Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 560/14.12.2020
г., гр.Монтана
В
името на народа
Административен
съд - Монтана, в съдебно заседание на единанадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от
съдия Ницова КАНД № 491/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 260007/24.09.2020 г., постановено
по АНД № 321/2020 г.по описа на РС Лом, е потвърдено наказателно постановление
№ 20-0294-000788/18.05.2020 г. на впд началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с което на С.П.С. ***, В ЧАСТТА за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.; изменено в ЧАСТТА за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, като наложеното административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС, размерът на глобата е изменен на 50 лева и отменено в ЧАСТТА за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП на основание чл.185, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева
и лишаване от право да управлява МПС. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
осъдил РУ Лом да заплати на жалбоподателя С.С. направените в съдебното
производство разноски в размер на 200 лева, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от административнонаказаното лице, чрез пълномощника адв.П.И.,
с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като „..постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила
и нарушение на материалния закон ..”, като се иска отмяна на НП в
изменената част за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, като наложеното
административно наказание “глоба” в
размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС, размерът на глобата е
изменен на 50 лева. В касационната жалба
се излагат доводи за незаконосъобразно решение на въззивния съд, постановено при спорни обстоятелства, поради
което моли съда да отмени решението на
РС Лом, в изменената част за нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Административнонаказващият орган,
чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага
доводи за неправилно присъдени разноски в производството пред въззивния съд.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно.
Административен съд
Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е наложено
на жалбоподателя, за това, че „на 01.05.2020 г. в 11.50 часа в гр.Лом, на ул.К*** П*** водач на товарен
автомобил Ф*** к*** с рег.№ Е***, на обособен паркинг пред
блок №2, като предприема маневра движение на заден ход, без да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднение за останалите участници в движението блъска паркираното МПС плътно вдясно
по посока на движението с рег.№ М 1962 ВС, като нанася материални щети
по същото. След реализиране на ПТП водачът С. напусна мястото на ПТП-то без да
уведоми органите на МВР с цел да се укрие..“ Същият е подписал АУАН без
възражения, изрично записано“ нямам възражения“, като впоследствие в хода на административнонаказателното
производство твърди, че не е нарушил правилата за движение и оспорва
констатациите в АУАН, но от събраните и обсъдени доказателства въззивният съд е
достигнал до извода, че правилно е установена фактическата обстановка и санкциониран
водачът на МПС, като съдът само намалил размера на наложената глоба, тъй като всички твърдения на оспорващия, че не
е нарушил разпоредбите на ЗДвП не се
подкрепят от събраните в производството доказателства.
Въззивният съд е положил усилия с цел да
установи фактите по делото, разпитал е посочените свидетели. Съдът като обсъдил
всички факти и обстоятелства, касаещи
производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е извършило
нарушение на правилата, установени в чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП „ Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието;“. Съдът като съпоставил и
обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и въз основа
на тях е постановил своето решение. Предвид което изложеното в касационната
жалба „.. постановено при неясна
фактическа обстановка“ и „..постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила..” не се подкрепят от събраните доказателства и изводите
на въззивния съд се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на
настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният е управлявал МПС, като е допуснал посочените
нарушения на ЗДвП. В производството е
установено, че същият не е възразил нито при съставянето на АУАН, нито
впоследствие в законоустановения 3-дневен срок. В подадената жалба той е
изложил своята защитна теза, за която обаче не са събрани доказателства в
производството. Съдът е обсъдил събраните доказателства и посочил защо приема
за установена посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, предвид което съответно правилно само е изменил размера на
наложената глоба.
Фактическата
обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става
дума за опит да бъдат оспорени установени
административни нарушения. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай са
налице извършени и установени
административни нарушения. Основните възражения на жалбоподателя за спорни обстоятелсттва, не
намират опора в събраните доказателства в административнонаказателното
производство. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правилно е постановил, че при тези
обстоятелства не може да се приемат
твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно са установени извършените
нарушения. Изложената защитна теза не може да промени фактите, подкрепени от събраните в административнонаказателното
производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства,
които безспорно сочат на извършени административни нарушения. Административнонаказаният
едва в жалбата е направил възражения, но същите имат изцяло защитна теза и са
в противоречие с останалите
доказателства.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Лом, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и
същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в
подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са
изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството
доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации,
предвид което само твърдението на административнонаказаното лице, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Лом в обжалваната част.
При тези доказателства, като се има
предвид и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП
“ Редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, то
правилно административнонаказващият орган
е издал обжалваното НП, което е потвърдено правилно от РС в една част, изменено по
отношение на размера на глобата в друга част и отменена в последната част.
Налице са безспорно установени
нарушения, нарушител и неговата вина, поради
което и правилно и законосъобразно е съставен акт за административни нарушения
и издадено наказателно постановление. Наложеното и измененото наказания съответстват на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето защо правилно и законосъобразно
съдът е приел, че след като са налице извършени административни нарушения, то
наказателното постановление като законосъобразно в оспорената част, следва да бъде потвърдено и изменено. Поради
което и атакуваното решение в оспорената
част следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно
постановено.
Съдът
не установява наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да
обосновават извод за наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно
решение. Събраните от въззивния съд доказателства в достатъчна степен изясняват
фактическата обстановка. Както се посочи, изводите на районния съд се основават
на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват
от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност,
като въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от
доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението в частта за
разноските, присъдени на основание чл.63, ал.3 ЗАНН е постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 ЗАНН „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване
на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая
издаденото НП не е отменено изцяло, а само в една част и изменено в друга, т.е.
не е налице отменено НП, поради което по
разбиране на настоящата съдебна инстанция въззивният съд неправилно е присъдил
на жалбоподателя разноски в производството на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и в
тази част решението следва да бъде отменено.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260007/24.09.2020 г. на
РС Лом, постановено по АНД № 321/2020 г. по описа на с.съд, В ОСПОРЕНАТА ЧАСТ.
ОТМЕНЯ
решение № 260007/24.09.2020 г. на РС
Лом, постановено по АНД № 321/2020 г. по описа на с.съд, В ЧАСТТА за разноските.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: