Р Е
Ш Е Н И Е
№................/………………
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание на шести декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Галина Славова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чаракчиев
в. гр. дело № 2166 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „ДИНКО 1” ЕООД, ЕИК *********, Гр.
Варна,
чрез процесуалния му представител адв. М.Н.
против Решение № 1501/12.04.2017 г. по гр. д. № 14354/2014 г. на
ВРС,
с което съдът е извършил делба на съсобствени между страните имоти по реда на
чл. 353 от ГПК.
С решението съдът е поставил в дял на въззивното дружество недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Тополи, община Варна, както следва:
1) реална част от ПИ № 856 находящ се в
землището на с.Тополи, при граници: ЖП линия, ПИ № 987, № 990 и ПИ № 849, за който е отреден имот с идентификатор
72709.514.856 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 32600 кв.м.,
представляваща проектен имот 0.1 с площ от 14,724 дка при проектни
координати Х-4787507.45 и Y-687150.23 съгласно скица-проект към заключението на вещото лице Р. П. по
СТЕ прието на 06.04.2016 г., приложена на л. 222 от делото пред ВРС, която
приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното решение, при пазарна стойност на имота – 127804,32 лева.
2) ПИ № 849 находящ се в
землището на с.Тополи, с площ от 9500 кв.м., при граници: ПИ № 850, № 85, път,
дървено пристанище и Варненско езеро, за
който са отредени имоти с идентификатор 72709.514.849 по КККР на гр. Варна с площ от 11450 кв.м. и имот с идентификатор 72709.514.1043 с площ от 18 кв.м. по КККР на гр.
Варна, при пазарна стойност на имота – 82460,00 лева;
3) ПИ № 850 находящ се в
землището на с.Тополи с площ от 1700 кв.м., при граници: път, път, дървено
пристанище и ПИ № 849; за който е отреден имот с идентификатор 72709.514.850 по
КККР на гр. Варна, с площ от 1725 кв.м., при пазарна стойност на имота – 14973,00
лева;
4) ПИ № 851 с площ от 80 кв.м., при
граници: ЖП линия, ПИ № 852 и път, за който е отреден имот с идентификатор 72709.514.851
по КККР на гр. Варна с площ от 85 кв.м., при пазарна стойност на имота 737,80
лева;
5) ПИ № 852 находящ се в
землището на с.Тополи с площ от 800 кв.м., при граници: ЖП линия, ПИ № 853, път
и ПИ № 856, за който е отреден имот с идентификатор 72709.514.852 по КККР на
гр. Варна с площ от 930 кв.м., при пазарна стойност на имота 8072,40 лева и
6) ПИ № 855 находящ се в землището на
с.Тополи с площ от 8780 кв.м., при граници: път, площадка на „Трансимпекс”, ПИ
№ 849 и Варненско езеро, за който са отредени имоти с ид.72709.514.855 по КККР
на гр. Варна с площ от 7143 кв.м. и имот с идентификатор 72709.514.1044 по КККР на гр. Варна, с площ от 1645
кв.м., при пазарна стойност на имота 76279,84 лева.
С обжалваното решение съдът е поставил в
общ дял и собственост на другите съделители - И.Б.П.
и Р.Я.Н. реална част от ПИ 856 находящ се в землището на с.Тополи, при граници:
ЖП линия, ПИ № 987, № 990 и ПИ № 849, за
който е отреден имот с идентификатор 72709.514.856
по КККР на гр. Варна целият с площ от
32600 кв.м., представляваща проектен
имот 0.2 с площ от 17,876 дка при проектни координати Х-4787676.20
и Y-687165.05 съгласно
скица-проект към заключението на вещото лице Р. П.
по СТЕ прието на 06.04.2016 г. приложена на л.222 от делото пре ВРС,
която приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното решение,
при пазарна стойност на имота – 155163,68 лева.
Във въззивната жалба
на дружеството са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Въззивникът сочи, че имотите са допуснати до делба
съобразно квадратурите им по титул за собственост, но според заключението на
вещото лице изготвено във втора фаза на производството се оказало, че площта по
скица на ПИ № 849 е с 1968 кв.м. по-голяма от площта посочена по нотариален акт
– 9500 кв.м. С обжалваното решение по извършване на делбата този имот бил
поставен изцяло в дял на въззивника, като съдът приел, че ако се появи трето
лице – собственик на разликата от 1968 кв.м. то трябва да уреди своите
отношения само с него, но не и с останалите съсобственици. Въззивникът сочи, че
неяснотата относно правото на собственост върху тези 1968 кв.м. би довела до
бъдещи проблеми с неизвестен край, в случай, че се появи собственик на тази
част от имота, който би могъл да провокира нова делба. Поради това дружеството счита,
че за да не понася изцяло тежестта от бъдещи проблеми разликата от 1968 кв.м.
следва да се разпредели като квадратура и риск между съделителите съобразно
идеалните им части в имота. В тази връзка прави доказателствено искане да бъде допусната
единична съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист, което да даде
заключение, като разпредели разликата от 1968 кв.м. между площта на ПИ № 849 по
нотариален акт и скица съобразно квотите на съделителите, в двата дяла, съразмерно
на собстветността им.
Предвид изложеното
моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по извършване на
делбата, включващо съставяне на дяловете, съобразно квотите на съделителите и
поставянето им в дял, като частта от 1968 кв.м. се разпредели между двата дяла,
съразмерно на правата на собственост на съделителите.
В срока по чл. 263
от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата И.Б.П., чрез адв. К.К., с
който поддържа, че жалбата е основателна, както и искането за допускане на СТЕ.
Сочи, че е имало техническа възможност дружеството да получи 2/3 от общата площ
на имотите, а въззиваемата и нейния съпруг да получат 1/3 от тях.
В срока по чл. 263
от ГПК не е постъпил писмен отговор от другия въззиваем Р.Я.Н..
В съдебно
заседание въззивника, чрез адв. М.Н. поддържа жалбата и представя два
констативни нотариални акта, за които сочи, че представляват нововъзникнали
обстоятелства.
В съдебно
заседание въззиваемата И.Б.П., чрез адв. К.К. сочи, че въззивната жалба е
основателна, а поисканата с нея СТЕ е необходима за решаване на делото. Излага,
че от допуснатата СТЕ във втора фаза на делбата се оказало, че според отразеното
по кадастрална карта два от имотите – ПИ № 849 и № 852 са с много по-различни площи
от посоченото в нотариалните актове. Сочи, че съдът безкритично е възприел
заключението на вещото лице, че имотите следва да се допуснат до делба
съобразно площта по нотариален акт. Поддържа, че решението е объркано и следва
да се отмени, като страните са постигнали съгласие да си разпределят имотите
така, както са по площ. Твърди, че с представените пред въззивната инстанция
нотариални актове страните са довели площите на имотите по документи до
действителните им такива.
След обявяване на
делото за решаване, въззиваемият Р.Я.Н. е депозирал писмени бележки, чрез адв. В.С. - процесуален представител на страната от
първата инстанция. Същите не следва да се вземат в предвид от съда при
постановяване на решението, доколкото страната не се е явила в о.с.з., за което
е била призована редовно, респективно съдът не ѝ е давал възможност за
изготвяне на писмена защита по смисъла на чл. 149, ал.3 от ГПК.
Съдът съобрази следното:
Производството
е за делба във фазата по извършването.
