Решение по дело №101/2013 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производството е образувано по жалба на адв. С., в качеството му на пълномощник на [фирма], и по жалба на адв. Ч., в качеството му на пълномощник на ищците в първоинстанционното производство Ц. Т., Е. С. и П. К. против решение №636 от 27.03.2015г., постановено по гр.д. №827 по описа за 2014г. на РСС.

В първата жалба се сочи, че решението се атакува в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата Ц. Т. сумата от 60 000 лева - неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, довела до смъртта на съпруга й Д. Т., в частта с която е осъдено ответното дружество да заплати сумата от 45 000 лева на Е. С. - неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, довела до смъртта на нейния баща Д. Т. и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на П. К. сумата от 45 000 лева - неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, довела до смъртта на баща й Д. Т..

Сочи се, че изводът на съда за допуснато нарушение от работодателя по чл. 212, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, е необоснован. Според жалбоподателя, съгласно нормите на същата наредба, понятията работни зони и маршрути се отнасят само до части от територията на самото предприятие, а в случая трудовата злополука е настъпила извън него, поради което посочената разпоредба е неприложима в казуса.

Сочи се, че в акта за установяване на трудова злополука е констатирана такава, но същият е задължителен за съда само относно въпроса дали е налице или не трудова злополука, но не и по отношение наличието и характера на нарушението на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.

Според дружеството неправилни и необосновани са изводите на съда относно наличието на съпричиняване от страна на работника, поради допусната груба небрежност. Според дружеството описаните действия покриват състава на грубата небрежност, поради което невъзприемането на това възражение на ответника от съда и отхвърлянето му е неправилно.

Твърди се, че определените размери на обезщетението за неимуществени вреди са прекомерни и не са съобразени с принципа, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, разяснен по тълкувателен път в Постановление № 4/23.12.1968 година на Пленума на Върховния съд, досежно справедливостта.

Ето защо се иска отмяна на решението в атакуваната му част, уважаване на възраженията по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване и във връзка с това намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

В жалбата на ищците се поддържа, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ, досежно претърпените имуществени вреди от тях във връзка с настъпилата трудова злополука и смъртта на Д. Т. от нея.

Сочи се, че неправилно съдът е приел, че този иск е недоказан, тъй като не е дал в доклада си съответно указанията на ищците за доказване на фактите, свързани с него.

Твърди се, съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС, която не е по идентични казуси и поради това е приложена неправилно тази практика, оттам и материалният закон .

Поддържа се, че никъде в разпоредбата на чл. 200 КТ не се вменява задължение на ищците да доказват, че действително са претърпели имуществените вреди, че са били издържани и икономически зависими от своя наследодател. Твърди се, че въпреки това, от разпита на свидетелите А. и Р., тези обстоятелства се установяват. Изложени са възражения и за непълнота на доклада на съда по реда на чл. 146 ГПК в тази връзка.

С оглед на изложените доводи е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част и за събиране на доказателства, а именно - разпит на свидетел, с който да се установява икономическата зависимост на ищците от техния наследодател Д. Т..

Във въззивната инстанция са изслушани показанията на свидетел, ангажиран от ищцовата страна.

След оставяне на ИМ без движение от въззивния състав за отстраняване на непълнота в обстоятелствената й част, съдът допълни доклада си с указания към ищците, че тяхна е тежестта да докажат изложените нови факти в поправената ИМ.

Въз основа на анализ по отделно и в съвкупност на събраните в двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства, решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от удостоверение за наследници №041 от 08.04.2014г., че ищците Ц. Г. Т., П. Д. К. и Е. Д. С. са наследници на Д. П. Т., починал на 01.04.2014г., като първата е негова съпруга, а втората и третата са негови дъщери.

Не е спорно, а и от копието на допълнително споразумение №1/31.01.2014г. към трудов договор №627/02.12.2013г. се установява, че Д. П. Т. е бил в трудово правоотношение на длъжност "шофьор" с [фирма] със седалище в [населено място]. Притежавал е свидетелство за управление на МПС за трактор - категория Т..

Установява се от съобщение за смърт №46 от 02.04.2014. , издадено от МБАЛ [фирма] С. и от препис извлечени от акт за смърт на Д. П. Т., че същият е починал на 01.04.2014г. в [населено място] в резултат на контузия на сърце и бели дробове и счупване на ребра. Изготвена е декларация за трудова злополука от работодателя, депозирана в ТП на НОИ Б., в която е отразено, че Д. П. Т., изпълняващ длъжността шофьор в предприятието на ответника е претърпял злополука в 9.45часа на 01.04.2014г. на черен път в м.Дабовица на 4км от [населено място]. В обстоятелствената част на същата е посочено, че е управлявал трактор марка I., върху който е изгубил контрол. Сочи, се че в резултат на това превозното средство се е преобърнало и е затиснало водача.

Съставен е и протокол №9 от 11.04.2014г. за резултати от извършеното разследване на злополуката, станала на 01.04.2014г. с Д. П. Т. на комисия, назначена със заповед на директора на ТП на НОИ Б.. В него е отразено, че в деня на злополуката работникът е тръгнал да изпълнява възложена задача - да фрезова изорана преди няколко дни нива, собственост на ловното стопанство на ответното дружество. Поради това е тръгнал с малогабаритен трактор без кабина марка I. от оранжериите в [населено място] към нивата, находяща се в м.Д., [населено място]. Констатирано е, че на около 5-10 минути след водоема в селото тракторът е изкачвал черен път с неравности и с наклон от около 40 градуса, на който Д. Т. е намерен от П. М. затиснат от преобърналия се трактор без признаци за живот. В останалата част са повторени изложените вече констатации за причините за смъртта. От извършения анализ на причините за възникване на злополуката се установява, че според комисията, по неизяснени причини тракторът е тръгнал на заден ход и вероятно при това движение шофьорът се е опитвал да поддържа линията на пътя, навил е волана на ляво и тракторът се е обърнал и го е затиснал. Посочено е, че движението на пострадалия със самоходното работно оборудване(трактор) в работна зона(м.Д.) извън определените пътни маршрути без работодателят да е установил организационни правила за безопасност, представлява отклонение от нормалните действия и условия. Във връзка с това е констатирано нарушение на чл. 212, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за ЗБУТ и е дадена препоръка, за да не допуска подобни злополуки, работодателят да установи организационни правила за безопасност на работниците и служителите, съгласно горната норма. Констатациите и изводите, изложени в протокола са инкорпорирани като мотиви в Разпореждане №022 от 17.04.2014г. на длъжностно лице от ТП на НОИ Б., с което е прието, че злополуката, декларирана на 04.04.2014г. е трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Липсват твърдения от страните, че разпореждането е било обжалвано. Ето защо и при липсата на представени доказателства от отвеника, че е оспорвал горния индивидуален административен акт, следва да се приеме, че той е влязъл в сила.

От показанията на свидетелите И. и А., ангажирани от ответника се установява, че лично са видели съществуваща трапчинка със скат и оставена върху тях следа от гума. Сачат също, че тракторът е бил преместен от мястото на инцидента на собствен ход. Твърдят, че преди това е трябвало да откачат закачената на него фреза, тъй като била тежка и да го обърнат, защото е стоял с гумите нагоре. В останалата им част показанията са ирелевантни, тъй като за съдържащите се в тях факти са представени писмени доказателства, а за твърдението, че процесният трактор е преминал годишен технически преглед не бяха представени такива на съда и вещото лице, поради което този факт следва да се приеме за недоказан.

От показанията на свидетелите А. и Р., ангажирани от ищците се установява, че Ц. Т. е приела изключително тежко смъртта на своя съпруг Д., както и че дъщерите му П. К. и Е. С. преживяват трудно случилото се. Твърдят, че семейството е било сплотено и отношенията в него са били изградени с много любов. Ето защо загубата на главата на семейството е преобърнало в негативна посока живота им. Категорични са, че емоционалната загуба и липсата на опора и спътник в живота на съпругата му я травмират и тя не може да преодолее тази липса с нищо.Твърдят, че Д. Т. е имал основен принос в издръжката на семейството и най - вече на съпругата му, а на дъщерите си е помагал с подаръци за празници и при финансови затруднения.

От основното и допълнителното заключение на съдебно - техническата експертиза се установява, че според експерта процесното ПТП е настъпило в резултата на това, че участакът от пътя преди мястото на обръщане на трактора е с по - малък наклон, което е довело до буксуване на същия и невъзможност да се преодолее наклонът. Експретът предполага, че поради това трактористът е дал на заден ход, за да слезе на по - малък наклон, да превключи на по - ниска предавка, за да преодолее по - големия наклон. При така описания механизъм вещото лице счита, че при движението на трактора назад водачът е навил волана на ляво и задната гума се е изкачила по страничния скат в ляво на пътя, който той е измерил, че е с височина от 68см. Изчислил е, че с оглед техническите характеристики на процесния модел трактор, че граничното условие за да се получи странично преобръщане на трактора е 50см, което означава, че ако гума на трактора се отклони във вертикална посока, т.е. повдигне се на неравност по - висока от 50см, в следствие на силата на тежестта на трактора той се завърта и се обръща напречно. Описал е също, че обстоятелството, че на навесната система на трактора е закачена почвообработваща фреза е довело до намаляване на устойчивостта при преобръщане, поради това, че тя е повдигнала центъра на тежестта на трактора. Предвид изложените обстоятелства вещото лице е заключило, че техническата причина за обръщането на трактора е, че е малогабаритен и това лесно води до обръщането му, защото е пригоден за равни терени за обработка. Втората изложена от вещото лице причина за инцидента е нарекъл субективна и тя се състои в това, че според него водачът Д. Т. е завил волан на ляво и е изкачил задната лява гума на скат ляво от пътя, което е обърнало трактора.

Екпертът е обосновал и извод, че ако тракторът е бил технически изправен не би могъл да тръгне сам назад.

В допълнение е констатирал, че за процесния трактор няма издаден знак за технически прегледи, извършени от контролно - техническа инспекция, както и че не е имал предпазна рама, която би могла да спаси живота на тракториста при преобръщане, но не сочи дали има изискване или предписание от "Контролно - техническа инспекция" към Министерството на земеделието за поставяне на такава.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза е видно, че размерът на брутните трудови възнаграждения на Д. Т., които той би получил за периода от 01.04.2014г. - датата на смъртта му, до 17.11.2025г. - датата на придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост е 88 327, 25лв.

Въз основа на изложените фактически констатации, въззивния състав формира следните правни изводи :

Решението, подложено на въззивна проверка, е валидно и допустимо.

По жалбата на [фирма]:

Предмет на тази жалба е частта от първоинстанционното решение, с която е уважен от РСС искът за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищците - съпругата и две пълнолетни дъщери, на работника в ответното дружество Д. Т.. Този иск е с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ, според който за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работник, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Не е спорно в делото, че смъртта на Д. Т. е настъпила на 01.04.2014г. от трудова злополука, тъй като с влязъл в сила административен акт - Разпореждане №022 от 17.04.2014г. на ТП на НОИ Б. е признато, че процесният инцидент, станал на горната дата с посочения работник, е трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.

Спорният въпрос по делото, формулиран и като основно възражение в жалбата на работодателя, е дали пострадалият работник е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си функции и при съблюдаване на правилата за безопасност на труда. Независимо от установения факт, че злополуката е трудова, допустимо е в гражданското производство по обезщетяване на вредите от нея работодателя да прави възражение за съпричиняване от работника. В този контекст, в задължителната си за съдилищата практика ВКС приема, че работодателят следва при условията на пълно и главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат. Изложеното е доразвито в множество решения на ВКС в смисъл, че изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположения и при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда. Обосновава се от касационната инстанция, че за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи, ако доказателствата в конкретния спор не установяват безспорно това. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че Д. Т. не е проявил груба небрежност при управлението на трактор марка I., върху който е изгубил контрол в 9.45часа на 01.04.2014г. на черен път в м.Д. на 4км от [населено място]. Работодателя не реализира процесуалното си задължение да докаже вината на работника, защото липсват категорични данни за това, че той не е предприел правилна маневра при управлението на трактора по наклонения път, както и че не е управлявал трактора със съобразена за този участък и при конкретните условия на пътя(застлан с мокър чакъл). Липсват свидетели на инцидента, които непосредствено да са възприели неговия механизъм. Заедно с това липсват данни, че в момента на инцидента тракторът е бил технически изправен. Ето защо не може да се изключи обективна причина(повреда) на същия за настъпване на инцидента.

На следващо място, експертът изготвил двете технически експертизи изрично подчертава, че предполага описания от него механизъм на произшествието, защото липсва описание на случилото се от свидетели и не знае в какво техническо състояние е бил тракторът в този момент, а и преди това. Работодателя не представи доказателства, въпреки че е бил задължен от първоинсатнционния съд, удостоверяващи, че транспортното средство е било технически изправно. Категорично не са налице данни в казуса за това работникът да е проявил липса на елементарно старание и внимание като е пренебрегнал основни правила за безопасност при осъществяване на трудовите си задължения. Нещо повече, възражението в отговора на исковата молба на работодателя е общо, като както в него така и в по - късен момент не е посочил от кои действия на Т. се извежда констатация за проявена от него груба небрежност. С оглед на това е недопустимо въз основа на експертното заключение да се извеждат фактически твърдения. Допустимият процесуален ред е обратен, т.е. работодателя е следвало първо да изложи конкретни фактически твърдения и възражения, а след това да ангажира доказателства в тяхна подкрепа.

Изводите за недоказаност на възражението за съпричиняване наведено от работодателя, не се променят от твърдението му, че не е бил задължен да установява организационни правила за безопасност по чл. 212, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, предвид това, че самоходното работно оборудване(трактор) се е движи в работна зона извън определените пътни маршрути. Сочи, че цитираната наредба се отнася за работни зони и маршрути, които са части от територията на самото предприятие и са дефинирани в чл. 48 - чл. 50 от наредбата. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 от КТ е обективна и е без значение дали е констатирано допуснато от него нарушение при организацията на работа в предприятието му.

С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване и наличието на предпоставките по чл. 201, ал.2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя следва да се приеме за неоснователно.

На следващо място се изтъква, че определените на наследниците на Д. Т. обезщетения са високи и несъобразени със справедливостта. Настоящият състав не споделя това оплакване като приема, че ищците са доказали изключително близката си емоционална връзка с починалия. С ищцата Ц. Т. той е живял дълъг период от време в разбирателство. През този период са изградили топла и силна емоционална връзка. Те до последно са били в едно домакинство и Д. е бил опора на съпругата си във всичко. Ето защо съдът счита, че като го е загубила, тя е била лишена от любов, емоционална и материална подкрепа в ежедневието си, които не могат да бъдат заместени по никакъв начин. Изложената празнина в живота на ищцата Т. не може да бъде измерена в паричен еквивалент. За да се възстановят тези вреди, до колкото това е възможно, решаващият състав счита, че правилно районният е приел, че справедлива е сумата от 60 000лв. Не на последно място при индивидуализирането на този размер съдът съобрази, че работникът е бил на 52 години, т.е. в една изключително ползотворна и активна възраст. По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в , на ВКС, II т. о., на ВКС, IV г. о., постановени по реда на . Посочената съдебна практика установява, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно за всеки един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.

Според настоящия състав правилно първоинстанционният съд е приел, че смъртта на Д. Т. е довела до психически болки и страдания и емоционален дискомфорт у неговите най - близки хора, сред които са и двете му дъщери. За да бъде справедливо обаче едно обезщетение, от гледна точка на неговия размер, следва да се съобрази , че макар и в още активна възраст той не е имал задължения за отглеждане и издръжка към децата си, тъй като те са били пълнолетни. Заедно с изложеното, последните към момента на инцидента и сега живеят в самостоятелни домакинства, а не в това на родителите им. Поради това, загубата на техния баща не е така осезаема за тях, както е за тяхната майка. Ето защо изложеното и вече посочените по - горе критерии водят до преценка за обезщетение в размер на по 45 000лв. за всяка от двете дъщери.

Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен и със стандарта на живот към 2014г., които в настоящия случай предполага по - малко от претендираното обезщетение, както за съпругата, така и за дъщерите на Т.. Ето защо, обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено в тази част.

По жалбата на Ц. Т., Е. С. и П. К.:

Жалбата на ищците против първоинстанционния съдебен акт e срещу частта, с която е оставен без уважения вторият иск за заплащане на имуществени вреди с правно основание чл. 200, ал.3 от КТ. Безспорно е, че с факта на смъртта на Д. Т. неговото семейство е било лишено от материалните средства, които е осигурявал той за издръжката му. Те са били в размер на получаваното от него трудово възнаграждение при работодателя му [фирма]. Както се установи от заключението на съдебно - счетоводната експертиза брутните трудови възнаграждения на Д. Т., които той би получил за периода от 01.04.2014г. - датата на смъртта му, до 17.11.2025г. - датата на придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост е 88 327, 25лв. Разпоредбата на чл. 200, ал.3 от КТ постановява, че това обезщетение следва да се намали с размера на обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В казуса не са ангажирани доказателства от ответника - работодател, че такава пенсия е отпусната. Този факт ползва възражението на последния, поради което доказателствената тежест е негова. Ето защо, съдът счита, че следва да уважи иска в пълен размер за ищцата Ц. Т.. Тя е била изцяло икономически зависима от съпруга си, защото той е осигурявал основната част от финансовата издръжка на семейството им. Установи се от гласните доказателства, че те са живели неразделно в едно домакинство, като съпругата се е грижела основно за дома. Последната често е оставала без работа, поради което съпругът е имал основен дял в издръжката на семейството. Лишена от неговото трудово възнаграждение, поради смъртта му в резултат на трудова злополука, тя е претърпяла имуществени вреди равняващи се на същото за периода от смъртта до датата на придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост.

За да подкрепи горните си разсъждения, съдът се позовава на задължителната практика на ВКС, материализирана в много решения, едно от които е решение №153/13.06.2012г. по гр. д. №1198/2011г. на ВКС, трето г.о. В него е прието, че загубата на дохода от починалия от трудовата злополука работник – може да се претендира като пропусната полза само от посочените в т.3 от ППВС № 4 от 25.05.1961г. на Пленума лица, оправомощени да получат обезщетение за имуществени вреди при смърт на работник и след като се установи,че тези лица действително са претърпели претендираната вреда. Такъв ще е случая за лица, които са били издържани или са били в икономическа зависимост от починалия в резултат на претърпяната злополука,тъй като с факта на настъпване на смъртта на работника са им причинени вреди. Лицата претендиращи и оправомощено да получи обезщетение за имуществени вреди при смърт на работник, следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са била в икономическа зависимост от починалия, защото обстоятелството, че едно лице е сред кръга лица, посочен в т.3 от ППВС № 4 от 25.05.1961г. на Пленума – не е достатъчен за уважаване на предявена от тях претенция за обезщетение,ако не е доказано наличие на конкретно причинена им вреда. В настоящия казус такова доказване е проведено от Ц. Т. и по изложените по - горе съображения съдът приема, че искът й е основателен.

Съдът приема обаче, за неоснователен искът за заплащане на горните имуществени вреди на дъщерите на Д. Т.. Към момента на смъртта му те са били пълнолетни и не са живели в едно домакинство с него. Същите имат свои самостоятелни семейства и дори живеят в различни населени места от него, съответно П. К. в Б., а Е. С. в [населено място]. От доказателствата не се установи той да е осигурялав издръжката им, а не е имал и законово задължение за това. Заедно с това същите са здрави и в трудоспособна възраст. Обстоятелството, че им е правил подаръци не е форма на издръжка или икономическа зависимост, поради което не може да обоснове претенцията по чл. 200, ал.3 от КТ.

По отношение на разноските :

Предвид уважаването на иска за имуществени вреди и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Б. дължимата за този иск държавна такса в размер на 4% от цената му, а именно 3 533, 08лв.

С оглед неоснователността на въззивната жалба на пълномощника на [фирма], искането му за присъждане на направените от страната разноски в настоящата инстанция е неоснователно.

Решаващият състав счита, че и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски във въззивното производство е неоснователно. Действително в договора за правна защита и съдействие, сключен от трите ищци с адвокат Ч. е посочено, че то им се предоставя безплатно, но не е посочено на основание на коя от хипотези в чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА имат това право. Заедно с това, липсва изявление и/или доказателства за такива факти, поради което съдът не може да приема, за установено, че ищците са имали право на безплатна правна помощ. Както е прието в Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията И. П., изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по , обвързват съда ако са направени. В казуса липсва изявление за такова основание, направено от ищците.

Така мотивиран, БОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №636 от 27.03.2015г., постановено по гр.д. №827 по описа за 2014г. на РСС в частта, в която е отхвърлен като неоснователен искът на Ц. Г. Т. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [община], ул.”Ил.”, № .., срещу “М. ..”-О. с ЕИК:[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Ст. Д.”, № ., представлявано от управителя В. П. М., за заплащане на сумата от 88 327 лева /осемдесет и осем хиляди триста двадесет и седем лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди претърпени в резултат на настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателя й Д. П. Т., изразяващи се в неполучени 140 месечни брутни трудови възнаграждения за периода от 01.04.2014г. до 17.11.2025г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА “М. ..”-О. с ЕИК:[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Ст. Д.” № ., представлявано от управителя В. П. М., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. Т. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [община], ул.”Ил.”№ .., сумата от 88 327лева /осемдесет и осем хиляди триста двадесет и седем/, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди претърпени в резултат на настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателя й Д. П. Т., изразяващи се в неполучени 140 месечни брутни трудови възнаграждения за периода от 01.04.2014г. до 17.11.2025г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА “М. ..”-О. с ЕИК:[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Ст. Д.” № ., представлявано от управителя В. П. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОСБ държавна такса по уважения иск в размер на 3 533, 08(три хиляди петстотин тридесет и три лева и осем стотинки)лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 1 - месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :