Решение по дело №778/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 518
Дата: 21 ноември 2019 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20194400500778
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И E

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на  двадесет и четвърти  октомври        през двехиляди и деветнадесета     година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА  ПАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                      КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                                                  

 при секретаря  Евгения Луканова       като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 778 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

                      Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

             С решение   1407 от 22.07.2019 г по гр. дело № 1990 /2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ   предявения иск от  Ч.К.П., ЕГН **********, чрез  адв. В.  П. ***, съдебен адрес:***. ***,  против ОД на МВР – ПЛЕВЕН, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ***, с правно основание чл. 140  от КТ,  чл.178, ал.1,т.3 вр. с чл. 179, ал.1 ЗМВР; чл. 187, ал. 5, т. 2 и  цена на иска 1170 лв. и по чл. 86 ЗЗД и цена на иска 135  лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

           Срещу така постановеното  решение  въззивна  жалба е подадена от Ч.п. чрез адв. В.П., в която се възразява ,че решението на РС  - Плевен   е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.  Възразява се, че е предявен иск за незаплатен извънреден труд  след превръщането на същия от нощен в дневен по реда на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ. Възразява се, че заплащането на този труд следва да е  съгласно разпоредбата на чл. 262 от КТ и такъв подход е възприет от ВЛ по делото – с 50% увеличение при сумирано изчисление на работното време. Възразява се, че в чл. 187 ал.3 изр. Последно от ЗМВР е допусната възможността за полагане на нощен труд между 22 ч и 6 ч като тези часове не следва да надвишават 8 ч за всеки 24 –часов период.Възразява се, че е налице празнота в наредбите от 2015 и 2016 г относно нормата за уреждане на заплащането на този вид труд и неговото превръщане, поради което следва да се прилага  НСОРЗ, тъй като в противен случай служителите в МВР биха били поставени в неравностойно положение спрямо работници и служители по трудово правоотношение. Възразява се, че в мотивите на съда не се съдържа анализ на изложените от страните фактически твърдения и правни доводи  като не става ясно как съдът е достигнал до своите изводи. Възразява се, че липсата на мотиви по смисъла на чл. 236 ал.2 от ГПК води до липса на съдебно решение.  

              Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се ,че  макар и кратко, решението на РС – Плевен е мотивирано. Посочено е, че не е налице извънреден труд. Възразява се, че правилно съдът е приел, че  за служителите на МВР е разрешено полагането на 8 ч нощен труд, няма твърдения в ИМ за полагане на нощен труд в по – малък размер. Твърди се, че е правилен изводът на съда за неприложимост на НСОРЗ.Другата страна е държавен служител и неговите правоотношения се уреждат съгласно ЗМВР. Законодателят е разграничил неговия статут и този на държавните служители. В чл. 178 и сл. от ЗМВР са уредени допълнителните възнаграждения за държавните служители. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът е следвало да се съобрази с постановената съдебна практика.   Претендира се  потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

                Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:

                 ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

                СПОРНИТЕ  въпроси   по делото касаят  наличието на условия за заплащане на дължимо  трудово възнаграждение за  положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв

        РС –  Плевен   е приел ,че   е било безспорно  между страните по делото, че са били в служебни правоотношения през процесния период.  Наредбата за структурата и организацията на работната заплата  не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.   Според РС – Плевен налице  е и специална нормативна уредба по отношение  отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не са приложими  разпоредбите на НСОРЗ.   За да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. От въпросите към ВЛ е било  видно, според РС,  че ищецът не  е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с  коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.  В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за  служители на МВР същото ще е  8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава  коефициент 1. В такъв случай,  според РС, ответникът вече  е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. В този смисъл РС е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

 

                  Решението на  РС –   Плевен   е  частично незаконосъобразно.

        Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които  не се споделят  от въззивния съд.

        Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                   През процесния исков период са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

            Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от  Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.

            След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.

                Липсата на изрична норма  не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото  в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос.

 

              При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,  следва да се приеме, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.

Писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) няма нормативна сила и  анализирането му  би довело до противоречиви разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.

  Съгласно  чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.

На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.

По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.

За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).

   С оглед гореизложеното следва да се приеме ,че положените съгласно приетата по делото съдебна експертиза часове нощен труд за периода 1.01.2018 до 30.06.2018 г не следва да се превръщат в  дневен  такъв. Касае са за 411 часа по заключението на ВЛ ,л. 41  от първоинстанционното дело.Тези 411 часа следва да се извадят от общия брой часове нощен труд, подлежащи на превръщане или от всички  часове нощен труд 1303 ч остават 892 часа за превръщане. След превръщането тези часове стават 1020. Разликата е 128 часа, които следва да се умножат по ставка съгласно заключението на ВЛ по 6,29 лв. Общият размер възлиза на 805,12 лв, в какъвто размер следва да се уважи предявения иск, а за разликата решението да се потвърди в отхвърлителната част. В този случай и след съобразяване на размера на главницата лихвата е в размер на 74,78 лв, в какъвто размер предявения иск следва да се уважи, а в отхвърлителната част решението да се потвърди.

 

          С оглед гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение и в частите относно разноските като вместо това се осъди ОД на МВР – Плевен да заплати държавна такса по сметка на Пл ОС в размер на 100 лв. Представен е списък за разноски на ищеца пред първата инстанция в размер на 350 лв адвокатски хонорар. В отговора е налице принципно възражение за прекомерност. Съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските вънаграждения размерът на адвокатското възнаграждение е  321,35 лв до който размер следва да се редуцира. Претендирано е и юрк. възнаграждение от другата страна. Същото следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК и ЗПП в размер на 100 лв с оглед фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на материалния интерес исковете общо са уважени в размер на 67,42 %. Пред въззивната инстанция е представено пълномощно за адв. В.П. и договор за правна помощ при възнаграждение в размер на 200 лв.  Дължимите разноски от ОД на МВР са в размер на 351,25 лв за двете инстанции, а размерът на юрк. възнаграждение  съобразно изхода на делото е 65,16 лв или след компенсация следва да се осъди ОД на МВР да заплати разноски на другата страна в размер на 286,09 лв.

         

               Водим от горното, съдът

                                           Р  Е  Ш  И      :

               ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1407 от 22.07.2019 г по гр. дело № 1990 /2019 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от  Ч.К.П., ЕГН **********, чрез  адв. В.  П. ***, съдебен адрес:***. ***,  против ОД на МВР – ПЛЕВЕН, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ***, с правно основание чл. 140  от КТ,  чл.178, ал.1,т.3 вр. с чл. 179, ал.1 ЗМВР; чл. 187, ал. 5, т. 2 и  цена на иска 1170 лв. ДО РАЗМЕР НА 805,12 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

               ОСЪЖДА  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен,                *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ч.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***. ***, адв. В.П.  на осн. чл. 140  от КТ,  чл.178, ал.1,т.3 вр. с чл. 179, ал.1 ЗМВР; чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 805,12 лв, представляваща неизплатено трудово възнаграждение след превръщане на нощен в дневен труд за периода 1.08.2017 г до 31.03.2019г, заедно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 2.04.2019г до окончателното изплащане на сумата

                ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1407 от 22.07.2019 г по гр. дело № 1990 /2019 г по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от  Ч.К.П., ЕГН **********, чрез  адв. В.  П. ***, съдебен адрес:***. ***,  против ОД на МВР – ПЛЕВЕН, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ***, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена на иска 135  лв ДО РАЗМЕР на 74,78 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

               ОСЪЖДА  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен,                *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ч.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***. ***, адв. В.П.  на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва за забава върху неизплатената главница в размер на 74,78 лв за периода 1.08.2017 г до 31.03.2019г

              ОСЪЖДА  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен,                *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ч.К.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***. ***, адв. В.П. деловодни разноски в размер на 286,09 лв за двете инстанции  

            ОСЪЖДА  ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен,                *** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Плевенски окръжен съд  държавна такса в размер на 100 лв и разноски за експертиза от бюджета на съдебната власт в размер на 67,42лв

             ПОТВЪРЖДАВА АТАКУВАНОТО РЕШЕНИЕ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ  

            

   РЕШЕНИЕТО       не подлежи на  обжалване

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :

 

               ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЕКАТЕРИНА ПАНОВА :

                Считам, че следва  по делото да е категорично установено, че са налице отработени часове от служителя над тримесечната норма при сумарното изчисляване на работното време. По делото липсва такава експертиза – за  тримесечната норма и за разликата отработени часове над нея, ако има такива.