РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 947/27.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шести ноември през две хиляди и
двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№718 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
2.
Образувано е по Жалба на Д.М.М., ЕГН:**********,***, срещу Решение №
Ц1012-12-24#1 от 10.06.2020г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик
на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №
122-00-1877-3 от 28.02.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което на Д.М.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица,
поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 54а от КСО, а именно лицето да
е осигурено за риска за безработица, най-малко 12 месеца през последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването.
3. Счита се
че административните актове са необосновани.
Жалбоподателката
твърди, че фактически е изпълнявала задълженията си по трудовото правоотношение
с едноличен търговец „ „ХИП-94 Фикре Халилова“ в периода 27.12.2018г. до
31.05.2019г.
Възразява
се, че проверката спрямо едноличния търговец е осъществена около три месеца
след посочения период в който М. е било в трудово правоотношение с него, като
твърденията на администрацията че тя не е извършвала реално трудова дейност са
недоказани. Сочи се, че от страна на работодателя са изпълнени всички
задължения относно деклариране на трудовото правоотношение с М..
Счита се, че
в оспорените актове не са налице аргументи във връзка с постановения
резултат.
Възразява
се, че неправилно не е зачетен положения от К. труд като дървосекач в КФ
„Кардашлар“ гр. Пещера, който е удостоверен с надлежен документ, съставен по
утвърден образец. Поддържа се, че жалбоподателя е упражнявал тази дейност в
периода от 01.08. 1991г. до 31.12.1994 г.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител ст. юрк. Б. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния орган в йерархията на администрацията.
Въз основа
на приетите за установени факти се сочи, че по реда на Инструкцията за реда и
начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ и при прилагане на предоставените от закона правомощия, контролен орган
е издал задължителни предписания до осигурителя ЕТ „ХИП 94 - Фикре Халилова”,
за привеждане на информацията в регистъра
в съответствие с установените факти, като се заличат данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО относно жалбоподателката М., а според чл. 5, ал. 6 от КСО данните
по ал. 4 служат за определяне на правото и изчисляването на размера на
паричните обезщетения, пенсиите и помощите.
Поддържа се
формирания в хода на административната процедура краен извод, че с оглед
резултата от проверката на ЕТ „ХИП 94 - Фикре Халилова”, обосновано е прието,
че Д.М. не е била осигурено лице по смисъла на закона по обявеното в регистъра
на трудовите договори трудово правоотношение за времето от 27.12.2018 г. до
31.05.2019 г. не е била осигурено лице, респективно не е имала право на парични
обезщетения по реда на КСО, което обстоятелство е обективирано и чрез
заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход.
Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
II. За допустимостта :
5.
Процесното решение е връчено на неговият адресат на 15.06.2020г., а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 18.06.2020г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. Със
Заявление вх. №122-00-1877 от 07.11.2019 г.(л.61), М. е поискала да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица,
като е заявила, че трудовото и правоотношение е прекратено, считано от
27.10.2019г.
7. Подадено
е Заявление със същият вх. №122-00-1877 от 07.11.2019 г.(л.50), адресирано до Директора на
„Европейски регламенти и международни договори“, Централно управление на НОИ, с
което М. е поискала удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава
членка на Европейския съюз, като в случая е посочен осигурителен период от
03.06.2019г. до 27.10.2019г. по трудово правоотношение във Великобритания.
По повод
заявлението, до компетентната институция на Великобритания е направено искане
за удостоверяване на осигурителната история за въпросния период, като в отговор
с писмо вх. №3208-12-1020# 1 в Териториално поделение на НОИ, Пазарджик са
получени структурен електронен документ U002 и структурен електронен документ
U004(л.67 и сл.,
превод на български език), с които
компетентната институция на Великобритания е удостоверила следните факти и
обстоятелства относно М.:
- период на
осигурена заетост от 03.06.2019 г. до 27.10.2019 г.;
- причина за
прекратяване на заетостта - изтичане срока на договора;
- доход за
периода от 03.06.2019 г. до 27.10.2019 г. в размер на 1727.94 паун да месечно.
Тези данни
не са спорни между страните.
8. Според данните от електронния регистър на
болничните листове и решенията но обжалването им(л.18 и сл.), на М. са
издадени болнични листове : №Е20196543220 за периода от 06.02.2019 г. до
19.02.2019 г. ; №Е20196599010 за периода от 20.02.2019 г. до 11.03.2019 г. ; №
Е20196599445 за периода от 12.03.2019 г. до 31.03.2019 г. ; № Е20197032209 за
периода от 01.04.2019 г. до 20.04.2019 г. и
№Е20197032667 за периода от 21.04.2019 г. до 10.05.2019 г.
На
жалбоподателката е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност
по издадените болнични листове.
Тези факти
също не са спорни между страните.
9. Извършена
е била проверка в информационната система на НОИ, относно данни подадени в
изпълнение на изискванията на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите,
осигурителите за осигурените от тях лица, както и за самоосигуряващите се лица
във връзка с чл. 5, ал. 4, г. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Установено
е, че относно Д.М. са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
осигурителя Едноличен търговец „ХИП 94 - Фикре Халилова“ гр. Сърчица за периода
от 27.12.2018 г. до 31.05.2019 г.(л.21), както следва:
• за месец
декември 2018 г. — 03 работни дни с осигурителни вноски (в т. 16.1 на
декларация образец №1 ,Данни за осигуреното лице”) и осигурителен доход - 85.00
лв.;
• месец
януари 2019 г. - 02 работни дни (в т.16.1) и 20 дни без осигурителни вноски,
зачетени за осигурителен стаж по чл. 9, ап. 2, т. 3 от КСО (в т. 16.5) и
осигурителен доход - 50.61 лв.;
• месец
февруари 2019 г. – 03 работни дни с осигурителни вноски (в т.16.1), 03 дни във
временна неработоспособност за сметка на работодателя (в т.16.А), 14 дни във
временна неработоспособност (в т. 16.2) и осигурителен доход - 168.00 лв.;
• месец март 2019 г. - 20 дни във временна
неработоспособност (в т.16.2);
• месец
април 2019 г. - 20 дни във временна неработоспособност (в т.16.2);
• за месец
май 2019 г. - 04 работни дни с осигурителни вноски (в т.16.1), 06 дни във
временна неработоспособност (в т.16.2), 10 дни без осигурителни вноски,
зачетени за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО (в т.16.5) и
осигурителен доход - 112.00 лв.
10. В
обстоятелствената част на оспореното решение е посочено, че във връзка с
установяване основателността на подадените данни за осигуряване и/или на
изплатени и подлежащи на изплащане парични обезщетения е било възложено
извършването на ревизия на осигурителя
ЕТ „ХИП 94 - Фикре Халилова“ гр. Сърница, ЕИК *********.
Според обстоятелствената
част на съставения Ревизионен акт за начет № РА-5-12-00696257 от 20.12.2019г.
на ТП на НОИ, Пазарджик и приложения към него Анализ(л. 26 и сл.), била е извършена проверка в
информационната система на НОИ, като е установено, че на осигурителя са
извършвани две предходни проверки по разходите на ДОО от контролни органи на
НОИ, при които са съставени констативни протоколи №КП-5-12-00537842 от
14.03.2019 г. и №КП-5-12-00537842, в които е посочено, че осигурителят е
подавал данни по реда на чл. 5, ал. 4 oт КСО за лица, които не са извършвали
дейност в предприятието. Издадени са били задължителни предписания №ЗД-1
-12-00575477 от 05.06.2019 г. ; №ЗД1-12-00537853 от 14.03.2019 г. ; ЗД№ М
2-00507205 от 02.01.2019 г. и №ЗД-1-12-00511674 от 14.01.2019 г. за заличаване
на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО относно: Надие Боризанова ;
Алие Кемалова Дъвкова ; Хава Билелова Ворукова ; Хасан Джемал Узун ; Явор
Радушев Дюкенджиев ; Емине Халилова Пилева ; Джамал Джамал Таир ; Авизе
Мустафова Юзун и Асие Али Юзун.
11. Относно Д.М.М., в анализа към акта
за начет е посочено следното :
При
извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че относно М.
са подадени уведомления по чл. 62. ал. 3 от КТ за сключване на трудов договор
на 27.12.2018 г. и за прекратяването му ни 03.06.2019 г. Записаната длъжност в
подаденото уведомление е „Общ работник“. За същия период, осигурителят е
подавал данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО.
В Анализа
към ревизионния акт е посочено още, че „….При
извършена проверка на ведомостите за работни заплати е установено, че М.
фигурира и тях на длъжност „общ работник“ за периода от м.01.2019 г. до м.
05.2019 г. и за месец 12.2018 г. Лицето не фигурира във ведомостите за работни
заплати…“.
Сочи се, че
в рамките на ревизионното производство, осигурителят не е представил трудово
досие на лицето. Изпратено е било писмо до М. с искане за представяне на
документи, доказващи извършваната от нея дейност и за даване на писмени
обяснения. Същото е върнато обратно с отбелязване „отсъства“.
Констатирано
е, че осигурителят е декларирал, че М. е извършвала трудова дейност на
описаната длъжност, на пълно работно време с работно място в с. Света Петка,
като е събирала дърва.
Крайният
извод на ревизиращите органи е бил, че осигурителят не представил документи,
които да доказват твърдението, че Дупка М. ***. В този смисъл е посочено, че
няма представени разрешителни от горско стопанство или други документи,
доказващи подобна дейност, поради което се констатира, че лицето не е
престирало трудова дейност в дружеството.
12. Въз
основа на констатациите в Ревизионен акт за начет № РА-5-12-00696257 от
20.12.2019г. са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-00696614 от
23.12.2019г. на ТП на НОИ, Пазарджик, в т. 8 от които е разпоредено,
осигурителят ЕТ „ХИП 94 - Фикре Халилова“, ЕИК *********, да се заличат относно
Д.М.М., подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО в регистъра за
осигурените лица за периода от м. 12.2018 г. до м. 05.2019 г.
13. В тази
хронологична последователност е било издадено процесното Разпореждане № 122-00-1877-3 от 28.02.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което
на Д.М.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
Заявление № 122-00-1877 от 07.11.2019г.
От страна на
административния орган е прието, че М. няма осигуряване във фонд „Безработица“
за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Осемнадесет месечният период е определен от 28.04.2018 г. до 27.10.2019 г.,
включително. Прието е, че по получени структурирани електронни документи U002 и
U004 от компетентната институция на Великобритания за М. е потвърден период на
осигурена заетост от 03.06.2019 г. до 27.10.2019 г., за 4 месеца и 25 дни.
Прието е също така, че при извършена проверка от контролните органи на НОИ в
осигурителя ЕТ „Хип 94 - Фикре Халилова“ е установено, че М. не е престирало
трудова дейност в дружеството за периода от 27.12.2018 г. до 31.05.2019 г. През
осемнадесет месечния период, същата има 4 месеца и 25 дни в осигуряване за фонд
„Безработица“. Формиран е извода, че съобразно представените документи, М. не
отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социалното
осигуряване, поради което няма право на парично обезщетение за безработица.
14.
Разпореждането е обжалвано по административен ред на 12.05.2020г., като с
Решение № Ц1012-12-24#1 от 10.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик е
потвърдено изцяло.
В
обстоятелствената част на решението са възпроизведени описаните до тук факти и
обстоятелства. Според горестоящият в йерархията на администрацията орган обаче,
че „….При извършена проверка на
ведомостите за работни заплати е установено, че лицето фигурира в тях на
длъжност „общ работник“ за периода от м.01.2019 г. до м.05.2019 г., и за м.
12.2018 г. лицето не фигурира във ведомостите за работни заплати….“
IV. За правото :
15. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
16. В
контекста на цитирания нормативен текст и с оглед същността на текущият правен
спор, трябва да се съобрази, че действително, според правилото на чл. 10 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съобразно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Ясно е, че
трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване на
осигурителното правоотношение. За да възникне последното е необходимо
фактически да е осъществена трудова дейност. Това всъщност е въпроса, по
отношение на който се концентрират противоположните становища на страните в
настоящото производство.
17. Не е
спорно, че между ЕТ „ХИП 94 - Фикре Халилова“ гр. Сърница, ЕИК *********, като
работодател и Д.М.М., като работник е бил сключен трудово договор от
27.12.2018г., съобразно изискванията на чл. 62 от Кодекса на труда ; че са
подадени уведомления по чл. 62. ал. 3 от КТ за сключване на трудов договор на
27.12.2018 г. и за прекратяването му ни 03.06.2019 г. ; че посочената длъжност
в подаденото уведомление е „общ работник“ ; че за същия период, осигурителят е
подавал данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО. Въпреки двусмисления начин по
който е формирано съждението(цитирано по-горе) в ревизионния акт за начет, следва
да се приеме, за неспорно и че за м. 12.2018 г., М. не фигурира във ведомостите
за работни заплати, но пък фигурира във ведомостите за работни заплати на
длъжност „общ работник“ за периода от м.01.2019 г. до м.05.2019 г.
При всички
тези данни, в Ревизионен акт за начет № РА-5-12-00696257 от 20.12.2019г. на ТП
на НОИ, Пазарджик е прието за установено, че М. „...не е престирала трудова дейност...“,
единствено въз основа на твърдението, че до същата е било отправено искане за
представяне на документи, доказващи извършваната от нея дейност и за даване на
писмени обяснения, което се върнало с отбелязване „отсъстващ“.
Какви
документи и какви писмени обяснения са искани от М. в ревизионното
производство, проведено по отношение на ЕТ „ХИП 94 - Фикре Халилова“ гр.
Сърница, нито се сочи в ревизионния акт, нито се установява в настоящото
производство.
На следващо
място, нито се твърди, нито се установява, след като за административния орган,
според е бил единствено въпроса по отношение на фактическото изпълнение на
трудовите задължения от страна М., от същата да са искани някакви документи,
обяснения или други доказателства, в хода на административната процедура при
която са издадени процесното разпореждане и решението с което то е потвърдено.
В този смисъл трябва да се посочи, че М. не е участник в административното
производство по издаване на Ревизионен акт за начет № РА-5-12-00696257 от 20.12.2019г. на ТП на НОИ,
Пазарджик и адресат на акта, но в процесната административна процедура при
която са издадено оспорените разпореждане и решение, тя е страна и пряк адресат
на актовете. Въпреки това, както се посочи, от нея не са искани никакви
допълнителни обяснения, писмени документи или други доказателства.
Все в тази
насока трябва да се отбележи, че от данните по делото не се установява по
несъмнен начин, че Ревизионен акт за начет № РА-5-12-00696257 от
20.12.2019г. и Задължителни предписания
№ ЗД-1-12-00696614 от 23.12.2019г. на ТП на НОИ, Пазарджик са влезли в сила и
са добили статуса на стабилни административни актове.
18. С оглед
конкретиката на текущия казус, следва да се съобрази още следното :
Както се
посочи в предходната точка от настоящото решение, между едноличния търговец и
жалбоподателката е бил сключен валиден трудов договор, за осъществяване от
последната на длъжността „общ работник“, подадени са били редовни уведомления
по чл. 62. ал. 3 от КТ за сключване и за прекратяване на договора, на работника
са изплащани трудови възнаграждения съобразно ведомостите за работни заплати,
осигурителят е подавал данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО. Казано с други
думи, налице са всички условия, за да се приеме съществуването на валидни
трудови правоотношения на едноличния търговец.
Това обаче
на практика се отрича от администрацията. Според ревизионния акт за начет „.. Установено е, че за почти всички лица,
за конто са подавали уведомления за сключване на трудови договори, постъпват
документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, а
след прекратяване на трудовите правоотношения, които са за кратък период от
време, се подават заявления за отпускане на парични обезщетения за безработна…“.
При това положение,
на основание чл. 74, ал. 3 от КТ, в случаите, когато контролен или друг
компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от
основанията, посочени в чл. 74, ал. 1 от КТ, той незабавно трябва да сезира
съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Подобни
действия в случая не се твърди и е се установява да са предприети. Ето защо,
страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или
на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването
й не бъде връчено на страните и не е признал действието на сключения между
страните трудов договор.( в този смисъл
Решение № 10099 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2020 г., VI о.).
Това налага
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а
преписката върната на административния орган за произнасяне по заявлението на
жалбоподателката за опускане на парично обезщетение за безработица.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц1012-12-24#1 от
10.06.2020г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1877-3 от
28.02.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което на Д.М.М. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление вх. №122-00-1877 от
07.11.2019 г.
ВРЪЩА административната преписка на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт за произнасяне по Заявление вх. №122-00-1877
от 07.11.2019 г. на Д.М.М., при спазване на указанията по тълкуване на закона
дадени в настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /П/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№1483/04.02.2021 Г. ПО АД №1024/2021 Г. НА ВАС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
касационната жалба на директора на Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт – Пазарджик срещу решение № 947 от 27.11.2020 г.,
постановено по административно дело № 718 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по адм. дело № 1024/2021 г. по описа на
Върховния административен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№3811/24.03.2021 Г. ПО АД №2964/2021 Г. НА ВАС.
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №
1483 от 04.02.2021 г. на председателя на Шесто отделение на Върховния
административен съд, постановено по адм. д. № 1024/2021 г.
Определението е окончателно.