С Решение № 2768/22.06.2015 г. постановено по гр.д. №
14354/2014 г. на ВРС между съделителите е допусната делба на следните недвижими имоти находящи се в землището на
с. Тополи 1) ПИ № 849 с площ от 9500 кв.м., при
граници: ПИ № 850, № 85, път, дървено пристанище и Варненско езеро. 2) ПИ № 850 с площ от 1700 кв.м., при граници: път,
път, дървено пристанище и ПИ № 849; 3) ПИ № 851 с площ
от 80 кв.м., при граници: ЖП линия, ПИ № 852 и път; 4) ПИ № 852 с площ от 800 кв.м., при граници: ЖП линия, ПИ № 853, път и
ПИ № 856; 5) ПИ № 855 с площ от 8780 кв.м., при граници: път, площадка на
„Трансимпекс”, ПИ № 849 и Варненско езеро и 6) ПИ № 856 с площ от 32270 кв.м.,
при граници: ЖП линия, ПИ № 987, № 990 и ПИ № 849, при
квоти: 1/3 ид. част общо за И.Б.П. и Р.Я.Н. притежавана от
тях в режим на съпружеска имуществена общност и 2/3 ид. част за „ДИНКО 1” ЕООД.
Съсобствеността
в допуснатите имоти е възникнала по силата на договори за покупко-продажба за
ищците и въз основа на апортна вноска за ответника.
След
влизане в сила на решението по допускане на
делбата (необжалвано от страните) във фазата на извършването съдът с
Определение № 85775/17.07.2015 г. е допуснал провеждането на съдебно-техническа
експертиза, която да даде заключение относно реалната поделяемост на
допуснатите до делба недвижими имоти.
Видно от заключението на вещото лице Ц. А., което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, по действащите КККР на
гр. Варна одобрени със Заповед № РД-18-29/23.04.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК допуснатият до делба ПИ № 849 (попълнен в кадастралната основа на плана
на Западна промишлена зона със Заповед № Р-57/02.02.1996 г. на Кмета на община
Варна) находящ се в землището на с.Тополи е отразен като два отделни имота – с
идентификатор 72709.514.849 с площ от 11450 кв.м. и с идентификатор 72709.514.1043
с площ от 18 кв.м. Вещото лице посочва, че не се установява промени в границите
на имота в периода от 1996 г. до 2015 г., освен в очертанията на границата към
водния имот. Посочва, че разликата между площта на този имот отразена по
нотариален акт – 9500 кв.м. и тази по КККР произтича от очертанията на
границата му към водния обект. На ПИ 852 по плана на с.Тополи е даден
идентификатор 72709.514.852 по КККР, а същият е отразен с площ от 930 кв.м.
отново без данни за промени в границите на имота през периода от 1996 г. до
2015 г. ПИ 850 е попълнен в КККР като имот с идентификатор 72709.514.850 с площ
от 1725 кв.м., като разликата в площта от 25 кв.м. се дължи на различните
методи за изчисляването ѝ. ПИ 851 е попълнен в КККР като имот с идентификатор
72709.514.851 с площ от 85 кв.м. Имот № 855 е попълнен в КККР като имоти с идентификатор
72709.514.855 с площ от 7143 кв.м. и имот с идентификатор 72709.514.1044 с площ
от 1645 кв.м. или общо 8788 кв.м. ПИ № 856 по плана на с.Тополи е нанесен в КККР
като имот с идентификатор 72709.514.856 с площ от 32600 кв.м. като разликата в
площта от около 300 кв.м. се дължи на различните методи на изчисляване на
площта. Вещото лице е посочило, че имотите попадат в защитена зона на
Варненско-Белославското езеро. Общата площ на допуснатите до делба имоти е изчислена
от експерта на 53628 кв.м., при площ на ПИ № 849 от 9500 кв.м., както е
отразено в нотариалните актове. Вещото лице предлага ищците да получат общ дял
от имотите с площ от 17876 кв.м., а ответното дружество – сега въззвиник - дял
с площ от 35752 кв.м. Експертът е предложил вариант за
поделяне на съсобствените имоти съобразно квотите на страните, чрез реално
поделяне на имот с идентификатор 72709.514.856, източната част от който с площ
от 17876 кв.м. да формира дела на ищците И.П. и Р.Н.. Делът на ответника с обща
площ от 35752 кв.м. е формиран от западната част от имот с идентификатор
72709.514.856, както и от останалите допуснати до делба имоти. Съобразно
експертизата пазарната стойност на дяла на И.П. и Р.Н. е оценена на 174827 лв.,
а тази на „ДИНКО 1” ЕООД – 349 655 лв. Вещото лице е посочило, че при този
вариант и двата дяла с част от имот с ид. 72709.514.856 ще бъдат еднакво
ощетени при прекарване на път по предвижданията на ОУП от 2015 г.
