РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. К., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225**100866 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.144 и чл.149 от СК.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. С решение №583 по гр.д.
№1163/2014г. родителските права са били предоставени на майка й, а
ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на **лева. През
м.05.2020 г. завършила средното си образование и ответникът прекратил
изплащането на издръжка, въпреки че знаел, че се подготвя за
кандидатстудентски изпити. Всички разходи по кандидат-студентските
изпити /такси за кандидатстване в университетите, пътни и дневни разходи за
явяването на кандидатстудентските изпити/ били поети от майка й. Преди
изпитите, провела разговор с ответника и той обещал, че ще поеме част от
разходите свързани с кандидатстването й в различни ВУЗ-ове, но така и не го
направил. През 2020г. била приета студентка в П.ски университет „П.Х.“ в
специалност „Телекомуникации с мениджмънт“ редовна форма на обучение.
След приема, се срещнала с ответника и му обяснила, че е приета студентка в
гр.П., казала му, че семестриалната й такса е в размер на ** лева за семестър,
че ще живее на общежитие в гр.П., което е свързано с разходи и че предвид
редовната форма на обучение няма възможност да работи и да се издържа
сама. При тази среща се разбрали той да й заплаща месечна издръжка в
размер на ** лева, считано от м.септември 2020г. и че ще поеме част от
семестриалните такси, но не превел пари за м.септември. През м.октомври и
м.ноември баща й превел по ** лева. През декември 2020г. не й превел, при
което му се обадила и го попитала, кога ще й преведе за декември, а той й
отговорил, че когато има възможност ще й преведе. През месец януари 2021г.
получила превод на сумата от ** лева от него. През пролетта на 2021г.
разговаряла с брата на баща си и му споделила, че баща й не праща редовно
пари за следването й. Обещал да разговаря с него. Така през месеците април,
май и юли ответникът превел по ** лева /общо ** лева/. След завършването
1
на първи курс решила де се премести в друга специалност, предлагана в
университета. Записала се в специалност „Мениджмънт на туристическия
бизнес“ в същият университет, отново редовна форма на обучение, тъй като
преценила, че с тази специалност ще има по-добра възможност за реализация
след дипломирането си. Семестриалната такса била в размер на **лева.
Отново била приета на общежитие. Месечният наем , който заплащала в
общежитието бил в размер на ** лева. От м.юли 2021 г. до ответникът не й
изпращал пари за издръжката й като студентка в редовна форма на обучение,
въпреки многократните разговори, които провели. Твърди, че не притежава
недвижими имоти, от които да може да се издържа, а и не било възможно да
започне работа, тъй като е студентка, редовна форма на обучение. До
настоящия момент майка й Д.Г.Г. поемала изцяло разходите й, свързани с
обучението в университета. Майка й имала и друго дете, за което полага
грижи - Г.Г.Х., родена на 13.03.**8г. и заедно със сестра си живеели на
квартира в гр.К. срещу заплащане на месечен наем. Доколкото й било
известно от роднини на баща й, същият бил собственик на фирма, притежавал
хранителен магазин в с.С., общ.К., в който работел съвместно с жената, с
която живеел на семейни начала. Отделно от това се занимавал със
строителство и оттам получавал допълнителни доходи. След справка в
Имотния регистър установила, че той притежавал няколко недвижими имота,
находящи се в различни населени места в Община К.. Баща й нямал друго
дете, за което да полага грижи. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Г. ИВ. К. да й заплаща месечна издръжка в размер на **
лева, считано от 01.10.2021г., за предвидения срок на редовното обучение във
висшето учебно заведение до навършване на двадесет и пет годишна възраст
или до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или
изменение, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до
изплащането на всяка закъсняла издръжка, както и да осъди ответника да
заплаща 1/2 от семестриалните такси, след представяне на платежно
нареждане, считано от 01.10.2022г., по следната сметка: IВАN ВG
33STSA******** с титуляр Р. Г. К.. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът сочи, че ищцата Р. Г. К. е негова дъщеря, но нямал възможност да
плаща претендираната издръжка, тъй като нямал осигуровки, изплащал
ипотечен кредит и имал минимален доход. Моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства, становища и доводи на страните,
съдът намира за установено следното:
Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане ответникът Г. ИВ. К. с
ЕГН-********** е баща и Д.Г.Г.- майка на ищцата Р. Г. К. с ЕГН-**********.
