Решение по дело №1104/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 214
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20215510201104
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Казанлък, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510201104 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №588886-F606496/
22.07.2021г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на Национална агенция по приходите. ЕТ "В. 2002-
Р.Б.“ останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния
акт/АУАН/ и наказателното постановление, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради
което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
От събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
1
На 12.03.2021г. в 14.40 часа служители на ЦУ на НАП посетили търговски
обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за кинкалерия, находящ
се в гр.К., на ул.„С.“№2, стопанисван от ЕТ "В. 2002-Р.Б.“ и извършили
проверка на търговеца, при която било констатирано, че „търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство/ФУ/, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата Наредба.
За извършената при проверката контролна покупка на 2 метра плосък ластик
8 мм за 1.20 лева и комплект игли за 4.00 лева на обща стойност 5.20 лева в
14:30 часа реално време не е издадена фискална касова бележка от наличното
ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. Плащането е направено в брой на
лицето Р. ИВ. Б. с ЕГН **********- собственик и в качеството й на продавач
консултант във фирма „"В.2002-Р.Б.“ЕООД с ЕИК:*****, от Н. ХР. Г.-
проверяващ, преди легитимацията и не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел „DATECS DP-150“ с
индивидуален номер на ФУ №DТ736299 и индивидуален номер на ФП
№02736299 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба №Н-18/ 13.12.2006г., издадена от МФ.“
АНО приел, че нарушението се доказвало и от установеното наличие на
касова разлика в размер на 157.45лв. между наличните парични средства в
касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ и от генерирания
КЛЕН за деня на проверката.
Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите намира, че за извършената
покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №0004635/12.03.2021г.,
тъй като с този номер е генериран междинен X отчет от проверяващите в
14:50 часа, че нарушението било установено и документирано с ПИП
№0080107/ 12.03.2021г., като същото е довело до неотразяване на приходи и
че е бил нарушен/осъществен/ състава на чл.3,ал.1 от НАРЕДБА Н-18/
2
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС.
АНО отразил в издаденото от него наказателно постановление, че
нарушението е за първи път.
За да определи вида и размера на административното наказание същият е взел
предвид тежестта на нарушението, всичките смекчаващи и утежняващи
обстоятелства, като било констатирано и че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите, на основание чл.185,ал.1 от
ЗДДС, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 600
лева.
Така установената фактическа обстановка изцяло се потвърждава от
събраните по делото гласни доказателства- показанията на актосъставителя и
участник в проверката Н. ХР. Г.. Настоящият съдебен състав намира, че
показанията на тази свидетелка следва да се кредитират, тъй като отразяват
преките й впечатления, а и не се оспорват от жалбоподателя. Оспорват се
направените въз основа на тях изводи. Този свидетел е установил
нарушението и е очевидец на същото. Показанията на Н. ХР. Г. са източник
на пряка доказателствена информация за констатираното деяние и не са
противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат
наличие на мотив да бъде набеден жалбоподателя в нарушение,което не е
извършил. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
разглеждайки по делото същество следва да приеме, че отразената в АУАН и
в издаденото, въз основа на него,наказателно постановление,фактическа
обстановка е доказана по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ въвежда
задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните продажби на
стоки чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен в изрично
регламентираните изключения. За нарушаване на тази разпоредба е
приложима санкционната норма на чл.185,ал.1 от ЗДДС, предвиждаща
3
налагане на имуществена санкция от 500 до 2000 лева на съответното
юридическо лице.
По делото се установи, че на 12.03.2021г. жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да издаде фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация ФУ за извършената продажба на 2 метра плосък ластик 8 мм за
1.20 лева и комплект игли за 4.00 лева на обща стойност 5.20 лева. По този
начин същият е осъществил формално състав на административно нарушение
по чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
В изпълнение на задължението служебно да следи за наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-
наказателното производство съдът констатира, че извършеното деяние се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо други подобни
деяния, като в конкретния случай наказващия орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В случай се касае за неотчетена и
нерегистрирана продажба на една изключително ниска стойност, като
подобно нарушение е било извършено за първи път от санкционираното лице.
Такава преценка за маловажност, видно от символично отразеното в
коментираното наказателно постановление, изобщо не е била извършена и
когато съда констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона. В конкретния случай, не са съобразени фактите относно характера на
нарушението, величината на евентуалните вредни последици от нарушението,
макар и те да не са съставомерни за квалификацията на деянието, то те са
правно релевантни за окачествяването му като маловажно. Тези факти
обуславят маловажността на случая и са предпоставка за освобождаване от
административно-наказателна отговорност. Не се съдържат по делото данни
жалбоподателя да е извършвал и други нарушения до настоящия момент, за
да му бъде налагано адм.наказание още при първото констатирано деяние.
Напротив- самият наказващ орган е отразил в НП, че това е негово първо
такова.
Всичко изложено налага извод за маловажност на извършеното деяние и за
необходимостта от прилагането на чл.28 от ЗАНН. В тази насока е и
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. №1/2005г. на ВКС,
4
докладчик съдия Б.И..
С оглед на изложеното дотук съдът намира, че определеното на въззивника
административно наказание- имуществена санкция в размер 600/шестстотин/
лева, не съответства на извършеното маловажно адм.нарушение.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и по
следните съображения:
При съставянето на АУАН и при издаването на горното наказателно
постановление актосъставителят и АНО са допуснали процесуални
нарушения от рода на съществените. В конкретния случай съдът счита, че е
допуснато нарушение както при съставянето на АУАН, така и при издаване
на наказателното постановление при посочване на нарушителя.В
обстоятелствената част на АУАН за такъв е посочен „"В.2002-Р.Б.“ЕООД,
както и „"В.2002-Р.Б.“ ЕТ. В издаденото наказателно постановление е
допуснато същото нарушение. По този начин съдът счита, че са нарушени
разпоредбите на чл.42,т. 6 от ЗАНН- при съставянето на АУАН и на
чл.57,ал.1,т.4 от ЗАНН- при издаването на наказателното постановление.
Актът и обжалваното НП не отговарят на изискванията на посочените норми,
съобразно които те следва да съдържат данни за самоличността на
нарушителя, тъй като посочените такива очевидно не си кореспондират.
По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че
са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде
наказателното постановление правилно, то наказанието отразено в него
трябва да бъде основано на материално- правна норма, като се вземат предвид
всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане
на административни наказания. В същата насока е и хипотезата на член 27 от
ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на
административното наказание. Относно наказанието, наложено на
жалбоподателя, чрез обжалваното наказателно постановление, съдът счита,
че изцяло е спазено нормативното изискване на чл.27 от ЗАНН и
определянето му е основано на точно посочена и конкретизирана законова
разпоредба, а именно- тази на чл.185,ал.1 от ЗДДС.
Производството по налагане на административно наказание е един
строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и
законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на
5
процесуални правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита
на въззивника и представляват формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло
производството по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. В конкретния случай се установи, че не е
налице стриктно спазване на процедурата по издаване на наказателното
постановление, поради което съда счита, че последното следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, а жалбата следва да се уважи като
основателна.
Поради изложените съображения настоящият съд счита обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено при допуснати
от наказващия орган съществени процесуални нарушения, поради което
намира, че същото следва да бъде отменено на посочените основания.
С оглед на горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №588886-F606496/ 22.07.2021г.,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на
„"В.2002-Р.Б.“ЕТ, със седалище и адрес на управление: град К., ул.„Ц.С.В. №*
и БУЛСТАТ *****, представлявано от Р. ИВ. Б., с ЕГН **********, е
наложена имуществена санкция в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6