Във
връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи, че изслушаното
в о.с.з. заключение на вещото лице А. не е оспорено от страните. Въззивникът
чрез процесуалния си представител е изложил, че начинът, по който вещото лице е
комасирало имотите е най-удачен и за двете страни. Въззиваемите – тогава ищци,
предствалявани от адв. С. също не са оспорили заключението, но са поискали
допълнителна СТЕ, с която вещото лице да даде отговор на въпроса дали е
възможно техният дял от 1/3 да бъде оформен в долната южна част към езерото в
имоти ПИ № 849 И № 852. Въззивникът е възразил изрично срещу искането за
допълнителна СТЕ, като е посочил, че поискания от насрещната страна вариант ще
причини само загуби на дружеството. Искането на въззиваемите е допуснато и на
вещото лице е поставена допълнителна задача за изготвяне на вариант, при който
делът на ищците се формира от имоти с идентификатор 72709.514.849 и
72709.514.1043. Експертът е изготвил такъв вариант, но изрично е посочил, че го
намира за неудачен, доколкото при него достъпът до единия от дяловете, ще е
само през имоти на трети лица и такива включени в другия обособен дял. Освен
това Вариант 2 предвижда поставяне на имот с идентификатор 72709.514.856 само в
единия дял и при урегулирането му ще се отнемат площи за улична мрежа само от
този дял, докато при Вариант 1 при бъдещо провеждане на уличната регулация от
дяловете на страните може да се отнемат равни части.
Със
становище от Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” при
община Варна, Главният архитект на община Варна е заявил, че предложените от
вещото лице варианти за делба на имотите са допустими, но предвид
по-благоприятните възможности за достъп до двата дяла одобрява делбата по Вариант
1 на комбинирана скица 1 към заключението на вещото лице Ц. А..
Видно
от представените скици за имоти с идентификатор 72709.514.849 и 72709.514.1043,
по предходен план същите са били отразени с номер 849.
Съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото
лице М. А., съгласно което актуалната пазарна стойност за 1 кв.м от
всеки от процесните имоти е 8,68 лв./кв.м.
С обжалваното решение съдът е разпределил допуснатите до
делба имоти съобразно предложеният от вещото лице Ц. А.Вариант 1 на делбата при
обща пазарна стойност от 465491,04 лв. съгласно заключението на вещото лице А.,
съгласно който допуснатия до делба ПИ № 849 (съставен от имоти с
идентификатор 72709.514.849 и 72709.514.1043) се
пада изцяло в дял на дружеството въззивник.
Във
въззивното производство на основание чл. 266, ал.2, т.2 от ГПК са приети следните
писмени доказателства:
Нотариален
акт, вписан в Службата по вписванията гр. Варна с вх. рег. № 19604/25.07.2017
г., акт № 70, том XLVI, дело 9878 за
собственост върху идеални части от недвижим имот, придобити по давност, с който
дружеството „ДИНКО 1“ ЕООД, ЕИК ********* е признато за собственик на 1310
кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 72709.514.849 и 2 кв.м. идеални части
от ПИ с идентификатор 72709.514.1043. Посочено е изрично, че признатите като
собствени на дружеството на основание давностно владение идеални части
представляват разликата между 2/3 от действителната площ на двата имота общо в
размер на 11468 кв.м. и площта на придобитите от него 2/3 ид. части от 9500
кв.м., с които ПИ № 849 по КП на ЗПЗ-Тополи
XXIII-та част е апортиран.
Със същия нотариален акт дружеството по аналогичен начин е признато за
собственик върху 87 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 72709.514.852,
които представляват разликата между 2/3 от действителната площ на имота и площта на придобитите от него 2/3 ид. части
от 800 кв.м., с които ПИ № 852 по КП на ЗПЗ-Тополи XXIII-та част е апортиран в дружеството.
Представен
е и нотариален акт, вписан в Службата по вписванията гр. Варна с вх. рег. №
23920/04.09.2017 г., акт № 77, том LVII, дело 12263 за собственост върху идеални части от недвижим
имот, придобити по давност, с който И.Б.П. е призната за собственик на 655
кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 72709.514.849 и 1 кв.м. идеални части
от ПИ с идентификатор 72709.514.1043. Посочено е изрично, че признатите като
собствени на И.Б.П. на основание давностно владение идеални части представляват
разликата между 1/3 от действителната площ на двата имота по КККР на гр. Варна
общо в размер на 11468 кв.м. и площта на придобитите от нея 1/3 ид. части от
9500 кв.м. от ПИ № 849 по КП на ЗПЗ-Тополи
XXIII-та част с нот.акт №
132, том 1, рег. № 1860, дело № 122/2003 г. на нотариус Ю.К. К.. С констативния
акт П. по аналогичен начин е призната за собственик върху 43,33 кв.м. идеални
части от ПИ с идентификатор 72709.514.852, които представляват разликата между 1/3
от действителната площ на имота и площта
на придобитите от нея 1/3 ид. части от 800 кв.м., с които ПИ № 852 по КП на
ЗПЗ-Тополи XXIII-та част е придобит от
П. с нот.акт № 132, том 1, рег. № 1860, дело № 122/2003 г. на нотариус Ю.К. К..
Във
въззивното производство страните не спорят, че към настоящия момент бракът
между И.Б.П. и Р.Я.Н. не е прекратен, т.е. идеалните части в посочения по-горе
нотариален акто са придобити от двамата съпрузи в режим на СИО.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според
постоянната съдебна практика при извършване на делба следва да се съобразява
възможността всеки съсобственик да получи дял в натура, когато броят на допуснатите
до делба имоти е по-голям или равен на броя на съделителите, както и при
изрично изразена воля имотите да бъдат разделени помежду им реално (в този
смисъл Решените № 111/20.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2494/2014 г., ІІ ГО; Решение
№ 74/25.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 744/2012 г., ІІ ГО). В процесния случай
предмет на делба са множество незастроени недвижими имоти, които се намират в
непосредствена близост един с друг.
При
съобразяване на горнoто с броя и
квотите на съделителите въззивният съд намира за обективно възможно и
единствено целесъобразно в случая извършване на делбата по реда на чл. 353 от ГПК
- с разпределение на делбените имоти без жребий. Спазени са главните условия да
бъде приложен този способ – съгласие на страните и различно квотно участие на всяка
от тях, което не позволява да се обособят еднакви или близки по стойност дялове
в натура. В случая разпределението на допуснатите до делба имоти осигурява
максимално покритие на дяловете с частите на съделителите и избягва изцяло паричното
уравнение.
Вариантите
за делба на процесните имоти при спазване на изведените по-горе правила са именно
двата предложени със заключенията на СТЕ и допълнителната СТЕ на вещото лице Рени
Попова. С тях съобразно квотното участие на страните и площта, с която имотите
са допуснати до делба вещото лице е извършило разпределение на имотите в два
дяла без предвиждане на суми за изравняване. Вещото лице подробно е обосновало
защо счита за уместен първия вариант на разпределението, при който ПИ № 849 е
поставен изцяло в дела на въззивника. Определило е и актуалната пазарна
стойност на всеки имот. Заключението на
вещото лице е изслушано в о.с.з. проведено на 21.12.2015 г. и не е
оспорено страните. Поради това се явяват преклудирани наведените от въззивника едва
пред въззивния съд възражения срещу експертизата, с оглед на изготвянето ѝ
съобразно площта по документ за собственост на ПИ № 849 (както е допуснат до
делба), а не по отразената в КККР на гр. Варна след попълването им с имота.
Действително
решението по допускане на делбата няма сила на пресъдено нещо по отношение на
площта на допуснатите до делба имоти – в този смисъл Решение № 337/10.10.2011
г. на ВКС по гр. д. № 666/2010 г. на І ГО. В решението на ВКС се сочи още, че няма
пречка във втора фаза с експертиза да се уточни действителната площ, която е от
значене за оценката на имота, а отказът да се допусне такава експертиза по
съображение, че площта вече е определена с решението по допускане на делбата,
представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за касиране на
въззивното решение. Процесната хипотеза обаче е по-различна от тази, която е
разгледал ВКС, тъй като както вече се посочи, в производството по извършване на
делбата пред районния съд въззивникът не само не е поискал нова СТЕ, а ясно и
категорично е посочил като целесъобразен и справедлив и за двете страни именно
първият вариант, при който имоти с идентификатор 72709.514.849 и 72709.514.1043
са поставени изцяло в негов дял, а оценката им е съобразена с площта по
нотариален акт на имота, от който са били образувани – ПИ № 849 по КП на
ЗПЗ-Тополи XXIII-та част. Следователно
в настоящата инстанция въззивникът не може да иска допускане на нова СТЕ, като
се позовава на процесуално нарушение допуснато от ВРС спрямо доказателствено
искане, което страната въобще не е направила пред районния съд.
Горният
извод не може да бъде променен и от представените нови писмени доказателства по
смисъла на чл. 266, ал.2, т.2 от ГПК. Приетите от въззивната инстанция
констативни нотариални актове са неотносими към естеството на олакването
наведено от въззивника, че в негов дял е попаднал имот, чиято площ по
нотариален акт и скица се разминава съществено. От друга страна нотариалните
актове не създават промени нито в страните по делбата и техните квоти, нито в имотите
включени в делбената маса. Т.е. фактите, които тези документи удостоверяват и са
настъпили след предявяване на иска нямат значение за спорното право и съобразно
чл. 235, ал.3 от ГПК не следва да бъдат взети предвид от въззивния съд при
постановяване на решението. За пълнота ВОС следва да посочи, че разликата в
площите на ПИ № 849 и ПИ № 852 по КП на ЗПЗ-Тополи XXIII-та част и по предходен титул за собственост е била
посочена още в титулите са собственост, с които страните са обосновали
процесуалната и материалната си легитимация по делото. От нот.акт № 132, том 1,
рег. № 1860, дело № 122/2003 г. на нотариус Ю.К. К. се установява, че И.Б.П.
(по време на брака ѝ със съделителя Р.Я.Н., сключен на 21.11.1998 г.) е
придобила 1/3 ид.част от ПИ № 849 по плана на Западна промишлена зона - Тополи
площ XXIII-та част, с площ по предходен нотариален акт от 9500
кв.м., а по КП 11040 кв.м. и ПИ № 852 по плана на Западна промишлена зона -
Тополи площ XXIII-та част, с площ по
предходен нотариален акт от 800 кв.м., а по КП 930 кв.м. Видно
от справка в Търговския регистър по партида на търговеца „ДИНКО 1“ ЕООД, ЕИК
********* в капитала на дружеството чрез апортна вноска са включени 2/3 идеални части от недвижими имоти по плана на Западна промишлена зона,
местност "Деве суват", землището на с. Тополи, община Варна, сред
които и ПИ № 849 с площ от 11030 кв.м.
по КП и 9500 кв.м. по нотариален акт и ПИ
№ 852 с площ 930 кв.м.по КП и 800 кв.м. по нотариален акт. От така
установеното следва, че възражението в жалбата на въззивника и посоченото в
о.с.з. от процесуалния представител на въззиваемата П., че страните са узнали
за разликата в площите едва със заключението на вещото лице А. не отговаря на
истината.
Допълнителен,
но достатъчно силен самостоятелен аргумент за отхвърляне на искането за
допускане на нова СТЕ (а на практика и за оставяне без уважение на въззивната
жалба) е обстоятелството, че разпределението между съделителите съобразно
квотите им на разликата от 1968 кв.м., между площта на ПИ № 849 по нотариален
акт и по КП на ЗПЗ-Тополи XXIII-та част и КККР на гр. Варна на практика ще доведе до увреждане интереса на
въззивника. Наистина прибавянето на тази квадратура към делбената маса
определена от вещото лице на общо 53628 кв.м. и включването ѝ в пазарната
оценка на имот ПИ № 849 по КП, при която ще бъде извършена делбата, би довело
до фактическо увеличаване и на двата дяла като пазарна стойност. В същото време
с разпределението между страните на тези 1968 кв.м., които съгласно обжалваното
решение попадат изцяло в дял на въззивника той на практика ще загуби 1/3 ид.
част от тях – 656 кв.м., която ще попадне в дела на насрещните страни. Т.е. ако
въззивният съд уважи искането на въззивника както е формулиран петитума на
въззивната жалба, като разпредели и съответно остойности разликата от 1968
кв.м., то последният не би постигнал по-добър правен резултат от този, с който
се е сдобил в първата инстанция. Дори напротив – положението на жалбоподателя
ще се влоши защото неговият патримониум ще се лиши от значителна част от
недвижим имот, който с обжалваното решение е поставен изцяло в негов дял. Решение
№ 290/22.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 759/2009 г., ІV ГО, което разглежда
въпроса за обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд изяснява, че
съдът следва да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и
няма право да влошава положението на жалбоподателя. В същия смисъл е и Решение
№ 163/09.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1191/2010 г., ІІ ГО, което сочи, че при
неправилност на решението положението на жалбоподателя не може да бъде влошено,
ако липсва жалба на другата страна. Посочено е още, че нарушение на чл. 271,
ал.1, изр. 2 ГПК е налице, ако по жалба на страната, без такива от другите
страни, въззивният съд е определил по-малка квота от делбения имот на
обжалващия, от тази, призната от районния съд и поради това е отменил решението, като е постановил ново, с което
е определил квотите на съделителите от делбния имот. Това води до извод, че влошаване на положението на жалбоподателя е
налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от
друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното
решение. Илзожените мотиви са относими и към процесната хипотеза и при липса на
нарочна жалба от въззиваемите (които се явяват действително ощетената страна в
случая, тъй като пазарната стойност на техния дял не включва 1/3 ид.ч. от
констатираната разлика от 1968 кв.м.) въззивният съд не следва да излиза извън
ограничението, регламентирано с нормата на чл. 271, ал.1, изр.2 от ГПК.
Обстоятелството, че въззиваемата И.П. поддържа въззивната жалба не променя
изложеното тъй като в случая липсва нарочна въззивна жалба от тази страна.
В
обобщение,
с оглед липсата на въззивна жалба от насрещната страна,
въззивният съд намира за правилно извършеното от районния съд разпределение на допуснатите до делба имоти
съобразно Вариант 1 на заключението
на вещото лице А., съгласно който ПИ № 849 се пада изцяло в дял на дружеството
въззивник. Поради това обжалваното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния резултат по делото и липсата на направено искане
от правоимащите страни – въззиваемите, съдът не следва да присъжда разноски.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1501/12.04.2017 г. постановено по гр. д. № 14354/2014 г. на ВРС.
Не присъжда
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 280, ал. 3, т.1, предл.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2