Видно от представено заверено копие на Решение №583/07.11.2014 г. по гр.д.
№1163/2014г. по описа на РС-К. бащата Г. ИВ. К. е бил осъден да заплаща
чрез Д.Г.Г. като майка, месечна издръжка на детето Р. Г. К. с ЕГН-**********
в размер на **лв., считано от 13.06.2013г. до 13.06.2014г. и в размер на **
лв., считано от 13.06.2014г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, в едно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Представени са 2бр. уверения №**********/11.10.2021 г. и
№**********/26.07.2021 г. на ПУ “П.Х.“ /л.7-л.8/, от които е видно, че
ищцата е започнала следването си през м.09.2021 г., записана е първи курс, за
зимното/лятно полугодие на учебната 2021/2022 г. в специалност
„Мениджмънт на туристическия бизнес“, редовно обучение, както и първи
2
курс, редовно обучение, специалност „Телекомуникации с мениджмънт“ през
учебната 2020/2021 г. и е заплатила две семестриални такси - общо ** лв.
Представени са 3 бр.платежни нареждания за заплатени семестриални такси и
Удостоверение за настаняване в студентско общежитие в гр.П., ул.“М.“ 10,
бл.М. 5, ст.**.
Представено е удостоверение за раждане, от което е видно, че Д.Г.Г. и Г.Х.Х.
са родители на детето Г.Г.Х., родена на 13.03.**8 г.
Съгласно 2 бр. удостоверения изх.№610-215/03.05.2022 г. и изх.№610-
245/16.05.2022 г. на “Алианц Банк България‘‘ АД, Г. ИВ. К., с ЕГН-
********** ползва ипотечен кредит с договор №85807/16.10.2019 г., с
разрешен размер ** лв. с месечна погасителна вноска в размер на ** лв.
Видно от Удостоверение за декларирани данни /л.30/ на Дирекция "МДТ" при
Община К., ответникът Г. ИВ. К. е декларирал, че е собственик на: недвижим
имот в с.Д., на 2 бр. недвижими имоти в с.С. и 2 бр. МПС- лек автомобил и
товарен автомобил до 3.5 тона. Представено е и удостоверение от 16.05.2022
г. на НАП, ТД-П. със справка / л.31 от делото/, съгласно които за периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. няма данни за осигуряване на Г. ИВ. К. с ЕГН-
**********. Видно от справка от персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди, от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. осигурителните
доходи на ответника за 2019 г. са били общ размер на 5964 лв., а за 2020 г.
същите са общо в размер на ** лв.
В декларация за семейно и имотно състояние (л.34 ) от 25.05.2022 г. ищцата
Р. Г. К. декларира, че не притежава недвижими имоти и МПС.
От удостоверение изх.№1363/01.06.2022 г. на “Арсенал“ АД гр.К. за периода
м.05.2021 г. – м.04.2022 г. вкл. Д.Г.Г. / майка на ищцата / е получила нетен
доход в общ размер на ** лв.
Представен е амбулаторен лист №3285/02.12.2021 г., в който е отразено, че Р.
Г. К. е със заболяване “автоимунен тиреоидит“.
Съгласно справки в ТР, Н.И.Д. е едноличен собственик на капитала и
управител на “ОБЕРОН 22“ ЕООД, а ответникът е едноличен собственик на
капитала на “КЕЛТ“ ЕООД с вписан управител на Н.И.Д..
От представеното удостоверение на АВ, Служба по вписванията -гр.К., от
което се установява, че ответникът притежава: поземлен имот кв. в peг.4
парцел **1-187,площ по док. 600 кв. м. в с.С., общ.К-. на ул.В.м.“, №3 с
жилищна сграда РЗП 128 кв.м, жилищна сграда РЗП 32 кв.м., навес с оградни
стени с РЗП 14 кв.м.; търговски обект / магазин / с РЗП 51 кв.м. / в
съсобственост с Н.И.Д. ; както и поземлен имот кв. в peг. 45 парцел XIX- 432
площ по док. 420 кв.м., в с.С., общ.К. заедно с постр. в имота: жилищна
сграда, навес и др. подобрения; поземлен имот кв. в peг. 19 парцел ** - **
площ по док. 1295 кв.м., с.Д., общ.К., ул.“У.“ №11, ведно с построената в него
жилищна сграда, лятна кухня , навес и др. постройки е с приобретател
ответникът и с учредено право на пожизнено ползване на Г.К.М. и Р.Т.М.
В декларация от 13.06.2022 г. ответникът е декларирал, че в периода
м.01.2021 г.- м.04.2022 г. не е реализирал месечни доходи.
Съгласно показанията на свидетелката Р.Т.М. синът й Г. ИВ. К. има
хранителен магазин в с.С. и от него разбрала, че работел на частно и като
строител. Преди често ходела при него, но поради обтегнатите им отношения
от една година не поддържали контакти и не се срещали /“…Миналата 2021г.,
3
прекъснахме отношения със сина ми, м.юни - юли… много лошо се
скарахме..“/. Преди да се скарат, от ответника разбрала, че изграждал
намирал обекти на които изграждал стени, зидал камък. Скарали се затова, че
той не давал издръжка на ищцата. В магазина му работела жената, с която той
живеел. От другия син разбрала, че знам ответникът продал стария си бус и
купил нов. Бусът използвал за зареждане на магазина.
В показанията си свидетелката Н.И.Д. сочи, че живее с ответника в къщата,
която заедно закупили със ипотечен кредит. В момента двамата работели в
магазин за плодове и зеленчуци в гр.Г., който взели под наем и пътували
всеки ден до гр.Г.. Магазинът в с.С. затворили на 05.03.2022 г./“…дойде
ковидът, доста възрастни хора от селото починаха, а други спряха да пазарят
от магазина в с.С., тъй като предпочитат роднините им да ги зареждат със
стоки…“/. В последствие го отдали под наем, с месечен размер ** лв.
Ипотечният кредит теглили двамата. Вноските по кредита изплащал
ответникът, с доходи от магазина. Ответникът понякога ходел на работи на
частно, но последният път, за направа на ограда не му било платено и той не я
завършил./“.. преди това, е орал например и са му плащали по **лв. на
оран…/. В магазина в гр.Г. Г.К. започнал през м.10.2021 г., а тя започнала при
него след като приключили с магазина в с.С. на 05.03.2022 г. започнала и тя.
От януари месец до март месец 2022 г., магазинът работел през ден. За
магазина в гр.Г. заплащали месечен наем от ** лв.
По реда на чл.176 от ГПК ответникът обяснява, че след като започнала
пандемията, клиентелата в селото намаляла изцяло и приключили с магазина.
Ходел да работи на хора, когато го повикали. На месец, почти никакви доходи
не реализирал. Кредитът изплащали от доходите на жена, с която живеел.
Имал много дългове и затова продал имущество и погасил задълженията пред
ЧСИ. Имал бързи кредити и заплатил на ЧСИ ** лв.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.144 от СК следва да
бъдат налице трите предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а
именно: навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение във висше
учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст, ищецът да
не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и
издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя.
Установи се, че ищцата Р. Г. К. е дъщеря на ответника Г. ИВ. К., че към
датата на предявяване на иска – 07.04.2022 г. е навършила пълнолетие, но не е
достигнала 25-годишна възраст, както и че от м.09.2021 г. е студентка,
редовна форма на обучение в П.ския университет „П.Х.“. Следователно
налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.144 от СК.
Следователно ищцата има право на издръжка от своя родител, считано от
01.10.2019 г. -началната дата на претенцията за издръжка за минало време с
оглед разпоредбата на чл.149 от СК. Нормата на чл.142 от СК предвижда, че
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. За разлика от
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, безусловност на задължението
в случая не е налице – трябва да се установи, че даването на издръжката не
трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В т.4 на ППВС №5/1970 г. е
4
посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като
не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката. Невъзможността за издръжка от имуществото е
налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка и не
следва да се трансформира в средства за издръжка. Не е спорно, че ищцата
няма лични доходи или собствено имущество, от които да се издържа, поради
което е налице и втората предпоставка на чл.144 от СК. Четвъртата
предвидената в кумулативна зависимост предпоставка е издръжката да не
съставлява особени затруднения за родителя, от който се претендира. В т.1 на
ППВС №5/1981 г. се посочва, че съдилищата следва да определят размера на
издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжка и като
съобразяват нуждите на имащите право на издръжка с оглед правилното им
отглеждане, възпитание и хармонично развитие. Посочва се и че по-големите
материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-
големи по размер издръжки. В СК няма легално определение на понятието
“особени затруднения”, но предвид същността на издръжката като
задължение за доставяне на средства, родителят ще следва да притежава
материални възможности, които да му позволяват да отделя средства над
собствената си необходима издръжка, както и други обстоятелства, които
пряко рефлектират върху материалните му възможности. В решение
№199/7.05.2011 г. по гр.д.№944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава издръжка без
особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В ППВС №5/70 г. на ВС
е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка
е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите
на задълженото лице. По делото се установи, че ответникът е в
трудоспособна възраст, но не се установиха такива доходи, които да му
позволяват да заплаща претендираната от ищцата издръжка. Твърденията на
пълномощника на ищцата, че ответникът се занимава със строителство и от
там изкарва допълнителни доходи са недоказани. Кредитирането на подобна
теза би означавало да се игнорира изцяло удостоверението на НАП от
16.05.2022 и да се дава вяра на предположения или догадки, което е
недопустимо. От събраните по делото доказателства, събрани гласни и
писмени доказателства, от които не се установява по категоричен начин какви
доходи има ответника. Притежаваните от него недвижими имоти не
осигуряват възможността му да реализира допълнителни доходи от наеми или
от ренти. Единият от имотите е съсобствен, а върху другият има учредено
пожизнено право на ползване. Той притежава и магазин в с.С., от който
реализира месечен наем от ** лв., но заплаща ** лв. наемна цена за
помещение в гр.Г., както и вноски по договор за кредит в размер на ** лв.
ежемесечно. Следва да се посочи, че ответникът се нуждае от средства за
собствената му издръжка –храна, консумативи, транспорт и др. в размер на не
по-нисък от минималната работна заплата за страната. Безспорно, ищцата има
нужда от издръжка с оглед заплащане на семестриалните такси, както и за
храна, облекло, обучение, развлечения и др. Даването на издръжка от родител
на пълнолетно дете обаче не е безусловно, като условие за пораждане на това
5
задължение е същото да не съставлява особено затруднение за родителя с
оглед доходите му и необходимите средства за собствената му издръжка.
Предвид липсата на доказателства за получаване на такива доходи от страна
на ответника, които да му позволяват заплащане на издръжка на ищцата съдът
приема че предявеният иск за неоснователен. Даването на издръжка на
ищцата би създало особени затруднения за ответника, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
Исковата претенция за заплащане на 1/2 семестриални такси след представяне
на платежно нареждане следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, тъй като заплатената семестриална такса като направен разход
за обучение се включва в необходимите средства за издръжка, заедно с
разходите за квартира /общежитие/, консумативни разходи и останалите
ежедневни нужди на ищцата.
Поради отхвърлянето на иска следва да се остави без уважение и искането на
ищцата за присъждане на съдебни разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. К., с ЕГН-**********, с постоянен адрес
с.Д., общ.К., ул.“Шипка“ №5 срещу Г. ИВ. К., с ЕГН-**********, от с.С.,
общ.К., ул.“М.М.“ №2, за издръжка с правно основание чл.144 от СК в размер
на ** лева, считано от 01.10.2021г. като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството досежно иска за заплащане на 1/2 от
семестриалните такси, след представяне на платежно нареждане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок,
който тече от 27.06.2022 г.- деня обявен в протокола на последното с.з.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6