№ 14975
гр. С., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110167408 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА), ЕИК ********* срещу
Х. Д. Н., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с
правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
относно признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1383,04 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. С., (АДРЕС) за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г.,
ведно съз законната лихва от 23.0462021г. до изплащането, 197,66 лв.-
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.06.2021 г., както и
суми за дяловото разпределение 26,48 лева – главница за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 4,58 лева – лихва за периода от
01.07.2018г. до 08.06.2021г., като вземанията са предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 36448/21 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във
връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да
предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи,
1
че ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е
постъпил от страна на ответника. Във възражението по заповедното дело
ответникът оспорва да дължи процесните суми, доколкото твърди, че не е
живял в имота през исковия период.
В открито съдебно заседание ответникът заявява, че признава факта, че
е собственик на процесния имот през исковия период, който е топлоснабден и
размера на вземането. Твърди плащане и представя доказателства.
В съдебно заседание ищецът признава получена сума в размер на
1409,52 лв., заплатени от ответника в хода на процеса, с което посочва, че
вземанията са частично погасени, като уточнява, че претендира сумата в
размер на 304,76 лв., представляваща главница, сумата в размер на 233,95 лв.,
представляваша мораторна лихва, сумата в размер на 50 лв., представляваща
съдебни разноски и законна лихва в размер на 215,17 лв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
2
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на
правото на собственост или на вещното право на ползване.
Страните по делото не спорят и съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че отвертникът е собственик на
процесния имот през исковия период, до който дружеството е доставило
топлинна енергия в претендирания размер.
Спорно по делото е дали ответникът е заплатил процесните вземания в
хода на процеса.
От представеното по делото като писмено доказателство от ответника
заявление и касова бележка и от признанието на ищеца се установява, че на
19.08.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 1409,52 лв.
Съдът намира, че доколкото в заявлението изрично е посочено, че плащането
е по процесното дели и в касовата бележка изрично е псоочено, че са
заплатени главници, то със сумата в размер на 1409,52 лв. ответникът е
заплатил изцяло дължимите главници за топлинна енергия и за услуга за
дялово разпределение, поради което следва да отхвърли поради плащане
претенцията наищеца за главници.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за процесния период, потребителите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок
настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи
лихва за забава. Страните не спорят относно размера на законната лихва,
поради което съдът намира искът за мораторна лихва за изцяло основателен в
претендирания размер и същият следва да бъде уважен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
страните не спорят и от писмените доказателства се установи, че такава
услуга е извършвана през процесния период в съответствие с методиката и
нормативната уредба, поради което този иск е основателен и следва да бъде
3
уважен в претендирания размер, доколкото същият не е спорен между
страните по делото. По гореописаните съображения съдът намира, че от
представените доказателства се установява, че главницата е изцяло погасена
чрез плащане в хода на процеса и този иск следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
Доколкото плащането на главниците е извършено в хода на процеса се
дължи законна лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до деня на плащането, която съдът определи използвайки
електронен калкулатор в размер на 165,63 лв. и следва да я присъди.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Доколкото ищецът изрично заяви, че претендира разноски в размер на
50 лв., то съдът следва да присъди същите в претендирания размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Х. Д. Н., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА),
ЕИК ********* сумата от 197,66 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.06.2021 г. върху главница за топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. С., (АДРЕС) за периода м.05.2017 г. до
м.04.2020 г., което вземане е предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 36448/21 г. по
описа на СРС, 174 състав, както и сумата в размер на 165,63 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главниците по издадената
заповед за изпълнение от датата на депозиране на заявлението за издаване на
4
заповед за изпълнение – 23.06.2021 г. до окончателното плащане на
19.08.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ********* срещу Х. Д. Н.,
ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1383,04
лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. С., (АДРЕС) за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно
съз законната лихва от 23.06.2021г. до изплащането и суми за дяловото
разпределение 26,48 лева – главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 23.06.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, поради плащане в хода на процеса и сумата в размер на 4,58 лева –
лихва за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г., като неоснователен, като
вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 36448/21 г. по описа на
СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Д. Н., ЕГН **********
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на 50 лв. – съдебни
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5