РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Велико Търново, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110200356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. Д. В. е обжалвал НП№ 00000059-2024/05.02.2024 г.
на началник РУ-В.Търново, с което за нарушение по чл. 52, ал. 2 от Закон за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и на основание чл. 82 от ЗЧОД му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си чрез
процесуален представител. Моли се съда наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище,
че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН № 00000059-2024/11.01.2024 г. и НП
№00000059-2024/05.02.2024 г. на началник РУ-В.Търново съдът не констатира
нередовности относно задължителните реквизити, визирани в чл. 42, ал. 1, т.
1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Няма допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на 09.11.2023г. полицейски служители –
1
свидетелите С. Д. Й. и И. К. А. извършили проверка в обект „***“, находящ се
в гр. ***, местност „***“ №* и охраняван от „***“ ***. Проверката
установила, че жалбоподателя Н. Д. В. в качеството му на управител на „***“
*** и на длъжностно лице по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД не е създал
организация при планиране на охраната, за предоставяне и съхранение в
обекта на препис от седмичен или месечен график за работа на лицата от
охранителния състав през месец ноември. Проверката била извършена в
присъствието на свидетелите М. В. Р. – охранител в обекта от месец май 2023
г. и С.Д.К. – пълномощник на жалбоподателя. Свидетелят М. В. Р. отказал да
представи изискания му горепосочен график, като заявил, че такъв не се
съхранява в обекта, а на друго място – в офиса на фирмата. Проверяващите
констатирали пропуски при воденето и съхранението на документацията в
охранявания обект и съставили Констативен протокол от 09.11.2023 г. В т.7 на
констативния протокол било дадено предписание със срок на изпълнение до
01.12.2023 г., а именно: в обекта да се съхранява седмичен или месечен график
за работа на лицата от охранителния състав. Констативният протокол
съдържал и други предписания относно водената документация. На 11.12.2023
г. била извършена нова проверка в обекта и в съставения констативен
протокол от същата дата не били отразени пропуски в осъществяваната
документално охранителна дейност. Било посочено и че има съхраняван в
обекта седмичен или месечен график за работа на лицата от охранителния
състав.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът не даде вяра на показанията на
свидетелите М.В.Р. и С.Д.К. в частта им, че процесният седмичен или месечен
график за работа на лицата от охранителния състав се е намирал в обекта в
едно чекмедже и е бил видян и пипан от проверяващите полицейски
служители. Показанията на М.В.Р. и С.Д.К. в коментираната част са такива на
свидетели, заинтересовани от изхода на делото и се опровергават от
показанията на непредубедените полицейски служители.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушение по чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД, вр. чл. 13, ал. 5, вр.
ал. 2, т. 5 от от Наредба № 8121з-611/11.06 2018 г. за условията и реда за
организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5,
ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите,
на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната
охранителна дейност. Жалбоподателят в качеството му на управител на
проверяваното дружество се явява субект на нарушението съгласно чл. 51, ал.
1 от ЗЧОД. Същият не е организирал и контролирал съхраняването в
охранявания обект на изготвен и утвърден препис от седмичен или месечен
график за работа на лицата от охранителния състав за месец ноември 2023 г. и
такъв не е бил представен за проверка при поискването му от компетентните
контролни органи. Материалният закон е приложен правилно. Нормата на чл.
52, ал. 2 от ЗЧОД е бланкетна и препращаща към разпоредбите на чл. 13, ал. 5,
2
вр. ал. 2, т. 5 от Наредба № 8121з-611/11.06 2018 г. за условията и реда за
организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5,
ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите,
на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната
охранителна дейност. В обжалваното наказателно постановление
съдържанието на горепосочения фактически състав от цитираната наредба е
изписано текстово без цифровата му съответност, каквато частично е отразена
в АУАН. Това обаче представлява единствено правна непрецизност, която не
опорочава материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление, не изисква и преквалификация на деянието в същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствената му част.
Настоящата съдебна инстанция обаче приема, че случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Извършеното
нарушение не е намерило широк обществен отзвук; няма доказателства за
други нарушения на жалбоподателя по ЗЧОД, за които да е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност и нарушението, предмет на
настоящото производство, се явява изолиран случай в дейността на
жалбоподателя; отстранено е в кратък времеви период преди осъществената
втора проверка на охранявания обект и преди съставянето на АУАН; няма
доказателства временната липса на процесния документ да е препятствала
различни проявления на цялостната охранителна дейност на обекта; липсата
на този документ не е довела до някакви вредни последици – поставяне в
опасност на нечий живот или здраве, или ощетяване на чуждо имущество, не е
била свързана със сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари
или с безпрепятствено провеждането на различни по характер и вид
мероприятия. Извършеното нарушение не е типично за вида си и разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид.
Настоящата съдебна инстанция не споделя правните доводи на защитата
на жалбоподателя, че фактическият състав на нарушението по чл. 52, ал. 2 от
ЗЧОД изисква приложението на санкцията по чл. 81 от ЗЧОД. Фактическият
състав на нарушението не представлява обективирано съставомерно
поведение, състоящо се в неизпълнение на задължителни предписания, дадени
от контролните органи и не изисква санкцията по чл. 81 от ЗЧОД за такова
неизпълнение.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и следва да се предупреди жалбоподателят – нарушител че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление на
3
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има само процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Д. С. С. – САК. Адвокатът е
представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено че
договореното възнаграждение е безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и се
претендира плащане на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност по отношение
на адвокатския хонорар. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна
сложност на делото и неговата продължителност на основание чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК ОДМВР-
В.Търново следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител
на жалбоподателя направени разноски в размер на 400 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП№ 00000059-2024/05.02.2024 г. на
началник РУ-В.Търново, с което на жалбоподателя Н. Д. В. за нарушение по
чл. 52, ал. 2 от Закон за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и на основание
чл. 82 от ЗЧОД му е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. и го предупреждава, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Осъжда ОДМВР-В.Търново да заплати на адвокат Д. С. С. – САК
разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4