. Видно от заповедта в нея липсва фактическо основание за издаването й, което
безспорно води до извода за незаконосъобразност на издадения акт. Липсва каквото и да
било фактическо съдържание, като следва да се отбележи, че за да се приеме, че заповедта е
мотивирана не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно
деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката, но все пак следва да се съдържат
достатъчно конкретни и ясни факти, които да обосновават задържането на лицето.
Посочването на нормата на чл. 72, ал. 1. т. 1 ЗМВР, а именно че има данни за извършено
престъпление не е достатъчно, за да се приеме от съда, че при издаването са спазени
2
процесуалните правила. Съдържанието на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е общо и
овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, в които за тях има данни, че са
извършили престъпление, като във всеки конкретен случай именно в заповедта за задържане
следва да се посочи, за извършването на какво точно престъпление е задържано лицето.
Както стана ясно по-горе в изложението, в случая в обжалваната заповед за задържане
органът по издаването й, не е изложил в заповедта за извършване на какво престъпление е
бил задържан жалбоподателят Й..
С оглед изложеното обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 251 зз-
114/18.05.2021г., издадена от Д.К. П. – на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор ПП при
ОД на МВР – Бургас, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид извода на съда за наличие на основание за отмяна на обжалвания
административен акт, основателна се явява претенцията за присъждане на направените от
жалбоподателя в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева и 10 лева държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 251 зз-114/18.05.2021г., издадена от
Д.К. П. – на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР – Бургас, с която е
бил задържан Т. Й. Й., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Т. Й. Й., ЕГН ********** сумата от
310 лева, представляваща направени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3