№ 8
гр. Бургас, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600010 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 12, ал. 11 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) и е
образувано по жалба на осъденото лице С. С. К., чрез неговия защитник –
адв.Н. С. от АК- Стара Загора, срещу решение №103 от 23.12.2022г.,
постановено от Сливенският окръжен съд по ЧНД № 582 по описа за 2022 г.
С атакуваното решение СлОС е признал и приел за изпълнение в
Република България присъда № 1-3186/2022г. от 12.07.2022 г. на Съда на
Нюкьобинг Фалстер, Кралство Дания, влязла в сила на 26.07.2022 г., с което
българският гражданин С. С. К., ЕГН **********, е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за извършени в гр.
Марибо, Кралство Дания на 31.08.2021г. около 23:00 часа престъпление -
сексуално посегателство, съгласно чл.232, §1 от Наказателния кодекс на
Кралство Дания, съответстващо на престъпление по чл.150 ал.1 предл.1 алт.1
от НК на Република България и на 12.10.2021г. около 14:50 ч. престъпление
- опит за изнасилване, съгласно чл.216, §1, вр. чл.21 от Наказателния кодекс
на Кралство Дания, съответстващо на престъпление по чл.152, ал.1, предл.2,
алт.1, вр. чл.18 ал.1 от НК на Република България. На основание 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяване на
наказанието.
С решението СлОС, на основание чл. 12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, е приспаднал при изпълнение на наказанието времето,
1
през което С. С. К. е бил задържан в следствения арест в Република България
от 23.03.2022г. до 27.04.2022г., време на наказателното производство в
Кралство Дания от 28.04.2022 г. до 11.07.2022 г. включително, както и
изтърпяната част от наказанието в Кралство Дания след 12.07.2022 г. до
фактическото привеждане на лицето в затвор в Република България.
Недоволен от постановения съдебен акт е останало осъденото лице,
което го обжалва чрез своя упълномощен защитник. Според изложеното в
жалбата не се оспорва признаването на датската присъда, а се настоява
осъденият да изтърпи остатъка от наказанието си в датски затвор, поради по -
добрите битови условия и защото семейството му пребивава на територията
на изпращащата държава и би му осъществявало психическо въздействие за
поправянето му. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да се откаже осъденият да изтърпи
остатъка от наказанието си лишаване от свобода в Република България.
В съдебното заседание пред БАС осъденият С. К. не се явява , редовно
призован. Не се явява и редовно призования упълномощен защитник на
осъденото лице - адв. Н. С. от АК-Стара Загора. Преди заседание защитникът
е депозирал молба въззивната инстанция да вземе предвид приложената
писмена защита, в която се възпроизвеждат изцяло доводите , изложени в
жалбата и се поддържа искането осъденият да не търпи остатъка от
наказанието си лишаване от свобода в Република България.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение излага
подробни съображения за отсъствието на основания за отказ от признаване и
изпълнение на съдебния акт на издаващата държава. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага атакуваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните,
материалите по делото и служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от активно легитимирано лице, поради
което е допустима за разглеждане, но по същество се явява неоснователна.
Обосновано от отразеното в представените писмени доказателства
СлОС е приел, че с влязлата в сила присъда № 1-3186/2022г. от 12.07.2022 г.
на Съда на Нюкьобинг Фалстер, Кралство Дания, българският гражданин С.
С. К., ЕГН **********, е осъден за извършени две престъпления: 1.)
сексуално посегателство - престъпление по чл.232, §1 от Наказателния кодекс
на Кралство Дания извършено на 31.08.2021г. около 23:00 часа пред спортния
клуб „Олимпиан“, на ул. „Рьодбювай“ № 2Б в гр. Марибо, Кралство Дания,
престъпление - сексуално посегателство, съгласно чл.232, §1 от Наказателния
кодекс на Кралство Дания и 2.) опит за изнасилване - престъпление по чл.216,
§1, вр. чл.21 от Наказателния кодекс на Кралство Дания, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест
месеца.
2
Изложените в преведения чужд съдебен акт фактически и правни
съображения за осъждането на българския гражданин К. са дали основание
СлОС обосновано да приеме, че при съпоставката им със съответните
наказуеми състави по българския НК, двете престъпления от датския
наказателен кодекс намират своя аналог съответно в престъпните състави по
чл.150 ал.1 предл.1 алт.1 от НК на Република България, предвиждащо
наказание лишаване от свобода от две до осем години и по чл. 152, ал.1, т.2,
алт.1, вр. чл.18 ал.1 от НК на Република България, наказуемо от три до
петнадесет години. Налице двойна наказуемост по чл.8, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, проверка за каквото не се налага по отношение на
последното от посочените деяния , включено в т.28, ал.2 на чл.8 от същия
закон, а следователно отсъства основанието за отказ по чл.15, ал.2, т.4 от
закона.
В случая издаващата държава е представила изискуемото
удостоверение по чл. 3 от закона, като не се констатира явно несъответствие
между него и съдебния акт, поради което не са налице основанията на чл. 14
от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отлагане на признаването, както и по чл.15, ал.1
от същия закон да се откаже изпълнението му. Не е налице основание за
отказ и чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона, тъй като признаването на решението на
съда на Нюкьобинг Фалстер не противоречи на принципа „ne bis in idem“,
защото от справката за съдимост и от справката от УИС на Прокуратурата на
Република България се установява, че българският гражданин С. К. не е
осъждан за престъпление в изпълняващата държава и срещу него няма
регистрирани висящи наказателни производства, както няма данни за същото
деяние да е бил осъждан и в друга държава, различна от издаващата.
Изпълнението на определеното с присъдата наказание не е погасено по
давност съгласно българското законодателство. Отсъстват и останалите
предпоставки за отказ за признаване по чл.15, ал.2, т.6 - т.12 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС .
Пред първоинстанционния съд единственият спорен по делото въпрос е
бил този за местоизпълнение на наказанието, но в обжалваните мотиви той е
останал без отговор. Защитата е настоявала пред окръжния съд осъденият С.
К. да продължи да търпи наказанието си в Кралство Дания. Видно от
отразеното в удостоверението осъденият, който се намира в Кралство Дания,
не е дал съгласие за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в
Република България, като е посочил, че семейството му живее в Дания. Пред
СлОС осъденото лице е депозирало молба да остане да търпи наказанието си
в Дания, защото условията на затвора в изпращащата държави са били по-
благоприятни отколкото в затвор в Република България. В същия смисъл са и
поддържаните пред БАС аргументи, които по същество се свеждат до
отсъствие на съгласие, като основание за отказ за признаване на датската
присъда и изпълнението на наказанието в Република България.
Тези аргументи са неоснователни.
3
На първо място, е необходимо да се подчертае, че съгласие на
осъденото лице не се изисква, когато съдебният акт се изпраща в държава
членка на ЕС, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене.
Осъденият С. К. е български гражданин с поС.ен адрес в с.Любенец и според
отразеното в част „г“, т.4 от удостоверението той е живял на територията на
страната до м.август 2020г., но от материалите по НЧД№148/2022г. на СлОС
се установява, че същия е пребивавал в страната и по-късно и точно затова е
било проведено производство по чл.44 от ЗЕЕЗА за предаването му на
датските съдебни власти. В допълнение на горното, трябва да се посочи, че в
част „ж“ в същото удостоверение изрично е отбелязано и обстоятелството,
че осъденото лице ще бъде експулсирано от Дания в Република България,
чийто гражданин е то. Видно от превода на присъда № 1-3186/2022г. от
12.07.2022 г. на датския съд срещу него е постановено експулсиране от Дания
„със забрана за влизане завинаги“.
В чл.6, §4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември
2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни
решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от
свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз, е уредено задължение за издаващата
държава да предостави възможност на осъденото лице да изрази своето
становище по повод изпращането на съдебното решение заедно с
удостоверението в изпълняващата държава. Когато обаче не се изисква
съгласие на осъдения, неговото отрицателното становище не съставлява
основание за отказ по съображения за социална реинтеграция по смисъла на
чл.3 от същото рамково решение. Очевидно не може да се очаква, че
изпълнението на наказанието в същата държава, от която осъденият ще бъде
експулсиран, би допринесло за улесняване на социалната му реинтеграция и
успешното му приобщаване към обществото. В случая са налице двете
хипотези по чл. 6, §2, б.“а“, б.“б“ от Рамково решение 2008/909/ПВР, когато
не се изисква съгласие на осъденото лице за изпращане на съдебния акт и
респективно не е налице основанието за отказ по чл. 15, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС( вж.също чл.9, §1,б. „б“, вр. чл.4,§1 от същото
рамково решение).
На следващо място, не бива да се пропуска, че когато държава членка,
действайки съгласно член 5, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР е
поставила условие за последващо връщане на осъденото лице за изтърпяване
на наказанието, разпоредбите на от Рамково решение 2008/909/ПВР са
приложими само доколкото са съвместими с разпоредбите на първото
посочено рамково решение(Рамково решение 2002/584/ПВР) към
изпълнението на наказанието - чл. 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР.
Настоящият случай е точно такъв, защото с решение №20/15.04.2022г. по
НЧД№148/2022г. на СлОС осъденият С. К. е бил преден на датските съдебни
власти за участие във воденото срещу него наказателно производство след
получени гаранции, приложени на л.27- л.33 по НЧД№148/2022г. на СлОС, че
4
след изслушването му той ще бъде върнат в Република България за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода - по чл. 41,
ал.3 от ЗЕЕЗА. Съгласно императивната разпоредба на чл.29, ал.2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС осъденото лице , което е било предадено на друга
държава членка на основание на Европейска заповед за арест за провеждане
на наказателно производство след предоставени гаранции за връщане, се
връща по реда на този закон на територията на страната за изтърпяване на
наложеното му наказание.
Изпълняващата държава може да откаже изпълнението на чуждо
решение само на изрично регламентирани основания, чието изброяване е
изчерпателно.В този смисъл, изводът на СлОС за липса на основания за отказ
по смисъла на чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и на такива за частично
признаване по чл. 16 от закона, е правилен. Искането на осъдения да не се
приеме за изпълнение в Република България наказанието, наложено му в
Кралство Дания, не може да бъде уважено.
Правилно първият съд е приел, че наказанието не следва да бъде
приспособено чрез намаляването му, тъй като срокът на отмереното не
надвишава съответния максимално предвиден по законодателството на
Република България.
На основание 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС правилно е прието, че
наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи от осъдения С. К. при
първоначален общ режим.
Правилно също така СлОС е приложил чл. 12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС като е приспаднал от общия срок на наказанието
лишаване от свобода изтърпяната част и временното задържане на осъдения
по повод производството по НЧД№148/2022г. по описа на същия съд, както
при провеждане на наказателното производство в Кралство Дания.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 12, ал.11 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №103 от 23.12.2022г., постановено по ЧНД
№ 582/2022 г. по описа на Окръжен съд-Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5