Р Е Ш Е
Н И Е
№ 164
гр. Русе, 17.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско
отделение, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове: Палма Тараланска
Атанас Димитров – мл.с.
при участието на секретаря Ева Димитрова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров въззивно търговско дело № 272 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Н.С.,
ЕГН **********, чрез адв. В.В., против Решение № 739 от 09.05.2018г. по гр.д. №
7599/2017г. по описа на Районен съд – Русе. Жалбоподателят счита решението за неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и моли за неговата отмяна, като бъде постановено
ново, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се направените разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор
от ответната страна КСК РПК“, ЕИК *** представлявана
от Ю.Г.Д., чрез адв. Ф.М., с който се взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба и се иска същата да не се уважава, като бъдат
присъдени и разноските за въззивното производство.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и срещу решение на районния съд
подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение № 739 от 09.05.2018г. по гр.д.
№ 7599/2017г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е отхвърлил предявените
искове с правно основание чл.14, ал.1 от ЗК и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 8 515,01лв., представляваща
получено по наследство вземане за допълнителни вноски, както и сумата от
728,56лв. мораторна лихва за периода 21.12.2016г. до 25.10.2017г.
За да постанови така обжалвания съдебен
акт, съдът е приел, че ищцата била обвързана от приетите с протокол №
32/23.07.2016г. решения на общото събрание на кооперацията, което бил в смисъл,
че изплащането на допълнителните вноски във ВСК ще се осъществява съразмерно на
всички член-кооператори на части от по 10%, след постъпване на определена сума
от реализацията на активите, в това число от продажбата на недвижими имоти. Съдът
е посочил в решението си, че доколкото не е била поискана отмяна на решението
на общото събрание на кооперацията съгласно чл.58 от ЗК, то последното обвързва
нейните членове, независимо от евентуалните му пороци, който въпрос не може да
бъде решаван инцидентно в рамките на друго производство. Приел е за
неоснователен и довода на ищцата за неотносимост на приетото от общото събрание
решение към връщането на средствата предоставени на ВСК, като е посочил
практика на ОС – Русе в обратен смисъл, но е изложил доводи защо не я споделя.
Според изложеното, ВСК, образувана към кооперацията по реда на чл.36 от ЗК, не представлява
самостоятелен правен субект, с когото член-кооператорите могат да встъпят в
правоотношения по повод внесени допълнителни вноски или каквито и да било други
правоотношения. Самостоятелни договори с ВСК не могат да бъдат сключвани от
член-кооператорите поради липса на правосубектност и именно поради това
сключените договори възникват със самата кооперация. Следователно взетите
решения от общото събрание на кооперацията обвързват всички нейни членове,
които са по необходимост и членове на ВСК.
Във въззивната жалба са релевирани
възражения относно изводите на съда, че взетите решения на общото събрание на
кооперацията са относими към предмета на делото. Това произтичало от
обстоятелството, че в конкретния случай се касае за връщане на претендираната
сума, която е придобита по наследство, а не на такива, предоставени от самата
нея на ВСК. Сочи се, че правилно съдът е определил правната квалификация на предявения
иск, като такъв по чл.14, ал.1 от ЗК, но неправилно е приложил правната норма.
Съобразно същата, бившите кооператори или техните наследници имат право на
внесените дялови, допълнителни или целеви вноски, актуализирани по установения
нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на
кооперацията по реда на чл.31, ал.6, включително припадащите се лихви.
Въззивният
съдебен състав намира така релевираните възражения за основателни. Както е
посочил първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, основния въпрос
на който следва да бъде даден отговор в настоящото производство е обвързана ли
е ищцата от приетите с протокол № 32/23.07.2016г. решения на общото събрание и
конкретно с решението по т.2 от същия. Отговора на този въпрос е отрицателен. В
конкретния случай, както правилно е определил и правната квалификация,
предявеният иск е с правно основание чл.14, ал.1 от ЗК. Тоест, касае се до
наследяване на сумите по договорите за допълнителни вноски направени от майката
на ищцата, а не от сключени лични от нея договори. Следователно приложими са
чл.17-19 от Правилник за устройство и дейността на ВСК при КСК РПК“ и ЗК.
Съобразно Правилника, ВСК изплаща на наследниците средствата по сметката
открита на негово име, въз основа на представените от него документи. Съобразно
с нормата на чл.14, ал.1, изр.2 от ЗК – „Вноските, дивидентът, заемите и
лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане
на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.“.
Съгласно нормата на чл.38 от ЗСче, годишните финансови отчети се обявяват в
срок до 30 юни на следващата година, като неизпълнението на това задължение от
страна на кооперацията, не може да рефлектира негативно върху правната сфера на
наследника на член-кооператор.
Това обуславя отмяна на решението,
поради неговата неправилност и
уважаване на предявеният иск.
С оглед изхода на спора и съобразно
нормата на чл.78 от ГПК на въззивника се следват сторените разноски за двете
съдебни инстанции. В първоинстанционното производство, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК същите са в размер на 1 445,60лв. Във въззивното производство
съобразно представения списък същите са в размер на 1 250,30лв., от които
1 055лв. адвокатско възнаграждение и 195,30лв. – държавна такса. Въззиваемата
страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. В производството са разгледани два
обективно съединени иска, като при определяне на възнаграждението следва да
бъдат съобразени разпоредбите на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от същата при интерес
до 1 000лв. възнаграждението е в размер на 300лв. Съгласно т.3 на същият
член, при интерес от 5 000 до 10 000лв. минималното възнаграждение е
в размер на 580лв. плюс 5% за горницата над 5 000лв., или в конкретния
случай 755,75лв. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение
по двата обективно съединени иска възлиза в общ размер на 1 055,75лв.,
колкото е всъщност и претендирано от въззивника.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 739
от 09.05.2018г. по гр.д. № 7599/2017г. по описа на Районен съд – Русе, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА К.с.к. „Р. п. к.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“*** представлявана от Ю.Г.Д.
да заплати на Е.Н.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата 8 515,01лв., представляваща получено по наследство вземане за допълнителни
вноски, както и сумата от 728,56лв.
мораторна лихва за периода 21.12.2016г. до 25.10.2017г.
ОСЪЖДА К.-с. к. „Р. п.
к.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“***, представлявана
от Ю. Г. Д. да заплати на Е.Н.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата 2 695,90лв. разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: