Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2065
гр. Пловдив, 04.12.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в открито съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5137 по описа за 2018 година на ПРС за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 332780-F367530 от 13.04.2018г., издадено от М.М.П.-С.на длъжност Заместник директор на
ТД на НАП Пловдив с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС
на „ДАНМОБИЛЕ” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Филипово” № 9,
ет.3, ап.5 представлявано от М.А.А.с ЕГН
********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
С жалбата се представя становище за
незаконосъобразност на НП, както и за издаването му в нарушение на процесуалния
и материалния закон, за нарушена възможност за реализиране правото на защита от
страна на дружеството нарушител. Излагат се доводи по същество на искането за
отмяна на НП в насока противоречие в данните относно точната дата на извършване
на административното нарушение, изразяващо се в неспазване на императивното
правило на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и поради факта за връчване
на издаденото НП на неупълномощено да го приеме лице, а съставянето и
подписването на акта за установяване на нарушението също е направено в
отсъствие на управителя на дружеството. С жалбата се прави и алтернативно
искане за не налагане на наказание на дружеството и за неговото предупреждение,
че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено наказание.
Дружеството – жалбоподател редовно
уведомено, в съдебно заседание се представлява от адв.С.И. съгласно представено пълномощно, който поддържа
жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. Ангажира гласни доказателства. В
пледоарията си излага доводи в подкрепа на искането си за отмяна на НП поради
неговата незаконосъобразност и неправилност.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл.юрк.М.М.
която излага становище за неоснователност на жалбата. Ангажира гласни
доказателства. В пледоарията си излага доводи по същество на искането си към
съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните прие за установено следното:
Атакуваното НП е
издадено въз основа на съставен на 20.12.2017г. от свидетел Д.П.К. на длъжност **** в ТД на НАП Пловдив акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АN № F367530 против дружеството – жалбоподател
за това, че при извършена оперативна проверка на 31.10.2017г. в обект - магазин
„Дидо“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Найден Геров“ №17 и стопанисван от „ДАНМОБИЛЕ”
ЕООД, ЕИК ********* е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено
лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало
нарушение на същата, като не е изпълнил задължението си да отпечата в 7-дневен
срок от изтичането на месец 03.2017г. месечен отчет от наличното в обекта
фискално устройство модел „Дейзи“ с ИН на ФУ ДУ 271010 и ИН на ФП 36357914. В акта е посочено, че съгласно чл.41, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец
и година лицето по чл.3 от Наредбата отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния период. В конкретния случай за
месец март 2017г. отчета е следвало да се отпечата в срок до 07.04.2017г.,
включително. В акта е отразено и че от представената при проверката КДФО /Книга
за дневни финансови отчети / за текущата 2017г. е установено, че няма отпечатан
съкратен отчет от фискалната памет за м. 03.2017г. до 07.04.2017г. вкл. Съгласно акта нарушението е открито на
07.11.2017г. и документирано с ПИП /Протокол за извършена проверка/ сер. АА № 0301256/31.10.2017
г. и не води до не отразяване на приходи,
както и е нарушен състава на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно акта нарушението е за първи път.
На основание констатациите в акта е издадено
и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е дадено описание на
нарушението, както и посочени нарушените правни норми.
Разпитана като
свидетел в съдебно заседание актосъставителката Д.П.К. посочи че по време на проверката финансовите
отчети са липсвали в книгата за дневните финансови отчети. Свидетелката посочи
че впоследствие, на 07.11.2017г. са и били представени тези финансови отчети,
които снимала и заверила. По отношение на месечния отчет за м.03.2017г.
свидетелката посочи, че същия е бил изготвен на 31.10.2017г., след проверката
от органите по приходите, а не в
изискуемия срок – до 07.04.2017г. което е нарушението посочено в съставения
АУАН.
Показанията на
свидетелката К. съдът кредитира като обективни, логични и последователни,
потвърждаващи се и от другите приети по делото доказателства.
При така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано
лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че
обжалваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с
целта на закона. За това е представена по делото Заповед № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015г. на министъра на
финансите с която е възложено да издават наказателни постановления на основание
чл.193, ал.2 от ЗДДС, както и органите които
да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДДС.
При съставянето на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 /
относно АУАН / и чл.57 / относно НП / от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно,
както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на дружеството като нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.1 от
Наредба № Н-18 на МФ. Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС задължението на всяко
регистрирано или нерегистрирано лице да регистрира и отчита продажбите, които
извършва в търговските си обекти, се осъществява въз основа на специална
наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н -18/2006 г. Нормата на
чл.41, ал.1 от Наредбата гласи, че в 7-дневен срок след изтичане на
всеки месец и година лицето по чл.3 отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния период. Съгласно ал.2 на същия чл.41, отчетите
по ал.1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко
устройство на страницата за датата на последния ден от периода.
В конкретния
случай от доказателствата по делото, се
установява категорично, че към датата на извършената проверката в магазина
дружеството - жалбоподател, извършващо търговска дейност в търговски обект и явяващо се лице по чл.3 от Наредбата, не е изпълнило,
както задължението си да отпечата в рамките на законовия седемдневен срок след
изтичане на месец март 2017 г. съкратен месечен отчет за месеца, както и да го
остави за съхранение в книгата за дневните финансови отчети на фискалното
устройство в обекта на страницата за датата на последния ден от периода. В хода
на проверката е било установено, че такива съкратени месечни отчети няма и за
месеците 01, 02, 04, 05, 06, 07, 08 и 09
на 2017г. Представената на 07.11.2017г. разпечатка на съкратен месечен отчет за
м.03.2017г. няма посочена дата за неговото изготвяне, т.е липсва коректно
разпечатване на този отчет. По отношение установяване датата на неговото
изготвяне въпреки предоставената на дружеството възможност да представи книгата за дневните фискални отчети за 2017
година, такава не се представи. Съдът не
кредитира с достоверност направеното от представителя на дружеството твърдение,
че книгата е била иззета и не е върната на
дружеството. От протокола за извършена проверка се установява че при проверката
е била представена КДФО 2017г., но не и
че е била иззета. На 07.11.2017г. на свидетелката К. е била представена отново
от страна на дружеството на КДФО 2017г., в която е имало поставени и липсващите
при проверката от 31.10.2017г. съкратени месечни отчети. Свидетелката К. след
запознаване с представените и отчети е направила копия на същите и ги е
присъединила към съставения на 07.11.2017г. Протокол към протокол за извършена
проверка № 0301256/31.10.2017г. В изготвения протокол за това действие липсват
данни или отбелязвания КДФО 2017г. да е била задържана от страна на контролните
органи.
На основание
приетите по делото доказателства съдът счита като категорично установено от
страна на свидетелката К., че отчетът за месец март 2017г. е бил отпечатан след
законоустановения срок поради следното: При прочит на приетите по делото
доказателства – копия на съкратени месечни отчети е видно че съкратения месечен
отчет за м.02.2017г. е бил отпечатан на 31.10.2017г. с № на последен документ
001618. По отношение на съкратения месечен отчет за м.03.2017г. същия е с №
на последен документ 001621, който
документ е следващ документа с № 001618 отпечатан на 31.10.2017г. в 17:54 часа,
и няма как да е отпечатан преди 17:54 часа на
31.10.2017г. Поредния номер на
документа, съпоставен с предходните номера на документи, за които има дата на
отпечатване, същият би следвало да е съставен на дата 31.10.2017 г., или след
тази дата. Ето защо и според съда категорично е установено осъществяване от
страна на дружеството на нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ, описано в АУАН и наказателното постановление.
По отношение на
направените твърдения от страна на дружеството – жалбоподател за допуснати
нарушения на процесуалните и материалните правни норми съдът намира същите за
неоснователни, тъй като не се потвърждават от нито едно от приетите по делото
гласни и писмени доказателства.
Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя за нарушено право на защита поради посочване на
две дати в наказателното постановление – на извършване на проверката на място в
обекта на нарушителя и на констатиране на нарушението, съответно 31.10.2017 г.
и 07.11.2017 г., чието отразяване според жалбоподателя водело до объркване,
касаещо датата на извършване на нарушението. Очевидно е от описанието дадено
както в акта, така и в наказателното постановление, кога се твърди да е
извършено нарушението, като се има предвид, че е отразено нарушаване на законов
срок, в който дружеството е бездействало, а е следвало да има законоустановено
поведение. Изрично и в акта, и в наказателното постановление е записано, че
дружеството е следвало да отпечата отчета за месец март 2017 г. в срок до 07.04.2017
г. включително, която дата именно определя момента на извършване на
нарушението. Видно е от протокола за извършена проверка, че същият е
удостоверил проверката на място в обекта на нарушителя на 31.10.2017г., както и
проверката на документи при представянето им в ТД на НАП от пълномощника на
дружеството на 07.11.2017г. Едва при тази втора проверка е била потвърдена
констатацията за извършеното конкретно нарушение по чл.40, ал.1 от Наредба
Н-18/2006 г., а именно неотпечатване в законоустановения срок на съкратения
месечен отчет за месец март, чиято липса в касовата книга е била установена още
към 31.10.2017г. При това положение и доколкото задълженията по чл.41, ал.1 и
по чл.41, ал.2 от Наредбата са отделни и неизпълнението, на което и да било от
тях, съставлява отделно административно нарушение, то правилно актосъставителката
К. е извършила проверка и по документи
след осъществената оперативна проверка в магазина, стопанисван от дружеството,
за да се установят всички релевантни към състава на конкретното нарушение
обстоятелства, действително установени вече към 07.11.2017г. По никакъв начин
отбелязването на датата на проверката в магазина и тази - по документи, не
създава неяснота по отношение на съществените реквизити на акта и наказателното
постановление, един от които е датата на извършване на нарушението, като видно
и от съдържанието на възражението срещу АУАН, и от това на жалбата, за
жалбоподателя не е останало неизвестно кое именно негово поведение се
санкционира и същият в пълна степен и без затруднение е организирал и
реализирал защитата си срещу наказателното постановление.
Неоснователно е
твърдението за допуснато процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление, основано на съдържанието на приложеното към преписката
пълномощно за представителство на дружеството. Видно е, че присъствалият при
съставяне на АУАН Д.А. е надлежно упълномощен от представляващата
дружеството-жалбоподател да представлява последното и пред органите на НАП, включително
и пред ТД на НАП Пловдив, както и да подписва, предоставя и получава всякакви
видове документи. Следователно и правилно е било процедирано като АУАН е бил
съставен в присъствие на пълномощника Д.А. и му е бил връчен, доколкото
последният по силата на представеното пълномощно е разполагал с правомощия да
представлява дружеството пред контролния орган, да подпише и получи екземпляр
от АУАН за дружеството.
Доколкото се касае
до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се издирва въпросът
за вината и с факта установеното бездействие в законовия седемдневен срок от
изтичане на периода, а именно до 07.04.2017г. е налице осъществяване състава на
нарушение.
По отношение на определената
за така установеното нарушение имуществена санкция, то съдът намира, че
правилно същата е основана на разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи, че лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се наказва със
санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване
на приходи. В конкретния случай, в самото наказателно постановление се сочи, че
извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи, а и то по
характера си не може да се счете, че пряко води до такива последици, поради
което и правилно е била определена имуществена санкция в по-малък размер,
съобразно с предвиденото по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. Административната санкция е съобразена по вид
с вида на нарушителя и правилно е определена и наложена на дружеството именно
имуществена санкция. Съдът, с оглед на това, че се касае до първо нарушение,
както и предвид характера и тежестта на същото, счита, че определянето на
имуществената санкция в минималния предвиден в закона размер е съобразено с
изискванията на чл.27 от ЗАНН. Не се установяват основания да се приеме, че в
случая е налице маловажен случай на административно нарушение. В тази насока се
взема предвид самия характер на нарушените обществени отношения, като следва да
се има предвид, че нарушението засяга финансовата дисциплина на търговците.
Установява се отделно от това, както се каза вече и че изпълнението на
нормативното задължение на търговеца по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. е
било осъществено далеч след изтичане на законоустановения срок за това и
очевидно по повод на извършената оперативна проверка на нарушителя. Поради това
и съдът намира, че не са били налице условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН и
затова наказващият орган правилно е процедирал като е издал наказателно
постановление.
Ето защо и съдът
намира, че така издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 332780-F367530 от 13.04.2018г., издадено от М.М.П.-С.на длъжност Заместник директор на
ТД на НАП Пловдив с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС
на „ДАНМОБИЛЕ” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Филипово” № 9,
ет.3, ап.5 представлявано от М.А.А.с ЕГН
********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред Административен
съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.