Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2293
05.06.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18474 по
описа на съда за 2017г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД от П.М.А.
срещу Д.А.А..
Претенция от името на Й. А. е
предявена с уточняващата молба от 08.12.2018г., като е представен нов вариант
на исковата молба. С определение от 11.12.2017г. искът от Й. А. не е приет за съвместно
разглеждане.
Ищцата П.М.А. твърди, че заедно
с покойния си ***** А. А. са живели с ****с идентификатор ****** по КК на гр. П.,
от ****. до неговата смърт на *****., като имотът представлявал тяхно семейно
жилище. Жилището било съсобствено между **** й, ***** му- Й. А. и ***** му-
ответницата Д.А., при квоти съответно 1/6 ид.ч., 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. На ****.
Й.А. прехвърлила правата си на ответницата срещу задължение за издръжка и
гледане. След смъртта на А. А. притежаваната от него 1/6 ид.ч. преминала в
собственост на неговите наследници: ***** му П.А. и ***** му Й.А.. В периода от
2013 г. до 2016г. ищцата и **** й извършили редица подобрения в самото жилище,
приземна стая, представляващо обслужващо помещения към СОС, на вратата на
избата към СОС, в общите части на сградата и в дворното място (подробно описани
в исковата молба и уточненията). Всички подобрения били финансирани с общи
средства на ищцата и покойния й ****, като общата им стойност била 10250 лева.
Твърди, че от нея ответницата като собственик на 5/6 ид.ч. от имота дължала
8541.67 лева. Предвид прекратяването на имуществената общност, претендира
ответницата да бъде осъдена да й заплати за подобренията сумата от 4270.56 лева
на собствено основание и сумата от 2135.29 лева, като наследник на А. А.. Не
претендира разноски.
Ответницата
подава
в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените претенции. Оспорва твърденията за извършването на
подобренията, както и за извършването им през последните години. Намира, че
няма житейска логика ищцата да е започнала да живее в имота през ****., а
подобренията да са направени едва през последните години. Ако се установи
извършването на подобрения твърди, че те са били направени от родителите на А.А..
Оспорва се извършването на всички подобрения през посоченото в исковата молба време.
По отношение на тези в общите части намира, че следва да бъдат разпределени
между всички съсобственици в сградата. Относно изградените в имота бараки,
намира, че представляват незаконни строежи и обременяват имота с необходимостта
от тяхното премахване. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Предвид възраженията за нередовност на исковата молба, на първо място следва да се
посочи, че в случаите, когато е предявен иск за заплащане на разноски по
извършени строително монтажни работи в имот, следва да се изложат твърденията
на ищеца за това в какво са се състояли тези работи, без да е необходимо ищецът
да посочва изрично всяка отделна позиция за работа, разбирана като отделните
действия, необходими за извършване на работата- Решение № *****. гр. д. №
272/2012г. на ВКС IV г.о. В настоящия случай в исковата молба са
изложени достатъчно обстоятелства в тази насока (след изпълнението на дадените
указания) и не е необходима допълнителна конкретизация.
От представения протокол от о.с.з по
гр.д. 5878/1993г. се установява, че в дял на Й. А., А. А. и Д.А. е предоставен
втория етаж от триетажна жилищна сграда, две избени помещения, 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от имота. В одобрената от съда спогодба за
делба е записано, че собствеността е разпределена между тях при квоти 4/6 ид.ч.
за Й. А., 1/6 ид.ч. за А. А. и 1/6 ид.ч. за Д.А.. С договор от *****.,
обективиран в нотариален акт, Й. А. е прехвърлила на Д.А. притежаваните от нея
права в имота.
Принципното
положение е, че при извършване на подобрения в чужд имот, за собственика
възниква задължение към подобрителя, ако в резултат от извършеното имотът е
увеличил стойността си. Задълженията за заплащане на подобренията възникват в
тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато
те са били извършени. Поради това ответницата, като собственик на 5/6 ид.ч. през
целия период, когато се твърди да са извършени ремонтите, се явява
материалноправно легитимира по предявените искове.
От
показанията на свидетелите Р.Т. и Н.Ч. се установява, че ищцата и покойния *******
са заживели в имота след сватбата им. Били направени редица подобрения, а
именно: парапет на стълбището, смяна на дограма, боядисване, поставяне на тапети
с някой от стаите, поставяне на врата на стая в сутерена, поставяне на
ламиниран паркет, плочки и изработка на мивка в стая в сутерена, смяна на ВиК
инсталация, поставяне на обща входна врата на първия етаж, изработване на
асмалък, изграждане на две бараки и водомерна шахта. И двамата свидетели са
живели в същата сграда в периода на извършването на подобренията, имат преки
впечатления от ремонтите, показанията им са конкретни, последователни и
непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани.
Извършването на подобренията се
установява и от показанията на свидетелката на ответницата- Й. А., като
разминаването е съществено единствено относно периода, когато е станало това
(за повечето заявява, че са направени преди 2008г. или 2010г.) и относно материалите
използвани за изграждането на асмалък и двете бараки (заявява, че бил „и наш и
техен“). Свидетелката е ****на ответницата и показанията й, преценени съгласно чл. 172 ГПК, предвид
възможната заинтересованост, не следва да бъдат кредитирани в посочените части.
За повечето подобрения (без дограмата и парапета) тя сочи момент на извършване
преди 2010г. или преди 2008г., което е в пряко противоречие с показанията на
свидетеля Р.Т., който заявява преди 4, 5 или 6 години (2015г., 2014г., 2013г.
от о.с.з). Същевременно на въпроса с какво свързва 2010г., свидетелката
отговаря, че не свързва годината с нищо конкретно. Относно материалите,
заявява, че същите били „и наши и техни“. Така използваното определение е
крайно неуточнено, поради това, че свидетелката е живяла в имота единствено със
семейството на покойния й **** и не става ясно кой точно лица има предвид. Поради
това и предвид родствената връзка, съдът намира, че показанията не следва да
бъдат кредитирани.
Горният извод не се отнася за показанията относно
състоянието на имота (тавани и стени), защото в тази част изложените
обстоятелства си кореспондират с показанията на свидетеля Г.Г. и следва да
бъдат кредитирани.
Предвид
горното и с оглед приетата СТЕ, се установява, че ответницата дължи заплащането
на обезщетение за извършени подобрения по т. 13-20, т. 24, т. 25, т. 32-41, т.
42, т. 43, т. 46, т. 47 и т. 50-54 от таблицата на лист 107-110 от делото.
Възражението, че изградените бараки са незаконни не влияе
върху изхода на делото, тъй като не се установява собствениците на имота, в
това число и ответницата, да са предприели действия по тяхното премахване. Нейната отговорност не е обвързана от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се
касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия
/стоеж, реконструкция и др./, а от това дали тя реално се е обогатила. Видно от
приетата СТЕ бараките съществуват, могат да се ползват и увеличават стойността
на имота.
Неоснователно е и възражението, че отговорността е съобразно
правата върху земята. Макар възражението да юридически коректно, в случая става
въпрос за стопански постройки, по отношение на които приложение намира не
нормата на чл. 92 ЗС,
а тази на чл. 98 ЗС,
според която обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение
представляват принадлежност към обекта на основното застрояване, който
обслужват и следват неговата собственост /*****./. От съвкупния анализ на
показанията на всички свидетели (без последния), може да се направи еднозначен
извод, че постройките са изградени със съгласието или без противопоставянето на
останалите собственици за нуждите на апартамента на втория етаж, в част от
дворното място, която през годините се е ползвала единствено от тях. Поради
това, ответницата отговаря за тези подобрения съобразно притежаваните права от
втория етаж, а именно 5/6 ид.ч. Този извод се отнася и за водомерната шахта,
тъй като обслужва същия имот и прилежащите му помещения в сутерена, но не и за
изградения асмалък. За последния ответницата отговаря съобразно правата си в
дворното място.
Не следва да бъде присъждано обезщетение за поставянето на
тапети и за боядисването, тъй като от показанията на свидетелите на отвентицата,
се установява, че стените и таваните са били в лошо състояние и реално не са
увеличавали стойността на имота.
Неоснователна е и претенцията за поставяне на врата в общите
части, тъй като разходите за нея са направени от трето лице. Не следва да се
присъжда обезщетение за бетонна настилка и полагане на мозайка (т. 48 и 49),
защото от показанията на свидетелите на ответницата се установява, че такива са
съществували преди събарянето на едната от постройките.
Ищцата и *** й са
заживели в имота след сключването на граждански брак. Използвали са предимно
помещенията в сутерена и някой от стаите на втория етаж. Няма данни за
осъществявано от тях владение. Те са били допуснати в жилището, като А. А. е
бил и съсобственик. Не се установява ремонтите да са били неотложни и
необходими за запазването на вещта, нито да е имало съгласие на другия
съсосбтвеник, поради което отношенията във връзка с извършените подобренията
следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощия,
съответно по правила на неоснователното обогатяване- в този смисъл ТР №
85/02.12.1986г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай е налице хипотезата на чл.
61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в собствен интерес- А. А.
е бил съсобственик и до смъртта му, семейството е ползвало имота. Поради това
лицата, в чийто интерес е била предприета работата, а именно другия съсобственик,
отговаря до размера на своето обогатяване.
Тук следва да се
отбележи, че основанието на претенцията за присъждане
на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за
неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.
Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в чл. 72
и чл. 74 ЗС,
чл. 60
- 62 ЗЗД
и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика
на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на
съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за
качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец,
гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е
определен размерът на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност
на вещта", "по-малката от двете суми", "до размера на
обедняването", "до размера на обогатяването") не ограничават
съдът да даде защитата според
действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти,
които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и
предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за
съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на
ВКС по чл. 290 ГПК,
а именно: решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г.
о., ГК решение №
129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО, решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота само ако тя е
по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността
е ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл Решение №
339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на І ГО на ВКС и Решение №
820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС.
За установените подобрения ответницата отговаря съобразно
правото й на собственост, а именно 5/6 ид.ч., с изключение на поставения
парапет, където отговорността първо следва да се разпредели между всички етажни
собственици и изградения в двора асмалък, където отговорността е съобразно
правата в дворното място. Така общите стойности на подобренията, за които
отговаря ответница съгласно СТЕ са: 2505.47 лева за дограма, 1658.52 лева за
подобрения в стаята на сутерена, 156.49 за парапет, 544.05 лева за метална
конструкция за асмалък и 2223.53 лева за двете постройки (бараки) и за
водомерната шахта. Всички стойности са образувани съгласно посочения принцип на
неоснователното обогатяване, като е взета по-малката сума между разходите и на
увеличаването. От тези суми ответницата
отговаря за 5/6 или за 2087.89 лева за дограма, 1382.10 лева за подобрения в
стаята на сутерена и 1852.94 лева за двете постройки (бараки) и за водомерната
шахта, както и за 5/6 от 1/3 част или за 43.47 лева за парапет и 151.13 лева за
метална конструкция за асмалък. От тези стойност- общо 5517.53 лева, в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени 3/4 или 4138.15 лева, тъй като вложените
средства са били СИО и след смъртта на **** й 1/4 се явява наследствена на
нейната ****- Й. А.. От последната сума 2758.77 лева са дължими на лично
основание и 1379.38 лева са дължими като наследник на А. А..
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
След като по настоящето дело не е установено предявилото претенцията за
заплащане стойността на подобренията лице да е имало качеството владелец,
погасителната давност за вземането е започнала да тече от момента на извършване
на подобренията. В тази насока, има данни в показанията на свидетелите на
ищцата, които не са категорични, но сочат период от преди 4,5 или 6 години за
някои подобрения. Погледнато от времето на разпитите- 2019 г., това означава
2015, 2014 и 2013г., като при никоя претенциите не се погасени по давност
(исковата молба е подадена през 2017г.). Годината на извършването на
подобренията не е съществената за основателността на претенцията и тя може да
бъде уважена винаги, когато се установи съществуването на подобренията в имота.
В тежест на ответницата е да установи възражението си за изтекла погасителна
давност, като докаже, че подобренията са извършени преди 2013г. (в самия
отговор не се сочи конкретен момент на извършване, за да се обоснове
възражението). Събраните в тази насока гласни доказателствени средства обаче не
следва да бъдат кредитирани, както бе посочено по- горе. Освен това, трябва да
се отбележи, че дори в отговора на исковата молба страната не е изложила конкретни
твърдения за момент или период на извършване на подобренията, а единствено е
оспорила твърденията на ищцата. Тъй като ответницата не установява пълното и
главно възражението си за изтекла погасителна давност, тя следва да понесе и
последиците от недоказаността, след като ищцата е доказала извършването на
подобренията.
Ето защо претенцията е основателна са
сумата от 2758.77 лева на лично основание и 1379.38 лева като наследник на А. А.,
а за разликите до претендираните размери следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниcата
следва да заплати на ищцата сумата от 165.54 лева за ДТ и 678.29 лева за адв.
възн. и СТЕ съразмерно на уважената част от претенцията.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответницата адв. възн., съразмерно на отхвърлената част от
претенцията. По отношение на последното е направено възражение за прекомерност,
което се явява основателно, тъй като размерът в договора е определен на база
стойност, която е по-висока от търсената сума, съгласно последната уточняваща
молба. Съобразно НМРАВ размерът на възнаграждението е 650.29 лева, от които
следва да бъде присъдена сумата от 230.20 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Д.А.А.,
ЕГН **********, да заплати на П.М.А.,
ЕГН **********, сумата от 2758.77
лева-
представляваща припадаща й се част от стойността на подобрения извършени в
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК на гр. *****,
прилежащо му помещение и в поземлен имот с идентификатор *****, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата
НАД 2758.77 лева ДО 4270.56 лева.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН
**********, да заплати на П.М.А.,
ЕГН **********, сумата от 1379.38
лева- представляваща
припадаща й се част от стойността на подобрения извършени в самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***** по КК на гр. ******, прилежащо му помещение и в поземлен
имот с идентификатор ******, дължими на П.М.А. като наследник на А. А. А., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата
НАД 1379.38 лева ДО 2135.29 лева.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН
**********, да заплати на П.М.А.,
ЕГН **********, сумата от 843.83 лева-
разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА П.М.А.,
ЕГН **********, да заплати на Д.А.А.,
ЕГН **********, сумата от 230.20 лева-
разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.