Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260012 / 4.2.2021
г.
гр. Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ ІІ-ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти януари
две хиляди двадесет и първа година
в публичното
заседание в следния състав :
Районен съдия : Георги Добрев
при
секретаря Марияна Тасева като разгледа
докладваното от съдия Добрев н. а. х. д.
№ 246 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод постъпила жалба от Ж.И.К. ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***,
партер, офис № 2, чрез адвокат С.К., против наказателно постановление №
20-0454-000342 / 30. 09. 2020г. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ
Сунгурларе, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от
ангажиран пълномощник –адв. К., който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което същата
е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚
след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
23. 08. 2020 г. в РУ- Сунгурларе е бил получен сигнал от лице пожелало
анонимност, че в момента жалбоподателят Ж.И.К. *** управлява товарен автомобил „ГАЗ
53“ във видимо нетрезво състояние. За проверка на сигнала към село Велислав със
служебен автомобил са се отправили актосъставителят св. И.Г.Н. и свидетелят В.П.П..
При пристигане на място, а именно на пътя между селата Манолич и Везенково,
свидетелите с управлявания от тях автомобил са се разминали с товарния
автомобил, за който са имали данни, че е управляван от жалбоподателят К.. В
товарния автомобил видимо са пътували двама души. Св. Н., който е управлявал
служебния автомобил е пуснал светлинен и звуков сигнал при разминаване с товарния
автомобил, но същия не е спрял. Тогава
свидетелят Н. е обърнал движението на служебния автомобил и е последвал
товарния, като двата автомобила са се движили последователно в посока от с.
Манолич към с. Велислав. Служебния автомобил управляван от св. Н. е следвал
товарния около 1-2 километра, като по това време товарния автомобил не е
отбивал в дясно за да пропусне движещия се със светлинен и звуков сигнал
служебен автомобил, нито е спирал. По тази възможност полицейския
автомобил не е имал възможност да го
изпревари и да му подаде сигнал за спиране със стоп палка. На първия десен
завой в с. Велислав, товарния автомобил е завил и продължил към северната част
на с. Велислав, където е влязъл в стопанския двор. Свидетелите са го последвали
със служебния автомобил и са спрели от страната на водача, който е отворил
вратата и е започнал да слиза. Полицейските служители са му разпоредили да остане в автомобила, тъй като е бил видимо
пиян. В товарния автомобил е имало още едно лице, което свидетелят не познава,
но мисли, че същия е работил при водача на товарния автомобил по това време.
Свидетелите са разпоредили на водачът да предостави документите за правоуправление
и документите на автомобила, но той е отказал, както и отказал проверка за
алкохол. Не предоставил и документи за самоличност. В тази връзка е бил
задържан и отведен в РУ- Сунгурларе, а в последствие и във ФСМП Сунгурларе,
където е дал кръвна проба за проверка за наличие на алкохол. В последствие,
свидетелят Н. е снел сведения на пътника в товарния автомобил, а на същия е
съставил АУАН за неспиране на полицейска проверка. За случая и двамата
свидетели са написали докладни записки до началника на РУ- Сунгурларе, както и
към преписката е приложено снетото сведение от В* Г* С*- пътник в товарния
автомобил.
За
случилото се св. Н. е съставил АУАН сер. АА, бланков № 835518 / 23. 08. 2020
г., в който е отразил следното нарушение извършено от жалбоподателя Ж.И.К. „На
23. 08. 2020 г. около 18,20 часа по път
BGS1260 в посока на движение от с. Манолич към с. Велислав управлява т. а. марка
ГАЗ 53А с рег. № СН5137СН собственост на Т* С* Ш* ЕГН **********, не спира на светлинен и звуков сигнал по образец,
подаден му от органите на МВР от служебен автомобил. С което осуетява
извършването на полицейска проверка. С което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.“
Жалбоподателят
е подписал акта, като е посочил, че има възражения.
На
30. 09. 2020 г., административнонаказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление № 20-0454-000342. В него е пресъздал при пълна идентичност на описана в акта
фактическа обстановка, включително и с правописната грешка в думата
„осуетявам“, и е допълнил „Не спира
плавно на посоченото място или в най дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране от контролен орган. Правната квалификация на
извършеното нарушение е останала същата по чл. 103 от ЗДвП. За така твърдяното нарушение от
жалбоподателят Ж.И.К., на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от
събраните в хода на настоящото производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства–
безпротиворечивите и незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства
показания на свидетелите Н. и П., както и от писмените доказателства по
делото.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
При
проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и по издаване на
обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, а оттук - и представляващи формални основания за отмяна на
издаденото НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи съгласно
ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По
същество обаче съдът счита, че от събраните в хода на делото доказателства не
се установи по несъмнен начин извършването от настоящия жалбоподател на
вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП. В настоящия казус отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, а именно
за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол на движението и
по-специално за това, че не е спрял в най-дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Анализът
на събраните входа на съдебното следствие доказателства не дава основание да се
приеме, че полицейските служители, намиращи се в полицейския автомобил са
отдали на жалбоподателя К. надлежно нареждане за спиране и извършване на
проверка.
Способите
за спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие
от контролните органи са уредени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП: 1. Своевременно
подаване на ясен сигнал със стоп-палка; 2.
През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина; 3. Подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай. В
същата законова разпоредба се допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
Предвид
установеното по делото не може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден своевременен
и ясен сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.
С
оглед действащата както към момента на извършване на деянието, така и към
настоящия момент правна уредба съдът приема, че подаването на светлинен и
звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален
режим на движение, но тези светлинни и звукови сигнали не следва и не могат да
бъдат приети като способ за спиране на движещо се пътно превозно средство. ЗДвП
свързва подаването на светлинния и звуков сигнал с точно определени
последици–обозначаване на специалния режим на движение на автомобила (чл. 34,
ал.1 и чл. 91, ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение на останалите водачи за
осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение (чл.104, ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да
освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези последици
са различни от последиците, възникващи при подаден сигнал за спиране (чл. 103
от ЗДвП). Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП.
Предвид
гореизложеното неспирането на жалбоподателя при подадения звуков и светлинен
сигнал от движещия се полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като
отказ да се изпълни нареждане за спиране, подаден от орган за контрол и
регулиране на движението. При това положение съдът приема, че като е наложил на
жалбоподателя административно наказание на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за
нарушение, което той не е извършил.
С оглед изложеното съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
По разноските:
Както с жалбата, така и в хода на съдебните прения,
процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН за присъждане на направените по делото разноски. Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, в която е
посочено, че в случай на отмяна на обжалвания акт, разноските се възстановяват
от бюджета на органа издал акта. В случая съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, поради което и да присъди на жалбоподателя
направените разноски. Към делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, както и пълномощно от което е видно, че договореното възнаграждение
по делото за защита и съдействие е в размер на 300 лева , което е платено в
брой. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Следователно в случая
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административнонаказващият орган, а това е ОД МВР Бургас.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Карнобат
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 20-0454-000342 / 30. 09. 2020г. на Началник група към ОДМВР
Бургас, РУ Сунгурларе, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Ж.И.К. ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на
Ж.И.К. ЕГН **********,*** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
НАСТОЯЩОТО
РЕШЕНИЕ подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Районен съдия :