Р Е Ш Е Н
И Е № 260042
гр.Пловдив, 10.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година,
в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №521 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.288,
ал.1, т.2, б.а) КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът К.И.М., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.Я.С., съдебен адрес ***, твърди, че на
05.05.2014 г. около 18,00 ч. в с.****, Т.Р. е
управлявал товарен автомобил Форд Транзит с рег.№****, когато пред къща на ****
предприел маневра движение на заден ход, без да се увери, че няма опасност за
други участници в движението, и ударил със задната дясна част на автомобила
пешеходецът Д.И.К.. Последният е бил откаран от екип на спешна помощ в болнично
заведение, където починал. Починалият е нямал вина за произшествието. Твърди,
че извършената проба за алкохол на водача Р. е отчела 1,18 промила. Твърди още,
че е образувано наказателно производство, завършило с присъда, постановена по
н.о.х.д.№584/2016 г. на ОС Пловдив, изменена отчасти с решение по
в.н.о.х.д.№265/2016 г. на АС Пловдив, която присъда е влязла в сила на 22.02.2017
г. Ищецът твърди също така, че починалият Д.И.К. е негов вуйчо, с когото е поддържал
силна емоционална и духовна връзка дълги години преди смъртта му. Вуйчо му се е
грижел за него като за свое дете, тъй като до смъртта си е нямал собствени деца,
бащината си обич е отдавал на своите племеници.
Смъртта му е била неочаквана и мъчителна за ищеца. Отговорност за понесените от
ищеца вреди носи ответният фонд, тъй като за увреждащото МПС към датата на ПТП
не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение в частичен размер 50 000 лв. (от общо 200 000 лв.) за
неимуществените вреди от загубата на своя вуйчо, ведно със законна лихва от 05.05.2014 г. до окончателното плащане. Претендират се
деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 ЗА.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представлявано от Б.М. и С.С., оспорва исковете.
Оспорва ищецът и загиналият да са били силно привързани един към друг, да са
имали трайна и дълбока емоционална връзка и за това ищецът да търпи морални
болки и страдания, сравними по интензитет с тези на най-близките на загиналия.
Позовава се на ТР №1/21.06.2018 г. на ВКС. Евентуално счита претендираното
обезщетение за изключително завишено по размер и несъответно на принципите на
чл.52 ЗЗД. Моли за прилагане нормите на чл.493а, ал.4 и §96, ал.1 КЗ. Оспорва и
претенцията за лихва с възражение, че ГФ не е делинквент
и не е застраховател, а изпълнява едно чуждо задължение, изплащайки обезщетение
по силата на закона, за това забавата не може да възникне преди изтичане на
срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В отговора на
допълнителната искова молба поддържа, че лихва може да се присъди едва считано
от датата на исковата молба.
Конституиран е като подпомагаща страна на
ответника Т.Т.Р., ЕГН **********,***. Третото лице-помагач заявява становище по
оспорване на исковете. Възразява, че ищецът никога не е живял с починалия.
Последният е живеел сам и изоставен от близките си. Оспорва и да е осъществен
състав на престъпление.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че с
присъда по н.о.х.д.№584/2016 г. на ОС Пловдив, влязла в сила на 22.02.2017 г., Т.Т.Р. е признат за виновен в това, че на 05.05.2014 г. в с.****, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил Форд Транзит с рег.№****, в пияно състояние, след
употреба на алкохол с концентрация 1,18 промила, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.3, т.1, чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.И.К., ЕГН **********, от с.****.
Присъдата е влязла в законна сила на 02.01.2017 г.
От приетото по делото
удостоверение за наследници се установява, че ищецът К.М. е наследник на
починалия при горното ПТП Д.И.К. – племенник, син на починалата преди него
сестра Е.И.Б..
Няма спор между
страните, а това се установява и от приетата справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, че за автомобила с рег.№****
е сключен договор за застраховка „ГО“ на
автомобилистите със „ЗАД ОЗК Застраховане“АД за период 25.09.2013 г. –
25.09.2014 г., но на 22.01.2014 г. застрахователното правоотношение е
прекратено.
Установява се, че на
20.08.2018 г. ищецът е сезирал извънсъдебно ответния Гаранционен фонд с
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
вуйчо му Д.И.К.. Няма спор, че ответникът не е заплатил обезщетение на ищеца.
Установява се от
приетите по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес, че починалият в
резултат от произшествието на 05.05.2014 г. Д.И.К. е
с регистриран настоящ адрес *** от 01.01.1980 г., а
ищецът К.И.М. има постоянен и настоящ адрес *** от 2001 г. От приетите справки
за трудови договори и осигурители се установява, че в периода от 2003 г. до
10.02.2015 г. ищецът е работел и е бил осигуряван от работодатели със седалище
и адрес на управление в гр.****.
По делото е приета
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. От заключението й се
установява, че ищецът е психично здрав. Към датата на изследването не са установени
данни за посттравматично стресово разстройство, нито данни за трайни последици
за психиката и психичното му здраве от смъртта на родственика. Няма усложнения
от психичен и друг характер в периода непосредствено след процесното
ПТП и понастоящем. Ищецът е преживял остро стресово разстройство с последващо разстройство на адаптацията в рамките на
негативното житейско събитие. Бил е напрегнат и тревожен към момента на
злополуката, по време на лечението и непосредствено след загубата на вуйчо си.
Няма трайни личностови промени след загубата, не е
ограничил социалните си контакти и срещите си с близки.
Разпитани са като
свидетел С.Г. и В.А.. От показанията им се установява, че ищецът е живял дълги
години в с.****, още от малък, където е бил отгледан от баба си по майчина
линия и от вуйчо си. Майка му – сестра на починалия Д.И.К., се разделила с баща
му и отишла да живее и работи в ****. Не се грижела за ищеца и брат му. Баща му
също не се интересувал от тях. Грижи за отглеждането и възпитаването на ищеца
полагали единствено бабата и вуйчото, те му били като родители. Докато се
задомил, ищецът живял в **** и поддържал много близка връзка с баба си и с
починалия Д.И.К.. Последният го гледал като баща, той нямал свое семейство и
деца. След като се преместил да живее в ****, ищецът посещавал вуйчо си всяка
събота и/или неделя и на свой ред полагал грижи за него като за свой родител.
Погрижил се и за погребението. Страдал, че вече го няма. Бил много разстроен от
смъртта му. Приживе двамата се разбирали много добре.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.288, ал.1,
т.2, б.а) КЗ (отм., приложим с оглед момента на настъпване на застрахователното
събитие), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В чл.288 КЗ (отм.) е уредена и процедурата
пред ГФ. Предвидено е задължително рекламационно
сезиране на фонда от страна на увреденото лице, преди отправяне на претенция
пред съд. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако фондът не се произнесе по подадената молба в 3-месечен срок, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е сезирал
ответния фонд с искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 20.08.2018
г., по която молба ответникът няма данни да се е произнесъл в 3-месечен срок, а
и по-късно, при което същата претенция може да бъде заявена съдебно.
В КЗ (отм.) не е
ограничен кръгът от лицата, които могат да претендират обезщетение от бюрото.
Ето защо съдът намира, че активно легитимирани са всички лица, легитимирани с
искове срещу застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по смисъла на същия кодекс, в това число лицата по чл.226, а
именно – т.нар.трети ползващи се от
застраховката лица, като това са всички лица, претърпели вреди от
застрахователното събитие, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди.
В конкретния случай на 05.05.2014
г. на територията на Република България е настъпило застрахователно събитие по
смисъла на закона и е възникнала отговорност за вреди, в резултат от причинено пътнотранспортно
произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента,
смъртен резултат, причинна връзка между противоправното
поведение и резултата, както и вина на прекия причинител. В тази връзка следва
да бъде съобразена влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№584/2016 г. на ОС
Пловдив, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно
горепосочените елементи – противоправност на
деянието, авторството на дееца и вината под форма на непредпазливост, а така
също и относно съставомерния елемент от
престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е причинена смърт.
Присъдата е задължителна за гражданския съд и относно наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на делинквента и смъртта, която връзка също
е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
От доказателствата по делото се установява, че към датата на произшествието за
автомобилиста, причинил престъпния резултат, респективно за управлявания от
него автомобил, не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За това страните не спорят, а от приложената справка е видно,
че договор за застраховка е бил сключен, но застрахователното правоотношение е
било прекратено преди датата на деликта. Последното
не се оспорва от ответника, поради което и причината за прекратяване на
правоотношението не е от значение за настоящия процес. Следователно налице е
хипотеза по чл.288, ал.1, т.2, б.а) КЗ (отм.), при която материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск е именно ответният Гаранционен фонд.
Прякото право по чл.226 КЗ (отм.) има вторичен
характер спрямо деликтното право, следователно при
извод за възникнала деликтна отговорност, следва да
се направи извод, че е възникнало и пряко право по чл.226 КЗ (отм.) в полза на правоимащите лица. Що се отнася до материалната легитимация
на правоимащите да търсят обезщетение трети лица по
реда на чл.226 КЗ (отм.), българското материално право признава право на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на родители, деца, съпруг
на починалия, лице, с което същият се е намирал във фактическо съпружеско
съжителство, или с което е бил в процес на осиновяване (Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд),
а с Тълкувателно решение №1/28.06.2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
негов близък е по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тази
връзка по делото е безспорно, че ищецът е племенник на починалия при процесното застрахователно събитие Д.И.К., или между тях е съществувала
връзка на родство по съребрена линия, като от събраните свидетелски показания
се установи, че връзката е била не само формална, а трайна и дълбоко
емоционална. Установи се, че ищецът е бил отгледан от съвсем малък от своята
баба по майчина линия и от вуйчо си Д.И.К.. Бащата не е полагал грижи за
детето, напуснал го е в много ранна възраст. Майката също не се е грижела за
него. Живяла е в друго населено място. Всъщност ищецът е бил отгледан от баба
си и от вуйчо си в с.****, където са живели последните двама. Починалият Д.И.К.
е нямал свои деца и е гледал ищеца и брат му като свои синове, респективно
последните са имали към него отношение като към баща. Или починалият К. е осъществявал
заместващи родителски функции по отношение на ищеца. Ищецът от своя страна е
осъществявал заместващи синовни грижи, когато К. е бил в напреднала възраст и е
останал да живее сам. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът,
макар да е живеел и работел в гр.****, е намирал време за него, посещавал го е
ежеседмично през почивните дни в с.**** и е полагал грижи за него като за свой баща.
Връзката между двамата е била като между баща и син, същевременно, установява
се, че ищецът е страдал от смъртта на вуйчо си така, както ако последният би
бил негов баща, почувствал е загубата му като нарушаване на целостта на
фамилията и загуба на един от сплотяващите й фактори, следователно налице са
предпоставките, визирани в Тълкувателно решение №1/28.06.2016 г. на ОСНГТК на
ВКС претърпените от ищеца неимуществени вреди на да бъдат репарирани. Възраженията
на ответника против това се намират за неоснователни.
Неоснователни са и възраженията във връзка с
приложението на чл.493а, ал.4 от сега действащия КЗ и §96 ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Посочените разпоредби нямат обратно действие,
в това число изрично придадено от закона за приемането им такова, следователно
са неприложими спрямо застрахователни събития, настъпили при действието на КЗ
(отм.), каквото е настоящото.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността
и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът намира, че, определено по
справедливост и с оглед всички горепосочени обстоятелства, обезщетението, което
се следва за неимуществените вреди – психически болки и страдания от загубата
на вуйчото, на който ищецът е гледал като на баща, се свежда до сумата 50 000
лв. Обезщетение в по-голям размер според съда би било несправедливо и
несъответно на събраните по делото доказателства. От изслушаната психиатрична и
психологична експертиза се установява, че ищецът е преживял остро стресово разстройство в рамките на негативното
житейско събитие, но тези промени при него са били краткотрайни, не са
предизвикали последици за психиката и психичното му здраве. Ищецът не е
ограничил социалните си контакти и срещите си с близки след настъпилото травматично
събитие, реагирал е на същото по „правилния“ начин (както се изразява вещото
лице). Ето защо съдът намира, че искът е основателен и доказан до размер 50 000
лв., колкото е частично заявената претенция, за това същата следва да бъде
уважена изцяло.
Съгласно чл.288, ал.7 КМ (отм.) Фондът изплаща
обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността на
фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне
по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на
ал. 9. Посочената разпоредба е специална и изключва общите по чл.226 и сл КЗ
(отм.), поради което и след като се претендира обезщетение от специално създадения
за целта ГФ следва да намери приложение в конкретната хипотеза. Ищецът е
сезирал извънсъдебно фонда на 20.08.2018 г., а 3-месечният срок за произнасяне
по молбата му е изтекъл на 20.11.2018 г. След тази дата ответникът е изпаднал в
забава и дължи законна лихва за това. Ето защо сумата 50 000 лв. следва да
бъде присъдена, ведно със законна лихва от 20.11.2018 г. до окончателното
плащане. Претенцията за лихва от датата на деликта до
20.11.2018 г. следва да се отхвърли.
При този изход на спора,
ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е освободен от
държавна такса и разноски в производството по реда на чл.83, ал.1, т.4 ГПК и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 2 000 лв. –
държавна такса в размер 4 % от 50 000 лв. по сметка на ПОС, в полза бюджета на
съдебната власт. В тежест на ответника на същото основание следва да се присъди
и сумата 150 лв. – възнаграждение, заплатено от бюджета на съдебната власт на
вещите лица по допуснатата съдебна експертиза.
Ищецът претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. За присъждане на
възнаграждение по този ред пред съда следва да бъдат представени доказателства,
че е уговорена безплатна адвокатска защита на едно от основанията, посочени в
ал.1 на чл.38 ЗА, като конкретното основание следва да фигурира в договора за
адвокатска защита. В този смисъл определение №163/13.06.2016 г. по
ч.гр.д.№2266/2016 г. на ВКС, І т.о., определение №365/17.07.2017 г. по
ч.т.д.№894/2017 г., І т.о. на ВКС и др. В настоящия случай ищецът не е
представил договор за правна помощ с адв.С., поради
което по делото липсват доказателства за това между тях да е уговорена
безплатна адвокатска защита на някое от основанията, изчерпателно визирани в
чл.38, ал.1 ЗА, ето защо и с оглед горепосочената съдебна практика отсъстват
предпоставки исканото възнаграждение да бъде присъдено.
На ответника не се
следват разноски с оглед пълното уважаване на иска. Претендираната
законна лихва не съставлява самостоятелна искова претенция, определена по
основание и размер от ищеца, а е последица от уважаването на иска за присъждане
на обезщетение, поради което отхвърлянето на искането за законна лихва за част
от претендирания период не влияе на отговорността за
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4,
представлявано от Б.М. и С.С., да заплати на К.И.М.,
ЕГН **********,50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), претендирана частично от 200 000 лв., ведно
със законна лихва от 20.11.2018 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта
на Д.И.К.,
ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 05.05.2014 г. в с.****, причинено виновно при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил Форд Транзит с рег.№****, за който
автомобил няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва за периода от 05.05.2014 г. до
19.11.2018 г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представлявано от Б.М. и С.С., да заплати по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 150 лв. (две хиляди
сто и петдесет лева) – държавна такса и разноски за вещи лица.
Решението е постановено
при участието на Т.Т.Р., ЕГН **********,***, като подпомагаща
страна на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: