Р Е Ш
Е Н И Е № 314
Град Несебър, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 468 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “В.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***5, представлявано от управителя К.Е.Я., против Наказателно постановление
(НП) № 417941-F398531 /
04.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас
в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във
връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и поради това, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, но излага единствено съображения за наличие на маловажност на извършеното деяние. Моли за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания за отмяна на наказателното постановление. Позовава се и на промяната на разбпоредбата на чл.39 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, настъпила след съставянето на АУАН, и моли да бъде приложен по-благоприятния за жалбоподателя закон на основание чл.3 от ЗАНН.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, и които да обуславят отмяната на наказателното постановление, а от събраните по делото доказателства нарушението е доказано. Оспорва доводите в жалбата за наличие на маловажност на извършеното деяние. Не е налице условието на чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятен закон, предвид въведената разпоредба на § 21, ал.2 от ПЗР на наредбата. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно включително и относно размера на наложената санкция.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
На 26.07.2018г. за времето от 16:13 часа до 20:05 часа С.Д.Д. и Ралица Георгиева Славкова – инспектори по приходите в ГД“ФК“, са извършили проверка на хотел “Копакабана“, находящ се в село Равда, улица Несебър № 30, за който са имали предварителна информация, че обектът се стопанисва от “В.” ООД, ЕИК ***, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0338064/26.07.2018г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с контролна покупка за наемане на стая в хотела, като за извършеното плащане е издаден фискален бон за платената сума от 90 лева. След последвалата легитимация на органите по приходите на лицето, приело плащането – управителят на търговското дружество, който е изпълнявал и длъжността “рецепционист”, е последвала проверка на фактическата наличност в касата и разчетената касова наличност на фискалното устройство, както и дали отразените като свободни стаи в хотелския софтуер не са в действителност заети. Обект на проверката е била и Книгата за дневните финансови отчети, от която се установило, че липсват отчети за 24.06.2018г., 26.06.2018г., 06.07.2018г. и 14.07.2018г. Разпоредено било на управителя на дружеството да се яви на 06.08.2018г. в 10:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас а представяне на документи.
На посочената дата – 06.08.2018г. свид. С.Д.Д. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП е съставил АУАН № F398531, за това, че на 26.07.2018г. в 16:13 часа е била извършена оперативна проверка на рецепция в хотел “Копакабана”, намиращ се в село Равда, улица Несебър № 30, стопанисван от “В.” ООД, ЕИК ***; след направена проверка на книгата за дневни финансови отчети, отнасяща се за фискален касов апарат модел TREMOL ZM-KL с индивидуален № ZK061481 и фискална памет № 50067468, се установило, че не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 14.07.2018г., през който ден в устройството за регистрирани продажби, видимо от отчет фискална памет (КЛЕН) № 000336 / 26.07.2018г. За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП сер. АА № 0338064/26.07.2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и управителя на дружеството-жалбоподател, актът е подписан и от двама свидетели при съставянето на акта.
При съставянето и връчването на акта управителят на дружеството-жалбоподател е направил писмени възражения като е посочил, че оборотите от продажбите от 24.06.2018г. са отчетени в КЛЕН на фискалната памет на ЕКАФП на същата дата – 24.06.2018г.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, описани в акта и протокола от проверката.
Административно наказващият орган е издал наказателото постановление в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от актическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбподателя на 22.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 27.05.2019г.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС наказателните постановления се издават от Изпълнителния директор на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., т.1.1., са оправомощени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция в дирекции „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, да издават наказателни постановления за налагане на административни нарушения, регламентирани в чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени функции с горецитираната заповед – т.2.1. от същата.
В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акта и преди изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е връчен на законния представител на санкционираното юридическо лице. Обжалваното НП също е връчено на управителя на дружеството-нарушител.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в санкционния акт са посочени и датата на извършване на проверката, при която е констатирано нарушението (26.07.2018г.) и датата на нарушението – 14.07.2018г. Мястото на извършване на проверката и мястото на извършване на нарушението съвпадат и те са посочени и от актосъставителя и от издателя на обжалваното НП – търговския обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, представляващ хотел „Копакабана“, находящ се в село Равда, улица Несебър № 30.
Материалноправната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно наказателна отговорност, е тази на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно цитираната разпоредба лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. От събраните по делото доказателства (показанията на свидетеля С.Д.Д., данните в КЛЕН за периода от 01.06.2018г. до 26.07.2018г.) безспорно се установяват релевантните факти, обуславящи съставомерността на деянието, а именно, че не е отпечатан пълния дневен финансов отчет с нулиране на запис за 14.07.2018г. в стопанисвания от дружеството търговски обект, в който ден има регистрирани продажби във фискалното устройство. Неизпълнението на това задължение, доколкото осъществява състав на административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредбата, е основание за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството предвид санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, съгласно която, извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС. От изложеното по-горе следва, че в конкретния случай правилно е определен субекта на отговорността, а нарушението е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, като правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като в случая нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, административно наказващият орган е определил вида и размера на административното наказание. На нарушителя е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 500 лева с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Административно наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява „маловажен случай“ на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Още повече, в случая се касае за формално нарушение и с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно наказателна санкция. Същевременно нарушаването на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. (Решение № 115/20.06.2017г. по КАНД № 711/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 561/30.03.2017г. по КАНД № 394/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 2103/07.12.2017г. по КАНД № 2293/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 1889/10.11.2017г. по КАНД № 2294/2017г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 835/11.05.2015г. по КАНД № 433/2015г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 476/04.03.2013г. по КАНД № 1925/2012г. на Адм. съд - Бургас).
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател се позовава на изменението на чл.39, ал.1 от наредбата (ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г., според което отпечатването на дневен финансов отчет от лицата по чл.3 не е задължително, предвид, че фискалното устройство генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби, като счита, че този закон е по-благоприятен и следва да бъде приложен по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Както правилно отбелязва и процесуалният представител на наказващият орган, за жалбоподателя не е налице приложението на този по-благоприятен закон с оглед разпоредбата на § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата (ДВ, бр.52/2019г., в сила от 02.07.2019г.), според която „До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31.03.2020г., лицето по чл.3 Е ЗАДЪЛЖЕНО да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции“.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение и следва да носи административна отговорност за него, а атакуваното НП за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 417941-F398531 / 04.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, на “В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***5, представлявано от К.Е.Я., е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: