Р Е Ш Е Н И Е
№815 03.07.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов
административно дело № 2517 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Г.Д.Д.,***, против решение №
115/13.09.2019г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с което е потвърдено
постановление за налагане на обезпечителна мярка изх.№
С190002-022-0055379/01.07.2019г. на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП-Бургас, с което е наложен запор върху вземането му от трето задължено
лице-работодател „Ева и Ири“ЕООД, ЕИК-**********, гр.Петрич, ул.Отец Паисий
№51, по трудов договор от 01.06.2019г. за сумата от 310 лева месечно, до
пълното погасяване на задължението.
Жалбоподателят навежда доводи, че
обжалваното решение и потвърденото с него постановление са незаконосъобразни.
Счита, че не е установен размера на обезпеченото задължение, за да се прецени
дали съответства на обезпечението. Позоваването на формуляра по Директива
2010/24/ЕС на Съвета с отбелязване на две суми не води до ясно в тази насока. В
този формуляр липсва дата на първоначалното издаване на акта. Говори се за акциз
към Великобритания, а същевременно част от сумата е отразена като
административни санкции и глоби. Освен това в действията на публичния
изпълнител се претендира и лихва, без същата да е посочена във формуляра, от
кога и върху коя сума тече. С оглед принципа на съразмерност намира, че не са
отчетени интересите на длъжника с оглед ниския размер на получаваното от него
възнаграждение – 560 лева. Позовава се на чл.18, т.1 от Директива 2010/24/ЕС на
Съвета. Твърди, че липсва валидно изпълнително основание, а ако е налице
претендираното вземане, то е погасено по давност. Не е ясно дали вземането
изобщо попада в обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, съгласно нейния
чл.2. Не е налице искане по чл.16, т.1 от тази директива, като твърди, че
сумата от 3609 паунда е заплатил на място на митническия пункт, но не пази
документа за това. Иска отмяна на обжалваното решение и на наложената
обезпечителна мярка. В съдебно заседание и представената по делото
молба-становище жалбоподателят, чрез редовно упълномощения от него адвокат М.З.
***, поддържа жалбата на изложените основания, като добавя и ново основание
относно приложението на Директива 2010/24/ЕС на Съвета по отношение на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, предвид напускането на
ЕС.
Ответникът по жалбата – директор на ТД
на НАП-Бургас представя административната преписка по която е издадено
атакуваното решение. Чрез пълномощника
си, юрисконсулт К.Т., пледира за отхвърлянето на жалбата и потвърждаване на оспореното
решение.
Административен съд - Бургас, в настоящия си състав,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
В ТД на НАП-Бургас е образувано изпълнително дело №
*********/2016г. против жалбоподателя Г.Д., по което на 11.05.2017г. му е
връчено лично (вж.разписката на л.20) съобщение
за доброволно изпълнение, ведно с единния инструмент за предприемане
на изпълнителни мерки (ЕИПИМ), въз основа но който е образувано делото. С това
съобщение е уведомен, че публичните му задължения възлизат на 14`882,91 лева, а
начислените лихви към 28.12.2016г. – на 1278,12 лева. Задължението произтича от
молба на Великобритания за събиране на вземане по взаимна помощ от държавите членки
на ЕС с № GB_LG_EECO 34732_002493/06.09.2014.
По това изпълнително дело първоначално е издадено постановление
за налагане на обезпечителна мярка изх.№ С190002-022-0060418/29.12.2016г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, с което е наложен запор върху лек
автомобил марка Мерцедес, модел Е200, рег.№ А-4838-КМ, година на производство
1996г., с балансова стойност 0,01 лева.
Последвало е издаването на процесното постановление за
налагане на обезпечителна мярка изх.№ С190002-022-0055379/01.07.2019г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, с което е наложен запор върху
вземането на Г.Д. от трето задължено лице, негов работодател „Ева и Ири“ЕООД,
ЕИК-**********, гр.Петрич, ул.Отец Паисий №51, по трудов договор от
01.06.2019г. за сумата от 310 лева месечно, до пълното погасяване на
задължението. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до
дружеството-работодател, както и разпореждане за изпълнение на основание
чл.230, ал.4 от ДОПК. На 18.07.2019г. и 27.08.2019г. главният публичен изпълнител
издал разпореждания за разпределение на плащането на събраните суми от по 310
лева във връзка с молбата на Великобритания с № GB_LG_EECO 34732_002493/ 06.09.2014.
На 30.08.2019г. Г.Д. *** против процесното постановление
за налагане на обезпечителна мярка изх.№ С190002-022-0055379/01.07.2019г. по изпълнително
дело № *********/2016г. В нея той изложил аналогични мотиви на тези в
сезиращата съда жалба, описани по-горе. Към жалбата е приложил и извлечението
от своята сметка в Райфайзен банк, видно от която на 10.08.2014г. е извършил
плащане с вальор 06.09.2014г. (датата на
което е възникнало и задължението по изпълнителното производство) на сумата
от 1200 британски паунда в полза на Dover Easter Do.
На 09.09.2019г. била извършена разпечатка от информационната
система на единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки (ЕИПИМ) за
събиране на вземания, попадащи под обхвата на Директива 2010/24/ЕС на Съвета и
на искането за събиране на вземания. От тях се установява, че запитващата
страна е GB –
Обединеното кралство. Датата на възникване на задължението е 06.09.2014г. Размерът
на главницата е 3`609,00 британски паунда, с равностойност 9`021,23 лева и
административни санкции и глоби от 2`345,00 паунда, с равностойност 5`861,68
лева. Общият размер на задължението е 5`954 паунда или 14`882,91 лева. Посочено
е също, че жалбоподателят Г.Д. е задължено лице за вземането, което произтича
от акциз – excise duty on tobacco (англ. акциз
върху тютюна).
На 10.09.2019г. началникът на отдел „Обжалване“ в ТД
на НАП-Бургас изразил писмено становище по жалбата до горестоящия орган. В него
са описани установените до тук факти и обстоятелства. Посочено е, че не
отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че е разбрал за производството
след запориране на трудовото му възнаграждение, тъй като лично е получил
поканата за доброволно изпълнение и изпълнителното основание – ЕИПИМ. Твърдението,
че във формуляра не са изчислени лихви е счетено за неоснователно, тъй като
приложение следва да намери чл.269л от ДОПК (ал.6 на този
член предвижда, че местният запитан орган начислява лихви съгласно българското
законодателство, считано от датата на получаване на искането за събиране). По
отношение твърдението, че задължението е погасено по давност, във формуляра не
е посочена крайната дата за погасяване по давност на задълженията, като
приложение следва да намери чл.269у, ал.1 от ДОПК (По отношение
на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на
запитващата държава членка.). За платената от задълженото лице глоба в размер
1200 паунда е посочено, че глобата е различно задължение от акциза, но при
претенции той следва да се обърне към компетентната служба във Великобритания
на посочен телефон и при новоустановени факти да уведоми съответната българска
администрация. На последно място е посочено, че трудовото възнаграждение на
жалбоподателя възлиза на 560 лева, а несеквестируемата сума на основание
чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК (в
тогавашната редакция) е 250 лева.
Последвало е издаването
на оспореното в настоящото производство решение № 115/13.09.2019г. от директора
на ТД на НАП-Бургас. С него е потвърдено постановление за налагане на
обезпечителна мярка изх.№ С190002-022-0055379/01.07.2019г. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП-Бургас. Изложени са всички възражения на жалбоподателя.
Посочено е, че през 2014г. в Р.България е постъпила молба за събиране на
публично вземане от Кралство Великобритания. Искането било част от системата за
взаимна помощ на държавите членки за събиране публични вземания – глава ХХVІІа
от ДОПК и Директива 2010/24/ЕС на Съвета. Молбата е с № GB_LG_EECO
34732_002493/06.09.2014г. и е постъпила в Централното звено за връзка към ЦУ на
НАП-София. Там било проверено, че отговаря на формалните изисквания и препратена
на ТД на НАП-Бургас, съобразно адреса на задълженото лице. Образувано било изпълнително
дело № *********/2016г. срещу жалбоподателя, като му било изпратено съобщението
за доброволно изпълнение, което е връчено лично. След това се е престъпило към принудително
събиране на вземането, като било издадено атакуваното пред горестоящия орган потвърдено
постановление за налагане на обезпечителна мярка изх.№
С190002-022-0055379/01.07.2019г. Наложеният запор по него в размер на 250 лева
съответства на правилото на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК (в тогавашната му редакция).
По отношение възражението за давност следва да се приложи чл.269у от ДОПК, но
към момента не е постъпило уведомление от страна на Кралство Великобритания, че
относно това задължение има постъпило възражение за изтекла давност или са
предприети действия в тази насока.
Решението е
връчено на Г.Д. лично на 24.09.2019г., съгласно отбелязването в него (л.56), а
жалбата е подадена на 27.09.2019г., съгласно входящия индекс.
При така
описаната фактическа обстановка съдът намира предявената жалба за процесуално
допустима, подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл.197, ал.2 от ДОПК от
легитимирана страна, адресат на акта и при наличие на правен интерес от
обжалване.
Разгледана по
същество, същата се явява частично основателна. Съображенията за това са
следните:
Обжалваното
решение е акт, подлежащ на съдебен контрол и при преценката законосъобразността
му съдът следва да провери издадено ли е от компетентен орган и в предписаната
от закона форма, спазени ли са процесуално- правните и материално-правните
разпоредби на закона при издаването му и съответства ли на целта на закона.
Решение №
115/13.09.2019г. е издадено от компетентен орган – директора на ТД на
НАП-Бургас, на когото изрично по силата на чл.197 от ДОПК е предоставено правомощието
да разглежда жалби срещу постановленията на публичен изпълнител по налагане на обезпечителни мерки. Решението е
издадено в писмена форма с означение на фактическото и правното основание за
издавеното му. При издаването му са спазени процесуалните правила.
Налагането на
обезпечителни мерки е едно от заложените в чл.12, ал.4, т.1 от ДОПК правомощия
на публичния изпълнител. Обезпечението представлява едностранно властническо
правомощие, изразяващо се в забрана за извършване на разпоредителни действия с
притежаваното от страна на длъжника имущество. Като всяко властническо
правомощие, ограничаващо длъжника от ред негови права, обезпечението се налага
при стриктно спазване на определена в закона (ДОПК)
процедура, предпоставки, срокове и органи. В чл.195 от ДОПК е визиран общия
принцип, че на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания.
Обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено
или отсрочено, като обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител, по искане на органа, издал акта за установяване на публичното
вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно,
след получаване на изпълнителното основание, а длъжникът не се уведомява за
искането за обезпечение. Съдържанието на постановлението е изчерпателно
изброено в нормата на чл.196, ал.1 от ДОПК – постановлението се издава в
писмена форма и съдържа името и длъжността на органа, който го издава;
наименованието на акта, номера и датата на издаването му; фактическите и правните
основания за издаването му; наименованието, идентификационния номер, адреса за
кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление
на длъжника; размера на публичното задължение и лихвите; вида на
обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага; забрана за
разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението; датата на издаване
и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му. Препис от
постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от
действията. Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка,
ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание.
Видовете обезпечителни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.198, ал.1
от ДОПК – обезпечението се извършва с налагане на възбрана върху недвижим имот
или кораб; със запор на движими вещи и вземания на длъжника (както е в случая с налагането на
запор върху вземането за трудово възнаграждение); със
запор на сметките на длъжника; със запор на стоките в оборот на длъжника, като
публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до
размера на вземането.
В настоящия
случай производството по налагане на обезпечителни мерки е започнало въз основа
на получено искане от страна на Кралство Великобритания за установени и
изискуеми там задължения за акциз върху тютюн в размер на 9`021,23 лева и
5`861,68 лева за административни санкции и глоби.
Процедурата за
взаимна помощ с държавите членки на ЕС, при събиране на публични вземания е
уредена в глава ХХVІІа на ДОПК (нова ДВ, бр.105 от 2006г., в сила от
1.01.2007г.), като в чл.269а. е посочено, че
взаимна помощ с компетентните органи на държави членки на ЕС, се осъществява
при събирането на следните публични вземания, данъци, включително акцизи,
мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка
на ЕС (по т.1); имуществени санкции, глоби, такси и
допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено
искане за взаимна помощ по т.1-3, наложени от органите, компетентни да
установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт (по т.4)
и лихви и разноски, свързани с вземанията по т.1-5 (по т.6).
Следователно процесните задължения, за събирането на които е предприето
принудителното изпълнение – акциз и административни санкции и глоби, попадат
сред задълженията при които е допустима взаимна помощ и не сред изключените по
ал.2 на този член.
По силата на
алинея трета, действията по обезпечаване и събиране на вземанията по ал.1 при
осъществяване на взаимна помощ се извършват от органите по приходите и
публичните изпълнители при условията и по реда на ДОПК. Видовете взаимна помощ
и изисквания към исканията за взаимна помощ са уредени в чл.269в, като сред тях
е и налагането обезпечителни мерки. Искането и всички документи, свързани с
него или с последващ обмен на информация, се изпращат по електронен път, като
се използва стандартен формуляр, освен ако това е невъзможно по технически
причини. По електронен път се изпращат и единният инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки по чл.269к, ал.1, както и останалите посочени документи.
Условията за
отправяне на искане за събиране на вземане към друга държава членка са визирани
в чл.269и от ДОПК – такова не може да се отправя, ако актът за установяване на
публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл.269м, ал.5, като преди да
отправи искане за събиране на вземане, местният запитващ орган следва да е
приложил всички способи за събиране на вземанията по този кодекс, освен в
случаите когато длъжникът не притежава имущество на територията на Р.България,
към което да бъде насочено изпълнението и местният запитващ орган разполага с
информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка, изпълнението
няма да доведе до пълно погасяване на вземането и местният запитващ орган
разполага с информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка,
събирането на вземането е невъзможно или значително ще се затрудни. По силата
на чл.269к искането се придружава от единен инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното
изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на
действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от
местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни
мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или
заместване. Единният инструмент съдържа данни, индивидуализиращи първоначалното
изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода за
който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство,
размера на вземането, включително главница, лихви и разноски, име, съответно
наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника, наименование,
адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното
звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за
неговото оспорване. От своя страна, съгласно чл.269л., ал.1 от ДОПК, по искане
на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира
вземанията по чл.269а, ал.1, за които е налице първоначално изпълнително основание,
издадено в другата държава членка, като вземанията, посочени в искането, се
събират по реда на ДОПК, не се ползват с привилегиите, предвидени в българското
законодателство за подобни вземания, събират се в български левове и местният
запитан орган информира запитващия орган от другата държава членка за всяко
предприето действие във връзка с искането за събиране на вземането. Местният
запитан орган начислява лихви съгласно българското законодателство, считано от
датата на получаване на искането за събиране. Вземането може да бъде отсрочено
или разсрочено при условията и по реда на ДОПК, като местният запитан орган
уведомява за това запитващия орган от другата държава членка, както и му
превежда събраните (вероятно
законодателят има пред вид средства) във връзка
с искането.
В този ред на
приложимата правна уредба, по отношение на процесното изпълнително производство,
образувано на база получен документ от Кралство Великобритания за задълженията
на жалбоподателя, като по делото не са ангажирани доказателства длъжникът да е
оспорил задължението си по основание и размер съгласно способите, предвидени в
разпоредбите на чл.269а и сл. от ДОПК. Няма данни да е направил надлежно
възражение пред компетентните органи в Обединеното кралство за погасяване на
задължението по давност. Публичният изпълнител действащ в хипотезата на обмен
на информация, е наложил този вид обезпечителни мерки – запор върху вземане на
длъжника на трудово възнаграждение. Наложената обезпечителна мярка е съответна
на обезпечителната нужда, още повече, че предходната – запор върху автомобил с
ниска стойност явно не е дала резултат. В тази връзка следва да се има предвид
спецификата на случая, доколкото изпълнителното основание е издадено в държава членка
на ЕС и събирането му се осъществява в процедура по взаимна помощ между
държавите членки при събиране на публични вземания. Съобразно разпоредбата на
чл.269л, ал.1 и 2 от ДОПК по искане на запитващ орган от друга държава-членка,
местният запитан орган събира вземанията по чл.269а, ал.1 от същия кодекс, за
които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в друга държава
членка.
В конкретния
случай несъмнено са били изпълнени изискванията на чл.269к от ДОПК, доколкото
изпълнителното производство е образувано въз основа на искане за събиране на
публично вземане, изпратено от компетентните данъчни власти на Обединеното
кралство, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни
мерки, в които се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително
основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по
принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан
орган.
Както стана ясно
в хода на съдебното производство, именно позовавайки се на специалната правна
уредба на процедура за взаимна помощ с държавите членки на ЕС при събиране на
публични вземания – глава ХХVІІа от ДОПК - публичният изпълнител, съблюдавайки
и изискванията на Директива 2010/24/ЕС на Съвета е намерил, че са налице
основания за образуване на изпълнително дело и за налагане на обезпечителни
мерки, без да е необходимо да бъдат представяни допълнително каквито и да било
доказателства относно наличието на изискуемо и установено по размер публично
вземане по отношение на Г.Д.. Тук е мястото да бъде посочено, че публичният
изпълнител който е получил искане за събиране на вземането не може да извършва
проверка относно актуалното наличие на такова задължение в друга държава членка
и неговия размер към момента на образуване на изпълнителното производство. След
като същото е отговаряло на изискванията на Директива 210/24/ЕС на Съвета,
придружено от съответния единен инструмент, органът по приходите в замолената
държава може да извърши проверка дали правилно е определен компетентния в
съответната държава членка орган и дали се касае за публично вземане, попадащо
в обхвата изрично и изчерпателно очертан в чл.269, ал.1 от ДОПК
В хода на
съдебното производство, жалбоподателят не представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, за да се
приложи разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК. За жалбоподателя съществува
единствената предвидена в закона възможност, съгласно чл.269м от ДОПК, когато
срещу вземането е депозирана жалба до местния запитан орган, той да уведоми
жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентния да се произнесе по
жалбата орган в запитващата държава членка.
Всички тези
основания предпоставят извода, че към момента на издаването им постановление за
налагане на обезпечителна мярка изх.№ С190002-022-0055379/01.07.2019г. и
потвърждаващото го решение № 115/13.09.2019г. на директора на ТД на НАП-Бургас,
са били съобразени с приложимите материално-правни норми.
В хода на
съдебното производство обаче в Р.България беше обявено извънредното положение с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и беше обнародван в ДВ, бр.28
от 24.03.2020г. Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, (съкр.
ЗМДВИПОРНСПП, загл.
доп. ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г.). В неговия чл.5, ал.2 се
предвиди, че по време на извънредното положение и два месеца след неговата
отмяна не се налагат запори върху трудови възнаграждения и пенсии.
Освен това в ДВ,
бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г. беше изменен чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК,
като принудителното изпълнение вече може да бъде насочено към трудовото
възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго
възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната
работна заплата месечно. Считано от 01.01.2020г. с ПМС № 350/19.12.2019г. е
определен нов размер на минималната работна заплата за страната, а именно 610,00
лева. Следователно след 09.04.2020г. законът не допуска принудително изпълнение
върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателя, което е в по-нисък размер от минималната работна заплата
– 560 лева.
Съгласно чл.142,
ал.1 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му и както вече се посочи по-горе, постановление за налагане на обезпечителна
мярка изх.№ С190002-022-0055379/01.07.2019г. и потвърждаващото го решение №
115/13.09.2019г. съответстват на приложимия закон във времето на издаването им.
Впоследствие обаче е настъпила промяна в законодателството, която има
материално-правен характер и действа занапред. Първоначално с чл.5, ал.2 от ЗМДВИПОРНСПП
е било предвидено, че запорирането
на трудови възнаграждения е било недопустимо, а с изменението на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК, считано от 09.04.2020г.,
трудовото възнаграждение на жалбоподателя в размер на 560 лева е станало
несеквестируемо. Тези две законодателни предвиждания следва да бъдат отчетени
като новонастъпили факти по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, защото променят
условията при които се изпълнява задължението. Заради действието за напред на
тези норми, се налага извода, че до датата на извънредното положение от 13 март
2020г. оспореното решение и постановлението което то потвърждава, са били
законосъобразни, но след това, включително и след 09.04.2020г., това не е така,
което налага отмяната им след тази дата.
В този ред на
правните съждения се налага извода, че постановление за налагане на
обезпечителна мярка изх.№ С190002-022-0055379/01.07.2019г. и потвърждаващото го
решение № 115/13.09.2019г., следва да бъдат отменени, считано от 13 март 2020г.,
като за периода от преди това, жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.
Специално
внимание заслужава възражението на жалбоподателя направено в хода на съдебното
производство, че поради напускането на Великобритания на ЕС, за него Директива
2010/24/ЕС не следва да се прилага. Този въпрос е уреден изрично в чл.100 на Споразумението
за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (вж. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:22020A0131(01), според
който взаимна помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други
мерки по Директива 2010/24/ЕС на Съвета се прилага до 5 години след края на
преходния период между държавите членки и Обединеното кралство по отношение на
вземанията, свързани със суми, станали дължими преди края на преходния период.
Към настоящия момент не са изтекли предвидените 5 години след
края на преходния период, поради което възражението на жалбоподателя не може да
бъде споделено.
Мотивиран от горното и на основание чл.197, ал.2 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 115/13.09.2019г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с което е потвърдено
постановление за налагане на обезпечителна мярка изх.№ С190002-022-0055379/01.07.2019г.
на главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, считано от 13 март 2020г., като за периода от преди това ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Д.,***, срещу
него.
Решението е окончателно на основание чл.197, ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: