Решение по дело №88/2019 на Окръжен съд - Добрич

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

 

№ 260 044

 

 

гр. Добрич, 29.03.2021 г.

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО   ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ   разгледа Т. д. № 88   по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Търговско дело № 88/2019 г. по описа на Д.кия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 3201/10.05.2019 г. на регистратурата на Окръжен  съд - Д.,  на А.С.А. ЕГН  ********** с пост. и наст. адрес ***, като настойник на малолетните Г.С.А. ЕГН **********, С.С.А. ЕГН ********** и А.С.А. ЕГН ********** с която срещу „ЗЗАДА“  гр. С.,  ул. „С.К.“ № *, при условията на субективно съединяване са предявени следните искове:

иск от А.С.А. като настойник на малолетното лице Г.С.А. срещу ЗЗАДА“  гр. С. за плащане на сумата от 400 000.00  ( четиристотин хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетното лице в резултат на смъртта на родителите му С.А.С. и Н.А.С..  при  на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от А.Г.А.при управление на лек автомобил „**“   рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при„ЗЗАДА“  гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата по чл. 497, ал. 1, т. КЗ  – до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

иск от А.С.А. като настойник на малолетното лице С.С.А.  срещу „ЗЗАДА““  гр. С. за плащане на сумата от 400 000.00  ( четиристотин хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетното лице в резултат на смъртта на родителите му С.А.С. и Н.А.С..  при  на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от А.Г.А.при управление на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗЗАДА“  гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата по чл. 497, ал. 1, т. КЗ  – до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

иск от А.С.А. като настойник на малолетното лице А.С.А. срещу ЗЗАДА“  гр. С. за плащане на сумата от 400 000.00  ( четиристотин хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетното лице в резултат на смъртта на родителите му С.А.С. и Н.А.С..  при  на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от А.Г.А.при управление на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗЗАДА“  гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата по чл. 497, ал. 1, т. КЗ  – до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

 

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като  релевирал възражение за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат.

АСП-ДСП-Г.Т.,  на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е представила социален доклад.

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА: 

На 24.10.2017 г. около 16.30 ч. в посока от гр. Д. към гр. Г.Т., след с. С.К. се е движел лек автомобил „**“ с рег.№ТХ**НХ, управляван от С.А.С., като на предната седалка пътувала съпругата му Н.А.С.., а на задната седалка Г. С.. Зад лекия автомобил попътно, на дистанция около 20.00 м. се е движел лек автомобил „ **“ с рег.№ **, управляван от П. М. П..  Двата автомобила, намирайки се на около 500.00 м. след с.  С.К. са се движили с около 65 км./ч., тъй като платното било мокро от валящия в този момент дъжд. По същото време в противоположна посока се е движил лек автомобил „**“ с рег.№ ТХ **ХР, управляван от  А. Г. А., със скорост от около 117.98 км./час. След кръстовището на с.  Ц., водачът на лек автомобил „**“ А.Г.А.губи контрол над автомобила, който се отклонява наляво, започва да навлиза в лентата, по която се е движил лекия автомобил „**“, завърта се около вертикалната си ос наляво с предната си част, вследствие загубата на напречна устойчивост. Водачът на л.а.„**“, като вижда загубилия напречна устойчивост л.а. „**“, навлизащ в неговата лента, успява да намали частично скоростта си на движение на около 42.04 км./час, след което настъпва удар между двата автомобила в лентата на движение на л.а.„**“. При така настъпилото произшествие е причинена смъртта на водача на л.а.„**“ - С.А.С. и негова съпруга Н.А.С...

Според заключението на вещите лица по комплексната съдебна авто-техническа и медицинска експертиза, при извършения оглед и аутопсия на починалите С.  А.С. и Н.А.С.. не се установяват увреждания, характерни за наличието на поставен предпазен колан. Вещите лица считат, че и при поставен обезопасителен колен би бил неизбежен настъпилия вредоносен резултат – смъртен изход.

Комплексната съдебна авто-техническа и медицинска експертиза е установила във взетите от трупа на проби от кръв  наличие на амфетамин и метамфетамин - синтетични вещества  с психостимулиращ ефект, водещ до възбуда, надценяване на възможности, нарушаване на внимание, съобразителност, кординация и вегетативни смущения. Според експерното мнение на вещите лица, повлияването от амфетамини и метамфетамини не е оказало влияние на водача за настъпване на произшествието и възможността за предотвратяването му, тъй като времето за реакция на водача е 1.0 секунда при нормално психофизизиологично състояние.

Вещите лица са констатирали, че задната лява гума, монтирана на лекия автомобил, управляван от  С.А.С.  е с размер различен от стандартния размер гуми, които се монтират на **“. Това обстоятелство оказва влияние върху страничната динамична устойчивост на  лекия автомобил при движение по крива. В случая инцидентът ПТП е станал на прав участък от пътя, по който  лекият автомобил се е движел праволинейно, поради което размера на задната дява гума, монтирана на автомобила не е оказал влияние върху   механизма   на   настъпване   на  пътно-транспортното произшествие и техническа възможност  за неговото предотвратяване от водача на МПС.

По повод пътно-транспортното произшествие е образувано наказателно производство № 54/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-Д..

С влязла в законна сила присъда № 1/04.02.2019 г. по НОХД № 414/2018 г. на Окръжен съд – Д., А.Г.А.е признат за виновен в това, че на 24.10.2017 г. на главен път Д. – Г.Т., при управление на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР,нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 15, ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - С.А.С. и Н.А.С.., както и средна телесна повреда на Г.С.А.., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3, предл. пето, б. „б“, предл. първо във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК го осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от четири години, при първоначален общ режим.

На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК е признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР, обективирано с  полица **, сключена със „ЗЗАДА“  гр. С., валидна  към датата на настъпване на ПТП.

          Видно от писмените доказателства по делото – удостоверение за наследници № АО-01-20-03/05.12.2017 г., изд. от Община Г.Т. и удостоверение за наследници № АО-01-20-04/05.12.2017 г., изд. от Община Г.Т. Ищците са деца на загиналите С.А.С. и Н.А.С...

          Органът за настойничество и попечителство при Община Г.Т. е назначил А.С.А. за настойник на малолетните ищци.

          От събраните по делото тласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Р.С. и Р. Ф. Е.(родственици на ищците) се установява, че загиналите С.А.С. и Н.А.С.. са полагали дължимите грижи за отглеждането и възпитанието на своите деца. Родителите и децата им живеели в сплотено и задружно семейство, в атмосфера, изпълнена с взаимна обич и хармония. Децата изключително тежко понесли вестта за загубата на своите родители и не са в  състояние да преодолеят стреса от този факт.

          Видно от експертното заключение на вещите лица по комплексната съдебна психиатрична и психологическа експертиза, психичното състояние на ищците към настоящия момент е добро. Смъртта на родителите им е психотравматично събитие за тях. Психотравмените преживявания, свързани със смъртта на родителите им не могат да бъдат излекувани, тъй като загубата на родител е загуба за цял живот.  Загубата на двамата родители създава определени трудности за правилното психологическо развитие на децата – фигурата на бащата е свързана със създаването на сигурност, структура и правила в процеса на правилното психологическо развитие, а фигурата на майката – с привързаността и модел за идентификация.

Страните не спорят, че съгласно чл. 380, ал.1 КЗ ищците са отправили към ответника застрахователни претенции за изплащане на обезщетения, въз основа на претенцията са образувани ликвидационни преписки по щети № **, **; и **;, по които застрахователят не се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ. По делото не се установи датата на предявяване на застрахователни претенции за изплащане на обезщетения.

Към датата на приключване на съдебните прения, ищецът С.С.А. е станала непълнолетна. 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК,  свързан преки искове на трети увредени  лица  срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие. 

С оглед правилата за родовата подсъдност (  чл. 104, т. 4  ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2  ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Д. като първа инстанция.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие  – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното  превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата  – чл. 477, ал. 1 КЗ.  

Член 432 КЗ  урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. 

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

В разглеждания случай  са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ  за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 24.10.2017  г., за което вината е на водача на МПС А. Г. А., чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗЗАДА“ по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, със срок на действие от 24.06.2017 г. до 23.06.2018 г., валидна към датата на застрахователното събитие.

С влязла в законна сила присъда № 1/04.02.2019 г. по НОХД № 414/2018 г. на Окръжен съд – Д., А.Г.А.е признат за виновен в това, че на 24.10.2017 г. на главен път Д. – Г.Т., при управление на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР,нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 15, ал.1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - С.А.С. и Н.А.С.., както и средна телесна повреда на Г.С.А.., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3, предл. пето, б. „б“, предл. първо във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК го осъжда на „лишаване от свобода“ за срок от четири години, при първоначален общ режим.

Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и вината на дееца.  По отношение на механизма на произшествието, в гражданския процес този факт може да се обсъжда само относно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Водачът на МПС А.Г.А.при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост  е причинил смъртта на С.А.С. и Н.А.С...

Противоправното поведение на водача на МПС  е в пряка връзка с причинената на С.А.С. и Н.А.С.. смърт.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

В процесния казус, ответникът е  инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2020, 397 - 401.

Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото  лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента.

Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.

Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици.

Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. 

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.

Доказателствата по делото не водят до извода за  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите С.А.С. и Н.А.С... Според заключението  на вещите лица по комплексната съдебна авто-техническа и медицинска експертиза, смъртта на пострадалите е била неизбежна дори да са използвали предпазен колан. Психофизиологическото състояние на пострадалия С.А.С., повлияно от ползването на синтетични вещества с психостимулиращ ефект не е оказало влияние за настъпването на ПТП, тъй като времето за реакция на водача е било само една секунда. Оборудването на МПС на пострадалите с нестандарнти гуми не е допринесло за ПТП.

В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалите за неоснователно.

Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория. Справедливостта е само критерий за определяне размера на неимуществените вреди.

При прилагането на критерия  на справедливостта следва да се отчитат въведените още от В хипотезата на чл. 52 ЗЗД въведените още Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на  „възстановителна справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието, което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на действително преживените страдания.

Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането, степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице, промяната в живота на пострадалия и други фактори.

 Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно.

Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна функция.

Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка  -  ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.

Неимуществените вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност.

В преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността, нейното достойнство и сигурност са обявени върховен принцип.

В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост  и други ), така и на блага, които не са предмет на права  - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. С., 2020, с. 366 – 367.

Причиняването на смърт при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена ( биологична ) или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятните последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно – следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната сфера на засегнатите негови близки.

Кръгът на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и Тълкувателно  решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

В цитираните актове на ВС и на ВКС е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най – близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба.

Ищците са деца на пострадалите С.А.С. и Н.А.С... Между децата и родителите е съществувало особено силна емоционална връзка, изпълнена с хармония, взаимно разбирателство, подкрепа   и любов. За ищците загубата на родителите им е трагедия с несъизмерими размери.  Загубата на родител е за цял живот. Такава трагична загуба лишава ищците от родителска подкрепа, цел и смисъл на живота.

Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е настъпила смъртта на родителите на ищците, негативните за ищците последици в емоционален и психологически план, непреодолимата мъка по преждевременната загуба на родителите, близките отношения на обич и привързаност между децата и родителите, обществено - икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП, нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия момент, счита, че исковете на ищците за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на родителите им, се явяват основателни и доказани до размер на сумата от 150 000.00 лв. Исковете следва да се уважат до тези размери, като за разликата до претендираните размери следва да се отхвърлят.

Върху присъдените суми следва да начисли законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете, тъй като по делото не се установи точната дата на предявяване на застрахователните претенции.

Процесуалният представител на ищците е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016  на Съда на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди на процесуалния представител на ищците сумата от  5 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на сумата от 18 000.00 лв., представляваща държавна такса.

С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСЪЖДА ЗЗАДА“  гр. С.,  ул. „С.К.“ № 2, ЕИК ** да заплати на  непълнолетното лице  С.С.А. ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своя настойник А. С. А. ЕГН ********** – двамата със съд. адрес ***, сумата от 150 000.00  ( сто и петдесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непълнолетното лице в резултат на смъртта на родителите му С.А.С. и Н.А.С..  при  на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от А.Г.А.при управление на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗЗАДА“  гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата от 150 000.00 ( сто и петдесет хиляди ) лв. до 400 000.00 ( четиристотин хиляди ) лв.

ОСЪЖДА ЗЗАДА“  гр. С.,  ул. „С.К.“ № 2, ЕИК ** да заплати на  А.С.А. ЕГН ********** като настойник на малолетното лице А.С.А. ЕГН  ********** -  – двамата със съд. адрес ***, сумата от 150 000.00  ( сто и петдесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непълнолетното лице в резултат на смъртта на родителите му С.А.С. и Н.А.С..  при  на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от А.Г.А.при управление на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗЗАДА“  гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата от 150 000.00 ( сто и петдесет хиляди ) лв. до 400 000.00 ( четиристотин хиляди ) лв.

ОСЪЖДА ЗЗАДА“  гр. С.,  ул. „С.К.“ № 2, ЕИК ** да заплати на  А.С.А. ЕГН ********** като настойник на малолетното лице Г.С.А. ЕГН ********** – двамата със съд. адрес ***, сумата от 150 000.00  ( сто и петдесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непълнолетното лице в резултат на смъртта на родителите му С.А.С. и Н.А.С..  при  на ПТП, настъпило на 24.10.2017 г., виновно причинено от А.Г.А.при управление на лек автомобил „**“   рег. № ТХ **ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗЗАДА“  гр. С., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата от 150 000.00 ( сто и петдесет хиляди ) лв. до 400 000.00 ( четиристотин хиляди ) лв.

ОСЪЖДА ЗЗАДА“  гр. С.,  ул. „С.К.“ № *, ЕИК ** да заплати на адв. С. Р.  – АК - Д., със съд. адрес ***, офис *, сумата от 5 000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. 

ОСЪЖДА ЗЗАДА“  гр. С.,  ул. „С.К.“ № *, ЕИК ** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – Д. сумата от 18 000 ( осемнадесет хиляди  ) лв. представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                  СЪДИЯ: