Решение по дело №109/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 25/2.3.2020г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари, двехиляди и двадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 109/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 31075/26.10.2018 г. , уточнена и допълнена с молба вх.№ 1684/18.01.2019 г. от Н.В.Д. срещу решение № 1624/9.10.2018 г. по гр.д.№ 270/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което e прието в отношенията между страните, че тя дължи на М.Д.Р. сумата от 90000 евро по договорна ипотека от 20.07.2010 г., н.а.№ 32, том ІІ, рег.№ 4196, д.№ 185 на нотариус П.П., рег.№ 224 на НК, ведно със законната лихва, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са нищожност, недопустимост и неправилност на решението, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.

            В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ищеца оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба с уточненията е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, от М.Д.Р. срещу Н.В.Д. - да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 90000 евро по договорна ипотека, предмет на нотариален акт № 32, том II, рег.№ 4196, дело № 185 на нотариус П.П., рег.№ 224 на НК, ведно със законната лихва, за което е издадена Заповед за изпълнение № 5447/19.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 10444/14 г. на РС – Варна, ХХV състав, ведно с разноски за исковото и за заповедното производство.

            Оспорвайки иска, ответницата твърди, че поради невалидността на цесията, от която ищецът черпи права, искът е недопустим, евентуално - неоснователен. Твърди, че договорът за ипотека е нищожен поради привидност, прикриващ договор за заем и поради липса на съгласие.

            От приложеното ч.гр.д.№ 10444/14 г. на ВРС, ХХV състав се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Г. К. Г. срещу Н.В.Д. за главница в размер на 90000 евро, ведно със законната лихва и за разноски в размер на 6521 лв., е издадена Заповед за изпълнение № 5447/19.08.2014 г. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение срещу заповедта от длъжника, а едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

            Нотариален акт за договорна ипотека № 32, том II, рег.№ 4196, дело №185/20.07.2010 г. на нотариус П.П., рег.№ 224 на НК установява, че Г. К. Г. е предоставила на Н.В.Д. паричен заем в размер на 90000 евро със срок за връщане до 20.08.2010 г., като за обезпечаване на задължението получателката е учредила в полза на заемодателката ипотека върху описаните в акта недвижими имоти.

            С договор за цесия рег.№ 3988/14.11.2014 г. на нотариус М.Д., рег.№ 529 на НК, вписана с вх.№ 26877/27.11.2014 г., Г. К. Г. е прехвърлила описаното вземане на цесионера М.Д.Р., а с нотариална покана, връчена на 17.11.2014 г. от същия нотариус, цесията е съобщена на длъжника.

            Предвид наличието на заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срок е подадено възражение, а искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в срока по ал.4, образуваното производство е процесуално допустимо.

            Приложеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека установява валидно сключен между Г. К. Г. и Н.В.Д. договор за заем, по силата на който страните са постигнали съгласие за съществените му елементи – цена от 90000 евро, получена от Н.Д. преди подписването на нотариалния акт, със срок за връщане до 20.08.2010 г. Предвид липсата на твърдения за връщането на сумата, правилно съдът е приел, че е доказано неизпълнение на задължението за връщане на получената сума в уговорения срок.

            Възраженията на ответницата са за нищожност, поради липса на съгласие и привидност, без да са изложени конкретни фактически твърдения и доказателства за установяването им. Възражението, че не е доказано реално предаване на сумата от 90000 евро също е неоснователно, предвид инкорпорирането в нотариалния акт на разписка за получаването. Следователно, договорът, от който произтича вземането, е валидно сключен.

            Не са представени доказателства в подкрепа на възраженията за валидността на договора за цесия, която е надлежно съобщена на длъжника и е произвела правно действие.

            Правилен е извода на съда, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

            Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Разноски за настоящата инстанция не се претендират. По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                              Р        Е        Ш      И:

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1624/9.10.2018 г. по гр.д.№ 270/15 г. на Окръжен съд – Варна.

            Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.