Р Е
Ш Е Н
И Е
1440/7.3.2018г.
гр.София, 07.03.2018г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публично заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.
Богдан Русев
при секретаря Милена Кюркчиева и прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№6180/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.
С решение от 19.12.2016г. постановено от СРС, 48 с-в.,
по гр.д.№ 19804/2016 г. е признато за установено на основание чл. 422,ал.1 ГПК, че А.Т.А. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 08.11.2015 г. по ч.гр.д. №57838/2015 г. по описа на
СРС, 48 състав, както следва:- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ - сумата от 3245.54 лв.. представляваща цена за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент №56, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****, абонатен № 141407, за периода м.08.2012 г. - м.04.2014 г.,
ведно със законна лихва за периода от 28.09.2015 г. до изплащане на вземането;
на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД - сумата от 613.09 лв.. представляваща мораторна
лихва за забава за периода 30.09.2012 г. - 14.09.2015 г. на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 51 лв.. представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода м.08.2012 г. - м.04.2014 г.,
ведно със законната лихва от 28.09.2015 г. до погасяването, като е отхвърлен иска по 86,ал.1 ЗЗД за сумата
от 11,19 лв.- мораторна лихва върху стойността на извършена услуга дялово
разпределение.
Срещу така постановеното решение
в частта, с която са уважени предявените искове е постъпила въззивна жалба от Н.Й.В.. Въззивникът твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, като излага доводи, че по делото
първоинстанционния съд не се съобразил с направените от него възражения за
това, че договора с третото лице помагач по делото не е действащ вече, както и
че името му не фигурира в протокола към ОС на ЕС, а така също и че не е
подписал приложените по делото главни отчети. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част
и постанови друго, с което да отхвърли
предявените срещу него искове.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не взима становище по нея.
Третото лице помагач по делото " Т.с.” ЕООД,
не взима становище по жалбата.
СРС е сезиран с искове с пр. основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен
акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на
доводи на въззивника за необоснованост и нарушение на материалния закон. За
да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът
се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на
ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Между
страните не е спорно, че през процесния период ответника в качеството му на
собственик на процесния недвижим имот е бил потребител на топлинна енергия. Не
е спорно също и се установява, че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба
на чл.150 ал.2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Относимите към
процесния период Общи условия от 2008 г. и от 2014 г. са публикувани и са
влезли в сила. По силата на закона между страните е възникнало облигационно
правоотношение по неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им в процесния период
се регулират от ЗЕ, вр. с Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Количеството потребена от ответницата
топлинна енергия през исковия период се
установява от приетите от СРС заключения на техническата и на икономическата
експертиза, приети от СРС и неоспорени от страните. Вещите лица по тези
експертизи са формирали своите констатации след проверка на наличните писмени
доказателства, намиращи се както по делото, така и при ищеца и третото лице –
помагач, което е фирмата за дялово разпределение по процесното правоотношение.
Стойността на потребената от ответника топлинна енергия през процесния период е
формирана на база на реално доставеното и получено от потребителя количество и
качество на топлинна енергия и по показателите и компонентите съобразно
действащите нормативни актове. Вещото лице, изготвило СТЕ е извършило проверка
на месечните отчети на общия топломер в сградата (който е сред уредите за
топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология) и дяловите
разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. Неподписването на главните отчети от ответника
не може да обоснове извод за недължимост на установените от СТЕ суми за
потребена топлинна енергия от ответника, тъй като количеството топлинна
енергия е била измервана с годни СТИ,
минали на метрологичена проверка.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника, че
договора с третото лице помагач по делото – „Техем Сървисиз“ООД не е действал
през процесния период, тъй като е изтекъл срока за който е бил сключен, предвид
на договореното от страните в т.2-5, от
него, а именно, че след изтичане на срока за който е сключен, договора може да
продължи своето действие, ако никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие.
Неоснователно е и възражението направено за
първи път от въззивника с въззивната си жалба за изтекла погасителна давност,
предвид на това, че съгласно чл.133 от ГПК същото не е предявено с отговора на
исковата молба, поради което е преклудирано.
В
съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение в обжалваната му част
като валидно, допустимо и правилно следва да бъде отменено.
На основание изложеното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.12.2016г. постановено от СРС, 48 с-в., по
гр.д.№ 19804/2016 г. в
обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето
лице-помагач на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно.