Р
Е Ш Е Н И Е № 6
гр.
С., 05.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 551 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 106 от 12.06.2017 г., постановено по гр. дело № 454/2016 г. по описа
на Районен съд - гр. К. е признато за установено по иска, предявен от Б.И.Б. с
ЕГН: ********** и И.К.Б. с ЕГН: ********** ***, че ипотечното право по
договорна ипотека по нотариален акт № 165, том IV, рег. № 4467, дело №
687/29.09.2008 г., на нотариус Орлин Керемидски,
нотариус с рег. № 211, при КРС, вписана в СВ с вх.рег. № 1895, акт 177, том I,
дело № 1572/2008 г., не съществува и е постановено заличаване на ипотеката.
"Р. /Б./" ЕАД, гр. С.е осъдена да заплати на Б.И.Б. и И.К.Б. сумата
от 1822,00 лева-разноски по делото.
Решението
е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното
производство, с доводи за неговата неправилност. Счита за неправилен извода на
съда, че поради заличаването на кредитополучателя „П.-М.“ ООД липсва годен
правен субект на главното правоотношение, за което е била учредена договорната
ипотека, вследствие на което вземането на банката като ипотекарен
кредитор е погасено, на основание чл. 739 от ТЗ, като неправилно приема също
така, че ипотечното право по договорната ипотека не съществува. Сочи, че ищцата
И.Б. е солидарен длъжник наред с кредитополучателя, на основание договор за
встъпване в дълг от 05.08.2010 год., поради което обявяването в несъстоятелност
и заличаването на длъжника-кредитополучател, не погасява вземането спрямо
останалите солидарни длъжници.
Вземане
е обезпечено с ипотека, учредена от трети лица, а в ипотеката било изрично
посочено, че същата обезпечава всички вземания по договора, а не вземането само
спрямо конкретен длъжник. Твърди се, че РС – К. неправилно е приел, че след
като вземането е погасено, се погасява и ипотечното право. Неправило е да се
приложи хипотезата на чл. 150 от ЗЗД, която се отнася до напълно погасен дълг.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни, чрез адв.
Ч.Д., са подали писмен отговор на въззивната жалба и
са взели становище за нейната неоснователност. Сочат, че вземането на ипотекарния кредитор против длъжника „П.-М.“ ООД е погасено
поради настъпване на прекия и неотменим ефект на разпоредбата на чл. 739 от ТЗ,
тъй като банката-кредитор не е предявила вземанията си в производството по
несъстоятелност. От акцесорния характер на ипотечното
право и разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД следва, че след като обезпеченото
вземане е погасено, то се погасява и самата ипотека. Със заличаването на
кредитополучателя от търговския регистър това юридическо лице престава да
съществува като субект в правия мир, като заличеният търговец не може да бъде
носител нито на права, нито на задължения, като възникналите такива преди
заличаването му се погасяват. Молят съда да потвърди обжалваното решение.
Претендират разноски за въззивната инстанция.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Ищците Б.И.Б. и И.К.Б. са предявили
отрицателен установителен иск срещу „Р. “Б.” ЕАД, че
не съществува ипотечно право на ответника по договор за ипотека с нотариален
акт № 165, том IV, рег. № 4467, дело № 687/29.09.2008 г., на нотариус Орлин Керемидски, нотариус с рег. № 211, при КРС, вписана в СВ с
вх.рег. № 1895, акт 177, том I, дело № 1572/2008 г. и са поискали заличаване на
договорната ипотека.
Ответникът в отговора на исковата
молба е оспорил същата и прави искане предявения иск да бъде оставен без
разглеждане като недопустим, по същество отхвърлен като неоснователен.
С
договор за банков кредит № 60154/28.08.2008 г., Анекс № 1 от 25.11.2008 г. и
Анекс №2 от 26.02.2010 г. Р. “Б.” ЕАД е отпуснала на кредитополучателя „П.-М.“
ООД кредит в размер на 100 000 евро за изграждане на производствен цех в с. Г..
Като солидарни длъжници по договора са се задължили
лицата Б.И.Б. и Я.Й.П.. С анекс № 3 от 05.08.2010 г. и договор за встъпване в
дълг от същата дата, И.К.Б. встъпва изцяло в дълга на кредитополучателя „П.-М.“
ООД, произтичащ от договор за кредит от 28.08.2008 г., а Я.Й.П. е освободен
изцяло от задълженията си като солидарен длъжник по задължението.
Видно от представения договор за
ипотека по нотариален акт № 165, том IV,
рег. № 4467, дело № 687/29.09.2008 г., на нотариус Орлин Керемидски,
нотариус с рег. № 211, при КРС, вписана в СВ с вх.рег. № 1895, акт 177, том I,
дело № 1572/2008 г. се установява, че ищците Б.И.Б. и И.К.Б. са учредили в
полза на ответника „Р. “Б.” ЕАД договорна ипотека, за обезпечаване всички
вземания на „Р. “Б.” ЕАД по отпуснатия с договор за банков кредит, кредит в размер на 100 000 евро, върху недвижим имот с площ
от 5000 кв.м., с № 321026, по плана на с. Г., общ. К..
Видно
от Решение № 39 от 13.03.2015 г., постановено по т.д.н. № 118/2013 г. е
прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, производството по несъстоятелност
на „П.-М.“ ООД - в несъстоятелност и дружеството е заличено от търговския
регистър.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Според
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЗД залогът и ипотеката следват обезпеченото
вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси. Разпоредбата е
приложима за всички погасителни способи, настъпили спрямо обезпеченото вземане.
Такъв погасителен способ е и последицата на чл. 739, ал. 2 ТЗ, според която
неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват,
освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ /при възобновяване на производството/. В
случая се установява, че в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ от
вписването в търговския регистър на решението за спиране на производството
/05.03.2014 г./ не е поискано възобновяване на производството по молба на
длъжник или кредитор, поради което с Решение № 39 от 13.03.2015 г., постановено
по т.д.н. № 118/2013 г. е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ
производството по несъстоятелност на „П.-М.“ ООД – в несъстоятелност и
постановено заличаване от търговския регистър. При това положение се поставя въпроса
дали погасителния ефект е настъпил по отношение на обезпеченото вземане и по
отношение на акцесорното ипотечно право, съобразно
чл. 150, ал. 1 ЗЗД. Безспорно е, че ипотека не може да съществува ако няма
вземане, което да обезпечава. По този въпрос е налице съдебна практика по реда
на чл. 290 ГПК – Решение № 90 от 29.07.2016 г. по т.д. № 865/2015 г. на ВКС,
ТК, I т.о., според което при спряно производство по несъстоятелност по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, последвало прекратяване на производството по чл. 632, ал. 4 ТЗ и
постановено заличаване от Търговския регистър, непредявените в производството
по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени – чл. 739, ал. 1 от ТЗ. В случая погасителен ефект е настъпил, но само относно вземанията към
заличеното търговско дружество, но не и по отношение на вземанията към
солидарните длъжници, ищци в производството. По
договора за банков кредит и договор за встъпване в дълг от 05.08.2010 г.,
ищците са се задължили като солидални длъжници.
При
солидарността няколко длъжници дължат на един
кредитор една и съща престация, при което кредиторът
може да иска изпълнение от всеки съдлъжник в пълен
размер. Солидарните задължения са самостоятелни, общото между тях е
обезпечителната функция, която имат спрямо кредитора.
Кредиторът
може по своя преценка да иска изпълнение, от който и да е от длъжниците за цялото вземане, както с предявяването му в
сроковете по чл. 685 и сл. от ТЗ, така и по отношение на останалите солидарни длъжници. Както вече се посочи, в случай, че кредиторът не
предяви вземанията си в производството по несъстоятелност, по силата на
съдебното решение, с което производството се прекратява и се постановява
заличаване на длъжника от Търговски регистър, непредявените вземания се
погасяват. Погасителният ефект настъпва, както в хипотезата на развито и
прекратено в резултат на изчерпана маса на несъстоятелността производство, така
и при неразвито производство /решение, постановено по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ/. Предвид самостоятелния характер на солидарните задължения, погасяването на
вземането към един от солидарните длъжници в резултат
на постановяване на съдебното решение за прекратяване на производството и
заличаване на търговеца от ТР, не влияе върху съществуването на вземането и
възможността кредиторът да предприеме действия по принудително удовлетворяване
на вземанията си по отношение на другите солидарни длъжници.
Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Според
цитирания текст, ако някой от солидарните длъжници се
окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
С
други думи непредявяването на вземането от страна на кредитора в производството
по несъстоятелност не засяга правата на кредитора към останалите солидарни длъжници. Следва да се отбележи, че това положение се
отнася само в случаите на солидарност възникнала при условията на първоначално
поемане на задължението наравно с главния длъжник или при условията на
встъпване в дълг, както е в случая.
Видно
от договора за ипотека по нотариален акт
№ 165, том IV, рег. № 4467, дело № 687/29.09.2008 г., на нотариус Орлин Керемидски, нотариус с рег. № 211, при КРС, вписана в СВ с
вх.рег. № 1895, акт 177, том I, дело № 1572/2008 г., ищците Б.И.Б. и И.К.Б. са
учредили в полза на ответника „Р. “Б.” ЕАД договорна ипотека за обезпечаване
всички вземания на „Р. “Б.” ЕАД по отпуснатия с договор за банков кредит, кредит в размер на 100 000 евро. В случая ищците са
едновременно и ипотекарни длъжници
и солидарни такива. Ето защо спрямо тях вземането не е погасено по силата на
разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ, тъй като по силата на тази норма се
погасяват само вземанията срещу дружеството в несъстоятелност, но не и срещу
останалите солидарно отговорни лица. По делото не са ангажирани доказателства,
че кредиторът е удовлетворен или са настъпили изменения в задължението с негово
съгласие, поради което съдът приема, че задължението не е изпълнено от някой от
солидарните длъжници. С оглед изложеното, въззивният съд намира за основателно възражението на въззивника, че доколкото съществува непогасено задължение
на солидарните длъжници Б.И.Б. и И.К.Б. по договора
за банков кредит от № 60154/28.08.2008 г., учреденото като обезпечение за
всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не
следва да бъде заличавана. След като ипотеката е учредена за обезпечаване на
всички задължения спрямо кредитора, вкл. и на солидарните длъжници,
погасяване на вземането по отношение на един от длъжниците
по реда на чл. 739, ал. 2 от ТЗ не освобождава от отговорност другите солидарни
длъжници. Ипотечното право би се погасило в случаи,
когато е погасено задължението на кредитополучателя по чл. 739, ал. 2 от ТЗ, но
само когато обезпечава единствено неговите задължения.
С
оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
а обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно.
При
този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищците следва да платят на ответника разноски по делото пред първата инстанция
в размер на 300, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ и 325, 00 лева разноски за въззивното производство /25 лв. държавна такса и 300, 00
лв. юрк. възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 106 от 12.06.2017 г., постановено по гр. дело № 454/2016 г. по описа
на Районен съд - гр. К., с което е признато за установено по иска, предявен от
Б.И.Б. с ЕГН: ********** и И.К.Б. с ЕГН: ********** ***, ЕИК: ***, че
ипотечното право по договорна ипотека по нотариален акт № 165, том IV, рег. №
4467, дело № 687/29.09.2008 г., на нотариус Орлин Керемидски,
нотариус с рег. № 211, при КРС, вписана в СВ с вх.рег. № 1895, акт 177, том I,
дело № 1572/2008 г., не съществува и е постановено заличаване на ипотеката по
нотариалния акт, като на ищците са присъдени съдебни разноски в размер на 1822, 00 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.И.Б. с ЕГН: ********** и И.К.Б. с ЕГН: ********** ***, ЕИК: ***
иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че поради погасяване на осн. чл. 739 от ТЗ на вземане на "Р. /Б./" ЕАД,
произтичащо от договор за банков кредит № 60154/28.08.2008 г., отпуснат в полза
на „П.-М.“ ООД, е погасено и ипотечното право, учредено с нотариален акт № 165, том IV, рег. № 4467,
дело № 687/29.09.2008 г., на нотариус Орлин Керемидски,
нотариус с рег. № 211, при КРС, вписана в СВ с вх.рег. № 1895, акт 177, том I,
дело № 1572/2008 г., с който ипотекарните длъжници Б.И.Б. с ЕГН: ********** и И.К.Б. с ЕГН:
********** учредявят в полза на "Р. /Б./"
ЕАД, гр. С., ЕИК: *** ипотека върху собствения си недвижим имот с площ от 5000
кв.м., с № 321026, по плана на с. Г., общ. К., и искане за заличаване на
ипотеката, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Б.И.Б. с ЕГН: ********** и И.К.Б. с ЕГН: ********** да заплатят на "Р.
/Б./" ЕАД, гр. С., ЕИК: *** сумата от 300, 00 /триста/ лева разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 325,00
/триста двадесет и пет / лева за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.