Р Е Ш Е Н И Е
Номер 153 19.12.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Илияна Балтова
Албена Зъбова - Кочовска
Секретар Станка Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело № 281 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 308 от 23.07.2019 г. Окръжен съд Бургас е осъдил „З. „А““ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О. , бул. „К“, № 59, представлявано от О. Ц. П. , А. Б. А. и П. Д. П. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори, да заплати на А. К. К. , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. А. Б. , ЕГН **********, двамата от с. К., община С., сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, вследствие смъртта и неочакваната загуба на сестра му К. К. К. , както и законната лихва върху сумата от датата на произшествието – 11.09.2014 г. до окончателното ѝ изплащане. Искът за обезщетение за неимуществени вреди над този размер е отхвърлен до претендирания размер от 190 000 лв.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – К. С. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р“, № 21.
Постъпила е въззивна жалба от А. К. К. , чрез законния му представител Н. А. Б. , чрез пълномощника му – адв. П. , в която постановеното решение се обжалва, в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди се отхвърля над сумата от 5000 лв. и се иска постановяване на ново решение, за присъждане на сума от още 95 000 лв.
Поддържа се, че решението е неправилно, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не е определил справедливо обезщетение.
Акцентира се на обстоятелството, че съдът не е посочил, обсъдил и съобразил съществени, важни факти и обстоятелства, въведени и доказани по делото, което е препятствало определянето на адекватен стойностен еквивалент на вредите. Сочи се, че съдът не е съобразил, че смъртта на сестрата на въззивника е настъпила пред очите му. Оспорва се заключението на първоинстанционния съд, че спомените за загиналия любим човек ще избледнеят, защото са детски. По мнение на въззивника - ищец, не е справедливо той да бъде обезщетен в по-нисък размер, поради ниската му възраст, както и не са отчетени данните за конкретните проявления на създадената между децата дълбока, емоционална и трайна връзка на обич, разбирателство, съдържащи се в показанията на свидетелите.
Изтъква се, че съдът не е оценил правилно внезапността на смъртта на пострадалата и нейното отражение, като дълбока душевна травма, върху бъдещето на ищеца. Загубата на сестрата е особено тежка за дете в ранната възраст на въззивника - ищец, с крехка психика, се сочи в жалбата.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „З. „А““ АД, в срок, в който жалбата се оспорва, като неоснователна, и се прави искане за оставянето ѝ без уважение.
Възраженията, изведени в жалбата, се квалифицират като бланкетни и несъстоятелни, а твърденията на въззивника - ищец, като произволни и несъобразени с фактите по делото.
Ответникът акцентира на обстоятелството, че е недопустимо във въззивната жалба се въвежда ново твърдение, а именно, че въззивникът - ищец е очевидец на инцидента, в противоречие с тезата на същия в исковата молба.
Не е било проведено доказване на създаването на отношения на обич и привързаност, от преди сестрата на ищеца да се роди.
Постъпила е въззивна жалба от „З. „А““ АД, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт И. Е. , в която постановеното решение се обжалва като неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Съдът избирателно е кредитирал доказателствения материал, без да вземе предвид доказателствата в тяхната съвкупност и при неправилна интерпретация, заявява въззивникът - ответник.
Според ответника, първостепенният съд без основание е
приложил неприложимите към конкретния казус тълкувателни постановки на ТР № 1/
21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/
Сочи се, че разпоредбата, предвиждаща лимит на отговорността на застрахователя, е приложимата правна норма в случая и същата не противоречи на правото на Европейския съюз.
Въззивникът - ответник намира за нужно да посочи, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/ 61 и Постановление № 5/ 69 на ВС, следва да се допуска по изключение, а в конкретния случай такова не се установява – не са събрани доказателства, че ищецът е възприемал сестра си като най-близкия си родственик. Не се доказва, поддържа ответникът, връзка, надхвърляща традиционната близост и привързаност между брат и сестра.
Като несъстоятелни и неправилни се определят мотивите на съда, с които е отхвърлено въведеното от въззивника – ответник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на майката на ищеца.
Претендират се разноски.
В предоставения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че решението, в обжалваната част, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Излагат се съображения, че въззивникът – ищец – брат на загиналата, е част от най-близкия родствен и семеен кръг, живели са заедно и връзката им се е характеризирала с взаимна обич, духовна и емоционална близост. За установяване на тези обстоятелства са ангажирани гласни доказателствени средства.
Третото лице – помагач изразява становище, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на въззивните жалби.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. § 22 от КЗ (обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г.), вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника - ищец, като следствие от ПТП, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, между дружеството – въззивник, като застраховател, и прекия причинител на увреждането – К. С. С. , като застрахован.
Видно от данните по делото, а и предвид липсата на разногласие между страните, следва да се приеме, че на 11.09.2014 г., на главен път I-9, в пияно състояние и след употреба на наркотично вещество – канабис, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Р“, с рег № А* застрахованото лице е нарушило правилата за движение по пътищата по чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинило смъртта на К. К. К. – сестра на въззивника – ищец.
С влязъл в сила на 11.01.2016 г. съдебен акт, с
потвърждаване от Върховния касационен съд на решението на Апелативен съд Бургас
по ВНОХД № 95/
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящия случай, тези реквизити от фактическия състав на деликта следва да се приемат за доказани.
По делото не се е твърдяло въззивникът – ищец да е бил пряк очевидец на пътно-транспортното произшествие, като възможността за въвеждането на подобно ново фактическо твърдение пред настоящата въззивна инстанция е преклудирана.
Съгласно разбирането, утвърдено с Тълкувателно Решение
№ 1/
Именно такъв е и настоящият случай. Претендира се обезщетение за моралните вреди, които братът е понесъл от внезапната смърт на сестричката си.
От данните по делото става ясно, че към момента на пътния инцидент, при който е отнет животът на К. , тя е била на възраст 11 месеца, а нейният брат – въззивника – ищец – на осем години.
Разпитаната в производството свидетелка С. е категорична, че ищецът с нетърпение е очаквал раждането на сестричката си, обгрижвал е майка си, а след раждането – не се е отделял от новороденото, искал е да помага в разходки, грижи и хранене. Макар да има вече друга сестричка – М. , той продължава да споменава сестра си К. , която, според него, се намира на небето. Свидетелката споделя, че загубата на другото дете в семейството се е отразила тежко на ищеца – станал е агресивен, затворен в себе си, отказвал е покани за игра със сина на свидетелката.
По делото в качеството на свидетел е разпитана и М. К. – учител на ищеца. В показанията си същата разкрива, че преди произшествието А. е бил весело и любознателно дете, учил се е добре. Когато е бил в началото на втори клас се е случило събитието със сестричката му, което се е отразило върху психиката му, до степен да се наложат консултации с психолози. Свидетелката заявява, че при всеки един контакт ищецът е насочвал разговора към своята починала сестричка и многократно е повтарял какво се е случило с нея. Наблюдавана е от свидетелката промяна в поведението на ищеца, като той е загубил концентрацията си в час, ставал е нервен, искал е често да излиза под различни предлози, след което не се е завръщал и е установяван навън, в двора на училището, с други деца. В допълнение към наблюденията за влошаване на успеваемостта в училище, свидетелката сочи, че майката на детето е споделяла, че то е започнало да се напикава през нощта.
Анализът на гореизложените доказателствени средства налага извода за претърпени от ищеца морални увреждания, стоящи в причинна връзка с пътния инцидент, довел до причиняване смъртта на сестра му. До датата на деликта, двете деца са живели в едно домакинство, привързаността на ищеца към малкото дете в семейството е била ясно изразена и видима за околните. Въпреки ниската си собствена възраст, той осмислено и с радост е възприел раждането на сестра си и новата семейна динамика, в която той е по-големият брат, с отговорност и грижи към К. Настоящата апелативна инстанция приема, че създадените отношения покриват критерия, заложен в тълкувателната воля по цитираното Тълкувателно решение, за създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалата. Периодът от единадесет месеца, през който двете деца са живели заедно, съпоставен с цялата продължителност на живота на ищеца до деня на деликта – едва що напуснал ранната детска възраст, следва да се прецени като достатъчен за формиране на отношения с интензитет, обосноваващ понасянето на страдания от загубата. Вместо да се радва на безгрижно детство и да реализира оправданите си очаквания да сподели живота си с по-малка своя сестра, ищецът е имал травматичното преживяване да възприеме неочакваността и безвъзвратността на смъртта ѝ, и данните по делото убеждават, че страданията му от морално естество са намерили реално проявление и са доказани.
Като неоснователни следва да се преценят в този смисъл
оплакванията във въззивната жалба на застрахователя
за отсъствие на предпоставките за присъждане на обезщетение в конкретния
случай. Разрешенията по цитираното Тълкувателно Решение № 1/
Неоснователно е и въведеното възражение за съпричиняване. За да се обоснове извод за правнорелевантен принос на пострадалия към собственото му увреждане, следва да се посочат конкретни фактически основания, разкриващи негово поведение – активни действия или бездействия, допринесли за резултата. В настоящия случай, въззивникът - ответник търси да обоснове твърденията си за съпричиняване с действия на майката на ищеца, към които последният няма никакво отношение. Ако и друго лице е допринесло за увреждането, то би отговаряло солидарно с делинквента, а в конкретния случай не се твърди и доказва причинна връзка между поведение на ищеца и настъпилия вредоносен резултат, която да направи основателни доводите за съпричиняване.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обстоятелства, измежду които, при смърт акцентът се поставя на отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
В настоящия случай горното изисква да се вземат под внимание както изложените обстоятелства относно времетраенето и естеството на връзката между претендиращия обезщетение и починалата, взаимната им привързаност, но от друга страна, да се съобрази и че пострадалият е в детска възраст, възстановява се в подкрепяща го семейна среда, семейството има нов член, което мотивира извод, че с времето той ще преодолее моралната травма.
В настоящия случай, при съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства, както и общественото схващане за справедлива обезвреда към датата на увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 5000 лв. и в този смисъл неоснователно се явява искането на ищцовата страна за завишаване на този размер.
Предвид датата на застрахователния договор, на който въззивникът – ищец основава правата си, разпоредбата на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не намира приложение.
В този смисъл, настоящият състав достига до извод, съвпадащ с този на първоинстанционния съд, което налага потвърждаване на решението, в обжалваната част, както и по отношение на функционално свързаната с главната акцесорна претенция за законната лихва от датата на увреждането.
При този изход от делото, при отхвърляне жалбите и на двете страни, в каквато част защитата на всяка от тях е успешна, разноски следва да се присъдят и на двете страни, в минималните размери.
На процесуалния представител на въззивника – ищец, на основание чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение в размер на 580 лв., платимо от въззивника – ответник.
На въззивника – ответник следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 450 лв., платимо от въззивника – ищец.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 308 от 23.07.2019 г., постановено по т.д. № 550/
ОСЪЖДА „З. „А““ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О. , бул. „К“, № 59, представлявано от О. Ц. П. , А. Б. А. и П. Д. П. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори, да заплати на адв. П. възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 580 лв.
ОСЪЖДА А. К. К. , ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. А. Б. , ЕГН **********, двамата от с. К., община С., да заплати на „З. „А““ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район О. , бул. „К“, № 59, представлявано от О. Ц. П. , А. Б. А. и П. Д. П. – заедно от всеки двама от изпълнителните директори, съдебно –деловодни разноски в размер на 450 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на „З. „А““ АД – К. С. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р“, № 21.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: