№ 300
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251000600644 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда от 29.01.2025г. по НОХД № 2104/2022 г., СГС, НО, 31-ви състав, е
признал:
-подсъдимия Д. Н. Ц. за НЕВИНЕН в извършването на престъпление по чл.302, т.1,
пр.5 вр. чл.301, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по
повдигнатото му обвинение с посочената правна квалификация и
-подсъдимия С. А. К. за НЕВИНЕН в извършване на престъпление по чл.294, ал.4,
вр. ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК съответно го е ОПРАВДАЛ по
обвинението с тази правна квалификация.
На основание чл.190 от НПК, направените по делото разноски е постановено да
останат за сметка на Държавата.
Против присъдата, е постъпил протест от прокурор при Софийска градска
прокуратура, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
съдебния акт. В този смисъл се иска присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с
която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им и поддържани
пред първата инстанция обвинения. Основното възражение е за неглижиране от съда на
доказателствата, събрани в подкрепа на обвинителната теза.
1
В депозираното допълнение към протеста са развити съображения за доказаност на
престъпленията и формиране на незаконосъобразни правни изводи, предвид превратно
интерпретиране на доказателствата. Акцентира се върху липсата на анализ на показанията
на св. И. Г., както и на писмените документи, касаещи отразяването на констатирано
нарушение, за което полицейските служители са били наказани дисциплинарно. В този
смисъл се възразява срещу безкритичното възприемането на защитната теза на двамата
подсъдими и се поддържа искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да
им се наложат съответни наказания.
Срещу протеста е депозирано възражение от адв.М. П., защитник на подс.Д. Н. Ц., с
което моли същият да бъде оставен без уважение. Застъпва се позиция, че обвинението
спрямо Ц. е останало недоказано. Изразява се становище за протИ.речие в показанията на
свидетелите относно това на кой от проверяващите, в кой момент и какви документи,
евентуално и пари, са били дадени от проверяваното лице. Акцентира се върху липсата на
иззети веществени доказателства-пари, както и върху липсата на правомощия на
подсъдимия Ц. да съставя АУАН по Кодекса за застраховането.
В съдебно заседание представителят на А.-София предлага да се уважи протеста и да
се отмени оправдателната присъда като се постанови нова, с която двамата подсъдими да
бъдат осъдени п повдигнатите им обвинения. Застъпва становището, че анализът на
доказателствата е повърхностен и не съответства на обективно събраните такива.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Ц. –
адв. П. поддържа становището за неоснователност на подадения протест, застъпено в
писменото възражение. Твърди се липса на доказателства за поискан и приет подкуп, като
според защитата показанията на свидетелите в тази насока са доста протИ.речиви. Пледира
присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. К.- адв.М. също изразява удовлетвореност от постановената
първоинстанционна присъда и поддържа искането за нейното потвърждаване и оставяне без
уважение на протеста на СГП. Развиват се доводи за липса на обективна и субективна
съставомерност на извършеното от подс. С. К., предвид на това, че същият не е могъл с
действията си да осуети наказателно преследване спрямо подс. Ц., тъй като при неговата
намеса вече е бил подаден сигнал на тел. 112.
Подсъдимите Д. Н. Ц. и С. А. К., редовно призовани се явява лично във въззивното
производство и поддържат доводите изложени от защитниците си и молят да бъде
потвърдена първоинстанционната присъдата.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
По делото са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
При осъществяване на служебния въззивен контрол върху атакуваната присъда, в предмета и
2
пределите на въззивната проверка настоящият въззивен състав констатира, че в проведеното
пред СГС съдебно производство и при изготвяне на атакувания съдебен акт са допуснати
процесуални нарушения - съществени и неотстраними от настоящата инстанция, които са
довели до нарушаване правата на страните в процеса, и в своята съвкупност мотивират
приложението на чл.334 ал.1 т.1 от НПК - отмяна на присъдата и връщане на делото за
разглеждането му от друг състав на съда.
В тази фаза на процеса, съдът констатира като съществено процесуално нарушение,
което мотивира становището за отмяна на присъдата и връщане на делото в предходната му
съдебна фаза – липсата на мотиви към постановената първоинстанционна присъда.
В основната си част/в 11 страници/ мотивите към присъдата съдържат почти буквален
пренос на пледоариите на страните, в които подробно се застъпват доводите на страните по
отношение съставомерността на престъпленията. Изложената фактическа обстановка обаче е
изключително лаконична и в основната си част съдържа преразказ на част от свидетелските
показания, установяващи отношенията между подсъдимите и техните колеги, разпитани
като свидетели.
По- нататък, в мотивите си, първоинстанционният съд, след като е описал кои са
установените по делото обстоятелства, е посочил, че за възприетите от него факти,
кредитира показанията на разпитаните свидетели, някои отчасти, други изцяло, включително
и приобщените такива по реда на чл.281, ал.5 и ал.4 вр. ал.1 от НПК, както и писмените
доказателства. С едно изречение са анализирани показанията на свидетеля И. Г., като е
посочено само, че същите не се кредитират за поискана му парична сума, тъй като се
оборват „…от останалите, събрани по делото доказателства.“, без да е ясно които са
доказателствата, които влизат в протИ.речие с показанията на този свидетел. Що се отнася
до показанията на св. В. Д., то е посочено, че същите не се възприемат, единствено поради
това, че не е могъл да даде описание на полицаят, поискал подкуп от св. Г.. В заключение
първостепенният съд е приел, че показанията на „останалите, разпитани по делото
свидетели са логични, вътрешно непротИ.речиви, кореспондират с останалите събрани по
делото писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящото
производство.“
Така, при схематичното изброяване на свидетелските показания, съдът не е обсъдил
какво установяват показанията на всеки един от свидетелите, чиито показания са заслужили
кредит на доверие. Прието е съвсем формално, че те са в пълен синхрон със събраните по
делото, без да става ясно какви факти установяват разпитаните свидетели. Още повече, че са
налице различни групи свидетели, установяващи различни обстоятелства. Такива са
свидетелите Г. и Д., на които са провеждани подробни разпити и са приобщавани
показанията им, дадени в хода на досъдебното производство от една страна и показанията на
свидетелите К. И., И. Ц., И. Л. и Б. М., които дават протИ.стоящи сведения на първите двама
свидетели. Този схематичен анализ на гласните доказателствени средства, не дава никаква
яснота за това какви обстоятелства установяват различните свидетели. По делото пред
първата инстанция е проведено подробно и продължително съдебно следствие по общия
3
ред, при което при разпита на повечето свидетелите са констатирани протИ.речия или
несъответствия, като са приобщени показания, депозирани в хода на досъдебното
производство. По отношение на нито един от свидетелите, чиито показания са кредитирани,
било изцяло или отчасти, не е посочено отразяват ли се тези протИ.речия на обективността
на изнесените сведения, така че да могат да се кредитират едни, за сметка на други
показания, както и в кои части кредитираните показания съответстват на други
доказателства. По делото са приобщени множество писмени доказателства, измежду които и
справка от обаждане на тел. 112, като данните в тази справка не са били коментирани и
съответно, наличието на съотвествие или не с част от свидетелските показания. Няма
некакъв коментар за съдържананието на писмените доказателства и съответствието им с
гласните доказателствени средства.
Подобен подход, съдът е възприел и по отношение на обясненията на подсъдимите,
като за обясненията подс. К. е възприета общата фраза, че „ се подкрепят от събраните по
делото писмени и гласни доказателства“, както и от разпечатката на телефонни обаждания
от тел.112, без да е ясно за какви обстоятелства се подкрепят обясненията на този
подсъдими от останалите докадателства, кои са „останалите“ доказателства, намират ли се в
протИ.речие с част от доказателствата и защо са предпочетени едни пред други
доказателства. По отношение обясненията на подс. Ц., първостепнният съд в мотивите си се
е задоволил единствено с това да изброи част от свидетелите, с чиито показания намират
съответствие обясненията на този подсъдим. Но за кои обстоятелства е това съответствие
отново не става ясно, както и какво е отношението им главния факт на доказване.
Проверката на атакувания съдебен акт сочи на съществен порок при неговото
изготвяне с оглед на съдържанието му, тъй като то не отговаря на изискването на чл. 305, ал.
3 от НПК. В него не се съдържат анализ на установената доказателствена съвкупност,
довела първата инстанция до правните съображения за взетото решение. Отделно от това не
са обсъдени просторните възражения на страните, изразени в хода на съдебните прения и не
е даден отговор на нито едно от тях. Първата инстанция независимо от обема на
изложението,/което в голямата си част преповтаря пледоариите на страните/ не е изпълнила
в пълнота задълженията си да направи всеобхватен и задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, което е равнозначно на липса на мотиви.
Вярно е, че това нарушение би могло да бъде санирано от въззивната инстанция, но
това следва да бъде преценено много внимателно, с оглед опасността подсъдимите да бъдат
лишени от контрола на една инстанция. Настоящият състав намира, че в настоящият казус
тази опасност съществува реално и тя е обусловена от установената тотална липса на мотиви
към атакуваната първоинстанционна присъда и липсата дори на екзистенциален минимум на
аналитична дейност на съда. Ето защо, решаването на въпроса за отговорността на
подсъдимите в настоящето производство за първи път би ги лишило от дадената им от
закона възможност за триинстанционен контрол.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът всякога е длъжен да даде отговор на
възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и
4
дали ги уважава или не и този отговор винаги трябва да бъде обективиран по делото - в
мотивите на съдебния акт. Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си
по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до невъзможност да се
провери правилността на присъдата и затова всякога представлява съществено нарушение на
процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Но постановяването на присъда
без мотиви е едновременно с това съществено нарушение на процесуални правила и по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК. Правото на жалба или протест срещу присъда, може да се
упражни ефективно, когато се оспорят убедително не само крайните изводи на съда, но и
съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка именно липсата на мотиви
ограничава правото на защита на страните.
От посоченото до тук, въззивният състав прие, че са налице основанията по чл. 348, ал.
1, т.2 НПК, които нарушения на процедурата не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция и обуславят необходимост от отмяна на атакувания акт и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на разпоредителното
заседание.
При този изход на делото, не могат да бъдат обсъждани доводите в протеста,
касаещи правилното приложение на материалния закон, но оплакванията в тази насока
следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото в първата инстанция, като
бъде обърнато особено внимание на възраженията и доводите на страните направени, както
пред първата инстанция, така и пред настоящата инстанция, като основателността им следва
внимателно да бъде преценена в контекста на разпоредбата на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335 ал.2 от НПК, САС,
11 н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 29.01.2025г., постановена по НОХД
№2104/2022г. по описа на Софийски градски съд, НО, 31-ви състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от
друг състав на съда, от стадия на провеждане на разпоредително заседание по
реда на чл.247 и сл. от НПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6