РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Свищов, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20224150200190 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по
постъпила жалба от Н. А. Н. с ЕГН ********** чрез адв. С. М. от АК-Русе
срещу Наказателно постановление № BG16032022/5800/P8-373/ 25.08.2022 г.
на Директора на НТУ към АПИ.
Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, с което му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 800лв. за
извършено нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата.
Заявява, че каказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и
моли да бъде отменено. На първо място твърди, че в конкретния случай са
спазени изискванитя на разпоредбите на Закона за пътищата за събиране на
ТОЛ такси и свързаните с него поднормативни актове. Твърди, че за „*“
ЕООД имало сключен тристранен договор за отчитане на тол данни, а към
транспортното средство с рег.№ ** имало вградено асоциирано,
сертифицирано устройство за спътниково позициониране. Това било видно от
сключените договори и от приетите сертификати от страна на ТОЛБГ. Освен
това налични били и пари в нарочна сметката на Т . За конкретния
транспортен курс на 03.03.2022г. и на 04.03.2022г. били направени две
1
трансакции всяка по 200 лева, на обща стойност 400 лева, на основание
Договор №35637 по сметка на Т. Начислените тол такси за периода от
03.03.2022г.- 05.03.2022 г. били в общ размер от 162 лева. Заявява, че по
нарочната сметката е имало налични средства предназначени за транспортни
такси. По този начин били изпълнени изискванията за заплащане
своевременно и в точния размер на пътната такса за изминатия път от
даденото ППС , тъй като било инсталирано необходимото устройство, което
да работи без прекъсване, а по нарочната сметка били налични парични
средства. Поради това не можело да се вмени във вина на собственика,
ползвателя на ППС или водача му липсата на парични средства, отчетена от
Електронната система за събиране на пътни такси. Според жалбоподателя
изненадваща била липсата на подадена информация, при условие, че за
конкретния транспортен курс вече е имало 41,80 лв. платени тол такси от
подадени декларации за изминато разстояние. На следващо място счита, че
АУАН и НП са издадени при сериозни процесуални нарушения съгласно чл.
42, т.6 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Действително в НП са посочени трите имена
на нарушителя - Н. А. Н., но в АУАН името на нарушителя е написано на
непознат за него език. Това било по-малкият проблем, тъй като видно било,
че нарушението се изразява в движение на ППС, за което не е заплатена
дължимата пътна такса на 05.03.2022 година. Нямало данни жалбоподателят
да е управлявал това ППС на 05.03.2022 г., а единствено е ясно, че го е
управлявал на 16.03.2022 г., когато е създаден АУАН на ГКПП „Кулата“.
Нямало текст в закона, който да вменява вина и отговорност на водача за
нарушение, което е допуснато със същото превозно средство, на друго място
и от друг водач. В този смисъл моли съда да отмени процесното наказателно
постановление и претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв. М., който поддържа жалбата. Моли съда
да отмени обжалваното НП. Поддържа доводите изложени в жалбата до съда.
Сочи, че нарушението не е осъществено от обективна и субективна страна от
жалбоподателя, като същото се установявало от представените докозателства.
Допълнително сочи, че жалбоподателят не може да бъде субект на
нарушението, доколкото същият не е собственик или ползвател на процесния
товарен автомобил.
Ответникът по жалбата – Директор на НТУ към АПИ, редовно
2
призован, изпраща представител юрк. ДМ, който оспорва жалбата. По
същество на спора заявява, че нарушението е доказано по безспорен начин с
материалите по делото. АУАН и НП са издадени в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон. Към датата на нарушението не
са налице плащания за процесната дата, часа и сегмента на рамката, където е
отчетено нарушението. Съгласно законовите разпоредби и условията по
сключения договор, отговорността при липса на тол таксуване е изцяло на
водача, независимо от причините, поради които устройството не е подало тол
декларации. Относно това кой е управлявал процесното пътно превозно
средство към датата на нарушението, била предоставена възможност на
водача да направи възражения в тази насока, но такива не са постъпвали. В
този смисъл пледира за постановяване на потвърдително решение и
претендира разноски. В случай, че съдът отмени НП, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 16.03.2022г. в 17,18 часа, при направление излизане от територията
на Р България на ГКПП „ Кулата“ е пристигнало МПС с рег№***, влекач,
марка „****“, с обща технически допустима маса над 12 тона, брой оси - 5 и
управлявано от жалбоподателя. Контролните органи -свидетеля А. А.
Миихова и колегата й Ю. А. П., служители в Отдел „Пътни такси и
разрешителен режим“ на ТД „М“ в АМ извършили проверка на пътното
превозно средство. В хода на проверката при справка в електронната система
за събиране на пътни такси било констатирано, че на 05.03.2022г. в 01,02ч.,
посоченото ППС е било управлявано по път I-3, км 25+271, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна
такса, сьгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Движението му е било
заснето посредством контролно устройство с идентификатор № 40202, за
което бил генериран доказателствен запис от електронната система по
чл.167а, ал. 3 от ЗДвП с № DA3EE47D65DE674AE053021F160A8773.
Установено е, че посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за който се събира такса за изминато разстояние, тол такса,
сьгласно приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от
20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние тол такса, както и че съобразно
3
категорията му, самото ППС е такова за което е дължима такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП. Констатирано е, че за движението на посоченото ППС в АПИ
няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е заплатена пътна
такса за сегмента на рамката (40202), на която е отчетено нарушението. За
констатираното свидетеля М. издала АУАН № BG16032022/5800/P8-373 от
16.03.2022г., в който са отразени изброените констатации, като не били
посочени броя оси на ППС, а нарушител било посочено лице - **********.
нарушението било квалифицирано като такова по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
АУАН бил връчен на нарушителя на датата на издаването му. В АУАН
водачът е отбелязал, че няма възражения, писмени такива не са подадени в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите в АУАН, на 25.08.2022 г., Директора на
Национално тол управление към Агенция „ПИ“ издал процесното
наказателно постановление BG16032022/5800/P8-373. Видно от съдържанието
на НП наказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана
в акта за установяване на административно нарушение, като допълнил, че
осите на процесното ППС са 5. На нарушението била дадена същата правна
квалификация, възприета от актосъставителя - чл.179, ал.3а от ЗДвП и на
жалбоподателя на основание същата разпоредба на закона била наложена
глоба в размер на 1800лв.
Видно от отбелязаното в обжалваното НП жалбоподателят е получил
наказателното постановление на 13.10.2022г., а жалбата е входирана в
деловодството на административнонаказващия орган на 21.10.2022г.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по
делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством
разпита на свидетеля А М.. Показанията на този свидетел съдът кредитира
като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:
4
Съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Безспорно е, че с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в
задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал.
3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС без да са
изпълнили тези задължения. В конкретния случай в акта за установяване на
административно нарушение като нарушена е посочена разпоредбата на
чл.179, ал.3а от ЗДвП. Този порок е пренесен и в обжалванато наказателно
постановление и на основание същата норма на нарушителя е наложена
санкция - глоба. Според съда неясно остава за какво точно нарушение е бил
санкциониран нарушителя, тъй като правната квалификация на същото не
може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената
санкционна норма. Съгласно императивните разпоредби чл. 42, т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 6 ЗАНН в АУАН и НП следва да се посочат законните разпоредби,
които са нарушени. По смисъла на цитираните разпоредби „нарушена
законова разпоредба“ означава нарушено определено правило за поведение,
към което субекта е задължен да се придържа. В случая това не е спазено,
като относимата нарушена разпоредба е тази на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда, че на водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се налага
глоба в размер 1800лв. Тази норма е санкционна, а описаното нарушение е
самостоятелно уредено с отделна норма, тази на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Вярно
е, че същото може да бъде изведено по тълкувателен път, но предвид
формалността на процеса същото е недопустимо. Съдът намира, че
посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените такива,
5
тъй като административнонаказващия орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На следващо място, от събраните доказателства не се доказва по
безспорен и категоричен начин нарушението да е извършено от
жалбоподателя. В конкретния случай се касае за заснемане на нарушение чрез
техническо средство. От приетите по делото писмени доказателства, а и от
разпита на свидетелката констатирала нарушението, не може да се установи
самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на
нарушението. Следва да се има предвид, че проверката от служителите на
АМ, които са установили нарушението, е няколко дни след извършването му
и не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал
процесното ППС на датата на проверката е същият, който е извършил
процесното нарушение. Видно от представеното и прието като доказателство
по делото СРМПС, процесното МПС е собственост на юридическо лице – „*
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София. По делото наказващия орган не представи
други доказателства, които по достатъчно категоричен начин да установят
самоличността на нарушителя. Вярно е, че жалбоподателя в момента на
проверката и съставяне на акта, не е възразил срещу констатациите в АУАН,
но това не освобождава наказващия орган впоследствие да изпълни
задължението си по чл.53 от ЗАНН и да събере необходимите доказателства,
обосноваващи безспорност на твърдяното нарушение.
По възражението за недоказаност нарушението от обективна и
субективна страна, съдът намира следното: В административнонаказателното
производство тежестта на доказване е на наказващия орган. Съгласно чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка
със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, а съгласно 9 на
същата разпоредба- по административната преписка може да се прилага
6
справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея
обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. В случая
представените от наказващия орган доказателства сочат, че на процесната
дата и за този час при движение в процесния сегмент няма заплащане. От
друга страна представените от жалбоподателя доказателства не оборват в
достатъчна степен данните от отразеното нарушение. Същият не представи
данни от сертифицираното УСП на процесното ППС, които да сочат, че
същото е подавало данни в деня и часа на нарушението. Независимо поради
каква причина системата е отчела нарушение, съдът счита това обстоятелство
за ирелевантно, доколкото не се установи нарушението да е извършено от
жалбоподателя, макар същият да е в трудови правоотношения с дружеството,
чиято собственост е процесния влекач. Видно от представения трудов
договор №35/03.09.2021г., жалбоподателя е назначен на длъжността „шофьор
товарен автомобил/ международни превози“ в отдел „Транспорт“ при
работодателя „* БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като никъде в трудовия договор не е
упоменато, че на работника се предоставя процесния автомобил или същият е
назначен за негов водач. Щом това е така, то водач на процесния автомобил
може да бъде и друго лице, което да е назначено на същата или друга
длъжност при този работодател. Що се касае до възражението, че
жалбоподателя не може да бъде субект на нарушението, съдът намира същото
за необосновано, доколкото санкционатата норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП
предвижда глобата да се налага на водач, който управлява ППС в нарушение
на изискванията за заплащане на пътна такса. Това обаче е допълнителен
аргумент, доказващ обстоятелството, че на жалбоподателя не му е ясно какво
конкретно нарушение му е вменено.
Предвид горното, съдът счита, че посочените нередовности обуславят
отмяна на издаденото постановление, тъй като при издаването му е допуснато
неправилно приложение на материалния закон и в
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на разноски,
които се присъждат по реда на чл. 143 от АПК. С оглед изхода на спора, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, т.к. съдът отмени обжалвания
административен акт разноските по производството и възнаграждението за
7
един адвокат, следва да се възстановят от бюджета на органа, издал
отменения акт. По делото е представен договор за правна помощ, по който
жалбоподателят платил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева, които съдът следва да възложи в тежест на
въззиваемата страна. Заплатеното възнаграждение към датата на
постановяване на решението на съда е под минималното такова определено в
чл.8, ал.1 вр.чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се дължи
произносяне по направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG16032022/5800/P8-373/
25.08.2022 г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на Н. А. Н. с ЕГН
**********, с. адрес *****, на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
АПИ да заплати на Н. А. Н. с ЕГН **********, с адрес *****, сумата от 400
(четиристотин)лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Административен съд –Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8