№ 7369
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110152558 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК . срещу И. Д. Т., ЕГН ********** и Р. Д. Т., ЕГН
********** за заплащане поравно на сумите 904,89 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г. и 189,73 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -
19.09.2022 г., ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап.. в гр. С., абонатен № .
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът И. Д. Т. първоначалноо оспорва исковете. Възразява, че
1
част от сумите са погасени по давност. Впоследствие молба от 10.04.2023 г.
посочва, че е погасила цялото задължение, за което представя касов бон.
Ответникът Р. Д. Т. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответниците не
оспорват да са съсобственици на имота, за който ищецът твърди да е
начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена
и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат
качеството на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл.
150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено
приемане, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и
че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за установено по
делото възникването на облигационно отношение между страните по договор
за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
топлоснабден имот – ап.. в гр. С., абонатен № . задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на
длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендирания размер.
Видно от приетия по делото касов бон, ответниците са платили на
ищеца на 14.03.2023 г. цялата сума, включваща дължими главници,
мораторни и законни лихви за исковия период, както и съдени разноски за
държавна такса. Този факт на погасяване на цялото задължение чрез плащане
в хода на делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от
значение за спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените
искове следва да се отхвърлят.
Доколкото обаче ответниците са дали повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение, като не са платили, след като са били
поканени извънсъдебно, преди предявяване на иска, по аргумент на
2
обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК . против И. Д. Т., ЕГН
********** и Р. Д. Т., ЕГН ********** осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на сумите 904,89
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. и 189,73 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. - 19.09.2022 г., ведно със законна лихва от 29.09.2022 г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап.. в гр. С.,
абонатен № . като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН ********** и Р. Д. Т., ЕГН ********** да
заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Б.. ” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3