№ 989
гр. София, 13.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601737 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от защитник на
подсъдимия, с която се оспорва определение на СРС, НО, 133 състав по НОХД №
11059/2021 година, с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване
на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия, на осн.
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния акт, като
се излагат конкретни доводи за неяснота на обвинението и несъобразяване с изискванията
на чл. 246, ал. 2 НПК- липса на посочване на мястото откъдето са свалени на компютърната
информационна система инкриминираните файлове, както и липса на посочване до кого
конкретно е достигнало твърдяното разпространение на порнографски материали, с данни
на адресати и техните IP-адреси и дали файловете изобщо са достигнали до някого.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното определение.
Съдът констатира, че постъпилата частна жалба е допустима-подадена от надлежна
страна, пред компетентен съд и в законоустановения за това срок.
При преценка по същество въззивният съдебен състав счита, че жалбата е
неоснователна, а определението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд при обсъждане на въпроса по чл. 248а, ал. 1, т. 3 НПК
правилно е констатирал, че липсват допуснати в досъдебното производство съществени,
отстраними процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
обвиняемия, включително при изготвяне на обвинителния акт, тъй като същият отговаря на
изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК и по начина на формулиране на обвинението не
създава пречка пред обвиняемия да разбере по какво обвинение конкретно е предаден на
1
съд.
Спрямо подсъдимия Б. са повдигнати обвинения пред съд за твърдяни престъпления
по чл. 159, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2 НК и по чл. 159, ал. 6 НК.
При внимателния прочит на обвинителния акт настоящият съдебен състав счита, че
не е допуснато нарушение на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, тъй като съществува яснота по
отношение на обвинението- точно и ясно са посочени датата, мястото на извършване на
деянията, механизма на осъществяване на изпълнителните деяния и участието на
подсъдимия в тях. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 159, ал. 6 НК се
изразява в държане на забранените от разпоредбата на НК материали, като обстоятелстото
откъде са свалени същите е ирелевантно за съставомерността на престъплението и не е
необходим задължителен елемент на съдържанието на обвинителния акт. В този смисъл и
доводите на първата инстанция са обосновани и съответни на закона. Точно и ясно е описан
механизма на осъществяване на твърдяното от подсъдимия престъпление и по чл. 159, ал. 4,
т. 1, вр. ал. 2 НК- използваната компютърна конфигурация и софтуерен продукт, служещ за
обмен на файлове, посредством който е дадена възможност на неустановен брой лица
достъп до инкриминиран файл и възможност за изтеглянето му, с което точно е посочено
как е осъществено изпълнителното деяние по разпространение. Не е неободимо за
съставомерността на деянието в обвинителния акт да се посочват конкретни лица или техни
IP-адреси.
В този смисъл както правилно е констатирала първата инстанция обвителния акт не
страда от пороци, водещи до неяснота на обвинението, по начин, ограничаващ правото на
защита на подсъдимия и в досъдебното производство не се констатират допуснати
съществени, остраними процесуални нарушения, довели до ограничаване павото на защита
на подсъдимия, обосноваващи прекратяване на съдебното производство и връщането му на
прокурора за отстраняване в досъдебна фаза.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а определението на
първоинстанционния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви СГС, НО, IX въззивен състав, на осн. чл. 345, ал.1, вр.
чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.04.2022 година на СРС, НО, 133 състав по
НОХД № 11059/2021 година.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3