Решение по дело №439/2018 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 466
Дата: 1 ноември 2018 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20187100700439
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………гр. Добрич, 01.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на секретаря ИРЕНА Д., разгледа докладваното от председателя административно дело № 439/2018 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ и е второ по ред, след като с решение № 9380/09.07.2018г. на ВАС, ІІ отделение, постановено по адм. дело № 2141/2018г., е обезсилено решение № 449/15.11.2017г. по адм. дело № 341/2017г. по описа на Административен съд – Добрич и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд.

          Образувано е по жалба (неправилно именувана „искова молба“) на „АГРО-ММ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Д-р Иван Пенаков“ №9, ет.3, офис 10, представлявано от управителя С.Д.М., с искане за обявяване на нищожността на заповед № 751/13.07.2016 г. на кмета на община Балчик, с която на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ, УПИ ІV, УПИ V, УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34, УПИ І и УПИ ІІ в кв.32, УПИ V и УПИ VІ в кв.31 и промяна на улична регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213 до о.т. 214, о.т. 212 до о.т. 214 по плана на с. Дропла, общ. Балчик. В жалбата и в уточнителната молба се твърди, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като не е спазена императивната норма на чл.15, ал.1 от ЗУТ; не е изпълнено изискването на закона за започване на процедурата по искане и съгласие на всички собственици на имоти и носители на ограничени вещни права върху тях съгласно разпоредбата на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ; няма яснота относно мотивите за издаване на заповедта; липсват фактически основания за процедираното изменение, в т.ч. за заличаването на улиците и кварталите, предвидени с действащия ПУП – ЗРП от 1996г.; не е спазена изискуемата процедура за публикуване на заповедта на кмета на интернет страницата на общината и в един местен вестник. Сочи се, че оспореното предписание е издадено в противоречие със забраната по чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ, тъй като цели да узакони незаконно изграден строеж, находящ се в ПИ 23769.501.616 и ПИ 23769.501.350 по КК на с. Дропла, представляващ семеен хотел. Твърди се, че разрешената разработка не е съобразена с действащата кадастрална карта на с.Дропла, тъй като границите на новообразуваните урегулирани поземлени имоти не съвпадат с кадастралните им граници. Твърди се, че предвиденото с проекта заличаване на обслужващата улица от о.т. 212 до о.т. 214 е незаконосъобразно, тъй като води до влошаване на показателите на застрояване на собствения на жалбоподателя недвижим имот 348. Сочи се, че с премахването на улицата имотът остава само с едно лице към съществуващия от другата страна път и отпада възможността за застрояването му като ъглов парцел. Счита се, че заявителят ЕТ “Н.М.” не е легитимиран да възлага изменението на плана на част от урегулираните поземлени имоти, тъй като те са собственост на държавата, чиито права се упражняват от министъра на земеделието, храните и горите. Сочи се, че не е налице валидно дадено съгласие на държавата за изменение на плана, тъй като в приложените по делото заповеди на МЗХГ се съдържа само принципно съгласие за изработване на ПУП без посочване на конкретни имоти. Твърди се, че обжалваното предписание е издадено в противоречие с влязло в сила решение на ВКС, ІІ г.о., постановено по гр.д. № 6599/2014г., с което е уважен предявен от държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, срещу заявителя ЕТ „Н.М.“ иск по чл.108 от ЗС по отношение на част от имотите, предмет на исканото изменение. Сочи се, че с проекта за изменение на плана се завземат площи, които са признати за собственост на държавата с решението на съда, като липсва изрично изразено съгласие за промяна на границите им и сключен предварителен договор за прехвърляне на собствеността съгласно изискването на чл.15, ал.3 от ЗУТ. Твърди се, че не е спазена процедурата по даване на разрешение за изработване на ПУП, разписана в раздел ІІІ ЗУТ, липсва мотивирано и обосновано задание съгласно разпоредбата на чл.124а, ал.7 ЗУТ. Не са спазени изискванията на чл.125, 126 и 127 от ЗУТ. Твърди се, че с предписаното изменение незаконосъобразно се усвоят части от улици, като се отреждат за новообразуваните имоти на заинтересованото лице ЕТ „Н.М.“. Сочи се, че липсва съгласие на ОбС – Балчик и сключени предварителни договори за продажба на тези площи, които са публична общинска собственост. Излагат се доводи, че допуснатите нарушения са толкова съществени, че водят до нищожност на обжалвания акт. Поради това се иска да бъде прогласен за нищожен и да бъдат присъдени сторените от жалбоподателя разноски пред всички съдебни инстанции.

          С влязло в сила протоколно определение на съда, постановено при първоначалното разглеждане на делото (л.154-155 от адм. д. № 341/2017г. по описа на АдмС - Добрич), което запазва силата си по арг. от чл.226, ал.1 от АПК, жалбата е оставена без разглеждане в частта относно разрешеното със заповедта изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ  ІІІ, ІV и V в кв.34, УПИ І и ІІ в кв. 32, УПИ V и VІ в кв. 31 и промяна на уличната регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213 до о.т. 214 по плана на с. Дропла, община Балчик, поради което предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено жалбата в частта относно УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34 и промяна на улична регулация от о.т. 212 до о.т. 214 по действащия ПУП – ПРЗ от 1996г., в какъвто смисъл са и задължителните указания в решението на Върховния административен съд, с което е обезсилено първото решение по делото.   

Ответникът - кметът на община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, че обжалваната заповед не страда от такива съществени пороци, които да я правят нищожна. Заповедта е издадена от компетентен орган, в необходима писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е валиден административен акт, годен да породи целените с него правни последици. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - ЕТ „Н.М.“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес и просрочие, а в условията на евентуалност – за нейната неоснователност по подробно изложени доводи в писмения отговор и в пледоарията по същество. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане или евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

Заинтересованата страна – ПК „Устрем“ с. Дропла, не изразява становище по жалбата при новото разглеждане на делото.  

Заинтересованата страна – МЗХГ София, чрез процесуалния си представител, счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че процедурата по изменение на плана по отношение на държавните имоти, включени в градоустройствената разработка, е започнала след предварително съгласие от министъра на земеделието, храните и горите, изразено по повод на мотивирано искане от ЕТ „Н.М.“***.

Съобразявайки становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, административният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените по делото нотариален акт № 151, том VІІІ, рег. № 5910, нот. дело № 1264/2009 г. на нотариус с рег.№ 109 от регистъра на НК и договор за покупко-продажба на държавна земя - частна държавна собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ № ПО-06-012 от 16.07.2012 г. се установява, че жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идент. 23769.501.348 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик, урегулиран в УПИ VІ-348, кв.34 по ПУП – ПРЗ на с.Дропла, общ. Балчик, ведно с построената в него масивна стопанска сграда „Склад до Млекопункт“ със застроена площ от 128 кв.м., с идентификатор 23769.501.348.1 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик; поземлен имот с идентификатор 23769.501.349 по КККР с. Дропла, общ. Балчик, урегулиран в УПИ VІІ-349, кв.34 по ПУП – ПРЗ на с. Дропла, общ. Балчик, ведно с построената в него масивна стопанска сграда „Млекопункт“ със застроена площ от 75 кв.м., с идентификатор 23769.501.349.1 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик, както и асфалтова площадка с площ от 780 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 23769.501.350 по КККР на с. Дропла, общ. Балчик, урегулиран в УПИ VІІІ-350 по ПУП – ПРЗ на с. Дропла, общ. Балчик. В тази насока е и представеният по делото акт за частна държавна собственост № 4982 от 04.11.2011 г. за актуване на ПИ с идентификатор 23769.501.350 по КК на с.Дропла, общ. Балчик, в който е посочено, че собственик на изградената в имота асфалтова площадка с площ от 780 кв.м. е „АГРО-ММ“ ЕООД гр. Добрич.

С решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6599/2014 г. е признато за установено по отношение на заинтересованото лице ЕТ „Н.М.“, че държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, е собственик на редица недвижими имоти, находящи се в урбанизирана територия с трайно предназначение „стопански двор“ в землището на с. Дропла, общ. Балчик, попадащи изцяло или частично в поземлен имот с идентификатор 23769.501.603, нанесен в кадастралната карта от 2008г., в т. ч. целият ПИ 347 и части от ПИ 345, 346 и 350 по КК на с.Дропла от 2003г., като на основание чл.108 от ЗС е осъден да предаде на държавата владението на тези имоти. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК са отменени констативен нот. акт № 134 от 10.09.2008 г. и констативен нот. акт № 135 от 10.09.2008 г., в частта им, засягаща гореописаните недвижими имоти (лист 30-36 по адм. дело № 341/2017г. по описа на АдмС- Добрич). В производството по делото са привлечени като трети лица помагачи дружеството – жалбоподател в настоящото производство и община Балчик, по отношение на които влязлото в сила решение на ВКС също има действие.  

Видно от нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95 от 30.10.2009 г., т.VІІ, рег.№ 5139, дело № 1048 на нотариус с рег.№ 109 от регистъра на НК, вписан в СП - Балчик с акт № 178, т.ХІ, дело № 1661/2009г., ЕТ „Н.М.“ е закупил поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 6 184 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор № 23769.501.603 по КК на с. Дропла, общ. Балчик. От съпоставката на този нотариален акт с горецитираното решение на ВКС е видно, че те имат за предмет един и същ поземлен имот с идентификатор 23769.501.603, нанесен в кадастралната карта от 2008г. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че като основание за собствеността на праводателите на едноличния търговец е посочен нот. акт № 135/2008г., вписан в СП  - Балчик с акт № 54, т.VІІ, дело № 1967/2008г., който е частично отменен с решението на ВКС. Съгласно чл.297 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК влязлото в сила решение на гражданския съд е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България съгласно чл.297 от ГПК. Поради това и зачитайки обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението на ВКС, настоящият състав на съда счита, че горепосоченият нотариален акт не е годно доказателство за установяване на правото на собственост на заинтересованото лице ЕТ „Н.М.“ върху описания в него ПИ 603 от 2008г. в частта на включените в имота изцяло и отчасти държавни ПИ 345, 346, 347 и 350 по КК на с.Дропла от 2003г.     

Със заповед № 1086 от 27.12.1996 г. на кмета на община Балчик е одобрен кадастрален план и изменение на ЗРП на с. Дропла за квартали от 26 до 34, които обхващат територията на бивш стопански двор на с. Дропла.

Със заповед № 300-5-95/13.10.2003г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР за землището на с. Дропла, общ. Балчик.

Съгласно разрешение за строеж № 25 от 25.03.2010 г., издадено от главния архитект на община Балчик, на ЕТ „Н.М.“*** е разрешено да построи семеен хотел за селски туризъм в ПИ 23769.501.603 по КК на с. Дропла, общ. Балчик (лист 85-86 по адм. дело № 341/2017г. по описа на АдмС – Добрич).

Със заявление с вх. № 39-05-1 от 14.04.2016 г. ПК „Устрем“ с. Дропла и ЕТ „Н.М.“*** са поискали от кмета на община Балчик да бъде допуснато изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ  в кв. 31 по плана на с. Дропла. Към заявлението е приложено задание и скица с предложение за изменение на ПУП – ПРЗ в обхват УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ  в кв. 31 по плана на с. Дропла. Искането за изменение на плана е мотивирано с възникнала необходимост от реализиране на инвестиционна иницатива. В заданието е посочено, че улици от о.т. 216 до о.т. 214; о.т. 213 до о.т. 214; о.т. 212 до о.т. 214 обслужват имоти, върху които вещно право имат възложителите, поради което е направено предложение за изменение на ПР чрез образуване на улични отсечки от о.т. 216 до о.т. 216а и от о.т.212 до о.т. 212а и закриване на улица от о.т.213 до о.т. 214. Предложено е квартали 31, 32 и 34 да се обединят в кв. 35, като се променят само УПИ ІІІ, ІV, V, VІІ и ІХ в кв.34, УПИ І и ІІ в кв.32, УПИ V и VІ в кв.31, а останалите урегулирани имоти да останат идентични с първообразите си. В проектното предложение на ПЗ е предвидено новообразуваните УПИ ІІІ, ІV, V и VІ в кв.35 да бъдат отредени за предимно производствена зона, с ниско етажно застрояване, като са посочени и стойностите на показателите на застрояване – максимална плътност на застрояване – 80%; максимална интензивност на застрояване – Кинт. = 2,5 и процент на минималната озеленена площ – 20%. Към заявлението са приложени документи за собственост на заявителя ПК „Устрем“ с.Дропла. По отношение на заявителя ЕТ „Н.М.“ е приложено единствено разрешение за строеж № 25/25.03.2010г., видно от представената по делото административна преписка.   

С решение № 137 по протокол № 12 от 16.05.2016 г. ОбС Балчик е дал съгласие за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ в кв. 31 по плана на с. Дропла и промяна на улична регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213 до о.т. 214, о.т. 212 до о.т. 214 по плана на с. Дропла, общ. Балчик, като е упълномощил кмета да извърши последващи действия по изпълнение на решението (лист 98 по адм.д. № 341/2017г. по описа на АдмС – Добрич).

С писмо от 18.05.2016г. ОДЗ Добрич е сезирала областния управител на област Добрич, председателя на ОбС Балчик и кмета на община Балчик, че няма съгласие на държавата за изменение на плана по отношение на държавните имоти.

С писмо с изх.№ 66-3196 от 10.06.2016 г. зам. министърът на земеделието и храните е заявил, че министърът на земеделието и храните вече е изразил своето съгласие, в качеството си на собственик на имотите, държавна собственост, с две свои предходни заповеди. Съгласно заповед № РД46-713/27.08.2015г. министърът на земеделието и храните е дал съгласие за изработване на ПУП за имотите от ДПФ, находящи се в кв.32 в землището на с. Дропла, предмет на влязло в сила решение №75/16.07.2015 г. по гр. д. 6599/2014 г. по описа на ВКС. Със заповед № РД46-812/05.11.2015 г. министърът на земеделието и храните е допълнил т.1 от предходната си заповед, като към кв.32 е добавил и кв.34. (лист 175-176 по адм. дело № 341/2017г. по описа на АдмС – Добрич).

Главният архитект на община Балчик е дал становище, че на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ може да се допусне изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ, ІV, V, VІІІ, ІХ в кв. 34, УПИ І и ІІ в кв. 32 и УПИ V И VІ  в кв. 31 по плана на с. Дропла и промяна на улична регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213 до о.т. 214, о.т. 212 до о.т. 214 по плана на с. Дропла, общ. Балчик (лист 99 по адм. дело № 341/2017г. по описа на АдмС – Добрич). Приел е, че са представени документи за собственост на заявителите, като по отношение на ЕТ “Н.М.” е цитирал именно горепосочения нотариален акт № 95/2009г., вписан в СП – Балчик с акт № 178, т.ХІ, дело № 1661/2009г.   

Със заповед № 751 от 13.07.2016 г. на кмета на община Балчик е разрешено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ, УПИ ІV, УПИ V, УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34, УПИ І и УПИ ІІ в кв.32, УПИ V и УПИ VІ в кв.31 и промяна на улична регулация от о.т. 216 до о.т. 214, о.т. 213 до о.т. 214, о.т. 212 до о.т. 21 по плана на с. Дропла, общ. Балчик. Постановено е планът да бъде разработен в цифров и графичен вид съгласно Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, както и че предписанието спира прилагането на действащия устройствен план в съоветствие с чл.135, ал.6 от ЗУТ в частта, за която се отнася. В мотивите към заповедта е посочено, че се издава въз основа на постъпило искане вх. №39-05-1/14.04.2016 г. от ЕТ „Н.М.“*** и ПК „Устрем“ с. Дропла, решение №137 от протокол 12/16.05.2016 г. на Общински съвет Балчик, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и становище на главния архитект.

По делото не са налице доказателства за уведомяване на жалбоподателя за обжалваната заповед. Всички приложени по адм. дело № 341/2017г. по описа на АдмС – Добрич съобщения, известия за доставяне и служебна бележка са свързани със съобщаването на изработения след издаването на заповедта проект за изменение на плана по реда на чл.128 от ЗУТ, поради което са неотносими към настоящия спор и не подлежат на обсъждане от съда.  

От изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като неоспорена от страните и обективно и компетентно изготвена, се установява, че действащият ПУП за кв.31,32 и 34 е одобрен със заповед № 1086/27.12.1996 г. на кмета на община Балчик. По този план регулационните линии на имотите са проведени според извършеното парцелиране на бившия стопански двор, проектирани са улици по съществуващите вътрешни пътища на стопанския двор или за сметка на площи от някои имоти по кадастралния план. Върху отклонението на стария вътрешен път на стопанския двор, означено с П3 на приложение № 2 към заключението, е проектирана улица от о.т. 212 до о.т. 214. В тази си част регулационният план не е свързан с отчуждителни производства, поради което е приложен с влизането му в сила. От о.т. 212 до оградата на заличения ПИ 603 пътят съществува на място, като с проекта за изменение е включен в новообразувания УПИ Х, кв.35. От оградата на отпадналия ПИ 603 до о.т. 214 пътят е завзет и се обработва, като с проекта за изменение е приобщен към проектен УПИ VІ, кв.35. В действащата кадастрална карта на с.Дропла от 2003г. южната част на отсечката е изчертана като улица, но е нанесена в ПИ с идентификатор 23769.501.542 с начин на трайно ползване „ниско застрояване“, което според вещото лице е техническа грешка. В тази насока е и приложение № 23 от заключението, където процесната част от пътя е маркирана с плътни черни линии. Съгласно приложение № 25 от заключението северната част на улицата попада в ПИ с идентификатор 23769.501.543, с начин на трайно ползване “За второстепенна улица”, като в регистъра на недвижимите имоти тя е вписана като собственост на община Балчик.       

Според заключението на вещото лице квартал 34 по плана от 1996г. попада в производствена зона, като намиращите се в него УПИ VІІІ и УПИ ІХ са предназначени за „стопански дейности“ или „производствени функции“. Тези имоти са идентични съответно с ПИ с идентификатори 350 и 347 (понастоящем ПИ 616 без одобрено изменение) по действащата КК на с.Дропла от 2003г., като за тях няма изработен и одобрен ПУП – ПЗ от 1996г. Има одобрен проект за застрояване на ПИ с идентификатор 23769.501.603 от 2008 г. с площ от 6184 кв.м., по отношение на който няма издадена заповед за изменение на КККР. Този имот включва ПИ 343 (сега ПИ 615), ПИ 347 (сега ПИ 616), части от ПИ 345, 346 и 350, улица о.т. 213 - о.т.214 и северната част на улична отсечка о.т. 212 - о.т.214 по действащата КК на с.Дропла от 2003г., като именно той е предмет на нотариалния акт на заинтересованото лице ЕТ „Н.М.“ от 30.10.2009г. Въз основа на този нотариален акт едноличният търговец възлага изработването на ПУП – ПЗ за имота, който е одобрен със заповед № 1158/19.10.2009г. на кмета на община Балчик. Планът е изработен върху изменената кадастрална карта от 2008г., като действащият ПУП – ПР от 1996г. е игнориран. На базата на този ПУП – ПЗ и одобрен инвестиционен проект на ЕТ „Н.М.“ е издадено разрешение за строеж № 25/25.03.2010г. за изграждането на „Семеен хотел за селски туризъм“ в ПИ 603. Изградената въз основа на това разрешение за строеж сграда е нанесена на кадастралната карта на с.Дропла първоначално с идентификатор 603.4, а впоследствие с идентификатор 616.1, като понастоящем е разположена на вътрешнорегулационната линия между УПИ VІІІ и УПИ ІХ по плана от 1996г. С предложеното изменение УПИ VІІІ и УПИ ІХ отпадат, като се образуват нови УПИ VІ и УПИ VІІ. Новообразуваният УПИ VІ има сложна конфигурация с площ от 7075 кв.м., включващи 6184 кв.м. от отпадналия ПИ 603 и 891 кв.м. от ПИ 345. Проектен УПИ VІІ съвпада по площ с асфалтовата площадка, предмет на нотариалния акт на жалбоподателя от 2009г. По отношение на проектен УПИ VІ е предвиден план за нискоетажно свързано застрояване с проектни УПИ V и УПИ Х. В заключението си вещото лице е посочило, че ПИ 603, образуван без заповед за изменение на КК и впоследствие отпаднал по силата на съдебното решение на ВКС, има масивна ограда, която в южната си част е разположена навътре в съседните имоти – ПИ 345 и ПИ 350 по действащата КК на с.Дропла. В предложението за изменение на плана за регулация южната вътрешнорегулационна граница между новообразуваните УПИ VІ и УПИ VІІ е предвидена точно по тази ограда, като ПИ 345 е приобщен изцяло към УПИ VІ.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че исканото изменение на регулационния план не съответства на действащата кадастрална карта на с.Дропла от 2003г. Предвиденото с проекта за изменение заличаване на уличната отсечка безспорно ще повлияе върху бъдещия режим на застрояване на УПИ VІ-348 по действащия ПУП от 1996г., който се превръща от ъглов урегулиран имот с две лица в урегулиран имот с едно лице към улица.     

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:     

Предмет на оспорване в настоящото производство е мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план по чл.135, ал.3 от ЗУТ, което съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. С жалбата се претендира нищожност на оспореното предписание, поради което и на основание чл.149, ал.5 от АПК тя не е ограничена във времето. Жалбоподателят се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗУТ и има право да обжалва заповедта в частта относно проектираното изменение на УПИ ­­VІІІ и УПИ ІХ в кв.34 и уличната регулация от о.т. 212 до о.т.214. Дружеството е собственик на асфалтова площадка, находяща се в УПИ VІІІ - предмет на самия план. С изменението се предвижда изместване на вътрешната регулационна граница между УПИ VІІІ и УПИ ІХ, като целият УПИ ІХ и част от УПИ VІІІ се включват в нов УПИ, поради което той е активно легитимиран да обжалва заповедта и за двата имота. Не подлежат на разглеждане възраженията на заинтересованата страна ЕТ „Н.М.“, че по своята характеристика и предназначение асфалтовата площадка не може да бъде обект на право на собственост или на ограничено вещно право, след като е налице нотариален акт, легитимиращ жалбоподателя като неин собственик. Дружеството има правен интерес да обжалва предписанието и по отношение на закритата с проекта обслужваща улица от о.т. 212 до о.т. 214, която е съседна на притежавания от него УПИ VІ-348, кв.34. Със заличаването и включването на улицата в два новообразувани УПИ безспорно се променя предназначението й, поради което дружеството попада в кръга на заинтересованите лица по чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, имащи право на жалба срещу предприетото изменение. Ирелевантно е възражението на заинтересованата страна ЕТ „Н.М.“, че промяната на съществуващата улична регулация не променя устройствените показатели на имота на жалбоподателя, тъй като законодателят сам е предвидил, че съседните имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, когато се променя предназначението на имотите – предмет на плана, което в случая не е спорно.         

С оглед на изложеното съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

Оспореното предписание по чл.135, ал.3 от ЗУТ изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. чл.136, ал.1 от ЗУТ и е в необходимата писмена форма. При издаването му обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, които заедно водят до неговата нищожност.

Предпоставките, при които е допустимо изменение на влезли в сила ПУП, са регламентирани в чл.134 от ЗУТ, а редът и условията за реализиране на това изменение са указани в чл.135 и чл.136 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗУТ заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. В случая искането за изработване на проект за изменение на плана по отношение на УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34 и улична регулация о.т. 212 – о.т. 214 по действащия регулационен план от 1996г. е подадено от лице, което не е техен собственик. Съгласно данните в КККР, АЧДС № 4982/04.11.2011г. и горецитираното решение на ВКС, постановено по спора по чл.108 от ЗС, урегулираните поземлени имоти са собственост на държавата, съществуващата в един от тях асфалтова площадка е собственост на жалбоподателя, а изградената улична отсечка е публична собственост на общината. Единственото, което свързва заявителят с процесните имоти, е изградената на вътрешната регулационна граница между УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34 сграда – семеен хотел, която според данните в кадастралния регистър е негова собственост, но това не го легитимира да прави искане за изменение на плана за регулация за двата УПИ, предвиждащо разместване на вътрешните им регулационни линии, а още по-малко на плана за улична регулация, защото това е в правомощията единствено и само на собствениците на имотите. Вярно е, че държавата в лицето на министъра на земеделието, храните и горите и общината в лицето на Общински съвет – Балчик са изразили съгласие за изменение на плана, но това не може да замести липсата на надлежно подадено искане от тяхна страна по чл.135, ал.1 от ЗУТ. Освен това в представените по делото заповеди на министъра на земеделието и храните от 2015г. е дадено съгласие за изменение на плана за регулация в изпълнение на решението на ВКС, а не по повод на заявлението на ЕТ “Н.М.” от 2016г., поради което не може да се приеме, че е налице валидно волеизявление на държавата във връзка с претендираното от търговеца изменение на действащия ПУП. Следователно административният орган се е произнесъл по едно недопустимо искане като предявено от нелегитимирано лице и постановеният от него акт е недопустим поради това.

Със заявлението по чл.135, ал.1 от ЗУТ се правят искания за изменение на действащи устройствени планове, а в случая от доказателствата по делото е видно, че за УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34 няма изработен и одобрен ПУП – ПЗ, който да бъде изменен. Следователно в случая не се касае за изменение на вече действащ ПЗ, а за изработване на съвсем нов план за застрояване, поради което неправилно е приложена процедурата по чл.135, ал.1 от ЗУТ и издадената по чл.135, ал.3 от ЗУТ заповед е без предмет в тази й част.       

На следващо място проектното предложение за изменение на регулационния план не е съобразено с действащата кадастрална карта на с.Дропла от 2003г., тъй като от писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза се установява, че дворищнорегулационните линии на новообразуваните УПИ VІ и УПИ VІІ в кв.35 не са прокарани по имотните граници на включените в тях поземлени имоти, в т.ч. ПИ 350 и ПИ 347 (616), заснети и отразени в кадастралната карта, а по имотните граници на заличения ПИ 603, предмет на разрешения спор по чл.108 от ЗС. Разбира се, регулационните линии на УПИ могат да не съвпадат с имотните граници, но само ако е налице предварително съгласие на собствениците им, а в случая няма изрично дадено съгласие за промяна на регулационните граници на държавните УПИ VІІІ и УПИ ІХ чрез създаване на нов общ УПИ, следващ имотните граници на заличения ПИ 603. Следователно с разрешението за изработване на искания проект би се стигнало до съществено несъответствие между имотните и регулационните граници на поземлените имоти, включени в обхвата на разработката, и до стабилизиране на невярната кадастрална основа от 2008г., каквато не е целта на закона. 

От друга страна, в приложената по делото административна преписка се съдържат две предложения за изменение на плана, които съществено се различават по своя обхват и съдържание. В първото от тях на л. 66 от адм. дело № 341/2017г. новопроектираният УПИ VІ – 603 е с по-малка площ и не включва южната част на УПИ І-345 по действащия план от 1996г., а изработеният за него ПЗ не предвижда свързано застрояване на границата с новообразувания УПИ Х – 346. В това предложение не е предвидено и заличаване на цялата уличната отсечка о.т.212 – о.т.214, а само на северната й част, която се включва в проектен УПИ VІ-603, докато южната й част запазва предназначението си и от нея се образува нова улична отсечка от о.т.212 до о.т.212а. Във второто предложение пък на л. 148 от адм. дело № 341/2017г. УПИ І-345 по действащия план от 1996г. е включен изцяло в проектен УПИ VІ-603, за който е предвидено свързано застрояване на границата с новообразувания УПИ Х-346, а уличната отсечка от о.т. 212 до о.т. 214 отпада изцяло от плана и се приобщава към проектен УПИ Х-346, за който също е предвиден план за застрояване. По същество първата скица - предложение съответства по обем и предмет на приложеното към заявлението задание, но от доказателствата по административната преписка не може да се направи категоричен извод кое от двете предложения е разгледал административният орган и какъв е обхватът на разрешеното от него изработване на проект за изменение на плана. Към обжалваната заповед липсва приложена графична част, съставляваща нейна неразделна част. В мотивите към заповедта се препраща към искането за изменение, но от неговото съдържание не може да се определи еднозначно коя скица – проект е послужила като основа за произнасянето на органа, защото в заявлението е посочено единствено, че проектът обхваща урегулираните поземлени имоти в квартали 31, 32 и 34, но не и уличната регулация. Вещото лице също не е констатирало, че по делото са налице две различни предложения за изменение, като се е концентрирало само върху второто предложение, с което е заличена обслужващата улица, без да се мотивира защо приема, че именно това е разгледаното и разрешеното изменение на плана. Наличието на две скици – предложения за изменение на плана и липсата на изрично препращане към една от тях прави абсолютно неясна и неразбираема волята на административния орган относно границите и предмета на издадената от него заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ. 

Оспорената заповед не отговаря и на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в нея и в придружаващата я административна преписка не са изложени каквито и да е фактически основания, които да налагат исканото изменение на плана и да обосновават целесъобразността от промяната на имотните граници. В становището на главния архитект е цитиран нотариалният акт на заинтересованото лице ЕТ “Н.М.” от 2009г., предмет на който е заличеният ПИ 603 по неодобреното изменение на кадастралната карта от 2008г. И в двете скици с предложение за изменение на плана се предвижда обособяването на нов УПИ VІ, който се отрежда за ПИ 603. Този имот по площ и граници съвпада напълно със заличения ПИ 603 и включва както усвоените части от държавните поземлени имоти с идентификатори 345, 346, 347 (настоящ ПИ 616) и 350, предмет на уважения иск по чл.108 от ЗС, така и площта на ПИ 343 (настоящ ПИ 615) по КК на с.Дропла, който не е предмет на съдебния спор и съгласно записванията в кадастралния регистър е собственост на ЕТ “Н.М.”. Следователно с обособяването на новия УПИ VІ се обединяват имоти или се придават части от имоти, които са собственост на различни лица, което е възможно само при две хипотези – общ УПИ за отделните имоти или отреждането на самостоятелни УПИ за отделните имоти чрез придаване на части от тях към съседните имоти, но само при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ. Нито една от тези хипотези не е налице, като вместо това е подменена цялата кадастрална основа на редица поземлени имоти чрез заличаване на едни или придаване на части от други поземлени имоти, по-голямата част от които са държавна собственост. Ако се съди по това, че новообразуваният УПИ VІ следва изцяло имотните граници на заличения ПИ 603, може да се направи извод, че предложеното изменение на плана за регулация в частта на УПИ VІІІ и УПИ ІХ и северната част на улична отсечка о.т.212 – о.т.214 цели единствено и само възстановяване на границите на незаконно заснетия в кадастралната карта поземлен имот, предмет на нотариалния акт на ЕТ “Н.М.” от 2009г., и заобикаляне на вещноправните последици на влязлото в сила решение на ВКС по чл.108 от ЗС. За това говори и обстоятелството, че в заданието за изработване на ПУП едноличният търговец е посочен като собственик на имотите, за които се предлага изменение на плана, а като такъв го е посочил и главният архитект на общината в становището си по чл.135, ал.4 от ЗУТ, позовавайки се на горецитирания нотариален акт. Следователно предписанието на кмета на община Балчик в обжалваната му част е незаконосъобразно до степен на нищожност, защото разрешеното с него изработване на проект за изменение на плана не се налага за задоволяване на законови изисквания, а е насочено към неправомерно облагодетелстване на заявителя ЕТ „Н.М.“ като собственик на един от имотите, включени в новообразувания общ УПИ.    

В случая като материалноправно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, съгласно която влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, но от доказателствата по делото е видно, че не са налице предпоставките на тази хипотеза, като целените с акта правни последици сочат единствено за превратно упражняване на власт и преследване на неправомерен резултат. Когато в мотивираното предложение за изменение на плана се предлага промяна на вътрешните регулационни линии на съседни урегулирани поземлени имоти, при подаване на искането по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е необходимо да се приложат и предварителни договори по чл.15, ал.3 от ЗУТ. След като в случая части от УПИ VІІІ, кв.34 и целият УПИ ІХ, кв.34 се обединяват в един общ УПИ с УПИ V-343 (сега 615), собственост на заявителя ЕТ „Н.М.“, то към заявлението е следвало да бъде приложен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ за изменение на вътрешните регулационни граници между имотите, какъвто очевидно не е налице. От текстовата и графичната част на предложението за изменение на плана не е ясно как се размества собствеността в новообособения УПИ VІ-603, кв.35, но ако е налице отнемане на държавна собственост без надлежно дадено съгласие на държавата, то това би означавало допускане на пряко отчуждително действие чрез регулация, което е недопустимо при действието на ЗУТ. Това би сочело на целени противоправни последици и несъответствие на оспореното предписание с целта на закона, което обуславя изключително висока степен на допуснат порок. Отнемането на собственост без съгласие на собственика на засегнатите имоти, оформено със заявление и предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ, представлява нарушение на норма с императивен характер, която касае валидността на акта. От друга страна, наличието на приложена улична регулация съгласно заключението на вещото лице води до извод, че обслужващата улица от о.т. 212 до о.т.214 като част от уличната мрежа в рамките на населеното място представлява публична общинска собственост по аргумент от чл.2, ал.1, т.2, във вр. чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, във вр. §7, т.4, пр.2 от ПЗР на ЗМСМА и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОС не може да се отчуждава и прехвърля в полза на трети лица освен ако не бъде обявена за частна общинска собственост по реда на чл.6 от ЗОС. Със заличаването на улицата и присъединяването й към новообразуваните УПИ VІ и УПИ Х в кв.35 на практика се извършва придаване по регулация по силата на плана, което е недопустимо с оглед на забраната за разпоредителни действия с имоти публична собственост, независимо от взетото за това решение на ОбС – Балчик.                 

По изложените съображения оспореното предписание в обжалваната му част се явява издадено в противоречие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Противоречието е толкова съществено и радикално, че обуславя най-тежкия порок – нищожност на обжалвания акт и прави невъзможно съществуването му в правния мир.        

С оглед на горното съдът приема, че жалбата е основателна и следва да обяви нищожността на заповедта в обжалваната й част, без да обсъжда останалите възражения за нейната незаконосъобразност, вкл. и по отношение на незаконността на изградения строеж на вътрешната регулационна граница между УПИ VІІІ и УПИ ІХ и нарушаване на забраната по чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ, което не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.    

С частичното прекратяване на производството по делото и намаляване на обхвата на обжалването отпада качеството на заинтересована страна на конституираната от съда ПК “Устрем”, поради което производството по отношение на нея следва да бъде прекратено.   

С оглед на изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на общо 2747, 10 лева, от които 1316 лева - разноски пред първата инстанция при първоначалното разглеждане на делото, 800 лева – разноски пред касационната инстанция, и 631, 10 лева – разноски пред първата инстанция при второто разглеждане на делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Останалите страни нямат право на разноски по делото. 

          Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 751/13.07.2016 г. на кмета на община Балчик В ЧАСТТА, в която е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ и УПИ ІХ в кв.34 и промяна на улична регулация от о.т. 212 до о.т. 214 по ПУП – ПРЗ на с. Дропла, общ. Балчик.

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на „АГРО-ММ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Д-р Иван Пенаков“ №9, ет.3, офис 10, представлявано от управителя С.Д.М.,  сумата от 2747, 10 лева, представляващи сторени по делото разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на заинтересованата страна ПК “Устрем”, с.Дропла, общ. Балчик, представлявана от Димитър Димитров. 

Решението е постановено при участието на заинтересованата страна ЕТ „Н.М.“, представлявано от Н.М., със седалище и адрес на управление с.Дропла, общ.Балчик, ул. „Стара планина“ № 3а. 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото, може да се обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                       Административен съдия :