Решение по дело №428/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационни жалби на „М.К.Б.“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Е. Я., депозирани чрез адвокат Т. Д. Т. от САК, против Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-2398/НП от 12.09.2023 г., издадено от Началник отдел „МРР“ към ТД „Митница“ – Бургас, както и срещу Решение № 276 от 13.08.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на СлРС.

Посочва се, че при постановяване на Решение № 97 от 20.03.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като е нарушил закона, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и не е разгледал искането на жалбоподателя да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН в случай на преценка, че действително е извършено митническо нарушение. Претендира се за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Досежно пороците на Решение № 276 от 13.08.2024 г. се твърди, че във въззивното производство по ЗАНН не е допустимо да бъде извършвана поправка на очевидна фактическа грешка, с оглед на което се иска отмяната на съдебния акт като незаконосъобразен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Заявена е и претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът „М.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат Т. Т. от АК–[област], редовно упълномощен, който поддържа жалбите и направените с тях искания. Претендира разноски по производството съобразно представен списък.

Ответникът по касацията - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ - Бургас, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Г. Р., редовно упълномощена, която оспорва жалбите като неоснователни. Моли съдът да остави в сила Решение № 97 от 20.03.2024 г. и решението на първоинстанционния съд, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора - касае се за фактическа грешка в цифровото изписване на наказателното постановление, разгледано в цялост, решението касае именно това конкретно процесно наказателно постановление. Моли съдът да остави в сила решенията.

Участващият по делото прокурор застъпва теза за законосъобразно постановени съдебни решения, които следва да бъдат потвърдени от касационната инстанция, респ. – жалбите да бъдат оставени без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка за наличието на наведените в касационната жалба отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон, приема за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в нормативно установените срокове от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледани по същество, жалбите се преценят като основателни по следните съображения:

С Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен е потвърдено НП № BG2023/1000-2398/НП от 12.09.2023 г., издадено от Началник отдел „МРР“ към ТД „Митница“ – Бургас, с което на „М.К.Б.“ ЕООД са наложени общо десет имуществени санкции всяка в размер 500 лева за извършени десет нарушения на митническото законодателство. По делото е постъпила жалба от процесуалния представител на „М.К.Б.“ ЕООД, с която е обжалвано постановеното Решение № 97 от 20.03.2024 г. на СлРС и по която пред Административен съд - Сливен е било образувано КАНД № 229/2024 г., съдебното производство по което е прекратено с Определение № 1292 от 02.07.2024 г. и делото е върнато на Сливенски районен съд за поправка на явна техническа грешка по реда на чл. 247 от ГПК. С Решение № 276 от 13.08.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. Районен съд-Сливен на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен, изразяваща се в корекция на номера на потвърденото с акта наказателно постановление.

Възраженията в касационната жалба досежно незаконосъобразността на Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен съдът приема за частично основателни.

Районният съд е дал отговор на възражението за изтекъл срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като касационният състав споделя изцяло доводите в насока, че този срок следва да тече от съставянето на констативния доклад по чл. 84л от ЗМ, когато са изяснени всички факти и обстоятелства, даващи възможност да се извърши обективна преценка за наличие или липса на нарушение. В тази насока следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 84к от ЗМ, според която и при провеждане на заключителното обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Доколкото последното би могло да доведе до промяна, необосновано е разглежданият срок да започне да тече в момент, по-ранен от посочения.

Неоснователно е и възражението за липса на извършено нарушение, доколкото при подаване на митническа декларация не е била попълнена кл. 34.1 и в графа „държава на произход“ бил посочен код BG. Това е сторено при подаването на митническа декларация по електронен път, което безспорно се установява от приложената към административната преписка разпечатка от програма Митническа информационна система 3А-МИС-3А.

Дружеството е било и надлежно уведомявано за всяко предприето действие в хода на проверката и на административнонаказателното производство, като му е давана възможност да вземе участие или да изрази становище и ангажира доказателства, поради което не са допуснати нарушения на процедурата, които да са съществени по своя характер и да са самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Основателни са възраженията за непълно изясняване на действителната фактическа обстановка.

Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл. 302 от НПК, съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие когато намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени. На още по-силно основание съдът следва да не приключва съдебното следствие, когато за него съществуват неясноти или съмнения относно определящите крайния му извод факти и обстоятелства. Относно изводи, които не са правни и не се основават единствено и само на приложението на закона и за формирането на които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката, императива на чл. 144, ал. 1 от НПК разпорежда съдът да назначава експертиза. Съгласно чл. 152, ал. 1 от НПК, след като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено експертно заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата. Експертното заключение е доказателственото средство, което съдът може да възприеме или не, но същото не може да бъде заместено от други такива и въз основа на изградени от тях изводи да бъде постановен правораздавателния акт. Дори и в частен случай съдебният състав да разполага със специални знания, то не води до промяна на посоченото по-горе, тъй като не може едно и също лице да участва в производството в две качества - като съдия и като експерт.

Понастоящем, видно от изразените становища и процесуалното му поведение в хода както на административното, така и на съдебното производство, дружеството оспорва направените фактически констатации, послужили за издаване на процесното наказателно постановление. Част от документите, от които са установени фактите, са от счетоводен характер. Установяването на свързаните с това факти и обстоятелства, въз основа на които да се изясни действителната фактическа обстановка, изисква специални знания, с каквито настоящата инстанция не разполага и не може да извърши преценка на тяхната основателност. Същевременно, въпреки това и направените оспорвания, в решението си районният съд възприема за правилни направените от наказващия орган констатации, без да има възможност да извърши обоснована проверка, което е недопустимо и опорочава постановеното решение.

Спорните правнорелевантни въпроси не са изяснени с допустими доказателствени средства, което налага делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което съдебното решение да бъде постановено на база направени от съда правни изводи въз основа само на установени по надлежния ред факти и обстоятелства, включително и на база заключение на експерт от съответната област. Изясняването в пълнота на фактическата обстановка е задължение, което съдът следва да изпълни, независимо от това дали страните са направили доказателствени искания в такава насока, дали ги подържат или са ги оттеглили. В тази връзка съдът дължи да се съобрази с конкретните основания за налагане на санкцията и становищата на страните, и след като отдели спорното от беспорното, да прояви процесуална активност, включително и чрез назначаване на съдебна експертиза, която да установи в пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид изложеното, жалбата против Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен следва да бъде уважена, като се отмени решението и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в обстоятелствената част на настоящото решение.

Настоящият касационен състав намира, че РС - Сливен незаконосъобразно е допуснал поправка на явна фактическа грешка в постановеното от него Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г.

Правилно касаторът сочи, че за производството пред районния съд на основание чл. 84 от ЗАНН е приложима процедурата по НПК, която не допуска поправка на такива грешки по смисъла на чл. 247 от ГПК и чл. 175 от АПК. При съмнения или затруднения относно тълкуването на съдебния акт всяка от страните по делото разполага с процесуалната възможност да поиска тълкуване от съда, постановил първоначалния акт по реда на чл. 414 от НПК, приложим по правилото на чл. 84 от ЗАНН. Районният съд в производствата по ЗАНН и в частност по чл. 59 и следващите от с.з. е лишен от възможността да прилага поправка на явна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК и чл. 175 от АПК с оглед регламентацията на чл. 84 от ЗАНН. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че и тази касационна жалба е основателна, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено.

В обобщение съдът намира за основателни касационните жалби на „М.К.Б.“ ЕООД против Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-2398/НП от 12.09.2023 г., издадено от Началник отдел „МРР“ към ТД „Митница“ – Бургас, и против Решение № 276 от 13.08.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен.

По направените искания за разноски съдът намира за необходимо да отбележи, че доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора, то не е налице хипотезата на чл. 81 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и в това производство разноски не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решение по предявената пред него жалба с оглед изхода на спора по нея в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 97 от 20.03.2024 г. по АНД №1360/2023 г. на Районен съд - Сливен.

 

ОТМЕНЯ Решение № 276 от 13.08.2024 г. по АНД № 1360/2023 г. на Районен съд-Сливен..

 

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

 

Решението е окончателно.