№ 428
гр. * , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201126 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „*, с ЕИК *, представлявано от Г. Н.
ДР. – управител против НП № 559797-F584768/09.02.2021 г. на Началника на
Отдел“Оперативни дейности“- * в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.1 от
ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция”
в размер на 600 /шестстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 във вр. с
чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите/Наредбата/, във вр. с
чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът излага доводи за несправедлив размер на наложеното
административно наказание, като твърди, че АНО не е посочил обстоятелствата, които
е съобразил като отегчаващи такива, за да наложи санкция, надвишаваща предвидения
в закона минимум. Сочи, че не са изложени мотиви, поради които не е приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че липсата на мотиви прави невъзможно да се
прецени дали АНО е упражнил правомощията си по налагане на наказание в
съответствие с целите на закона. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно
и необосновано, а при условията на евентуалност да бъде намалена наложената
административна санкция до минималния, предвиден в закона размер.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт
1
Петрова, която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Сочи, че в хода на
административно-наказателното производство са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като в обстоятелствената им част изчерпателно са посочени фактите и
обстоятелствата, касаещи нарушението. Излага становище, че санкционната
разпоредба е правилно определена, а нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима,
доколкото извършеното нарушение е свързано с обществени отношения, касаещи
непрекъснатия контрол върху продажбите, извършвани в търговските обекти чрез
издаване на касови бележки от фискалните устройства. Твърди се, че жалбоподателят
има и други нарушения на данъчното законодателство, за които има издадени
наказателни постановления, въз основа на което се формира изводът, че системно се
нарушават разпоредбите на Наредбата, с оглед на което и предвид високия размер на
неотчетените продажби от 71,20 лева се иска НП да бъде потвърдено. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждние.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. П.Д. и свидетелят по акта – Д.К.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното:
На 04.12.2020 г., около 15.00 ч. служители при ТД на НАП – * – св. П.Д. и св.
Д.К. извършили проверка в търговски обект - магазин за продажба на риба, находящ се
в гр. *, Кооперативен пазар, стопанисван от *. В хода на проверката е извършена
контролна покупка от св. Д. на 1 кг пъстърва, на стойност 10 лева. Същият заплатил с
банкнота от 20 лева, като му е върнато ресто от 10 лева. За извършената продажба не
бил издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство eXpert с рег.№
4286991, ИН на ФУ DY465039, собственост на проверяваното дружество или от кочан
с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредбата. За удостоверяване
на нарушението е изведен КЛЕН от въведеното в обекта фискално устройство, от
който е установено, че няма маркирана продажба на описаната покупка.
За извършената проверка е съставен ПИП№ 0431436/04.12.2020 г. Впоследствие
св. Д. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл.
25 ал.1 т.1, във вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118
от ЗДДС. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185
ал.1 от ЗДДС на въззивника е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
2
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Наказателно постановление № 559797-F584768/09.02.2021 г. е издадено от
компетентен орган - Началника на Отдел“Оперативни дейности“- * в ЦУ на НАП,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. От същата заповед произтича и материалната компетентност на
актосъставителя, който видно от събраните по делото доказателства заема длъжността
„инспектор по приходите” към ТД на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, от правна страна
следното:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр.
106 от 2006г/. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се регламентират с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
3
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1.
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се
издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с
получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова
бележка, която удостоверява извършеното му.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Видно е от доказателствения
материал, че при извършената контролна покупка на стойност 10 лева, не е издаден за
същата фискален касов бон, въпреки че в обекта е бил наличен и технически изправен
ЕКАФП, съотв. не е издадена и ръчна касова бележка от кочан.
Поради изложеното, правилно е приложен материалния закон като е
констатирано нарушение на нормата на чл. 25 ал.1 т.1, във вр. с чл. 3 ал.1 от
Наредбата, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС. Правилно е дружеството-жалбоподател е
санкционирано на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, доколкото конкретното нарушение
е предвидено в диспозицията на цитираната правна норма.
Съдът намира, че деянието не е маловажно такова по смисъла н чл. 28 от ЗАНН.
Касае се за формално нарушение с извършването, на което се засягат обществените
отношения, които нарушената правна норма е призвана да гарантира, а именно –
свързаните с фискалната отчетност и финансовата дисциплина такива. Конкретното
деяние не се отличава от типичните случаи на нарушение от посочения вид, не се
характеризира с многобройни или изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, съотв. не са налице факти, които да сочат явна незначителност на
обществената му опасност, поради което е неоснователен доводът на въззивника за
приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл.
185, ал. 1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева. В НП не са обсъдени отегчаващи отговорността обстоятелства, а
представените в хода на съдебното производство заверено копие на НП №
488922-F530928/09.01.2020 г. и разпечатка от информационната система на НАП не
4
установяват наличие на влязъл в сила към датата на извършване на процесното деяние
санкционен акт за нарушение от същия вид, респ. друго такова по Наредбата,
осъществено от въззивника. Съдът намира за неоснователни и доводите на
процесуалния представител на въззивника, че като отегчаващо отговорността на
дружеството обстоятелство следва да се съобрази констатираната разлика между
разчетена касова наличност и фактическа наличност, която е отразена в протокола за
извършване на проверката, доколкото посочените факти, са релевантни по отношение
евентуалната отговорност на дружеството за друго нарушение на Наредбата.
Поради изложените съображения, предвид липсата на констатирани отегчаващи
отговорността на дружеството обстоятелства и предвид липсата на данни за
имущественото положение на въззивника, съдът намира, че са налице предпоставки за
изменение на административната санкция, като същата следва да бъде определена в
минималния, предвиден в закона размер, с оглед преценката на съда, че същият е
справедлив и с посочената санкция ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
5
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на
процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от
издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от
100/сто/ от лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно за сумата от 83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 559797-F584768/09.02.2021 г. на Началника на
Отдел“Оперативни дейности“- * в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.1 от
ЗДДС на „* е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер
на 600 /шестстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 във вр. с чл. 3
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 118 ал.1 от
ЗДДС/Наредбата, като намалява размера на наложената санкция до сумата от 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НАП сумата от 83,33 /осемдесет и
три 0,33/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
6
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7