Мотиви по ВНОХД № 540/2019г. по описа на РОС
Въззивното
производство е образувано по протест на Д. Н.– прокурор при Районна прокуратура
– Русе и по жалба на Р.К.Н. – частен обвинител, в качеството му на настойник на
пострадалото лице Н.Р.Н., подадени против присъда №69 от 07.05.2019 г. по НОХД
№ 1660/2018г. на Районен съд – Русе, десети нак. с.-в, с която
подсъдимият Я.Г.А. *** е бил признат за невинен в това, че на
02.12.2016г. в гр.Русе, при управление на МПС – л.а.марка “Опел Мерива“ с рег.№
***, в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта си 2,51 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на
Наредба №30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употреба на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, чл.119, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на
пешеходеца Н.Р.Н. ***, изразяваща се в дифузна мозъчна контузия, включително и
в мозъчния ствол, субарахноидален кръвоизлив, кръвоизлив във вентрикуларната
система на мозъка, продължителна травматична кома с екстензорни гърчове,
разкъсна рана на лява вежда, микотичен гранулом на ларингса, обуславящи
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан
по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1, вр.ал.1, б.“б“, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В протеста и жалбата на частния обвинител се съдържат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт,
изразени в неправилно приложение на материалния закон. Сочат се основания за съставомерност
на деянието, както от обективна, така и от субективна страна, с оглед
въведеното от прокуратурата обвинение. Формулира се искане към въззивния съд да
отменени присъдата на първоинстанционното съдилище и да постанови нова такава,
осъдителна по същността си, като определи наказание, съобразно исканията на
обвинителната власт, направени в пледоарията на прокурора пред районния съд.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, представителят на ОП – Русе поддържа
протеста на Районна прокуратура – Русе и моли съда за отмяна на присъдата на
районния съд и издаване на нова осъдителна присъда по въведеното пред първата
инстанция обвинение.
Частният
обвинител и неговият повереник – адв.Д.Ц. – АК - Русе, поддържат подадената въззивна
жалба по изложените в нея съображения и пледират за отмяна на оправдателната
присъда и за издаване на осъдителна такава с определяне на съответно наказание
на подсъдимия, съобразно исканията на прокуратурата.
Подсъдимият и
неговият упълномощен защитник – адв. Д.С. ***, считат жалбата и протеста за неоснователни.
Намират, че извършеното от страна на подс. Я.А. е „случайно деяние“ по см.на чл.15
от НК и както от обективна, така и от субективна страна не покрива признаците
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, с оглед на което молят въззивния
съд да потвърди изцяло атакуваната присъда.
Русенският
окръжен съд, след обстойна преценка на събраните по делото доказателства и като
извърши служебна проверка на присъдата в нейната цялост, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е наличните непротиворечиви
по същността си доказателства, с оглед предмета на доказване по делото, чиито
източници са депозираните в хода на съдебното следствие показания на разпитаните
свидетели Р.Н. – баща на пострадалия и негов настойник, очевидците Й.П., Г.Г. –
М., А.П., В.Г., Р.Ш. /вкл. приобщените показания от ДП по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК/, Г.И., Д.Ю., З.А. – съпруга на подсъдимия и тези на С.С.
– полицейският служител, пристигнал на местопроизшествието, доколкото същите кореспондират
с писмените доказателства и доказателствени средства по делото, сред които протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, талон за медицинско
изследване, копие от СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, Експертно
решение на ТЕЛК от 27.10.2015г., копие от решение №330/14.07.2017г. по
гр.д.№220/17г. по описа на РОС, експертните заключения по изготвените съдебни
експертизи, назначени на досъдебното производство и приети от съда, като
неоспорени от страните – единични техническа на оптичен носител, медицинска, химическа,
единична и двойна автотехнически /първоначална и допълнителна/, както и двойна допълнителна
автотехническа, назначена от съда, схема и циклограма на светофарна уредба,
1бр. оптичен носител, справки, декларации, документи от С“ПП“ при ОД МВР – Русе - копие от АУАН,
справка за нарушител, копие от дневник за отразяване резултатите от използване
на технически средства и копие от страница, където е вписано показанието на
техническото средство от пробата на подсъдимия, свидетелство за съдимост.
Следователно, по фактите на делото страните
не спорят, а доводите им касаят единствено правилното приложение на материалния
закон в конкретния казус.
Действайки като втора по ред първа
инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно
обсъждане на доказателствата, събрани от районния съд, които прецени с оглед
действителното им съдържание и насоченост. Въз основа на тях и правомощията си
по закон, приема нови фактически положения в следната насока:
Подсъдимият е женен, със средно
образование, работи, неосъждан /реабилитиран по право/ и впоследствие два пъти
предаван на съд за престъпления по чл.343б, ал.1 НК и по чл.343,ал.1 НК, в
извършване на които е бил признат за виновен от съда и освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК с налагане на адм.наказание глоба и лишаване
от право да управлява МПС. Правоспособен водач на МПС от 1994г. с кат.В,С,М,ТКТ,АМ
с множество налагани наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
След употребен алкохол на работното
си място, на 02.12.2016г., към 13,30ч. при ясно, сухо време и пътна настилка,
подс. Я.А. привел в движение собствения си технически изправен л.а.марка
“Опел Мерива“ с рег.№ *** и заедно със седящата до него на
предна дясна седалка съпруга – св.З.А.
се отправил към централната градска част, движейки се със скорост от 46,4км./ч.
в средната еднопосочна лента от северното платно на бул.“Липник“ на прав пътен
участък, като към 13,53ч. навлязъл в кръстовището с ул.“Иван Ведър“ при
разрешаващ зелен светлинен сигнал на светофарната уредба. По същото време в дясната лента на платното се
движел бял на цвят бус, чиито водач, неустановен по делото възприел стъпване на
платното и предприето пресичане отдясно наляво по посока Центъра на гр.Русе, в
очертанията на намиращата се пред него на изхода на кръстовището пешеходна пътека
тип 8.2 от страна на пешеходец – Н.Р.Н., пресичащ при червен забраняващ сигнал на
секция ПЗ на светофарната уредба за пешеходци. Водачът на буса спрял пред
пътеката за да пропусне пешеходеца, докато подсъдимият не го забелязъл, въпреки
обективната възможност за това, бидейки на отстояние от началото на пешеходната
пътека 27,86м., когато пострадалият е стъпил на нея и на 31,86м. отстояние от мястото
на последвалия удар с него, поради което не намалил скоростта на движение на
управлявания от него автомобил, нито направил опит да спре, независимо, че
възприел както спирането на буса отдясно, така и очертанията на пешеходната
пътека пред него. Пешеходецът продължил пресичането на платното за движение със
средна скорост на движение 6,84км/ч, излизайки диагонално от пешеходната пътека
в посока югозапад и когато навлязъл в коридора на движение на процесния автомобил,
управляван от подсъдимия, траекториите
им на движение се пресекли. Вследствие настъпилият удар между предна дясна част на автомобила и лявата част от
тялото на пешеходеца, последният се превъртял във въздуха и паднал на пътното
платно. Едва тогава подсъдимият задействал спирачната уредба и спрял автомобила
след намиращата се в непосредствена близост автобусна спирка. Тестван на място с
техническо средство „Алкотест 7410+“ от пристигналите полицейски служители, при
което уредът отчел 1,99 промила концентрация на алкохол в кръвта, подсъдимият
към момента на извършване на процесното деяние е имал етилов алкохол в кръвта
си с концентрация 2,51 на хиляда, установено с назначената впоследствие по
делото химическа експертиза, изследвала кръвната проба, взета от подсъдимия в
МБАЛ - Русе. Пострадалият бил своевременно откаран в лечебно заведение за
оказване на спешна медицинска помощ, където било проведено лечение и в резултат
на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ било установено, че
вследствие на удара и последвалото падане на платното, същият получил
увреждания, които следва да се преценяват по медикобиологичния признак постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, обуславящи наличието на тежка телесна повреда по
см. на чл.128, ал.2 НК и изразяващи се в дифузна мозъчна контузия, включително
и в мозъчния ствол, субарахноидален кръвоизлив, кръвоизлив във вентрикуларната
система на мозъка, продължителна травматична кома с екстензорни гърчове,
разкъсна рана на лява вежда, микотичен гранулом на ларингса. Това разстройство
на здравето е довело понастоящем до поставянето на лицето под пълно запрещение
и назначаването от съда на баща му – св.Р.Н. за негов настойник, видно от
решение №330/14.07.2017г. по гр.д.№220/17г. по описа на РОС. До момента на
произшествието пострадалото лице е било освидетелствано от ТЕЛК с Експертно
решение от 27.10.2015г. с призната 75% трайно намалена работоспособност, поради
заболяване с водеща диагноза лека умствена изостаналост, синдром на Аспергер –
психично разстройство от аутистичния спектър, характеризиращо се със значителни
трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване. Видно от
изготвените и приети по делото 3бр.автотехнически експертизи, сравняването на
опасната зона за спиране /27,9м./ с отстоянието на процесния автомобил от
мястото на удара към момента на навлизане на пешеходеца върху платното,
обосновава извода, че с установената скорост на движение на автомобила,
подсъдимият би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако е
реагирал своевременно чрез спиране. С избраната от него, макар разрешена за
пътния участък скорост /в горните й граници /, подсъдимият не е могъл да спре
технически преди началото на пешеходната пътека, в момента, в който за него се
е открила видимост към пресичащият платното пешеходец /отстоянието към този
момент до мястото на удара е било 25,75м./, но е имал техническа възможност да
започне спиране, поради което причина за настъпване на произшествието се явява
именно неправилната преценка на пътната обстановка от страна на водача на МПС и
несъобразената с конкретните пътни условия скорост на движение на автомобила,
съчетано със забавените реакции на водач, повлиян от алкохола, бидейки в средната
степен на алкохолно опиване.
Настоящият съдебен състав възприема
фактическата обстановка, описана и в мотивите на първоинстанционната присъда с
така установените нови фактически положения, като в изпълнение на задълженията
си по чл. 313 и чл.314 от НПК акцентира върху посочените по-горе обстоятелства.
Приетата
фактическа обстановка от първоинстанционния съд, ведно с допълнително
установеното от страна на въззивния съдебен състав от фактическа страна е
съответно на приобщената в рамките на първоинстанционното производство
доказателствена съвкупност. Следва да се посочи, че като цяло събраните
доказателства са безпротиворечиви, което per argumentum a contrario от предписанията
на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не налага подробен доказателствен анализ и
съпоставка, доколкото гласните доказателства, събрани чрез разпит на
свидетелите, чиято достоверност е съотносима, с оглед обстоятелствата, включени
в предмета на доказаване по делото, само доколкото се подкрепя в тези си части
от обективните находки по делото, отразени в приобщените множество писмени
доказателства и заключението на експертизите, но тази налична доказателствена
съвкупност е неправилно интерпертирана от страна на районния съд.
Несъмнено всички
те, по изискуемия от закона безспорен начин удостоверяват, че на
инкриминираната дата подсъдимият управлявал в пияно състояние, удостоверено по
предвидения законов ред с техническо средство и даване на кръвна проба за
изследване /Наредба №30/27.06.2001г. на МЗ,МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС/процесното
МПС, при което нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и
чл.119, ал.1 и 2 от ЗДвП, задължаващи го при избиране скоростта на движение на
управляваното от него превозно средство да се движи със съобразена с пътната
обстановка скорост, вкл. с характера и интензивността на движението и другите
участници в него, така че в случай на необходимост да спре при възникване на
опасност за движението, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната
пътна обстановка, а също така не изпълнил задължението си при приближаване на
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре, нито това при заобикаляне на/преминаване
покрай спряло пред пешеходната пътека ППС да се движи с такава скорост, която
да му позволи да спре за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци. Така допуснатите нарушения от подсъдимия, в качеството му на водач
на МПС при управление на собствения му автомобил на процесната дата са в пряка
причинно – следствена връзка с причинените увреждания на пострадалото лице,
квалифицирани като тежка телесна повреда, явяваща се и съставомерен резултат на
деянието.
Деянието е
извършено непредпазливо, под формата на небрежност, като подсъдимият е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици,
управлявайки МПС след употреба на алкохол, като по този начин сам се е поставил
в положение да не възприеме своевременно и да реагира адекватно на промените в
пътната обстановка, каквито се явяват възникналата опасност за движението, а
именно пресичащият на пешеходната пътека пешеходец и поведението на
дясностоящия от него автомобил в съседната лента, чиято реакция недвусмислено е
индикирала за появила се опасност, която следва да бъде съобразена и от
подсъдимия.
Предвид горното, съдът прави
следните правни изводи:
Наличните преки и косвени
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат
единствения възможен извод за безспорно установено авторство на подсъдимия в
извършване на инкриминираното деяние, при което от обективна и субективна
страна същият е осъществил състава на престъплението, за което е бил предаден
на съд – това по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1, вр.ал.1, б.“б“, пр.1,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на посочената по-горе дата и място, при управление на МПС нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, чл.119, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на
пешеходеца Н.Р.Н. ***, изразяваща се в дифузна мозъчна контузия, включително и
в мозъчния ствол, субарахноидален кръвоизлив, кръвоизлив във вентрикуларната
система на мозъка, продължителна травматична кома с екстензорни гърчове,
разкъсна рана на лява вежда, микотичен гранулом на ларингса, обуславящи
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
От обективна страна с действията си подсъдимият
управлявал моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение, в
резултат на което е последвало пътно - транспортно произшествие и същото е в
пряка причинно-следствена връзка с причинената тежка телесна повреда на едно лице.
Съгласно константната съдебна практика, подсъдимият е бил в „пияно състояние” към момента на извършване
на деянието, тъй като установената алкохолна концентрация в кръвта му била много над 0,50 промила /2,51 на хиляда/.
Подсъдимият е действал
непредпазливо под формата на небрежност – не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Не е налице нарушение на
правилата за движение, визирани в чл.20,
ал.1 и чл.116 от ЗДвП, доколкото същите не са в пряка причинно – следствена връзка
с настъпване на общоопасния съставомерен резултат. Няма обективни данни по
делото, от които да се съди, че подсъдимият е изгубил управление и контрол над
превозното средство, а така също в
представите му да се съдържат каквито и да било индиции за болестно състояние и
повишена уязвимост на конкретния пешеходец, за да попадне същия в групата на
тези, спрямо които водачите на МПС дължат особено внимание по см. на цит.
разпоредба от закона. От друга страна разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП се
явява обща по отношение на останалите разпоредби, които конкретизират
извършените от подсъдимия нарушения на ЗДвП, поради което същата не може да
намери приложение в конкретния случай. Липсата на доказателства, които да
обуславят наличието на причинна връзка
между посочените нарушения от ЗДвП и реализираното ПТП, предпоставят и
необходимостта от оправдаване на подсъдимия по така вменените му нарушения,
поради което оправдателната присъда в тази й част следва да се потвърди.
Поради изложеното дотук, изложените в
мотивите на първоинстанционната присъда доводи за случайно деяние по см. на
чл.15 от НК се явяват неоснователни. При установените фактически обстоятелства,
относно механизма на инкриминираното ПТП, тезата за липса на вина не може да
бъде приета и следва да се отхвърли от въззивния съд, тъй като причина за
настъпване на инкриминираното ПТП е виновното поведение на водача на МПС,
независимо от съпричинителството на пешеходеца, пресичащ на забранителен сигнал
на светофарната уредба. В тази връзка е уместно да се посочи разрешението,
дадено от ВКС в ТР№2/22.12.2016г. на ОСНК, относно това, че наличието на
пешеходна пътека само по себе си е сигнал за възможна опасност на пътя, поради
което появата на пешеходец на нея не може да бъде непредвидимо събитие, което от
своя страна задължава водачът да избере скорост на движение, съобразно
конкретните условия на видимост за да бъде в състояние да намали скоростта до
степен да е в готовност да спре при небходимост преди началото на пешеходната
пътека при възникнало предвидимо препятствие, каквото се явява пресичащия
неправомерно на забранен сигнал пешеходец в конкретния случай. В това се състои
и есенцията на настоящия правен казус.
С
оглед на изложеното съдът преценява, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен в извършването на така формулираното престъпление и да му се
определи наказание.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства неправомерното пресичане от страна
на пешеходеца, а като отегчаващи отговорността – данните за други противоправни
прояви от същия вид, визирани в справката за съдимост, налагането на множество
други наказания по ЗДвП, високата алкохолна концентрация, тежките последствия
понастоящем за пострадалото лице, при което съдът определя наказанието при
превес на отегчаващите вината обстоятелства – към законоустановения среден
размер, указан в особената част на НК за извършеното, а именно – ТРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При липса на изискуемите формални предпоставки
за приложение на чл.66,ал.1 от НК и съгласно чл.57,т.3 от ЗИНЗС, съдът е
преценил, че изтърпяването следва да бъде ефективно, при първоначален ОБЩ
режим. Така най-пълно ще се постигнат целите на генералната и личната превенция,
тъй като през този период на изолация младият осъден ще има възможност да
преосмисли поведението си и да се подготви и преориентира към един
законосъобразен начин на живот в бъдеще. На
основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7, вр.чл.49, ал.2 от НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок
от ШЕСТ ГОДИНИ, тъй като счита, че размерът на това наказание е
съобразен с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК и Постановление ПВС №1/83г., предвид данните за множество налагани адм.наказания по ЗДвП, видно от
справката на С“ПП“ при ОДМВР – Русе.
Подсъдимият следва да заплати
направените разноски на досъдебното и в хода на съдебното производство пред
първата инстанция, както и направените разноски от частния обвинител на двете
съдебни инстнации.
Така мотивиран въззивния съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.