№ 29627
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110157554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК
Производството по делото е образувано пред Софийски окръжен съд по постъпила
искова молба от А. М. Й. против ЗК „Лев Инс“ АД и Ц. Ц. Б.. По постъпилата искова
молба е образувано гр. дело № 228/2021 г. по описа на СОС.
След извършване на двойна размяна на книжа с ответниците по реда на чл. 367 и
сл. ГПК, съставът при СОС се е произнесъл по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателствата с Определение № 214/17.05.2022 г., като със същото е
насрочил открито съдебно заседание по делото.
С Определение № 215/18.05.2022 г. съставът на СОС е отделил производството по
образуваното т.д. № 228/2021 г. на СОС по предявения срещу Ц. Ц. Б. иск за заплащане
на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната
главница от 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Прекратил е
производството пред себе си по този иск и е изпратил отделеното производство на
Софийски районен съд. Мотивите на състава при СОС са свързани с констатацията, че
предявеният иск за главница и предявеният иск за лихва за забава подлежат на
разглеждане по различен процесуален ред. Отчетено е, че въпреки извършената двойна
размяна на книжа и по двата иска, то делото по иска за лихва за забава следва да бъде
изпратено на СРС.
Настоящият състав не споделя изложените съображения в произнесеното
определение от 18.05.2022 г. по следните съображения:
На първо място, неверен е изводът на състава при СОС, че предявените искове
подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред, считайки че
предявеният иск за главница подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII ГПК
(Производство по търговски спорове). В свое Тълкувателно решение от 23.02.2022 год.
по Тълкувателно дело № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС подробно разяснява кои дела следва
да се разглеждат като граждански и кои като търговски спорове по смисъла на ГПК.
Посочено е, че ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално
право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид -
облигационно, вещно, семейно, трудово и др. - делото е гражданско. Главният иск е
предявен от увредено лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на делинквента, тоест между ищеца и ответника „Лев Инс“ АД липсва
договорно правоотношение. Отговорността на застрахователя по застраховка
1
„Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение на увредено от застраховано
при застрахователя лице, бива ангажирана след установяване на елементите от
фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Действително
застрахователните сделки представляват абсолютни такива по смисъла на чл. 1, ал. 1
ТЗ, но те са сделки между сключилите ги лица. В случая между страните по делото не е
налице облигационно правоотношение по сключен застрахователен договор. Нещо
повече, дори между страните да имаше валидно възникнало правоотношение по
сключен застрахователен договор, то в посоченото тълкувателно решение ВКС е
прието, че сделки, сключени между физическо лице, притежаващо качеството
потребител по смисъла на § 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се
разглежда като гражданско по реда на общия исков процес. Всяко застраховано
физическо лице има качеството на потребител по смисъла на дефинитивната
разпоредба на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо, и двата предявени иска – както срещу „Лев Инс“ АД, така и срещу
делинквента Ц. Ц. Б. подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес.
На второ място, двата предявени иска са функционално свързани. Искът за
присъждане на обезщетение за забава е обусловен от изхода по предявения иск за
главница. В случай че искът за лихва за забава бъде отделен и разгледан в отделно
производство, то същото следва да бъде спряно поради наличие на предпоставката на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – преюдициалност на спора по иска за присъждане на
обезщетение вследствие на твърдяното увреждане. Съгласно чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК,
не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото,
освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Както се посочи
по-горе и като се вземат предвид задължителните разяснения на ВКС, предявените
искове подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, поради което в
случая е недопустимо разделянето им.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че делото следва да бъде
изпратено на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по образуваното дело. На основание чл. 122, изр. 1 от ГПК спорът за
подсъдността на делото следва да бъде разрешен от Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ със Софийски окръжен съд за разглеждане
на отделения с Определение № 215/18.05.2022 г. по т.д.228/2021 г. по описа на СОС
иск, предявен срещу Ц. Ц. Б. за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за забава върху претендираната главница от 70 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски апелативен съд за решаване на повдигнатия
спор и определяне на компетентния съд за разглеждане на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2