О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 690
гр. Попово, 05.09.2019 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в закрито
заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 356/19г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Р.И.Т. – синдик на „***“
ЕООД (п.н.), ЕИК ***, със съдебен адрес:***, против Г.Г.Г. *** и против „***“,
със седалище и адрес на управление: с. ***, с посочено в исковата молба правно
основание: по чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване на вземане на ищеца
от ответниците за сумата 1138.00 лв. – главница, представляваща обезщетение в
размер на равностойността по експертна пазарна оценка на липсващо имущество от
масата на несъстоятелността на „***“ ЕООД (п.н.) – 9500 бр. липа сребролиста
дребноразмерна, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането,
както и сумата 77.81 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
26.06.2018 г. – 13.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 29/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 1143/2018 г. по описа на
ПпРС.
От
приложеното в цялост към настоящото дело ч.гр.д. № 1143/2018 г. по описа на
ПпРС е видно, че въз основа на подадено от заявителя заявление, по посоченото
дело е издадена заповед № 29/18.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжниците Г.Г.Г. *** и „***“ ЕООД – гр. Попово, солидарно да заплатят
на кредитора „***“ ЕООД (в открито производство по несъстоятелност), сумата
1638.00 лв.с ДДС – главница и сумата 77.81 лв. – лихва за забава за периода
26.06.2018 г. – 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2018 г. до изплащане на задължението.
Заповедният
съд е изпратил препис от заповедта за изпълнение за връчване на длъжниците,
като длъжникът „***“ ЕООД не е намерен
на посочените в заявлението и обявени в Търговския регистър седалище и адрес на
управление: в гр. ***. От отбелязването на връчителя в разписката на
съобщението е видно, че адресът е
посетен на няколко, конкретно посочени дати през м. януари и м. февруари 2019
г., но не е намерен офис, служител или представител на фирмата, който да приеме
съобщението. Впоследствие е разпоредено залепване на уведомление и след
изтичане на двуседмичния срок съдът е разпоредил заповедта да се счита редовно
връчена. Възражение по чл. 414 или по чл. 414а от ГПК, подадено от
горепосочения длъжник, не е постъпило по делото.
На
длъжника Г.Г.Г. препис от заповедта е връчен на 23.01.2019 г. лично (видно от
разписката на съобщението), като посоченият длъжник е подал възражение по чл. 414а от ГПК, в
което е посочил, че е изпълнил изцяло задължението по заповедта за изпълнение в
двуседмичния срок от връчването й. Към възражението няма приложени
доказателства за извършено плащане.
Заповедният
съд е разпоредил връчване на препис от подаденото възражение по чл. 414а от ГПК
на кредитора, с право на становище в едноседмичен срок.
В
указания от съда срок заявителят е заявил, че е получено частично плащане по заповедта за изпълнение,
направено от другия солидарен длъжник– „***“ ЕООД, в размер 500.00 лв. на
23.01.2019 г. Посочил е, че по сметката на дружеството е постъпила сумата
1556.00 лв., но с посочената сума е заплатен наем за м. декември 2018 г. – в
размер 1056.00 лв. и 500.00 лв.–частично плащане за липсващите 9500 бл. „липа
среднолиста дребнорозмерна“ годни фиданки.
При това положение заявителят е счел, че подаденото от солидарния
длъжник Г.Г. възражение по чл. 414а от ГПК следва да бъде прието за частично
основателно за сумата в размер 500.00 лв., но за разликата до пълния размер
същото следва да се приеме за неоснователно. Към становището е приложено
извлечение от сметка на заявителя, от която е видно, че от другия длъжник е
извършено плащане на сумата 1556.00 лв., но в основанието за плащане е посочено:
„вноска наем месец декември 2018 г., частично плащане фиданка липа“.
С
определение от 02.04.2019 г. заповедният съд, като е съобразил кредиторовото
признание за извършено плащане на сумата 500.00 лв., е обезсилил заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата над 1138.00 лв. до пълния предявен
размер от 1638.00 лв. и е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си против двамата длъжници, за сумата 1138.00 лв. – главница
и сумата 77.81 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2018 г. до изплащане на задължението, както и да
представи доказателства за предявяването на иска.
В указания му
от съда срок по чл. 415 от ГПК кредиторът по издадената заповед за изпълнение е
предявил настоящите искове против двамата длъжници.
Съдът,
като се запозна с постъпилата искова молба и с приложеното в цялост ч.гр.д. №
1143/2018 г. по описа на ПпРС, при служебна проверка за наличието на
положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за
предявяване на иск, приема следното от правна страна:
Подаването
от длъжника на надлежно възражение против издадената заповед за изпълнение в
преклузивния срок то чл. 414 от ГПК с твърдение, че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение, е процесуална предпоставка за допустимост на
исковото производство в предявен иск по чл. 422 от ГПК, за която съдът следи
служебно.
Както
бе посочено по-горе, от приложеното в цялост към настоящото дело ч.гр.д. №
1143/2018 г. по описа на ПпРС е видно и следва да се приеме, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника „***“ ЕООД при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Това е така, тъй като по изрично разпореждане на закона (чл. 50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и
юридически лица, при спазването НЕ на
общите предпоставки по чл. 47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната
норма на чл. 50, ал. 4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията на
търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.
Тълкуването на посочената норма налага категоричния извод, че призоваването
чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът или юридическото
лице се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката
или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че
съществува „канцелария” със „служители” и съответно при невъзможност да бъде
намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат
призовката, би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие, че
търговецът изобщо не се намира на адреса на управление, залепването на
уведомление не е необходимо, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му
– до търговеца да достигне информацията за изпратената до него призовка или
съобщение. В тази хипотеза приложима е нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК (в този
смисъл решение № 126/10.11.2015 г.
по т. д. № 1825/2014 г. на II т. о. на ВКС). И тъй като в законния
двуседмичен срок длъжникът не е възразил против издадената заповед за
изпълнение, следва да се приеме, че същата е влязла в законна сила и въз основа
на нея е могло да бъде издаден изпълнителен лист.
По
отношение на длъжника Г.Г.Г., настоящият състав на съда приема следното: от
материалите по ч.гр.д. № 1143/2018 г. по описа на ПпРС е видно, че посоченият
длъжник не е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Депозирано е такова по чл.
414а от ГПК и същото съдържа изявление от длъжника, че е извършено плащане на
цялото вземане по издадената заповед за изпълнение. За разлика от възражението
по чл. 414 от ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта било по основание,
било по размер, с възражението по чл. 414а от ГПК такова оспорване няма и то е
основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането по
издадената заповед в срока по чл. 412, т. 8 от
ГПК. Приемайки, че е сезиран с възражение по чл. 414а от ГПК,
заповедният съд е разпоредил връчване на препис от възражението на заявителя с
възможност същият да изрази становище. В дадения му от съда срок заявителят
действително е изразил становище, като е признал извършено плащане на
задължението до размер 500 лв., подкрепено и с писмени доказателства. Предвид
изложеното и тъй като длъжникът не е доказал с писмени доказателства извършено
плащане в по-голям размер, заповедният съд е обезсилил издадената заповед за
изпълнение над сумата 1138.00 лв. до пълния предявен размер и е указал на
заявителя да предяви иск относно вземането си за останалата част на вземането
по заповедта.
Съдът
отчита факта, че заповедното производство е формално и основната му цел е да се
провери дали претендираното вземане от заявителя-кредитор е спорно. Ако
вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено възражение в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила, аргумент от чл. 416 от ГПК.
Разпоредбата
на чл. 414а от ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали
вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срок за
доброволно изпълнение, длъжникът реално удовлетворява интереса на кредитора да
получи изпълнение на вземането си. В правната доктрина е застъпено становището,
че с въвеждането на чл. 414а от ГПК законодателят прави известно отстъпление от
схващането си, че целта на заповедното производство е в рамките на едно
формално, едностранно, несъстезателно производство да провери дали едно вземане
е безспорно. Този извод е обусловен от обстоятелството, че
производството по чл. 414а от ГПК, макар и в опростен вид, има състезателен
характер, като неговият предмет е установяването на твърдяното от длъжника
плащане – въз основа на представените документи, съответно признания на факти в
становището, което заявителят взема по възражението на длъжника и представените
по делото доказателства. Т.е., производството по чл. 414а от ГПК надхвърля
както рамките, първоначалната цел и предмет на заповедното производство, така и
на производството по издаване на изпълнителен лист. Този извод следва и от
разпоредбата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК, според която: „Ако заявителят не подаде
становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в
срок, съдът се произнася по възражението и по постъпилото становище“.
Ако приеме, въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от
писмени доказателства по делото, че плащане е налице, при вече издадена заповед
за изпълнение и при съдържащо се в заявлението искане за издаване на
изпълнителен лист, заповедният съд следва да постанови акт, с който да отхвърли
искането за издаване на изпълнителен лист за размера на платеното. Ако
установи, че няма извършено плащане, заповедният съд следва да постанови
разпореждане за издаване на изпълнителен лист. И в двата случая актът на съда
ще подлежи на обжалване с частна жалба.
При
това положение настоящият състав на съда приема, че и по отношение на длъжника Г.Г.
заповедта за изпълнение е влязла в сила, но до размера, съобразен с извършеното
плащане и конкретизиран с определението на заповедния съд за частичното й
обезсилване.
Предвид всичко
гореизложено, при липсата на подадени и от двамата длъжници възражения по чл.
414 от ГПК, настоящият състав на съда приема, че за кредитора – ищец в
настоящия процес, липсва правен интерес от предявяване на исковете по чл. 422
от ГПК, поради което и същите се явяват недопустими – обстоятелство, обуславящо
връщане на исковата молба и прекратяване
на производството, на основание чл. 130 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
искова молба, вх. № 2729/08.05.2019 г., подадена от адв. Р.И.Т. –
синдик на „***“ ЕООД (п.н.), ЕИК ***, със съдебен адрес:***, против Г.Г.Г., ЕГН
**********,*** и против „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. ***, с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК – за
установяване съществуване на вземане на ищеца от ответниците за сумата 1138.00
лв. – главница, представляваща обезщетение в размер на равностойността по
експертна пазарна оценка на липсващо имущество от масата на несъстоятелността
на „***“ ЕООД (п.н.) – 9500 бр. липа сребролиста дребноразмерна, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, както и сумата 77.81 лв. – лихва
за забава върху главницата за периода 26.06.2018 г. – 13.12.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 29/18.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 1143/2018 г. по описа на ПпРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 356/2019 г. по описа на Поповския районен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му,
пред Окръжен съд – Търговище.
СЪДИЯ: